Решение по дело №68/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 272
Дата: 3 октомври 2023 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20233001000068
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Варна, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000068 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Г. П. П. от гр. Варна, представляван от адв. Д. С. от САК, срещу
решение № 105/04.11.2022г., постановено по т.д. № 93/2022г. по описа на
Добрички окръжен съд, с която е отхвърлен предявен от въззивника срещу
СДРУЖЕНИЕ „ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО - ТЕРВЕЛ”- гр. Тервел,
ЕИК 12454700, иск с правно основание чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, за отмяна
решения на общото събрание на сдружението, проведено на 26.03.2022г., като
противоречащи на закона и устава.
Оплакванията в жалбата са за неправилно приложение на материалния
закон и нарушение на съдопроизводствени правила. Конкретно се сочи
незаконосъобразност и непълнота на доклада в частта за разпределение на
доказателствената тежест относно релевантните факти в процеса и липса на
указания по чл. 146, ал. 2 ГПК. Петитумът на жалбата е за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. В
жалбата са обективирани искания към въззивния съд за даване на нови
указания за разпределение на доказателствена тежест, при съобразяване на
1
преклузията по чл. 370 ГПК за ответника, както и за предоставяне
възможност на въззивника да представи допълнителни доказателства, които
исканияса отхвърлени от въззивния съд с определение от подготвително
заседание, проведено на 20.04.2023г.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване и е процесуално
допустима.
Процесуалният представител на насрещната страна „Сдружение
„Ловно-рибарско дружество- Тервел”, представлявано от председателя Н В,
чрез адв. Ж. Ж. от АК– Добрич, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК, в който заявява становище за неоснователност на жалбата и на
направените допълнителни искания, с подробно изложени съображения и
доводи.
В проведените открити съдебни заседания в тази инстанция
въззивникът не взема участие, лично или чрез процесуален представител, а
процесуалният представител на ответното сдружение поддържа отговора и
становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Добричкият окръжен съд е бил сезиран с искова молба на Г. П. П. от гр.
Варна, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 25, ал. 4
във вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ, срещу Сдружение „Ловно-рибарско дружество-
Тервел”- гр. Тервел, за отмяна решения на общото събрание на сдружението,
проведено на 26.03.2022г.
В исковата молба се твърди, че общото събрание е проведено в
нарушение на изричната уредба за свикване и провеждане на общо събрание,
уредена в Устава – не са спазени нито редът, сроковете и начините за
свикване, утвърдени и подробно разписани в устава на Сдружението, нито
правилата за съдържание на поканата за свикване и редът за нейното
разгласяване, нито императивните постановки на ЗЮЛНЦ, уреждащи същата
материя, включително реда за уведомяване на избраните делегати. Излага се
също, че видно от устава, за да е законосъобразно общото събрание на
Сдружението, същото е предпоставено от сложна процедура по провеждане
на общи събрания на дружините – основни структурни звена в Сдружението,
2
за избор на делегати, които да участват на това общо събрание и да
представляват съответната дружина, като изборът на делегати е предпоставка
за провеждането на законосъобразно общо събрание на Сдружението и
вземане на решения от този върховен орган в унисон със закона. Според
ищеца, поради правен вакуум в устава на Сдружението досежно: 1/. реда за
провеждане на избор на делегати от общите събрания на дружините, 2/. квота
на делегатите, 3/. ред за организиране и провеждане на такъв избор (с тайно
или явно гласуване; с бюлетина или по друг ред, 4/. ред за предлагане на
кандидати за делегати; 5/. ред за отчитане на гласовете и пр. и 6/. ред за
контрол на изборния процес на делегати, е приложима диспозитивната норма
на чл. 24, предл. първо от ЗЮЛНЦ, а именно - Общото събрание се състои от
всички членове на сдружението. По тези съображения, че релевират доводи,
че общото събрание на сдружението от 26.03.2022 г. се е провело с мнимо
представителство от нередовно и незаконосъобразно избрани делегати, без
ясни правила за провеждане на техния избор, а останалите присъстващи на
това общо събрание членове на Сдружението са оставени незаконосъобразно
без право да гласуват и без право да се изказват, като с това сериозно са
засегнати правата им, произтичащи от членственото правоотношение,
учредено между членовете на Сдружението и ответника, и подробно уредени
в устава на Сдружението и ЗЮЛНЦ, а именно, засегнати и ограничени в
резултат на установения порок са всички права, индивидуализирани в чл. 19
от Устава; нещо повече, цялостната дейност на сдружението, включително и
дейността по свикване и провеждане на процесното общо събрание от
26.03.2022 г., а от там – и атакуваното решение на този върховен орган, са
проведени, а атакуваното решение взето, в разрез с чл. 5 и чл. 6 от Устава на
Сдружението, регламентиращи основни за Сдружението постановки и
принципи.
В евентуалност, ако съдът не сподели извода за приложение на чл. 24,
предл. първо от ЗЮЛНЦ, се иска установяване на процедурна
незаконосъобразност на всички проведени общи събрания на дружините за
избор на делегати, които са участвали на процесното общо събрание на
Сдружението, поради провеждането им в разрез с императивните правила на
устава. Според ищеца, незаконосъобразността на взетите решения и
негодността им да прехвърлят мандат на участвалите в процесното общо
събрание на Сдружението произтича от следното: 1/. при избора на делегати
3
за процесното общо събрание на Сдружението от всяка една от дружините не
е спазен реда за свикване на общо събрание на дружините, предвиден в
устава– нито формата и съдържанието на поканите за свикване на общи
събрания на дружините отговарят на императивните правила на устава, нито
реда за провеждане на самите общи събрания за избор на делегати е
законосъобразен; 2/. в нито една от дружините не е спазен реда за откриване и
провеждане на общи събрания на дружините, на които са избрани делегати,
при което участващите като делегати на процесното общо събрание са мними
делегати, без законосъобразно учреден мандат за гласуване и
представителство – нито едно от тези лица не е било законосъобразно
оправомощено да представлява и защитава интереса на съответната дружина,
ерго, взетите решения на това общо събрание няма как легитимно да
обвързват членовете на Сдружението.
Излагат се съображения, че предвид опорочената процедура за избор на
делегати по места в дружините, незаконосъобразно се явява и проведеното
общо събрание на 26.03.2022г., като по отношение на делегатите, избрани за
участие в това общо събрание от страна на ловно-рибарска дружина
„Коларци“– една от най-големите дружини в сдружението, е налице спор
между членовете на дружината и управителния съвет на Сдружението с оглед
решение на УС за зачитане на избора на делегати, осъществен на общо
събрание на дружината от 05.02.2022г., а не на последващите такива от
12.02.2022 г. и от 19.03.2022г., което според ищеца е от компетентността на
общото събрание. Твърди се също, че аналогични нарушения са допуснати
във всички останали дружини в Сдружението, а именно – ЛРД Безмер, ЛРД
ННова Камена, ЛРД Тервел, ЛРД Жегларци., ЛРД Орляк, ЛРД Честименско,
ЛРД Перловци, ЛРД Мали извор и ЛРД Полк. Савово. Общите събрания на
тези дружини за избор на делегати са проведени при незачитане правилата за
форма и съдържание на поканата за свикване, начина на разгласяването,
начина на откриване на общите събрания на дружината, начина да гласуване
и отчитане на гласовете, формата и съдържанието на протоколите от взетите
решения и пр. Според ищеца, нито едно от изборните събрания за делегати в
тези дружини не е свикано, открито и проведено по реда, установен в устава
на Сдружението, като протоколите от тези събрания на дружините са
незаконосъобразно изготвени, в нарушение на материалния закон и
установеното в устава, респективно, избраните на общите събрания на тези
4
дружини делегати през 2022г. също са нелегитимно оправомощени от
дружините да участват и гласуват на проведеното на 26.03.2022 г. общо
събрание на Сдружението.
Ответното сдружение оспорва иска с подробни доводи и съображения,
обективирани в отговор, който е представен извън срока по чл. 367, ал. 1
ГПК. Представителят на ответника е заявил наличие на особени
непредвидени обстоятелства за пропускането на срока за отговор, по който
въпрос няма изрично произнасяне на съда, а липсата на произнасяне на
окръжния съд по въпроса за наличие на особени непредвидени обстоятелства
за пропускането на срока за отговор съставлява процесуално нарушение и би
било основание за приложение на чл. 266, ал. 3 ГПК. Становището по
отговора, което не се обхваща от преклузията по чл. 370 ГПК, правилно е
зачетено от окръжния съд. В проведеното първо и единствено открито
съдебно заседание на 20.10.2022г., в което е настъпила окончателната
преклузия за представяне на доказателствата, с които страната разполага,
след доклада по делото и даване на указания на страните, са приети и всички
представени писмени доказателства, за една част от които е направено искане
от ищеца за представянето им от ответника.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК във връзка с
допустимостта на атакуваното първоинстанционно решение, с което искът е
отхвърлен, съставът на въззивния съд намира за необходимо да посочи
следното:
Конститутивният иск по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ е процесуален
способ за защита на членовете на юридическо лице с нестопанска цел срещу
онези решения на общото събрание, които противоречат на повелителни
разпоредби на закона или на Устава и нарушават членствените права на
конкретния член на сдружението. Реализирането на предвиденото от закона
потестативно право с предявяването на този иск зависи от преценката на
засегнатия член на сдружението, който притежава правото на избор дали да
предприеме процесуални действия за защита на членството си и в какъв обем.
Свободата на избор важи както за решенията, чиято отмяна ще бъде поискана
по реда на чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, така и за нарушенията, които ще
бъдат въведени в процеса като основания за исканата отмяна. В съответствие
с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес пределите на
5
търсената с иска по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ съдебна защита се
определят от самия ищец чрез основанието и петитума на исковата молба.
Основанията за отмяна на решенията на общото събрание на сдружението
следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца съобразно
изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като всеки релевиран порок-
материалноправен или процесуалноправен, съставлява самостоятелно
основание на отделен иск по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ. Същината на
правораздавателната дейност на съда е преценката на конкретно релевираните
от ищеца факти и обстоятелства, формиращи фактическото основание на
иска, въз основа на които съдът да може да реши спора по същество в
зависимост от това дали същите са релевантни и дали е успешно доказването
им. В производството по иска по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ
доказателствената тежест е за ответника, който черпи права и следва да
докаже юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите
решения, но проверката, извършвана от съда се ограничава само до
посочените от ищеца основания за отмяна на решенията. Съдът не е овластен
да обсъжда основания, за които не е надлежно сезиран с исковата молба, а
евентуалното произнасяне по непредявени основания би било свръх петитум
и би съставлявало нарушение на диспозитивното начало. Предвид
установения в чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ преклузивен срок за предявяване
на исковете по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, разглеждането и произнасянето
по основания за отмяна, въведени допълнително от ищеца извън този срок, е
процесуално недопустимо.
Няма спор между страните и се установява от представеното от ищеца
заверено копие на членска карта, че той е член на Сдружение „Ловно-
рибарско дружество- Тервел- гр. Тервел към момента на провеждане на
процесното събрание, следователно е активно легитимиран да предяви
конститутивен иск по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ. Исковата молба, по която е
образувано производството по т.д. № 93/2022г., и с която се атакуват всички
решения на Общо събрание на членовете, проведено на 26.03.2022г., е
постъпила по електронен път, на ел. поща на ОС – гр. Добрич на 26.04.2022г.,
следователно преклузивният срок за предявяване на иска е спазен.
В исковата молба обаче не са релевирани фактически твърдения за това
в какво конкретно се изразява процедурната или материалноправната
незаконосъобразност на атакуваните решения на общо събрание на членовете
6
на ответното сдружение, т. е. кои са конкретните фактически основания за
сочената незаконосъобразност или противоуставност, за да може съдът на
квалифицира оплакванията съобразно норми от закона или клаузи от устава
на сдружението, нарушени при свикване и/или провеждането на събранието.
Позоваването на нарушения на процедурата по свикване, респ. реда,
сроковете, начина на свикване и т.н., провеждане на събранието, и неспазване
на „постановки и принципи“ на закона и устава, е общо, бланкетно, без
конкретизация в каквато и да било насока. Твърдения за факти и
обстоятелства е заявено само по повод оспорване законосъобразността на
решения на събранията на ловни дружини, проведени през м. 02.2022г., за
избиране на делегати. Оспорва се персоналният състав на общото събрание,
т.е. според ищеца, както и всички останали членове на сдружението от всички
дружини, е следвало да бъде представляван от други лица, а не от
допуснатите за участие делегати от ОС, без тези оспорвания да имат връзка с
определените от устава норма на представителство, кворум или мнозинство.
Общата формулировка в исковата молба за процедурна
незаконосъобразност не въвежда валидно в предмета на спора преценката за
спазване на всички съществуващи изискванията на закона и устава на
сдружението, свързани с процедурата по провеждане на атакуваното общо
събрание на членовете. Отделно от това, съдебният състав намира за
необходимо да посочи, че тъй като ищецът не е част от персоналния състав на
процесното общото събрание на сдружението, той не е пряк адресат на
свикването и обявяването на събранието, осъществено от Управителния
съвет, респ. УС няма задължение да му връчва покана с предвидено от закона
и устава съдържание, каквато е предвидена за делегатите. В съответствие с
чл. 20, ал.1, т. 9 от Устава всеки член на Сдружение „Ловно-рибарско
дружество- Тервел”- гр. Тервел има право и задължение на участва редовно в
събранията на своята дружина, изградена от ОС на сдружението на
територията на ловностопанския им район по чл. 7, ал.5, т. 1 от ЗЛОД, но
персоналният състав на Общото събрание на сдружението се състои само от
делегати, избирани от Общото събрание на дружината за участие в общото
събрание на сдружението на база един представител на 12 членове – чл. 36,
ал. 6, т. 3 от Устава.
Дори и да се приеме, че общото оспорване създава задължение за
7
ответното сдружение да докаже спазването на всички процедурни правила,
приложими съобразно закона и устава, то ответникът е провел успешно
главно пълно доказване относно изпълнение на процедурата по свикване и
обявяване на оспореното Общо събрание. Във въззивната жалба за първи път
се въвежда с конкретика единствено оплакването за неспазването на
тридесетдневния срок, предвиден в Устава, за поместване на покана за
събранието, с оглед датата на представеното от ищеца печатно издание
„Тервел“- 16.03.2022г. Оплакването е неоснователно, тъй като спазване на 30-
дневния срок за обявяване на покана за процесното ОС е осъществено чрез
поместването й във в. „Наслука“ на 02.02.2022г., който се явява
специализиран вестник на всички ловно-рибарски сдружения и в който са
помествани всички покани за предходни ОС на ответното сдружение.
На трета и сл. страница от исковата молба ищецът твърди, че общите
събрания на всички дружини, съставляващи звена от Сдружение „Ловно-
рибарско дружество- Тервел”- гр. Тервел, са проведени в разрез с
императивните правила на устава /въпреки че според предходните твърдения
такива правила няма/, и поради това са негодни да прехвърлят мандат на
участвалите в процесното общо събрание на Сдружението делегати.
Подробно са изложени фактите и обстоятелства / посочени по- горе в
мотивите/, с които страната цели да формира основание на конститутивен
иск.
Съдебният състав намира за недопустимо разглеждането на
конститутивен иск по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, чрез въведените от ищеца
съображения за процедурна незаконосъобразност на проведени общи
събрания на дружините в учредено по ЗЛОД сдружение, за избор на делегати,
които са участвали на процесното общо събрание на сдружението- ответник,
като съображенията за този извод са следните:
Органите на управление на сдруженията с нестопанска цел по смисъла
на чл. 19 ЗЮЛНЦ са уредени по законодателен път в разпоредбата на чл. 23
ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 23 ЗЮЛНЦ, върховен орган на сдружението с
нестопанска цел е общото събрание, което се състои от всички членове, освен
ако в устава е предвидено друго, а негов управителен орган е управителният
съвет, чиито членове се избират от общото събрание. Законодателят е въвел
диференциран правен режим като в зависимост от компетентността на органа
8
е уредил различен ред за оспорване на неговите решения, а именно - редът на
чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, предвиждащ възможност за оспорване на решенията на
управителния съвет пред общото събрание, и исковият ред по чл. 25, ал. 4 във
вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ, който предполага отнасяне на спора за законосъобразност
и съответствие с устава на решенията на общото събрание като върховен
орган, за разглеждане от съда. Преценката кой е приложимият ред за
оспорване на конкретно решение, взето от орган на сдруженията по чл. 19
ЗЮЛНЦ и чл. 37 ЗЮЛНЦ, се извършва във всеки отделен случай според
компетентността на органа, от който изхожда решението. Компетентността е
разграничителният критерий, от който зависи отговора на въпроса дали
членовете на сдружението следва да се защитят срещу незаконосъобразното
или противоуставно решение по пътя на оспорването му пред върховния
орган - чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, или трябва да предявят иск за отмяната му пред
съда при условията и в преклузивните срокове на чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ.
Ответникът „Ловно-рибарско дружество- Тервел”- гр. Тервел е
сдружение, учредено на основание чл. 30 от ЗЛОД и регистрирано по
ЗЮЛНЦ. Уредбата на сдружаването на лицата, придобили право на лов се
съдържа в чл. 29 – 31 ЗОЛД. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЛОД ловната дружина
е обединение на български граждани, придобили право на лов, с оглед на
общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един
ловностопански район. По силата на чл. 30, ал. 1 от ЗЛОД лицата по чл. 29,
обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение на територията на
едно или повече от едно съседно държавно горско стопанско и/или държавно
ловно стопанство с цел осъществяване на дейности, свързани с
възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча, като
последното ръководи и организира тези дейности и защитава интересите на
ловците пред съответните държавни и общински органи. Следователно,
ловно- рибарските дружини не са органи на сдружението и техните решения
не подлежат на вътрешен контрол пред общото събрание, още по малко, на
директен съдебен контрол, с предявяване на иск или индицентно, в
производство по иск по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ за отмяна решение на ОС на
сдружението. В случая, може да се приеме, че на вътрешен контрол пред
общото събрание е подлежало решението на Управителния съвет на
сдружението по жалбите на членовете на ЛРД „Коларци“ по въпросите за
законосъобразността на първото от трите решения на Общото събрание на
9
тази ловно-рибарска дружина за избор на делегати за процесното ОС и
незаконосъобразността на последващите две, които не са свикани от УС.
Съгласно съдебна практика на ВКС, формирана с решение № 85 от
30.06.2010 г. по т. д. 913/2009 г., ТК, II ТО, съдът, сезиран с иск за отмяна на
приети решения от общото събрание на сдружение, не може да се произнесе
по законосъобразността на избора на представители /делегати/, които да
участват в общото събрание на сдружението като представители на негови
основни организационни звена, дори да се съдържа подобно оплакване в
исковата молба.
Годно фактическо основание за съдебна защита с конститутивен иск по
чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ може да се извлече от доводите в исковата
молба, че поради правен вакуум в устава на сдружението, е приложима
диспозитивната норма на чл. 24, предл. първо от ЗЮЛНЦ, съобразно която
общото събрание се състои от всички членове на сдружението, а в случая
членовете са представлявани от делегати, като тези доводи са обосновани и
със съответни фактически твърдения.
В обжалваното решение на първоинстанционният съд не са изложени
съображения по така заявеното основание относно приложимата норма за
персоналния състав на Общото събрание на сдружението, мотивите са
лаконични и общи, но съдебният акт е допустим, тъй като въпреки
недопустимостта на въведените основания, предполагащи преюдициално
установяване незаконосъобразност на решения на ЛРД, е налице допустимо и
надлежно въведено с исковата молба основание на иск по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4
ЗЮЛНЦ, с фактически твърдения и правни съображения за нарушение на чл.
24, предл. първо от ЗЮЛНЦ, съдържащ диспозитивна норма, която според
ищеца се явява приложима за сдружението– ответник поради правен вакуум в
Устава.
По същество по иска.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от Устава на Сдружение „Ловно-рибарско
дружество- Тервел” в общото събрание се включват избраните делегати,
членове на сдружението. Делегатите се избират от общото събрание на
дружините за участие в общото събрание на сдружението на база един
представител на 12 членове – чл. 36, ал. 6, т. 3 от Устава, а съгласно чл. 34, ал.
1 от Устава, дружините са организационни звена на сдружението, чийто висш
10
орган е общото събрание ( чл. 36, ал. 1 от Устава ). Нормата на чл. 27, ал. 2 от
Устава на сдружението, предвиждаща общото събрание да се състои от
делегати- членове на сдружението, излъчени от общите събрания на
дружините за участие в общото събрание на сдружението при еднаква норма
на представителство- на база един представител на 12 членове, дерогира
приложението на чл. 24, предл. първо от ЗЮЛНЦ, според който общото
събрание се състои от всички членове на сдружението, освен ако в устава е
предвидено друго. Правото на участие на всеки член на сдружението в Общо
събрание не е предвидено и в чл. 19 от Устава, в който са индивидуализирани
всички права на членовете според съдържанието на текста и твърденията в
исковата молба.
Според Устава на Сдружение „Ловно-рибарско дружество- Тервел”- гр.
Тервел определянето на реда и начина за организиране и провеждане на избор
на делегати от общите събрания на дружините не е предоставено в
изключителна компетентност на Общото събрание на сдружението, респ. не
са част от задължителното съдържание на Устава. Общите събрания на
дружините, ловни, ловно-рибарски или рибарски, съставляващи
организационни звена на сдружението, се свикват от Управителния съвет,
който определя реда и организира извършването на дейността- чл. 31, т.12 и
т. 13 от Устава. С протокол № 7 от проведено заседание на Управителния
съвет на сдружението от 16.12.2021г. е прието решение за приемане на
подробни правила, задължителни са всички членове на сдружението, имащи
за цел въвеждане на унифицирани ред и принципи, по които да се извършва
свикването, оповестяването и провеждането на Общи събрание на дружините
от състава на Сдружението.
В тази връзка следва да се посочи, че дори съдът, разглеждащ иска по
чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, да беше задължен да се произнесе по въпроса
за законосъобразността на избора на делегатите, които са участвали в общото
събрание на сдружението като представители на членовете на неговите
основни организационни звена, то съдържащите се оспорвания в исковата
молба не подлежат на квалификация, тъй като не реферират към норми от
закона, устава или приложими за процедурата Правила за въвеждане на
унифицирани ред и принципи, по които да се извършва свикването,
оповестяването и провеждането на Общи събрание на дружините от състава
на Сдружението. След като делегатите се избират с обикновено мнозинство,
11
съвсем житейски вероятно е част от членовете на дружината да не са доволни
от избора на общото събрание, тъй като са гласували за други кандидати, но
това е правно ирелевантно.
Въз основа на посоченото, съдът прави правния извод, че процесното
общо събрание е проведено в съответствие с нормата на чл. 27, ал. 2 от
Устава, дерогираща приложение на диспозитивната норма на чл. 24, предл. 1
ЗЮЛНЦ, с участието на избраните от дружините делегати.
По тези съображения съдебният състав намира, че предявеният
конститутивен иск с правно основание чл. 25, ал. 4 във вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ
е неоснователен. Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ищецът би дължал репариране на направени в настоящото
производството разноски от насрещната страна, но не са представени
доказателства на реално направени разноски. Във въззивното производство
въззиваемото сдружение е представлявано от адв. Ж. Ж. от АК – Добрич, по
договор за правна помощ, в който е договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв., платимо по банков път. Доказателства за реалното
заплащане на договорена между страната– клиент и адвоката– пълномощник
парична сума за адвокатско възнаграждение чрез банков превод или по друг
начин, не са представени.
По изложените съображения съдебно– деловодни разноски за тази
инстанция не се присъждат.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII-ти състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 105/04.11.2022г., постановено по т.д. №
93/2022г. по описа на Добрички окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
12
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13