РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 99
Силистра, 26.01.2024 г.
Административният съд - Силистра - , в закрито
заседание на двадесет и шести януари две
хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИ
РАДАНОВ
като разгледа
докладваното от съдията
административно дело № 20 по описа за 2024 година на Административен съд -
Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по повод на искане за
възобновяване на административнонаказателно производство.
Съдът установи следното:
Налице е противоречие между обстоятелствената част и
петитума на искането. Петитумът визира възобновяване на
административнонаказателното производство и поради тази причина той съдържа
имплицитно признание, че наказателното постановление е влязло в сила, тъй като
предпоставка на възобновителното съдопроизводство е наличието на влязъл в сила
правораздавателен акт (арг. чл. 70, ал. 1 ЗАНН). Обстоятелствената част на
искането обаче съдържа изричното твърдение, че наказателното постановление е
ненадлежно връчено, от което следва, че наказателното постановление не е влязло
в сила. Щом не е влязло в сила, допустимо е активно легитимираната страна да
подаде подсъдна на районния съд жалба срещу наказателното постановление; не е
допустимо обаче в тази хипотеза да се подава искане за възобновяване на
административнонаказателното производство.
С оглед на изложените по-горе съображения
волеизявлението, въз основа на което е образувано настоящото дело, трябва да
бъде оставено без движение, за да се отстрани описаното в предходните редове
противоречие между обстоятелствена част и мотиви на искането. Активно
легитимираната страна следва или да формулира петитум само за отмяна на
наказателното постановление (без петитум за възобновяване на
административно-наказателното производство), или да признае влизането в сила на
наказателното постановление, при което ще е допустимо вече изразеният петитум
на искането да остане непроменен, но тогава ще е необходимо да се формулира
фактическо основание на искането, което да съответства на някое от основанията
по чл. 70, ал. 2 ЗАНН (понастоящем такова фактическо основание липсва, защото
твърденията за нарушение на чл. 58, ал. 2 ЗАНН се отнасят само до влизането в
сила на наказателното производство, т.е. до въпроса дали настоящото
производство е допустимо, но не и до съществото на съдебното сезиране).
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ сезиращото волеизявление
(наименувано от сезиращата страна "жалба"), по повод на което е
образувано настоящото дело.
ЗАДЪЛЖАВА И.И.Д. в 7-дневен срок от съобщаването на
настоящото разпореждане да отстрани описаното в мотивите на разпореждането
противоречие между обстоятелствената част и петитума на сезиращото
волеизявление.
УКАЗВА на И.И.Д., че при неизпълнение на настоящото
разпореждане производството по делото ще бъде прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: