Решение по дело №329/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 26.,ал.1 предл.2-ро от ЗЗД и е образувано по искова молба на А. С. В. от гр. К. против М. С. Г. от с.г., за признаване за установено , че договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка е нищожен, поради нищожност на нотариално заверено пълномощно. В исковата молба ищецът твърди, че ответницата е племенница , а той е наследник по закон на В. С. В. б.ж. на гр. К., който приживе, чрез пълномощник, прехвърлил на ответницата собствения си недвижим имот, срещу задължение за гледане и издръжка със запазване правото на ползване. Недвижимия имот представлява самостоятелен обект с идентификатор № 40909.108.59.2, разположен в средната част, на първия и втория етажи на двуетажна масивна жилищна сграда, със самостоятелен вход от У. и стълбище с входно антре от дворната част на имота, построен в ПИ с идентификатор № 40909.108.59 по кадастралната карта на гр. К-ли, одобрена със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК, със стар идентификатор пл.сн. № 2854 , построена въз основа на одобрен архитектурен проект от 06.08.1960 г. от Гл.архитект при ГОНС-К-ли и строително разрешение № 172/17.08.1960 г. Самостоятелния обект представлява жилище /апартамент/, със застроена площ от 64 кв.м, състоящо се от първи етаж, състоящ се от стая, дневна, кухня, баня с клозет, коридор и външно стълбище с тераса от дворната част на имота, и вътрешна стълбищна клетка за втория етаж ; втори етаж , състоящ се от стая, дневна , кухня, баня с клозет, балкон и тераса;две избени помещения и коридор в подзема със самостоятелен вход от дворната част на имота с полезна площ 44.20 кв.м , при граници на самостоятелния обект с идентификатор № 40909.108.59.1 на насл. на С. Г. П., на същия етаж – южно до него- самостоятелен обект с идентификатор № 40909.108.59.3 на А. С. В. и на запад – свободна дворна част на ПИ с идентификатор № 40909.108.59, и ІІ. 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 40909.108.59, целият с площ от 572 км.м , при граници: север – улица с идентификатор № 40909.108.237, изток – ул. „Самуил” с идентификатор № 40909.108.60, юг- ПИ с идентификатор № 40909.108.57 и запад – ПИ с идентификатор № 40909.108.58 па кадастралната карта на града. За описания имот бил съставен НА № 165, том ІІ, рег. № 5026, дело № 365/23.10.2008 г. на Нотариус М.Д. с рег. № 279.

При съставянето на нотариалния акт било представено нотариално заверено пълномощно с рег № 6913 и № 6914/ 15.10.2008 г. по описа на Нотариус Е.К. с рег. № 280, с което В. С. В. е упълномощил участвалия от негово име в сделката пълномощник. Счита, че В. В. не е изразил съгласие за сключване на сделката, нито е изразил валидно волеиязвление за упълномощаване за същата. Твърди, че към момента на упълномощителната сделка на 15.10.2008 г. и към момента на сключване на сделката 23.10.2008 г. В. не е могъл да разбира действията си, да взима самостоятелни решения и да се грижи за делата си, поради това , че страдал от душевна болест и от други заболявания – заболяване на окото със силно намалено зрение, мозъчно –съдова болест в състояние след исхемичен мозъчен инсулт в дясна средномозъчна артерия и шизофренна психоза. Твърди, че с В. В. живеели в една къща, самостоятелно, в отделни самостоятелно обособени обекти, виждали се често и през последните две –три години, преди смъртта му, бил в силно влошено здравословно състояние.Поради душевното си заболяване бил неспособен да действа разумно, да разсъждава нормално и да разбира значението на правните действия и техните последици, неправилно възприемал и заобикалящата го действителност. Това състояние съществувало и при времеизвършването на сделката , с която е прехвърлил имота на ответницата. Поради душевното си заболяване В. не можел да се грижи за делата си и бил неспособен да прави валидни волеизявления и да се разпорежда със свои имоти, както и да изрази валидна воля за уполномощаване на негов представител за сключване на сделката. Счита, че нотариално завереното пълномощно е нищожно, тъй като В., като упълномощител, не е изразил валидна воля и съгласие за упълномощаване . И тъй като упълномощаването като нищожна сделка не поражда правни последици от датата на извършването й , тя водела и до нищожност и на сделката – договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, поради липса на съгласие за сключването й. Налице бил правен интерес да води настоящото дело и моли съдът да признае за установено по отношение на ответницата , че нотариално заверено пълномощно с рег. № 6913/и 69/14/15.10.2008 г. по описа на Нотариус Е.К. е нищожно, както и, че договор от 23.10.2008 г. , сключен с НА № 165, том ІІ, рег. № 365/2008 г. на Нотариус М. Д. между В. В., чрез пълномощника си А. Т. П., и М. С. Г., за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка със запазване на правото на ползване е нищожен , и се присъдят разноски по делото. В писмената си защита се позовава на разпитаните по делото св. К. и П., които установяват, че през есента на 2008 г. В. бил некомукативен, не разбирал какво му говорят, не чувал , бил трудно подвижен , не можел да разкаже какво му се е случило или какво чувства. Втората група свидетели на ответницата установявали състоянието на В. през лятото на 2008 г. , а не през периода на извършване на атакуваните сделки. Счита , че вещите лица не могат категорично да изключат наличие на пристъп на заболяването към извършване на двете сделки през м. октомври 2008 г. Според вещите лица не се касае за пълна ремисия , а за медикаментозна такава. По делото се установявало, че заболяването на В. е довело до затруднена умствена дейност. Фактите по делото сочат на основателност на предявения иск, тъй като към момента на подписване на процесното пълномощно В. В. не е могъл да разбира действията си и да изрази валидно съгласие, поради влошено здравословно състояние, като съчетание на различни заболявания и по-точно на психическо заболяване, довело до затруднена умствена дейност, която макар и да не води до упадък на личността, затруднява мисловния процес, който е част от възможността да осмисли и обективира своето решение, воля, съгласие. Нищожността на упълномощителната сделка води до нищожност и на сделката- договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. В съдебно заседание ищецът твърди, че неразумното поведение на В. е свързано с постоянни грижи в леглото, не разсъждавал правилно , тъй като бил болен човек и не можел да взема никакви решения. За В. се грижел той, сестра му, докато била жива и ответницата, която получавала пенсията му.

В подкрепа на иска представя доказателства.

В писмения отговор на исковата молба М. С. Г. от гр. К. твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че обстоятелствата, на които ищеца основава иска са резултат на неправилно възприети обстоятелства относно здравословното състояние на вуйчо й В. В.. Действително през последните години той бил с влошено здравословно състояние и за него се грижела тя и нейната майка до смъртта й. През това време В. не загубил способността си да разсъждава и да взема решения. При упълномощаването на пълномощника в присъствието на нотариус и други лица, В. В. отговорил ясно и точно на всички въпроси , които били зададени, и изразил категоричната си воля за прехвърляне на собствения си недвижим имот на нея срещу задължение за гледане и издръжка. В писмената си защита твърди, че съдът не следва да дава вяра на свидетелските показания на страната на ищеца, тъй като са заинтересовани от изхода на делото. Втората група свидетели на ответницата са в съотвествие с назначените експертизи, които установяват, че В. е бил в състояние да взема самостоятелни решения относно имуществените си интереси и да изразява самостоятелна воля, като невъзможността да положи подпис няма връзка и не се дължи на психическо заболяване и полагането на отпечатък от палеца не влияе на волята на прехвърлителя. Освен това нотариуса лично се е уверил за възможността на упълномощителя да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Моли съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан и се присъдят разноски. В съдебно заседание твърди, че от 2006 г., когато В. паднал, грижите за него били постоянни и до смъртта му се грижела тя, нейната майка и ищеца, докато тя е на работа. В. В. бил с лек инсулт, имал психическо заболяване и тя му доставяла лекарства , които били предписвани от личния лекар. С В. В. разговаряла на всякакви теми, отговарял на въпросите й. Твърди , че извикала нотариус , тъй като В. В. й казал , че има желание да й прехвърли имота, тъй като тя полагала грижи за него. При двете посещения от нотариус на зададените от него въпроси В. отговарял и решението да положи пръстов отпечатък на пълномощното било на нотариуса, като причините за това били отбелязани в самото пълномощно.

Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Фактите по делото са следните:

По делото не се спори,че ищеца е брат на В. С. В. , а ответницата е негова племенница. В. С. В. е починал на 27.09.2009 г.

С пълномощно с рег. № 6913 и рег. № 6914/ 15.10.2008 г. на Нотариус Е.К. с рег. № 280 В. С. В. е упълномощил А. Т. П. И., от свое име и за негова сметка, да прехвърли с договор за гледане и издръжка на ответника М. С. Г. собствения си недвижим имот. За упълномощител В. е положил пръстов отпечатък от палец на дясната ръка, като в бележката на нотариуса е отразено, че причина за това е немощ, болест и старост. Полагането на пръстов отпечатък е станало в присъствието на двама свидетели- св. Н. и С. , на които са отбелязани ЕГН и подписите са им заверени от нотариуса. На основание НА за собственост на недвижим имот № 83, том ІІІ, 6556, дело № 483 от 30.09.2008 г. на Нотариус Е.К. В. С. В. е признат за собственик на описания в исковата молба недвижим имот. На основание този нотариален акт и набор от документи, включващи обсъденото по-горе пълномощно и декларации за гражданство и гражданско състояние по чл. 25,ал.6 от ЗННД , на които В. В. е положил пръстов отпечатък, в присъствието на двама свидетели/св. Н. и С./ с нотариална заверка / рег. № 6915 и 6916/ 15.10.2008 г. на Нотариус Е. К./, чрез упълномощителя си, В. В. е сключил с ответника договор , материализиран в НА за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка със запазване правото на ползване.

По делото са разпитани две групи свидетели.

Свидетелите на ищеца - К./дъщеря на ищеца/ и П./съпруг на дъщеря му/, установяват, че през есента на 2008 г. В. не се движел сам , помагали му ищеца и ответницата, не можел да изрази мисъл, вода не можел да си поиска, прекарвал времето си в леглото. След работа св. П. хранел В., без да съобщава кога и колко пъти е ставало това. При хранене често В. казвал „стига толкова”, или бутал лъжицата , като давал знак, че не желае повече да се храни. Свидетелите не знаят В. да е вземал лекарства. Втората група свидетели - А., С. и Н./на ответника/ установяват, че В. е страдал от шизоафективна психоза/св. А., която е лекар-психиатър/ , която диагноза била различна от шизофрения. Последната диагноза е поставена , тъй като за В. лечението със „солиан”, струвало 200 лв. и било непосилно заплащането му за един пенсионер. В. бил ограничен в рамките на леглото, поради прекарания инсулт, вземал лекарства , осигурявани от ответницата, и бил напълно адекватен. През лятото на 2008 г. св. А. установила, че В. е със забавен говор, но провели напълно адекватен разговор, знаел къде се намира, с кого разговаря. Установила още, че по отношение на психичното заболяване нямал пристъпи и бил в много добра ремисия. През последните години на преден план били двигателните нарушения, които били от прекарания инсулт, за което В. поддържал контакт с личния си лекар. Св. С. и Н., които присъствали при полагането на пръстовия отпечатък от В. на пълномощно от 15.10.2008 г., установяват, че при първото посещение на нотариус К. бил проведен разговор между нея и В., като на въпросите той отговарял с „да” и кимане с глава и заявил пред тях, че има желание да „препише” своя имот на ответницата, а на въпроса „на кого” , В. отговорил „на М.”, т.е. на ответницата. Запитан бил и правилно В. отговорил на въпросите на нотариуса как се казва и кога е роден. На въпроса на нотариуса може ли да положи подпис, той отговорил с”да”, но положил подпис на половината от предложения му лист и тогава нотариуса решил, че на документ не може да се положи такъв подпис и, че полагането на пръстов отпечатък следва да стане в друг ден, в присъствието на двама свидетели. Така пред св. С. и Н., в друг ден, нотариуса поставил същите въпроси на В. и отговорите били идентични с първия разговор. Преди да положи пръстов отпечатък на пълномощното, с чужда помощ В. отишъл до масата, където положил пръстовия си отпечатък върху пълномощното и на декларациите. Разговора на нотариуса с В. се провел спокойно, без викане. Двете свидетелки са с убеждението, че при проведения разговор с нотариуса, В. обяснил желанието си, разбирал за какво става въпрос и не се налагало да му се обяснява.

По делото е изслушана единична съдебно-П. експертиза, която установява, че В. е страдал от Психично разстройство , протичащо с параноидно-афективно-халюцинаторна симптоматика, като при последната хоспитализация през 2002 г. заболяването нозологично е уточнено като Шизоафективна психоза.Водел се на отчет от 1985 г. , с дебют от 1984 г. , заболяването е протичало пристъпно, и при проследяване на мед.документация не е отбелязана изразена личностова промяна в смисъл на упадък на личността. Прекараното психично заболяване, довело до умствена дейност, не се явява безусловна причина за недееспособност. Предполагаемия експертен извод е , че към м.октомври 2008 г. В. е можел да се грижи за своите имуществени дела , да взема самостоятелни решения относно имуществените си интереси. В съдебно заседание след разпита на свидетелите в.л. допълни заключението си като заяви категорично, че ядрото на личността на В. е било съхранено и е разбил събитията, които са ставали с него. Назначената тройна съдебно-П. експертиза потвърждава установеното от единичната експертиза, като в допълнение е отбелязано, че невъзможността В. да положи подпис , няма връзка и не се дължи на психично заболяване и , че това не влияе на волята на самия прехвърлител. В съдебно- психиатричното обсъждане вещите лица са отбелязали, че при проследяване на заболяването на В. в надлъжен разрез и в динамика се установява пристъпно протичане, а не непрекъснат ход на протичане. Приемайки, че се касае за медикаментозна ремисия/а не пълни ремисии с оздравяване/ при освидетелствувания са отбелязани смегчаване и отслабване на симптомите на болестта, развитие на компенсаторни механизми със съхранено ядро на личността. В епикризите не са отбелязани отчетливи изменения в емоционално-волевата сфера, разстройство на критични способности /освен в пристъп/ и загуба на социална ориентация. В съдебно заседание допълват заключението , като заявяват, че в случая не е налице деменция

От представените два броя ЕР № № 0626/28.02.2002 г. и 2701/29.10.2002 г. се установява, че В. В. е бил 97.4% загубена трудоспособност, като освен психичното заболяване В. е страдал и от Мозъчно-съдова болест. Състояние след исхемичен инсулт в дясна средномозъчна артерия. Левостранна хемипареза от средна степен. Афакия оператива. Катаракта секундария окули утр. От тези доказателства се установява, че В. е страдал и от неврологично заболяване. Фактите по делото, които се твърдят, касаят душевно заболяване, при което съдът не обсъжда неврологичното заболяване, а и такива твърдения в исковата молба не се съдържат.

При тези данни съдът намира предявеният иск с правно основание чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД за неоснователен. Липсата на съгласие, като основание за нищожност на договорите, следва да се преценява към момента на сключване на договора и в частност към момента на упълномощителната сделка. От съдържанието на исковата молба и последващите изявления на ищеца в съдебно заседание се установява, че през 2008 г. и към момента на смъртта си В. не действал разумно и не можел да разсъждава, тъй като бил болен човек, бил постоянно на легло и не можел да изразява никакви решения, макар че се справял с елементарни битови неща. Поради душевната болест не можел да разбира действията си , да взима самостоятелни решения и да се грижи за делата си. Тези факти обаче не могат да обосноват извод за съзнателна липса на воля у В. за сключване на сделките. Не могат да обосноват и извод за неосъзната липса на воля у него, за да се приеме евентуално, че е налице основание за унищожаване договора при условията на чл.31,ал.2 от ЗЗД/ при искане унищожаване след смъртта на прехвърлителя, ако приживе е поискано лицето да бъде поставено под запрещение, или когато доказателството за недееспособност произтича от самия договор, каквито данни липсват по делото/. От разпита на свидетелите на ответника , от които св. А – лекар- психиатър, която е наблюдавала В. и е с медицинско образование, се установява, че тя е провеждала адекватни разговор с В. през лятото на 2008 г. и е останала с впечатление само за забавен говор, В. е знаел къде се намира и с кого разговаря, бил в много добра ремисия, не съобщава за увреден слух, не е установила психични проблеми и в такова състояние е бил през последните години от живота му. Вярно е, че сведенията на свидетелката са от лятото на 2008 г., т. м.юни- септември с.г. , но те са достоверни и са в съотвествие със психиатричните експертизи и с показанията на св. С. и Н., свидетелки на упълномощителната сделка и на водения разговор на нотариуса с В.,и установяват, че на зададените въпроси В. отговарял правилно, че неговото желание е било, за положените грижи от ответницата и нейната майка, да прехвърли имота на първата от тях. В. разговарял бавно, но разговора бил спокоен, нормален, без да се налагат обяснения. Показанията на св. А. и на св. С. и Н. са в разрез с показанията на св. К. и П., които са в родствена връзка с ищеца и установяват, че през есента на 2008 г. В. бил в безпомощно състояние, не бил адекватен и комуникатевен, казвал „стига толкова” при нежелание да се храни повече. Двамата свидетели не съобщават факти за психическото състояние на В. към м. октомври 2008 г., при което съдът не кредитира показанията им.

При тези данни следва да се приеме, че не е налице нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие от страна на упълномощителя В., поради душевна болест. А от това следва, че и сделката не е нищожна. Съдебно-психиатричната по категоричен начин установява, че страданието на В. е Шизоафективна психоза, което заболяване не води до личностова промяна и до упадък на личността. ПостаÔянето на отпечатък от десния палец на пълномощното и декларациите е преценка на нотариуса за точно прилагане на процесуалния закон – чл.475,ал.1 от ГПК/отм./ и в никакъв случай не влияе на волеизявлението за разпореждане с имот. По делото не се установяват данни, че здравословното състояние на В. не е позволявало да преценява адекватно действията си и да формира действителна, осъзнава от него воля за извършване на правни действия, свързани с разпореждане със собствен недвижим имот. И тъй като за допустимостта на производството съдът изхожда от заявените от ищеца в обстоятелствената част на искова молба фактически твърдения, на които основава претенцията си, дори да се приеме, че фактическите твърдения в исковата молба са за душевна болест на В., която влияела на способността му да прави валидни волеизявления и да се разпорежда приживе със свои имоти и се сочат факти за дееспособността на В., то те са свързани с унищожаване на правната сделка, а не с нищожността й. В такъв случай съгласно чл.32 от ЗЗД иск за унищожаване на договор може да иска само страна по договора, а не трето лице, което не е страна по сделката.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца следва да останат направените по делото разноски от ответника в размер на 1510 лв. Ето защо съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. С. В. с ЕГН *, с постоянен адрес гр. К., У. № * ,със съдебен адрес гр. К., ул.”А. К.” № **, Кантора на А Т.Б. против М. С. Г. с ЕГН * , с постоянен адрес гр. К., ул. С.” № * иск с правно основание чл. 26,ал.2,предл.2 от ЗЗД за признаване за установено, че нотариално заверено пълномощно с рег. № **** и **** от 15.10.2008 г. и договор за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка , материализиран в НА № 165,том ІІ, рег.№ 5026, дело № 365/2008 г. на Нотариус М.Д. са нищожни.

Осъжда от А. С. В. с ЕГН *, с постоянен адрес гр. К., У. № * ,със съдебен адрес гр. К., ул.”А. К.” № **, Кантора на А. Т.Б. да заплати на М. С. Г. с ЕГН * , с постоянен адрес гр. К., ул. С.” № * разноски по делото в размер на 1510 лв.

Решението може да се обжалва пред АС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: