РЕШЕНИЕ
№37
12.01.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 1111 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на С.А.Б., ЛНЧ **********, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца Х.А.Н., З.А.Н. и А.А.Н., граждани на ***, подадена чрез адв. Л.Ф., с посочен адрес за получаване на книжа: ***, срещу Решение № 28-ОК/21.09.2021г. на Интервюиращ орган на ДАБ при МС (К.И.).
С определение от 03.12.2021г. жалбата в частта на оспорването от З.(З.) А.Н. е оставена без разглеждане.
Предвид
това предмет на разглеждане в настоящото производство е оспорването срещу горецитираното
решение само по жалбата на С.А.Б., ЛНЧ **********, действаща лично за
себе си и като законен представител на малолетните си деца Х.А.Н. и А.А.Н..
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Счита се, че административният орган не се е произнесъл относно ясните основания за недопускане на молбата. Твърди се, че жалбоподателката и децата ѝ нямали възможност да се завърнат в страната си, защото там нямали дом. Имало опасност от сериозни посегателства за техния живот, ако бъдат върнати. Счита се също, че постановеното решение противоречало на чл.6а от ЗУБ. Не била направена преценка на най-добрия интерес на малолетните деца по правилата на Закона за закрила на детето, нямало изложени обстоятелствени мотиви за такава преценка. Подходено било формално, като били уведомени органите за закрила на детето, но в мотивите не било обсъдено тяхното становище и как то дава анализ на психологическото състояние на децата и доколко страхът от завръщане в *** би им се отразил, не бил обсъден доклад от органите на „Закрила на детето“ относно най-добрия интерес на децата. По този начин решението противоречало на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенция на ООН за правата на детето от 1989г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Сочи се, че съпругът на жалбоподателката бил бивш военен от американските сили. Положението в страната им било рисковано, тъй като сунитите били основната група, която шиитите нападали. Кварталът, в който семейството живеело до напускането на ***, станал военна база, вследствие на което домът им бил разрушен и не бил приспособим за живеене. С оглед рисковата и преследвана от шиитските власти социална група, част от която били жалбоподателите, те живеели в непрекъснат страх и изпитвали неизмеримо притеснение за живота си и този на децата си при мисълта за завръщане в ***. Преследването на сунити водело до дискриминация спрямо признаването и упражняването на основните права. Бежанската история сама по себе си предопределяла и основателност и респективно необходимост от предоставянето на международна закрила от страна на Република България. На следващо място, налице бил и риск от изтезание и нечовешко и унизително отнасяне.
По изложените съображения се претендира отмяна на оспорения акт.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (К.И.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№105450-1472 от 12.05.2021г. на Дирекция Миграция, СДВНЧ Любимец и вх. № 877/19.05.2021 г.,при РПЦ-Харманли, двете регистрирани в ДАБ под рег. №УП 17122/19.05.2021г., жалбоподателката е поискала закрила в Република България за себе си и за децата си З., А. и Х..
С Решение №УПХ-157/08.06.2021г., издадено от Интервюиращ орган на ДАБ при МС (К.Б.), на основание чл.70 ал.1, във връзка с чл.13 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ, се отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила на С.А.Б. и малолетните ѝ деца А.А.Н., З.А.Н. и Х.А.Н..
След обжалване
пред Административен съд – Хасково е образувано адм.
д. №611/2021г., по което с Решение №445 от 19.07.2021г. съдът е отхвърлил
жалбата на С.А.Б. от ***, действаща лично и като законен представител на
малолетните си деца З.А.Н., А.А.Н. и Х.А.Н., против
Решение №УПХ-157 от 08.06.2021г. на Интервюиращ орган К.Б.при Държавна агенция
за бежанците. Посочено е, че решението не подлежи на касационно обжалване.
С вх. №КП-1416/13.08.2021г.
в ДАБ при МС (рег. №УП17122/25.08.2021г.) С.А.Б., лично и като законен
представител на непълнолетните си деца Х.А.Н., З.А.Н., А.А.Н.,
Нур А.Н., подала до Председателя на ДАБ при МС нова последваща
молба за закрила, с която поискала на основание чл.8 и чл.9 от ЗУБ да бъде
предоставен на нея и непълнолетните ѝ деца бежански или хуманитарен
статут. Към молбата били приложени снимков материал и два документа на чужд
език.
Молбата била
подписана от процесуален представител депозирал същата, поради което с
писмо изх. № КП-1416-(1) от 24.08.2021г. на Началника на отдел ПМЗ , кв.
Овча Купел, РПЦ София бил уведомен
пълномощника, че е необходимо молбата да бъде подадена лично от С.А.Б., тъй
като съгласно чл. 4, ал.2 от ЗУБ искането за предоставяне на закрила се
осъществява лично и по собствена воля.
На
02.09.2021г. , в ДАБ била депозирана
молба вх. № 17122 от С.А.Б. действаща лично и законен представител на
децата си Х., З., А. и Н., с която поискала да им бъде предоставен бежански или
хуманитарен статут, и посочила че съображенията за исканото от нея са изложени
и аргументирани в депозирана молба с вх.
№ КП 1416/13.08.2021г.
С
обжалваното в настоящото производство Решение № 28-ОК/21.09.2021г. на
интервюиращ орган при ДАБ към МС, на основание чл.76б ал.1 т.2 от ЗУБ последващата молба с рег. №УП 17123 от 02.09.2021г. на ДАБ
от С.А.Б. и нейните деца Х.А.Н., З.А.Н. и А.А.Н. не е била допусната до производство за предоставяне на
международна закрила.
Решението
е съобщено на чужденката чрез
пълномощника ѝ адв. Ф. на 12.10.2021г., а жалбата срещу същото е депозирана пред
Административен съд – София град на 18.10.2021г., където е заведена с вх.
№35267 от 18.10.2021г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата в допустимата й част е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ, изхожда от активно легитимирани страни и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – К.Й.И., главен експерт в Регистрационно-приемателен център – гр. София, ПМЗ – кв. „Овча купел“, определен със Заповед № РД05-783/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ, на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за писмена форма.
Съгласно чл. 76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, органът преценява нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ. Последната разпоредба, в приложимата й към датата на постановяване на оспореното решение редакция регламентира, че производство за предоставяне на международна закрила не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Разпоредбата на чл. 76б, ал. 1 от ЗУБ определя 14-дневен срок от подаване на последващата молба, в който интервюиращият орган следва да се произнесе по молбата единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да провежда лично интервю, като взема решение, с което допуска (т. 1) или не допуска (т. 2) молбата до производство за предоставяне на международна закрила.
В случая правилно с обжалваното решение е прието, че депозираната от чужденката молба, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца, представлява последваща молба за международна закрила, доколкото безспорно се установява, че преди депозирането й е било налице придобило стабилитет решение на интервюиращ орган при ДАБ, с което предходно подадената й молба вече е била отхвърлена.
Съдът обаче намира, че от страна на интервюиращият орган е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като при издаването му не са преценени всички представени от жалбоподателя писмени доказателства, поради което се стигнало до издаване на решението в нарушение на нормата на чл.35 от АПК, с оглед неизясняване на всички факти и обстоятелства по случая.
Видно е, че в подадената от последваща молба за закрила вх.№ 17122/ 02.09.2021г., жалбоподателите изрично са посочили, че съображенията за поисканиото предоставяне на международна закрила са аргументирани в молба вх. № КП 1416/13.08.2021г. Последната молба е налична по административната преписка и видно в същата е посочено, че при евентуално завръщане в страната е налице опасност жалбоподателите да бъдат преследвани и изтезавани и мъчително убити. Като доказателство за изложените в молбата твърдения, към същата са представени приложения, като видно от адмнистративната преписка, касае се за два документа на чужд език и 2 бр.снимков материал. Действително, цитираната молба от 13.08.2021г. е била подписана само от процесуален представител на жалбоподателите, но доколкото в надлежно депозираната на 02.09.2021г. последваща молба, оспорващите изрично са посочили, че обстоятелствата на които се позовават са изложени тази от 13.08.2021г., то органът е следвало да съобрази това тяхно изявление и да преценя допустимостта на последващата молба съобразно изложеното в молба вх. № КП 1416/13.08.2021г. и приложените към нея доказателства.
Това в случая не е сторено, тъй като приложените към молбата от 13.08.2021г. документи на чужд език не са били преведени в хода на административното производство и тяхното съдържание не е било изяснено. Съответно, при постановяване на решението си органът не е извършил анализ и преценка на относимостта им към искането на жалбоподателите за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут в България.
Съдържанието им обаче е от съществено значение, доколкото ако се установи, че в същите са изложени обстоятелства водещи на опасения от преследване на жалбоподателите, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или на опасност от тежки посегателства за молителите за закрила, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, то отговора на въпроса налице ли са основания за допустимост на последващата молба за закрила би бил различен от постановения в оспореното решение резултат. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е довело и до необоснован правен извод, за недопустимост на подадената от жалбоподателите последваща молба за закрила.
В тази насока е и решение № 7125 от 30.11.2021г. постановено по адм. дело № 10488/2021г. по описа на АССГ, което е публично достъпно на електронният адрес на страницата на същия съд https://sofia-adms-g.justice.bg/bg/1693 и съответно общо известно, и в което е прието, че са налице доказателства обосноваващи, че животът на съпруга на С.А.Б. – М. М.С. и самата нея, би бил поставен в опасност при завръщането им в ***, поради което и е отменено Решение № 27 – ОК/21.09.2021г. на Интервюиращ орган при ДАБ(което е представено в настоящото производство от административният орган) и преписката е върната за произнасяне по същество по подадената последваща молба. Извън посоченото по-горе е необходимо да се отбележи, че това решение представлява нов факт, който макар и настъпил след издаване на обжалваният ИАА е необходимо да бъде съобразен от настоящия съдебен състав.
Отделно от това следва да се посочи, че административният орган недопустимо се е произнесъл по незаявен предмет, доколкото депозираната от жалбоподателите последваща молба за закрила е с рег. № УП17122/02.09.2021г., а решението видно от разпоредителната му част касае молба с различен номер, а именно УП 17123от 02.09.2021г. Недоказани са твърденията на процесуалния представител на ответника, че се касае за допусната фактическа грешка, доколкото по делото до приключване на последното по делото открито съдебно заседание не са ангажирани доказателства за поправяне на такава по реда на чл. 62, ал.2 от АПК.
Ето защо настоящия съдебен състав приема, че обжалваният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което ще следва да бъде отменен, а преписката върната за произнасяне по същество в производство за предоставяне на международна закрила по молбата на С.А.Б., ЛНЧ **********, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца Х.А.Н. и А.А.Н., граждани на ***.
След връщане на преписката органът следва да извърши преценка за наличието на основание за предоставяне на международна закрила, след като съобрази съдържанието на писмените доказателства на чужд език представени с молба вх. № КП 1416/13.08.2021г., за което е необходимо да бъде извършен надлежен превод на същите и след като извърши преценка дали и доколко резултата от административното производство по предоставяне закрила на съпруга на С.А.Б. би повлиял на личното й положение и на това на малолетните й деца.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 28-ОК/21.09.2021г. на Интервюиращ орган на ДАБ при МС (К.И.), в частта му с което не е допусната последваща молба за закрила подадена от С.А.Б., действаща лично и в качеството на законен представител на малолетните си деца Х.А.Н. и А.А.Н. до производство за предоставяне на международна закрила.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административният орган за произнасяне по същество в производство за предоставяне на международна закрила по молбата на С.А.Б., ЛНЧ **********, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца Х.А.Н. и А.А.Н., граждани на ***.
На основание чл.85, ал. 3 от ЗУБ Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: