Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260022
гр.
Свищов, 22.02.2021г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 22.01.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 253 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взема предвид:
Постъпила
е жалба срещу наказателно постановление № 2020-352-25-0049/07.07.2020г.
издадено от Директора на ОДМВР-Велико Търново.
Жалбоподателят
К.Б.К. с ЕГН ********** *** обжалва наказателното постановление, с което на
основание чл.209а, ал.4, пр. 2-ро, вр.чл. 209, ал.1 от Закона за здравето му е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. Посочва, че наказателното
постановление е неправилно. Посочва, че нямало данни да е играл футбол в смисъл
на организиран мач, като е установено, че не бил и не имало възможност да бъде
във физическо съприкосновение с други лица. Спазвал изискванията за отстояние
от останалите, с което спазил заповедта на министъра на здравеопазването, както
я е разбрал. Не му било известно със същата заповед да се забранява
присъствието на открити обществени места. Заповедта изобщо не била доведена до
знанието на адресатите ѝ и чрез откъслечни коментари разбрал, че не
следва да бъда във физически контакт с други лица на открито. Останалите лица в
случая също не били в рискова група и нито един от тях не бил диагностициран
като болен. Това водело до извод, че съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
извършеното може да се прецени като маловажен случай. В съдебно заседание се
представлява от адв. П.Д. от ВТАК. Поддържа жалбата и излага допълнителни
доводи за отмяна на процесното наказателно постановление. Касаело се за
подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 63, ал. 4 и чл. 63в от Закона
за здравето с неограничения кръг на адресатите и неограничено правно действие.
В този случай е следвало твърдяната нарушена заповед да бъде обнародвана в
Държавен вестник. В този смисъл били и произнасянията на касационните инстанции
в страната по подобни казуси, вкл. и по КАНД №10283/2020 г. и по КАНД 10282/2020 г. на
Административен съд Велико Търново. В решенията си съдилищата били категорични,
че при липсата на публикация в Държавен вестник на тази заповед, нормативният
акт не е породил своето правно действие и само това е достатъчно за
незаконосъобразността на обжалваното НП. На следващо място е следвало да
се посочи конкретната противоепидемична мярка, която се твърди, че е нарушена, както
и тя текстово да бъде изписана като съдържание на задължително правило за
поведение. Когато с един и същи акт, каквато е тази заповед, са въведени
няколко противоепидемични мерки, посочването на акта не е достатъчно да се
конкретизира обвинението, а освен това е следвало същото да се стори с оглед
съблюдаването на срока, с който е въведена мярката, тъй като общоизвестен факт
е, заповедите на министъра на здравеопазването в онзи момент през април 2020
година следвали една след друга в течение на по-малко от 24 часа и било трудно
дори за специалистите да проследят променящата се регулация. На
трето място, ако приемело, че НП е издадено с приложения по делото АУАН
съгласно чл. 36 от ЗАНН, този акт е необоримо опорочен и компрометиран, тъй
като в него се твърди, че жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето. Тази разпоредба обаче въвеждала само правото на министъра на
здравеопазването да издава заповеди и не създавала задължително правило за
поведение, което да е адресирано до жалбоподателя. Поради това, било извършено
съществено процесуално нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Отделно от това, в
същия акт е нарушена и точка 4, поради непълно описание на фактическата
обстановка поради липса на изписване текстово в какво се изразява твърдението
за нарушена противоепидемична мярка и коя е мярката, която счита наказващият
орган за нарушена. Ако се приеме, че обвинението е въведено за пръв път с
постановлението на Районната прокуратура за отказ по същия казус да се образува
досъдебно производство за престъпление по чл. 355 от НК, то постановлението не било
връчвано на жалбоподателя, като по този начин бил лишен от възможност да се
защитава в административната фаза на процеса. На следващо място счита, че
административното нарушение не е доказано от обективна и субективна страна.
Така не било доказано, че мястото на нарушението представлява спортно
съоръжение на открито. Събраните
доказателства го характеризирали като селска поляна, ползвана за пасище.
От субективна страна също не е доказано, тъй като при липсата на публикация на
заповедта в Държавен вестник не може да се твърди, че е доведена до знанието на
адресатите си, включително и до жалбоподателя, поради което деянието му не е
съставомерно от субективна страна. На последно място излага, че деянието е
маловажно. Развива доводи в тази насока като представя статистически данни за
заболелите към момента на твърдяното нарушение и въведените ограничения и към
момента на приключване на съдебното следствие. В този смисъл моли съда да
отмени обжалваното НП.
Ответникът
по жалбата – ОДМВР гр. Велико Търново, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съдът,
след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Във връзка с подаден сигнал на тел.112 на 15.04.2020г. в с.Морава, общ.
Свищов за провеждане на футболна среща на местния стадион, била извършена
проверка от св. Т.Г. ***, заедно с колегите си Е.Г.и Е.А.. Отивайки на място свидетелят и колегите му не
установили никого на стадиона в селото. Започнали извършването на ОИМ с цел да установят имало ли е
такава футболна среща и кои са били лицата, които са участвали в нея. Малко
по-късно установили няколко лица, сред които и жалбоподателя, от които разбрали,
че е имало такава проведена футболна среща. Лицата били поканени да дадат обяснения
в сградата на кметството на с.Морава. При извършената проверка се установило,
че няколко дни по-рано – на 11.04.2020г. лица от селото, сред които и самия
жалбоподател и св.И.И., също се били събрали на стадиона и ритали топка. Установено
било, че някои от лицата са посещавали стадиона и двата пъти. Били снети
обяснения от св. И.Н., който станал свидетел на игра на футбол от лица само на
датата 15.04.2020г. Въз основа на събраните обяснения, на 22.04.2020г. св.В.П.
в присъствието на св. Х.Б., в сградата на кметството на селото, съставил на
жалбоподателя АУАН №2020-352-25-0049/22.04.2020г. ( бланков №561443) за
нарушение на чл.63, ал.1 вр. ал.7 от ЗЗ, за това, че жалбоподателят на
11.04.2020г. посетил стадиона в с.Морава, с което не е изпълнил въведените в
т.1,пр.1 от Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки. С резолюция на Директора на ОДМВР Велико Търново
административнонаказателното производство било прекратено на основание чл.33,
ал.2 от ЗАНН и изпратено на РП Свищов с оглед данни за извършено престъпление. Образувана била преписка в РП – Свищов, като
при събраните данни прокурорът е приел, че
няма извършено престъпление по чл. 355 от НК от лицето, тъй като
деянието му съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Предвид това било издадено Постановление от 17.06.2020 г. на прокурор от РП -
Свищов за отказ да се образува досъдебно
производство по материалите по преписка № 457/ 2020 г. на РП - Свищов и същата
е изпратена на директора на ОД на МВР – В. Търново за търсене на
административнонаказателна отговорност. Обжалваното НП е издадено от АНО на
основание прокурорското постановление, при което е прието, че на 11.04.2020г.,
около 18.00 ч., жалбоподателя е посетил спортно съоръжение на открито
обществено място – стадион в с.Морава, ул.“Цветан Дамянов Цанков“ №86, с което
виновно е нарушил противоепидемична мярка по чл. 209а от Закона за здравето,
въведена с т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето.
За извършено нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето и на основание
същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на адресата му на 13.07.2020 г. и е
обжалвано пред РС - Свищов в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
От писмо на О.С. с приложените към него писмо на Кметство Морава с изх. №
310/15.10.2020 г. и Акт за публична общинска собственост № 5611 се установя, че
в с.Морава, общ. Свищов в имот с площ от 56 дка има изграден стадион и сграда –
съблекалня към стадиона, която е едноетажна и построена през 1960г.
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
На първо място, както бе посочено и по-горе, обжалваното НП било издадено
след прекратяване на административнонаказателното производство на основание чл.
33, ал. 2 от ЗАНН, с надлежна резолюция върху АУАН № №2020-352-25-0049/22.04.2020г.
При това положение съставеният от св. П. административен акт е изгубил своето
правно значение и последващо административнонаказателно производство се е
развило по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, за деяние, установено в хода на
проверката на прокуратурата. При съпоставка между съдържанието на Постановление от 17.06.2020 г. на
прокурор от РП - Свищов за отказ да се
образува досъдебно производство по материалите по преписка № 457/ 2020
г. на РП - Свищов и издаденото въз основа на него наказателно постановление става ясно, че
липсва идентичност между фактите изложени в постановлението на прокурора и
тези, изложени в наказателното постановление. Така в прокурорския акт е приета следната
фактическа обстановка : „К.Б.К., притежавал геран с помпа в близост до стадиона
в селото, където поял животните си. На 15.04.2020 г., връщайки се от герана, минал
покрай стадиона на селото, забелязал, че се събират хора в стадиона, които да
играят футбол и решил да се присъедини към тях“. Посочено е още, че „на
11.04.2020 г. Свилен Михайлов също е играл на стадиона, заедно с други лица.
Играта, за която се твърди, че са играли била „пиян морков“. …За това нарушение
на К.К. също е съставен АУАН, с
последствие прекратена административно-наказателна преписка“. Съдът намира,
макар и прокурора да е допуснал фактическа грешка при изписване на имената на К.К.
в мотивите си, същият е коментирал действия на жалбоподателя от 15.04.2020г.,
като е пояснил, че и на 11.04.2020г. К. също е бил на стадиона в селото, където
е играл на „пиян морков“. В процесното наказателно постановление обаче е
описана друга фактическа обстановка – посочена е дата на извършване на
нарушението 11.04.2020г. Недопустимо е
с наказателното постановление на нарушителя да се предявяват нови фактически
положения, надхвърлящи или съществено различаващи се от констатациите в акта,
въз основа на които е издадено същото, като без значение е дали основанието му
за издаване е АУАН или прокурорски акт. Това процесуално нарушение е
съществено, не само защото е довело до накърняване правото на защита на
нарушителя и по-конкретно на възможността му да разбере какво е нарушението,
което му е вменено във вина и правилно да организира защитата си, но е опорочило
изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност
за това нарушение. Вярно
е, че с преписката е представен АУАН, но същият не е цитиран в НП като
основание за издаването му, напротив - както беше отбелязано, в НП изрично е
посочено, че то се издава въз основа на постановлението на прокурора за отказ
да се образува досъдебно производство по преписка №457/2020 г. на РП Свищов, а
съдът не може да преценява законосъобразността на НП извън намерилата обективен
израз в него воля на административнонаказващия орган. В този случай, след като
не е била изпълнена хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, АНО е следвало да
приложи общия ред чрез издаване на АУАН, какъвто макар да е издаден, не е годно
основание за развитие на административнонаказателното производство.
На следващо място действително в разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето, в приложимата към процесния период редакция е предвидено
административно наказание „глоба“ за нарушаване или неизпълнение на въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ. С нормата на чл. 63,
ал. 1 от ЗЗ, също в приложимата към процесния период редакция /преди
изменението обн. ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, в правомощие
на министъра на здравеопазването е вменено при възникване на извънредна
епидемична обстановка да въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. Видно е, че както нормата на чл. 63, ал. 1 от
ЗЗ, така и тази на чл. 209а, ал. 1 от същия закон са бланкетни. В тази връзка
ВТАС по КАНД №10283/2020 г. и по КАНД
10282/2020 г. е приел, че в случая Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Доколкото съгласно
чл. 65 от АПК, общи са административните актове с еднократно правно действие, с
които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права,
свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се
издават такива актове и процесната заповед не изпълва този фактически състав,
то тя не е общ административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от АПК, нормативните административни актове са подзаконови административни актове,
които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и
неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Поради това
Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването има
характеристиките на нормативен акт. Заповедта е издадена на основание законова
разпоредба във връзка с приложението на същата, има за свои адресати всички
пребиваващи на територията на Република България, без ограничение по място и
относно кръга на лицата, срещу които се прилага. Разпоредбите на заповедта имат
многократно правно действие, тъй като създават задължение за всички субекти
непрекъснато да спазват противоепидемичните изисквания и мерки, до изричната
отмяна на акта. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България
всички нормативни актове задължително се публикуват като условие за влизането
им в сила. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове е
предвидено, че законите, постановленията на Министерския съвет и нормативните
актове на министрите и на ръководителите на други ведомства се обнародват в
Държавен вестник. Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването не е била обнародвана в Държавен вестник, а към 11.04.2020 г. разпоредбата на чл. 63, ал. 11 от ЗЗ, изрично определяща заповедите на
министъра на здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки,
като общи административни актове, не е действала. Следователно Заповед №
РД-01-143/ 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването не е породила правно действие и не може да служи като основание на АНО да
подведе поведението на жалбоподателя и съответно да санкционира към съответната
бланкетна норма.
Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради което не
следва да се обсъждат останалите доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност
на нарушението.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№2020-352-25-0049/07.07.2020г. на Директора на ОДМВР Велико Търново, с което на К.Б.К.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 209а, ал. 4 пр. 2 от Закона за здравето
във връзка с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: