РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 19.05.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми март през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Г.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17365 по описа за 2014 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищцата
Г.Д.И. твърди, че на 22.07.2013 г., в района на с. Н.Ч., обл. С., в близост до
крайпътна бензиностанция, е реализирано ПТП, при което лекият автомобил „Ауди“,
в който е пътувала, е ударен от лек автомобил марка „Волво“, модел „В 40“, с
рег. № ******, управляван от Б.С.С.. Излага, че настъпването на удара е изцяло
по вина на водача на л.а. „Волво“, в резултат на което е получила счупване на
дъгата на пети поясен прешлен и травма на нервни коренчета в поясно-кръстния
отдел. Твърди, че в резултат на произшествието е търпяла силни болки в областта
на бъбреците, наложило се да ползва болкоуспокояващи, придвижвала се трудно
чрез използването на помощно-технически средства. Сочи, че към датата на
увреждането за лекия автомобил „Волво“ е била налице валидно сключена
застраховка „гражданската отговорност“ със Застрахователна компания „Л.И." АД.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника да ѝ
заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата от 26 000 лв,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесния
деликт, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба -
04.11.2014 г. до окончателното ѝ изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът
Застрахователна компания „Л.И." АД оспорва исковете по основание и размер.
Счита, че не е налице деликт, липсва причинно-следствена връЗ.а между ПТП и
причинените на ищцата неимуществени вреди. При условията на евентуалност, прави
възражение за съпричиняване, поради непоставяне на колан от прострадалата.
Твърди, че претендираното обезщетение е завишено по размер. Претендира разноски
по делото.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с
обект гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди,
причинени при управление на процесното МПС.
По
делото е приет протокол за ПТП №1320597/22.07.2013 г. от дежурен ПТП при ОД на
МВР и скица към него, в който е отбелязано, че произшествието е настъпило между
лек автомобил „Волво В40“ с рег. № ******, управляван от Б.С.и лек автомобил
„Ауди 80“ с рег.№ ********, управляван от Р.Р.на ул. „Черно море“ №42, в с. Н.Ч..
В протокола е отразено, че лекият автомобил „Волво“, неспазвайки необходимата
дистанция, застига и се удря в л.а. „Ауди“.
Съгласно заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза, в с. Н.Ч., на ул. „Черно море“ №42, в лентата за движение, л.а. „Волво
В40“ с рег. № ********застига и удря право и централно в задната част л.а.
„Ауди 80“ с рег. № ********. Според вещото лице, предвид че въздушните
възглавници на автомобил „Волво“ се отварят при скорост над 30-35 км., а
системата за защита не се е задействала, то и скоростта му е била около 30
км/ч., което е в рамките на разрешеното. Като причини за настъпването на ПТП се
посочва несъобразяването с конкретна пътна обстановка, изразяващо се в неспазването
от страна на водача на л.а. „Волво“ на необходимата дистанция и
несвоевременното му предприемане на аварийно спиране.
По
делото е изслушан свидетеля И.И.М., който е работил на бензиностанцията в с. Н.Ч.
към момента на ПТП. Сочи, че е чул сблъсък и след като се е обърнал забелязал,
че л.а. „Волво“ с бургаска регистрация и „Ауди 80 комби“ със сливенска
регистрация са катастрофирали. Сочи, че пред тях е имало син автомобил „Пежо“,
но не е разбрал дали пътуващите в ударения л.а. „Ауди“, са пострадали.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема, че вина за настъпването на пътно – транспортното произшествие има водача
на лекия автомобил „Волво“. Последният е нарушил правилото на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, тъй
като не се е движил на такава дистанция, позволяващо му да избегне удар, в
случай, че движещото се пред него моторно превозно средство намали скоростта си
или спре рязко. Видно от експертизата, и при липса на други данни, за водача на
л.а. „Волво“ не е съществувала обективна причина, която да доведе до удара му в
л.а. „Ауди“, макар и скоростта му да е
била в рамките на разрешената, поради което несвоевременната му реакция е в
причинна връзка с настъпилото ПТП.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесния автомобил
е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП, поради което
представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача
на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.
По
делото не се спори, а и видно от приложената електронна справка от Гаранционен фонд, че към датата на пътното
произшествие – 22.07.2013 г.. е действащ договор за застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица № 22113000545860/06.02.2013
г., с обект – отговорността на водач за вреди при управлението на лек автомобил
с рег. № ********, сключена с ЗК „Л.И.“ АД, поради което и ответното дружество
отговаря по реда на чл. 226 КЗ (отм.) за причинените от водача на процесното МПС
вреди.
По делото е приета и изслушана единична съдебно
- медицинска експертиза, според която при удара телата на пътуващите в спрелия
автомобил политат напред и при ищцата е настъпила екстензия с последваща
флексия в поясния отдел, предизвикали болкови усещания. Вещото лице приема, че
в причинно-следствена връзка с ПТП е констатираната „травма на нервните коренчета в
лумбосакралния отдел“, тъй като същата е описана в медицинската документация
след инцидента и е възможно да бъде получена при такъв механизъм на ПТП. Сочи
се, че травмата изисква 5-7 дневен постелен режим, а общият възстановителен период
продължава около един до два месеца. Според експертизата посочените от
ищцата фрактура на пети поясен прешлен
не са в резултат от процесното ПТП, тъй като по своята същност увреждането не
представлява фрактура, която може да се появи в резултат от удара, а е костен
дефект, който датира отпреди този момент.
Предвид,
че експертизата е оспорена и от двете страни, по делото е назначена и изслушана
повторна тройна съдебно - медицинска експертиза, приета без възражения от ищеца
и ответника. По същество тройната експертиза е потвърдила изводите на
единичната СМЕ, като е приела, че от ПТП е причинена „Травма на нервните
коренчета в лумбосакралния отдел“ с период на възстановяване от 30-60 дни, но
не и описаната фрактура на дъгата на петия поясен прешлен при извършените
рентгенови изследвания, която по своя характер не е прясна травматична фрактура,
а представлява вродена аномалия. Посочено е, че след извършен личен преглед на
ищцата, е констатирано, че е в много добро здравословно състояние с нормален
неврологичен статус. Вещите лица не са категорични дали пострадалата е била с
поставен колан, тъй като установената травма би могла да настъпи както със,
така и без да е използван предпазен колан.
По
делото са събрани и гласни доказателства от
свидетелката Е.Н.Т.- дъщерята на
пострадалата, която сочи, че непосредствено след ПТП майка ѝ е
била
транспортирана в болница с оплаквания за постоянни болки в кръста, а вечерта е
била откарана с линейка вкъщи. Твърди, че на следващия ден от продължаващите
болки не е била във възможност изобщо да се придвижва и е припаднала два пъти
преди отново да бъде приета в болница. Излага, че за около две седмици майка ѝ е
лежала
на
легло
и
се
наложило
за
10 дни
да
наемат
медицинска
сестра,
която
да
ѝ поставя
инжекции
болкоуспокояващи,
като през този период близките ѝ трябвало да
полагат постоянни грижи за нея. Наложило се и използването на специален колан,
придържащ гърба изправен за около 2-3 месеца. Излага, че около три месеца е
стояла вкъщи, поради силните болки, като и след това продължава да изпитва
такива при работа си.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди травматични увреждания, в случая изразяващи се в травма на
нервните коренчета в лумбосакралния отдел; периодът на възстановяване - около
два месеца, както и че през това време ищцата е изпитвала болки и затруднения в
движенията си. Установено е по делото, че към момента пострадалата е в добро
здравословно състояние, като не е доказано увреждането да е оставило трайни
последици върху физическото ѝ състояние. Травмата е с такъв характер, че не се
е налагало оперативна интервенция, а лечението е проведено медикаментозно. Съдът
приема, че липсва причинна връзка между ПТП и твърдяната в исковата молба
фрактура (прекъсване) на пети поясен прешлен, тъй като и двете
съдебно-медицински експертизи са категорични, че това е вродена аномалия и по
характера си не може да бъде получена при удара между двата автомобила. С оглед
изложеното и вземайки предвид социално - икономическите условия на живот в
страната, настоящият състав намира, че сумата от 8 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Релевираното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, съдът намира за неоснователно. В съдебната практика константно се
възприема, че твърдяното съпричиняване на пострадалия следва да бъде доказано
по категоричен начин от страната, която е направила такова възражение, като
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да се основава на предполагаем принос,
а следва да е доказан при условията на пълно и главно доказване (в този смисъл
решение № 151 от 12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ІІ Т.О. на ВКС).
Изслушаната тройната СМЕ не дава категорично заключение дали ищцата е била с
предпазен колан, тъй като увреждането би могло да бъде получено, както при
неговото използване, така и в обратната хипотеза. При липсата на други
доказателства, ответникът не доказва категорично твърдяното от него на
съпричиняване, поради което релевираното правонамаляващо възражение се явява
неоснователно.
Предвид
изложеното ищцовата претенция е основателна до размера на сумата от 8 000
лв, като за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв. следва да
бъде отхвърлена.
Тъй
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на
прекия причинител на застрахователното събитие, ЗД „Б.И." АД отговаря за
всички причинени от делинквента вреди и при същите условия, при които отговаря
самият причинител. Ето защо искането на ищеца за законна лихва от дата на депозиране
на исковата молба (04.11.2014 г.) върху присъденото обезщетение от 8000 лв.,
следва да бъде уважено.
Относно
разноските:
Ответникът
следва да заплати общо на адвокат М.Я. и адвокат В.Й., на основание чл. 38,
ал.2 ЗА сумата от 403,08 лв., съобразно уважената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцата, съобразно уважената
част от иска, сторените от нея разноски за САТЕ, единична и тройна СМЕ в общ
размер на 252,31 лв. (л. 75 и л.144) и за държавна такса в размер на 320 лв.
(л.43)
С
оглед частичното отхвърляне на иска, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.,
определено съгласно чл. 25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006г., вр. чл. 37 Закон за
правната помощ, както и направените разходи за съдебномедицинска експертиза в
размер на
207,69 лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И." АД, ЕИК ********да
заплати на Г.Д.И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 9, чрез адв. М.Я.,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 8 000 лв. (осем хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания настъпили в резултат на пътно - транспортно
произшествие, реализирано на 22.07.2013 г., в района на с. Н.Ч., обл. С., в
близост до крайпътна бензиностанция, по вина на Б.С.С., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил „Волво“, модел „В 40“, с рег.
№ ******, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба - 04.11.2014 г.
до окончателното ѝ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 26 000 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И." АД, ЕИК ********да
заплати общо на процесуалните представители на ищцата - адвокат М.Я. и адвокат В.Й.,
с адрес на кантората гр. Добрич, бул. „****“ №**, ет. 2, офис 9, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 403,08 лв. лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И." АД, ЕИК ********да
заплати на Г.Д.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно
на уважената срещу ответника част от исковете, разноски за заплатени експертизи
в общ размер на 252,31 лв. и за държавна такса в размер на 320 лв.
ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 9, чрез
адв. М.Я., да заплати на Застрахователна компания „Л.И." АД, ЕИК ********,
на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от
исковете, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и
направените разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на 207,69 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: