№ 9
гр. Пазарджик , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Елисавета Радина
Секретар:Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20205220201657 по описа за 2020 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. В. П., ЕГН **********, с.А.К., ул.
„С.”№**,чрез адв. Е. К.-П. против НП № 13-002245/28.10.2020г., издадено от
директор на Дирекция „ИТ”- Пазарджик, с което на жалбоподателя на
основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1000 лева за
нарушение по чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07- 2 от 16 декември 2009г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд
С жалбата като релевират доводи за процесуално- правна
незаконосъобразност на постановлението, чиято отмяна се иска, което
становище и искане се поддържат и писмена защита на упълномощения
представител ( от 03,06,19).
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по
1
вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 07.05.2020г. в обект на дружеството в с. Драгор възникнал
инцидент с полагащия в леярския цех на обекта труд И.С.Н..
Това обстоятелство било установено при извършена от органите на
ДИТ -Пазарджик и в периода 03-30.06.20г. проверка. Св. Д. – инспектор в
дирекцията изискал да му бъдат представени всички документи във връзка с
провеждане на инструктажа на работниците. Представена била заповед
1445/22.11.2018 на управителя „ММ М" ООД г-н А.Ч., с която същият възлага
( виж на л. 12) инструктаж на работната място на посочени поименно и като
длъжност лица, сред които „Т.Г.- началник цех „термичен|“ и П.П. –
„началник цех леярски“.
Представени били и книгите за инструктаж ( на работно място,
извънреден и периодичен) – л. 25 и сл. При прегледа им св. Д. установил, че
не 07.05.20г. лицето Иван Стоянов Николов, претърпяло злополука на тази
дата при работа в цех леярски, не било отразено като лице, по отношение на
което е проведен инструктаж на работното място по безопасни и
здравословни условия на труд.
Затова и приемайки, че с посочената заповед жалбоподателят е
определен като длъжностно лице по смисъла на §1,т.5 от ДВ на КТ, св. Д.
съставил против него процесния акт за нарушение на чл. 13, ал. 1 от
Наредба № РД-07- 2 от 16 декември 2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд( Наредбата).
Актът е съставен в присъствието на нарушителя ,надлежно му е
предавен и е връчен препис.
Въз основа на него е издадено НП.
Против последното се правят доводи за процесуална неизправност,
дължима конкретно на липсата на обсъждане на представени по повод
съставения акт допълнителни възражения и доказателства, че нарушителят
вече не заема посочената в заповедта длъжност. Твърдението е вярно, но това
2
не се отразява по претендирания начин на санкционния акт. Той, както и
актът, въз основа на който е издаден обаче страдат от друг, незаявен порок. И
в двата акта нарушението е описано по следния начин : „качеството си на
длъжностно лице по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда, определено със Заповед № 1445/22.11.2020 на управителя
„ММ М" ООД г-н А.Ч., на 07.05.2020г. е допуснал до самостоятелна работа
И.С.Н. да работи в леарски цех на дружеството, без да му е проведен
инструктажа по безопасни и здравословни условия на труд, на работното
място“. Така, както е редактиран текстът, чрез който са отразени
обстоятелствата по извършване на нарушението, става ясно, че се приписва на
нарушителя нарушение, осъществено чрез допускане до работа в посочения
цех на посоченото лице, тоест приписано е допустителство по отношение
полагане на труд – работа в цеха на това лице. Сочи се, че на това лице не бил
проведен посочения вид инструктаж, но това непровеждане не е приписано
на нарушителя, то е посочено без да се конкретизира субекта на това
задължение – така от текста не е ясно от кого не е бил проведен инструктажа.
Това, което е конкретно приписано на нарушителя е допускането до работа в
цех леярски на лицето –„ допуснал ( в съответното лице и число на глагола )
до самостоятелна работа Иван Николов да работи в леярски цех“, след като
той не бил инструктиран ( неясно от кого) с посочения вид инструктаж.
Първо – явно е, че е приписано допустителство, тоест непопречване на
някакво нарушение, което в случая ,предвид описанието, е самостоятелната
работа на лицето в цех леярски. Допустителството обаче е нарушение по ал. 7
на чл. 13 от Наредбата – която предвижда от една страна,че само
инструктирания може да се допусне до самостоятелна работа, а от друга – че
това дори се удостоверява с подписа на съответния ръководител в
съответната книга за инструктажа. Описаното нарушение „допускане до
самостоятелна работа в леярския цех на И.С.Н.“ следва да получи именно
квалификация по ал. 7 на чл. 13, доколкото в нея се предвижда и състав на
допустителство по отношение самостоятелната работа на посоченото лице. В
акта и в НП обаче квалификацията не е по чл. 13, ал.7 на наредбата, а по чл.
13, ал.1 от нея, който съдържа: 1. дефиниция за инструктажа на работното
място ( практическо запознаване на работника с конкретните изисквания за
безопасно изпълнение на трудовата дейност) и 2. Изискване този вид
инструктаж да се провежда на работното място и преди възлагането на
3
самостоятелната работа ( а не преди полагането й , каквото е описано в
словесната част на акта и на НП).
Горното обсъждане води до извода, че описаното нарушение в двата
административни акта ( допустителство в хипотезата на ал. 7 на чл. 13 от
Наредбата) е неправилно квалифицирано по ал.1 на чл. 13 от нея.
Разминаването между описанието и квалификацията осуетява възможността
да се разбере какво точно нарушение се вменява и прави невъзможна както
защитата, така и съдебния контрол.
Виж реш. №413/8.7.2020г.канд 342 / 2020 и реш. № № 545 /
3.8.2020г. канд 325 / 2020 г. на Адм. Съд – Пазарджик.
Извън горното съществено процесуално нарушение, не се
констатираха други такива от този вид. То обаче е достатъчно, за да обоснове
претендираната отмяна на санкционния акт.
Независимо от този извод и при условията на евентуалност ( ако той
не се сподели) ще се обсъди казуса и по същество.
Вярно е , че в описателната част на нарушението е посочена
неправилно годината на издаване на заповедта, с която е определен
жалбоподателя като длъжностно лице по смисъла на §1т.5 от ДР на КТ, но
грешката е както е именувана в писмената защита на процесуалния
представител на жалбоподателя „техническа „, тъй като под посочения номер
съществува само представената по делото и на л. 11 и сл. заповед , а друга по
Наредбата не е издавана. В заповедта ( виж на л. 12) по т.4 ( л. 11, гърба) има
текст, който гласи, че „Инструктаж на работното място“ се провежда от
посочените длъжности лица, под който текст фигурират имена и срещу тях
длъжност, като всички длъжности са „началник“ на различен цех. Според
актосъставителя Д. тази заповед предвиждала, че всеки началник следва да
инструктира на работното место работещите в съответния цех, чиито
началник е, но това е само едно предположение ( предвид вида на
инструктажа и отговорника) , тъй като липсва изрично предвиждане в този
смисъл, каквото следва да име именно в заповедта на работодателя. Още
повече, че за другите видове инструктаж ( начален, извънреден , периодичен)
4
е определено само едно длъжностно лице , без да има конкретизация по цех
или друга организационна форма. Каквато и да е причината за това (
несъмнено тя е свързана с вида инструктаж и периодичността и
времетраенето на неговото провеждане) именно заповедта на работодателя е
следвало ясно да отразява и лицата, които следва да бъдат инструктирани със
съответния вид инструктаж тъй като такова изискване поставя чл.2, ал. 2,т.2
вр. Ал.1 от Наредбата ( работодателят писмено определя лицата, които ще
бъдат инструктирани) . действително в заповедта е предвидено, че
инструктаж на работното място се провежда по отношение на работници
преди да им се възложи самостоятелна работа, но липсва яснота
работниците от отделните звена от кого следва да се инструктират .
Дори и да се приеме ( отново хипотетично), че все пак заповедта е
ясна по отношение на началния инструктаж, от показанията на
актосъставителя се изясни , че той изискал от отговорника на предприятието
по ЗБУТ – П. ( виж на л. 11, гърба заповедта) всички книги за инструктажа, от
които установил липсата на проведен начален такъв по отношение на
претърпелия злополука И.С.Н.. Приел , че лицето, посочено в заповедта като
началник цех леярски,където бил допуснат до работа пострадалия –
жалбоподателят Панчов не е изпълнил задължението се за провеждане на
посочения вид инструктаж, доколкото липсват удостоверяващи подписи (
което потвърждава, че нарушението е по ал. 7 на чл.13 от Наредбата и според
съставителя на акта, но той неправилно го е квалифицирал. ). Затова и именно
против жалбоподателя инсп. Д. съставил процесния акт. Съставянето ( както
сочи Д. и както е видно от АУАН) е в присъствието на нарушителя, който
едва тогава, узнавайки нарушението, заявил, че той към посочената дата на
нарушението заемал вече друга длъжност, а не началник цех „Леярски“. Това
твърдение е било направено на място, непосредствено след като
жалбоподателя узнал какво точно нарушение му се вменява и той е бил
напълно добросъвестен, тъй като няма как предварително да е знаел
съдържанието на акта ( преди предявяването му ). Освен това в самия акт
(като възражение при предявяването му) е отразил, че ще представи
допълнително обяснения по случая и е представил такива – виж документи
относно трудово-правната му връзка с дружеството на л. 7 и сл. Всички тези
документи ( доколкото касаят отношения между работник и работодател)
5
може да се предполага ( само предположение) да са създадени впоследствие с
цел да се обезпечи доказателствено твърдението за друг автор на
нарушението. Предвид коментираната горе непосредственост при съобщаване
на твърдението относно наличието на всички тези документи ( при
предявяване) дори предположението не е потвърдено. Затова не възникват
съмнения относно достоверността на документите на л. 7 и сл.,от които става
ясно, че по молба на жалбоподателя от 08.052018г. ( л.8, с вх.№ горе вляво и
резолюция горе вдясно) е било издадено доп. споразумение на л. 7, с което
страните по трудовото правоотношение са променили длъжността на
жалбоподателя от началник цел „Леярен „ в началник цех „Темичен“, считано
от 08.05.18г.. Тези обстоятелства въобще не са коментирани в НП , където
липсва обсъждане на възражението на л. 10, което по естеството си
представлява възражение против акта. Предвид посочените документи, ако от
заповедта№ 1445/22.11.18 става ясно ( както твърди Д.) , че началника на цех
Леярен следва да провежда инструктажа на работното място на работниците в
този цех, то това към датата на нарушението не е бил жалбоподателя – респ.
не той следва да понесе отговорността за непроведения инструктаж на
работното място на пострадалия.
Без значение за този извод е, че отговорникът по ЗБУТ в
предприятието – П. не бил споделил ( виж показанията на актосъставителя –
л. 42, гърба), че жалбоподателят вече не бил началник цех „ Леярен “ , както
е посочено в заповедта, тъй като от една страна въобще не стана ясно дали
този въпрос е коментиран ( предвид стрелкичките за размяна) а от друга –
изясняването на всички обстоятелства от състава на възприетото нарушение
следва да стане от органа- обвинител , а не от нарушителя.
Горното обосновава извода за отмяна на санкционния акт и по
второто обсъдено нарушение – на материалния закон.
Това решение предпоставя и присъждане на разноски в тежест на
въззиваемата страна и полза на жалбоподателя, по отношение на които е
основателна претенция за прекомерност, предвид проведеното едно открито
съдебно заседание и обема на доказателствения материал , поради което
следва да се присъдят ( чл. 63, ал4 ЗАНН) от общо сторените от
жалбоподателя 480 лева ( л. 40, вкл. гърба за конкретната вноска по общото
6
платежно нареждане) за адвокатски хонорар - само 300 лева ( минималния
размер по съответната Наредба 1/04г.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-002245/28.10.2020г., издадено от директор на
Дирекция „ИТ”- Пазарджик, с което на П. В. П., ЕГН **********, с.А.К., ул.
„С.”№** на основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1000
лева
ОСЪЖДА ДИТ Пазарджик към ИА“Главна инспекция по труда“ да
заплати на П. В. П., ЕГН ********** сума в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7