№ 158 / 28.3.2018 г.
Р
Е Ш Е
Н И Е
28.03.2018 година, град Монтана
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти гражданско състав, в
ОТКРИТО съдебно заседание на 01.03.2018 година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Елена Ефремова и с участието на
прокурора............................................., като разгледа
докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1830 по описа за 2016 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по
ИЗВЪРШВАНЕ на съдебната делба.
Заявени са искания по чл.346 ГПК и
по чл.349 ал.2 ГПК от ищцата В.К.М..
С Решение от 06.12.2017 година,
съдът е допуснал СЪДЕБНА ДЕЛБА,
на основание чл.344 ал.1 ГПК, между: В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.Стамболийски
90, вход Б, етаж 4, ап.34; М.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx; Т.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.Стамболийски
90, вход Б, етаж 4, ап.34 и К.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, по отношение на следния
недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 48489.6.115.2.31 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със Заповед №
РД-18-29/05.04.2006 г. на Изпълнителен директор на АК, с административен адрес:
град Монтана, бул.Ал.Стамболийски 90, вход Б, етаж 4, ап.34, който
самостоятелен обект попада в СГРАДА с
идентификатор 48489.6.115.2 в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 48489.6.115, с предназначение: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с
площ от 62.37 кв.м, при съседи: на същия етаж: 48489.6.115.2.30;
48489.6.115.2.32; под обекта: 48489.7.115.2.22; над обекта: 48489.6.115.2.40, с
прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 34, с площ от 2.62 кв.м; 4.21 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж;
ПРИ ПРАВА:
-
за В.К.М. – 5/8
идеални части от имота;
-
за М.С.И. – 1/8
идеална част;
-
за Т.С.И. – 1/8
идеална част;
-
за К.С.И. – 1/8
идеална част.
На
12.01.2018 година е влязло в сила съдебното решение, с което е допусната
делбата на съсобствения имот и са определени квотите на съделителите, което е
със сила на пресъдено нещо.
В
първото по делото съдебно заседание, след влизане в сила съдебното решение по
допускане на делбата, от ищцата В.К.М., освен искане за възлагане на имота са
направени и искания по сметки, на основание чл.346 ГПК, във връзка с чл.59 ЗЗД,
да се признае за установено по отношение на ответниците и с решението си съдът да осъди същите да и заплати извършените подобрения в процесния имот.
Допусната е и назначена съдебно-техническа оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице В.Р., отнасяща се до
пазарната стойност на имота и неговата поделяемост, както и за стойността на извършените
подобрения в имота, приета от съда и не оспорена от страните.
Ответницата К.С.И., чрез назначения
особен представител адвокат К.К.,xxx не възразява относно исканията за
възлагане на недвижимия имот и по сметки.
Доказателствата по делото са писмени
и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК, намира за
установени следните обстоятелства:
Съсобствеността във втора фаза на
делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством
теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК,
чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична
продан – чл.348 ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броя на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на
реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това
съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване
на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на
съделителите, досежно начина на нейното извършване. Основният способ, предвиден
в чл.348 ГПК за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато
се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете,
е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем
жилищен имот и са налице другите изисквания на закона съсобствеността може да
се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите – чл.349 ГПК.
В производството по съдебна делба
въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се решава съобразно
императивните норми на чл.348, чл.349, чл.350 и чл.353 ГПК, за чието служебно
приложение от съда е необходимо преди всичко да бъде изяснен въпроса: дали
имотът- предмет на делбата е поделяем. В конкретният случай имотът е неподеляем
и не могат да бъдат обособени два самостоятелни имота. В съдебното производство е приета и
изслушана съдебно-техническа експертиза, която дава заключение за реалната площ
на процесния имот, неговата пазарна стойност и поделяемостта на същия. Според
експертизата, Апартамент № 34 се състои от кухня, спалня, хол, баня-тоалетна и
антре. На място е направено преустройство и са съединени кухнята и спалнята във
всекидневна с кухненски бокс и трапезарна част, като е присъединена към тях и
терасата пред кухнята. Цялата тераса на дневната, която се използва за спалня,
е остъклена с РVС дограма. Делбеният имот е неподеляем с оглед изискванията на чл.93
ал.3 ЗУТ и заключението на вещото лице е категорично, че от спорния апартамент
не могат да се образувaт два имота.
Съобразно чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, съдебна делба на
съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва, само ако съответните
дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти, без значителни
преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на
строителните правила и норми.
Преценката, дали преустройството, което се
предвижда по одобрения инвестиционен проект е значително и дали би довело до
неудобства, по-големи от обикновените, се извършва от съда.
Значителни преустройства са онези,
които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен вид на
жилището, свързани са с промяна предназначението на обекта, премахване на
стени, прокарване на електрическа и водопроводна инсталации, да изисква
значителна техническа трудност, специални материали и умения, които да правят
преустройството трудно за изпълнение.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗС
визира възможността общият имот да бъде поделен на самостоятелни дялове без
значение преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените.
Разпоредбата на чл. 203 ЗУТ детайлизира правната уредба, като поставя
императивно формулираното изискване обособяването в самостоятелни обекти на
частите от сградите или другите обекти да се извърши при спазване на
строителните правила и норми. Разделянето на един обект не може да се извърши
без проект за разделяне и становище на компетентния административен орган -
главния архитект на общината. Но дори и при наличие на техническата възможност
за разделянето и одобряването на архитектурния проект, съдът преценява дали то
е допустимо, с оглед изискването на чл. 203 ЗУТ да не е свързано със значително
преустройство или неудобства, по-големи от обикновените. Поделяемостта на даден
обект и обособяването на нови самостоятелни обекти на правото на собственост
следва да бъдат съобразени не само с наличието на конкретния, преминали
административната процедура по одобрение архитектурен и съпътстващи го (В и К,
Ел., О. В и др.) проекти, но и с наличието на обективни данни относно
значителността на преустройството и свързаните с тяхното извършване неудобства.
Наред с обективните технически изисквания законодателят е дал възможност на
съда да съобрази поделяемостта във всеки конкретен случай с конкретните видове
СМР, техния обем и неудобства на съсобствениците, свързани с тяхното
реализиране.
В конкретния случай е допуснат до
делба един недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор
48489.6.115.2.31 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на Изпълнителен директор
на АК, с административен адрес: град Монтана, бул.Ал.Стамболийски 90, вход Б,
етаж 4, ап.34, който самостоятелен обект попада в СГРАДА с идентификатор 48489.6.115.2 в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 48489.6.115, с
предназначение: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с площ от 62.37 кв.м, при съседи: на същия
етаж: 48489.6.115.2.30; 48489.6.115.2.32; под обекта: 48489.7.115.2.22; над
обекта: 48489.6.115.2.40, с прилежащи части:ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 34, с площ от
2.62 кв.м; 4.21 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, като правата на съделителите са различни: за първата ищца: 5/8 идеални
части, за останалите ищци и ответницата – по 1/8 идеална част за всяка от тях.
Установено е безспорно, че имотът е
неподеляем.
Предвид невъзможността да се обособят
два дяла от делбения имот, съобразени с правата на страните и пазарната им
стойност като самостоятелни обекти, между съделителите не е налице възможност
за прилагане разпоредбата на чл.353 ГПК за разпределение. От друга страна само от една от ищците е направена
възлагателна претенция по отношение на процесния имот.
Императивната
разпоредба на чл. 349, ал. 4 от ГПК предвижда, че искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК може да се направи най-късно в първото заседание, след като влезе в сила
решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 от ГПК, като срокът е
преклузивен по своя характер и с изтичането на този преклузивен срок
въвеждането на подобно искане се явява недопустимо от процесуалноправна страна.
В срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК
възлагателни претенции с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК е направено от
ищцата М. по отношение имота, предмет на делбата, с оглед на което съда намира,
че искането и да и се възложи съответния процесен имот е допустимо, като
направени в срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК (до приключване на първото
заседание, след като е влязло в сила решението за допускане на делбата по чл. 344,
ал. 1 от ГПК) от съделител, а следователно - активно легитимирано за целта лице.
Разгледано по същество, искането за
възлагане на имота, направено от М. е основателно и следва да се уважи, тъй
като е налице приложното поле на чл. 349, ал. 2 от ГПК. В хода на
производството по делото безспорно се установи наличието на двата правопораждащи
факта за съделителката М.: съсобственият между страните имот в град Монтана има
жилищен характер и е придобит по силата на наследяване и покупко-продажба.
Налице е и друго кумулативно изискване на закона по отношение на В.К.М.- тя не
притежава друго жилище. Налице е и другата
предпоставка – да е живяла при откриване на наследството в това жилище. Ако и чл. 349, ал. 2 от ГПК да не дава
легална дефиниция досежно законовото условие "наследникът да е живял с
наследодателя", то съдебната практика приема, че визираното понятие следва
да се свърже с данни за трайно съжителство в едно домакинство, което
кореспондира с установеното по настоящия казус, което не изключва възможността
на нея да се възложи процесният имот.
Разпоредбата на чл.349 ал.2 ГПК сочи, че "ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в
него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов
дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с други имоти или с
пари". Основно законово изискване е делбеният недвижим имот
да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да
е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за
задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл.40 ЗУТ и т. З0
от ДР на на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.), както и от същия да не могат да
се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на
чл.203 ЗУТ. По
отношение на съделителя с възлагателна претенция законът поставя отрицателното
условие - същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване
на наследството сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. Граматическото и логическото тълкуване на правната
норма налагат извода, че изискването "при откриване на наследството"
изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга
съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и
хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция, направена по реда и в
срока по чл.349 ал.4 ГПК няма качеството на наследник или не е живял в имота
към момента на откриване на наследството. В закона няма
дефиниция на посоченото изискване "да е живял в него" (т. е.
процесното жилище). Практиката предполага трайно фактическо състояние,
продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения
недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния
факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на
различни конкретни за случая обстоятелства. В случая се установи безспорно, че
от закупуването на имота през 1990 година ищцата М., заедно със съпругът си са
живели в този имот. И след смъртта на съпруга си тя е продължила ползването на
същия като единствено свое жилище.
Нормата на чл.
349 ал.4 ГПК определя, че при възлагане по чл.349 ал.2 ГПК имотът се оценява по
действителната му стойност. Идентичността на правната същност на възлагането по
349 ал.1 и ал.2 ГПК обосновава разширително тълкуване и приложение на
изискванията на ал. 4 и в двете хипотези. Действителната
пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното
техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали, овехтяване и
др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на
регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в делбения
процес с помощта на вещи лица – 195 ГПК. Стойността на имота по даденото след влизане в сила на
решението по чл.344 ГПК и надлежно приетото в хода на делбения процес експертно
заключение следва да послужи за база на съда за определяне уравнението на дяловете на
останалите съделители.
В конкретният случай безспорно е
установено от събраните в хода на процеса гласни доказателства, че ищцата М. е
живяла в делбения имот при откриване на наследството, където е и понастоящем и
не притежава друг жилищен имот. Всички тези обстоятелства обуславят извода, че
тя не притежава друг жилищен недвижим имот, което дава възможност за уважаване на възлагателната
претенция.
От друга страна, за останалите две
ищци и ответницата не е установено безспорно, че не притежават друг жилищен
имот, от тях не бяха направени нито възлагателни претенции, нито искания по
сметки. От събраните в хода на процеса
гласни доказателства е видно, че при откриване на наследството ищцата М. е
живяла в делбения имот.
При тези обстоятелства, съдът намира,
че съделителката М. отговаря на условията за възлагане на имота, поради което и
същия следва да и бъде възложен, като единствено възможен начин за ликвидиране
съсобствеността.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ ЗА СМЕТКИ:
Съгласно чл.346 ГПК в производството
за съдебна делба страните могат да предявят искания за уреждане на сметки
помежду им, възникнали по правоотношения във връзка със съсобствения характер
на имота, предмет на делбата.
В установените от закона срокове само
съделителката М. е направила своите претенции относно уреждане на сметки по
между им в признатата съсобственост върху имота, предмет на делбата, като сочи
и конкретните подобрения, извършени в него.
Съдът счита, че преклузивния срок за
предявяване на искането с правно основание чл.346 ГПК е спазен, като исканията
за уреждане на сметки по своето естество представляват самостоятелни осъдителни
искове, които могат да се разглеждат съвместно в делбеното производство. Съдът
намира също така, че претенциите и съделителката по чл.346 ГПК са основателни,
по следните съображения:
Съгласно чл.59 ЗЗД всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се
е обогатил до размера на обедняването. В случая ищцата е представила нарочни
молби, като в писмен вид са заявени искания, с уточнени години на извършване на
подобренията, стойността на материалите и труда, за което е допусната и
назначена съдебно - оценъчна експертиза
за определяне пазарната стойност на сочените подобрения, като са ангажирани и
гласни доказателства в подкрепа на твърденията им.
В делбеното производство се разглеждат
именно исканията на съделителите за сметки помежду им. Тъй като основният
предмет на производството е прекратяването на съществуващата съсобственост,
съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка
с общността, предмет на делбата, т.е. могат да се предявят искания само за
вземания, които съделителите имат един спрямо друг във връзка с прекратената
общност.
Съсобственикът, който упражнява
фактическа власт върху съсобствен имот, владее същия както за себе си, така и
за останалите съсобственици, до доказване на противното. Затова по начало в
отношенията между съсобствениците не се поставя въпросът за добросъвестност или
недобросъвестност на владението, освен ако съсобственикът е манифестирал
намерението да владее имота само за себе си.
В настоящият случай се установи по
несъмнен начин, че В.К.М., още приживе на своя съпруг е владяла заедно с него имота,
предмет на делбата. Установи се също така, че
М. е ползвала имота и след смъртта на съпруга си и понастоящем живее
там.
От данните по заключението на
съдебно-техническата оценъчна експертиза,
която съда възприема обективно, компетентно и безпристрастно, изготвена и
представена от вещото лице В.Р., приета от съда и не оспорена от страните, се
установява следното:
Процесният имот представлява апартамент,
находящ се на административен адрес: град Монтана, бул.Александър Стамболийски
№ 90, вход Б, етаж 4, ап.34, с площ 62.37 кв.м и прилежащо мазе от 2.62 кв.м и
4.21% идеални части от сградата и толкова от правото на строеж.
В случая, ищецът В.М. установи и
доказа по несъмнен и категоричен начин
претенцията си по чл. 346 ГПК, като заяви какъв е размерът на подобренията,
извършени в процесния имот, ангажирайки и доказателства в подкрепа на
твърденията си, което обуславя извода, че същия следва да бъде уважен като
основателен и доказан, установяващ размера на тези подобрения, извършени в
делбения имот, а именно от 5 740.00 лв.
Подобренията, установени от вещото лице в жилищния
имот са: Основен ремонт и реконструкция на апартамента
– от кухнята, спалнята и терасата е образувано едно помещение – трапезария,
изразяващо се в местене на стени, изолация под прозорците, зидане на терасата
със слагане на дограма, прозорци, врата, шпакловка на стаята, теракот на пода.
Холът е реконструиран като спалня, с нови прозорци, врата, изолация и ламинат
на пода. Извършен е и ремонт в банята – нова врата и монтиране на моноблок.
Ремонтът на коридора се изразява в поставяне на теракот, шпакловка и латекс по
стени и таван, нови врати.
Разпитаните
в качеството на свидетели лица Дамянка Петрова Илиева и Стефан Трифонов С. в
своите показания са безпротиворечиви и обективни, като установяват, че ищцата М.
преди смъртта на съпруга си е живяла съвместно с него в делбения имот, а след
неговата смърт е извършила цялостна реконструкция на жилището и голям ремонт, с
много подобрения.
При тези доказателства, съдът намира, че е основателно искането за уреждане на сметки, касаещи извършените подобрения от В.М. в имота, поради което и следва да бъде уважено.
С
оглед характера на производството по допускане и извършване на съдебна делба, и
положението на страните, които имат качеството едновременно на ищци и
ответници, направените разноски от всеки един от тях по допуснати експертизи и
адвокатски хонорар е съобразно правата им и е за сметка на всяка от страните,
както ги е направила, като не се дължи присъждане при окончателното приключване
на делбата. Единствено съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца М. разноските,
съобразно частта на ответницата за изплатеното от нея възнаграждение за вещото
лице и назначаване на особен представител.
Предвид горното, съдът ,
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА на В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор
48489.6.115.2.31 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на Изпълнителен директор
на АК, с административен адрес: град Монтана, бул.Ал.Стамболийски 90, вход Б,
етаж 4, ап.34, който самостоятелен обект попада в СГРАДА с идентификатор 48489.6.115.2 в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 48489.6.115, с
предназначение: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с площ от 62.37 кв.м, при съседи: на същия
етаж: 48489.6.115.2.30; 48489.6.115.2.32; под обекта: 48489.7.115.2.22; над
обекта: 48489.6.115.2.40, с прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 34, с площ от
2.62 кв.м; 4.21 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж;
Пазарната стойност на имота е от 42
821.00 лв.
ЗА УВАРНЕНИЕ ДЕЛЪТ на М.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx;
Т.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.Стамболийски 90, вход Б, етаж 4, ап.34 и К.С.И., ЕГН
xxxxxxxxxx,xxx, ОСЪЖДА В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx; Т.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.Стамболийски
90, вход Б, етаж 4, ап.34 и К.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумите от по
5 352.62 лв. за всяка една от тях, в шестмесечен срок от влизане в сила решението
за възлагане, ведно със законната лихва, съгласно чл.349 ал.5 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx; Т.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.Стамболийски 90, вход Б,
етаж 4, ап.34 и К.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е
извършила подобрения в САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор
48489.6.115.2.31 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на Изпълнителен директор
на АК, с административен адрес: град Монтана, бул.Ал.Стамболийски 90, вход Б,
етаж 4, ап.34, който самостоятелен обект попада в СГРАДА с идентификатор 48489.6.115.2 в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 48489.6.115, с
предназначение: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с площ от 62.37 кв.м, при съседи: на същия
етаж: 48489.6.115.2.30; 48489.6.115.2.32; под обекта: 48489.7.115.2.22; над
обекта: 48489.6.115.2.40, на обща стойност: 5 740.00 лв.
ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx;xxx.Стамболийски
90, вход Б, етаж 4, ап.34, ДА ЗАПЛАТИ на В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от
717.50 лв., представляващи съответните на правата и върху имота парични суми за
извършените от нея подобрения.
ОСЪЖДА Т.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.Стамболийски
90, вход Б, етаж 4, ап.34 ДА ЗАПЛАТИ на В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от
717.50лв., представляващи съответните на правата и върху имота парични суми за
извършените от нея подобрения.
ОСЪЖДА К.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на В.К.М.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 717.50лв., представляващи съответните на правата
и върху имота парични суми за извършените от нея подобрения и 604.76 лв. за
назначения и особен представител.
ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx; Т.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.Стамболийски
90, вход Б, етаж 4, ап.34 и К.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.К.М.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, по равни части от сумата 71.25 лв.,/ всяка по 23.75 лв./,
представляващи изплатените им части от възнаграждението за вещото лице.
ОСЪЖДА В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана сумата от 1 070.52.00 лв.,
представляваща дължима държавна такса за възложения и имот; 143.50 лв. по
исканията за сметки и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в
случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx;xxx.Стамболийски
90, вход Б, етаж 4, ап.34, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна
такса в размер на 214.10 лв., съобразно признатия и дял и присъдена сума за
уравнението му, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в
случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА Т.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.Стамболийски
90, вход Б, етаж 4, ап.34 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна
такса в размер на 214.10 лв., съобразно признатия и дял и присъдена сума за
уравнението му, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в
случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА К.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана
държавна такса в размер на 214.10 лв., съобразно признатия и дял и присъдена
сума за уравнението му, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: