Р
Е Ш Е
Н И Е -20
гр.Видин, 28.02.2013 година
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито
заседание на тридесети
януари две
хилядна и тринадесета година в състав:
Председател: Д. М.
Членове:
при секретаря Н.К. и в присъствието
на прокурора В. Д. като разгледа
докладваното от
Съдията М.
гр.дело № 77 по описа за 2010
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.28 от Закона за отнемане в
полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /отм./
Образувано е по мотивирано искане от К. за у. на и. п. от п. Д. – гр.С. против Р.З.А.,*** и Ж.С.А., с постоянен адрес гр.С., с цена на исковете 450 883,02 лв.
Поддържа се в мотивираното искане, че производството за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е образувано въз
основа на постъпило в ТД на КУИППД, гр.В.
уведомление по чл.21, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ с входящ номер СЗ-5/08 г. от
13.04.2009 г. от О. п. – гр.В. за образувано досъдебно производство №358/2008 г. по
описа на ОД на МВР – В. и
решение №298/28.07.2009 г. на КУИППД срещу проверяваното лице Р.З.А.. Поддържа
се, че същият е признат за виновен с влязло в сила споразумение на 10.01.2010
г. по НОХ дело №280/2009 г. за престъпление по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК за
това, че за периода от началото на 2008 г. до 07.04.2009 г. в гр.Видин е участвал
в организирана престъпна група с цел придобиване, държане и разпространение на
различни по вид високорискови наркотични вещества, което престъпление попада в
приложното поле на чл.3, ал.1, т.25 от ЗОПДИППД и което споразумение е влязло в
сила на 20.01.2010 г.
В мотивираното искане се посочва, че двамата ответници са
съпрузи от 03.12.1988 г., като първият ответник участва в управлението и
собствеността на две търговски дружества – ЕТ „Р.А. – Р. – Ж”
със седалище и адрес на управление гр.В. и „С.– К.”
ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.София. Последното дружество е било продадено като предприятие от едноличния
собственик на капитала Р.З.А. на 30.01.2003 г. за сумата от 100 лв. Втората
ответница Ж.А. е била регистрирана като ЕТ „П. Ж.А.” със седалище и адрес на управление гр.С. което
е било продадено с договор за покупко-продажба на предприятие от 03.01.2002 г.
за сумата от 10 лв.
В мотивираното искане подробно е посочено придобитото
недвижимо имущество по възмезден начин от ответника Р.З.А., за придобиването на
което не са установени законни доходи, като е посочена и пазарната оценка на
имотите към момента на придобиването им и към момента на отчуждаването на тези,
които са били отчуждени от ответника. Подробно е изброено и имуществото, което
е било придобито и отчуждено по възмезден начин от ответника Р.А. в режим на
съпружеска имуществена общност през проверявания период от 01.01.1984 г. до
31.12.2008 г. за придобиването на което не са установени законни доходи.
Изброено е подробно и установените по регистрация МПС-та, които са били
регистрирани на името на ответника Р.З.А. и каква е тяхната пазарна оценка.
Посочени са доходите на двамата ответници по подадени от тях данъчни декларации
за проверявания период, както и банковите сметки, които са притежавали през
същия период ответниците.
Общо за проверявания
период е посочена като минимална издръжка по данни на НСИ 1601,5 минимални
работни заплати, а след извършен икономически анализ, въз основа на събраните
данни, за проверявания период е констатирано, че ответникът Р.З.А. е реализирал
общо приходи в размер на 1178,78 минимални работни заплати за страната, а
извършил разходи в размер на 6681,01 минимални работни заплати, като се явява
отрицателна разлика от 5502,23 минимални
работни заплати. Тези цифри, приведени към критерия на §1, т.2 от ДР на
ЗОПДИППД /отм./, като визирана стойност над 60 000 лв. или 400 минимални заплати, навеждат на извода, че няма данни за
законни доходи на лицето, което да му позволява придобиването на подробно
посоченото в мотивираното искане имущество.
Поискано е да се отнеме в полза на държавата имущество на
обща стойност 450 883,02 лв., както следва:
От Р.З.А.
и Ж.С.А. на основание чл.9 във вр. с
чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./:
- Поземлен
имот 10971.508.637, по кадастралната карта на гр.В., ул.”,
целият с площ от 11056 кв.м., идентичен с поземлен имот 637 в кв. по предишен
кадастрален план на гр.В. с площ
от 11278 кв.м., по нотариален акт за собственост, заедно с построените в имота
на фаза груб строеж: масивна сграда с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна със застроена площ от 35 кв.м., представляваща самостоятелен обект
с идентификационен номер 10971.508.637.1; масивна сграда с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна на един етаж със застроена площ от 72 кв.м.,
представляваща самостоятелен обект с идентификационен номер 10971.508.637.2;
масивна сграда с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, на един етаж
със застроена площ 146 кв.м., представляваща самостоятелен обект с
идентификационен номер 10971.508.637.3; масивна сграда с предназначение:
селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 596 кв.м.
представляваща самостоятелен обект с идентификационен номер 10971.508.637.4;
масивна сграда с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна със застроена
площ от 96 кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификационен номер
10971.508.637.5; масивна сграда с
предназначение селскостопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 53
кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификационен номер
10971.508.637.6 и масивна сграда с предназначение: сграда за търговия на един
етаж със застроена площ 87 кв.м., представляваща самостоятелен обект с
идентификационен номер 10971.508.637.7, които сгради съгласно нотариален акт за
собственост №, том ХІІІ, н.д.№ г. на СВ-АВ – В.,
представляват масивна сграда жилище на един етаж със застроена площ от 144
кв.м. и мазе с площ от 10,50 кв.м.; масивна сграда жилище на един етаж със
застроена площ от 70 кв.м.; масивна сграда – гараж на един етаж, със застроена
площкв.м.; второстепенна сграда със застроена площ от 220 кв.м., навес с
оградни стени с площ от 575 кв.м. и търговски обект – магазин за хранителни
стоки с площ от 89,55 кв.м. при граници на имота по акт за собственост: имот
№194003 на община Видин и кадастрален номер 000698 др.сел.територия и при
съседи на кадастралната карта: 10971.508.650, 10971.508.636, 10971.508.638 и
10971.508.621, съгласно нотариален акт №, том, рег.№, н.д.№ от 20.06.2008 г.
Пазарната оценка на имота към 20.07.2009 г. е
367 700 лв.
Поискано
е да се отнеме в полза на държавата и ремарке за лек автомобил туристическо с
посочен номер на рамата и на двигателя, придобито на 12.05.1992 г., като
пазарната оценка на същото към 20.07.2009 г. е в размер на 365 лв., както и
суми по банкови сметки с титуляри ответниците, които са описани подробно в
мотивираното искане.
От
двамата ответници е поискано да бъдат отнети сумата 21 110 лв., получено
от продажбата на недвижим имот, предмет на нотариален акт №, том, рег.№, н.д.№ от 09.03.2005 г. и сумата 200 лв., получена
от продажбата на лек автомобил „БМВ”,” с ДК №ВНВВ.
Ответниците
са подали писмен отговор по делото, в който са оспорили изцяло искането за
отнемане в полза на държавата на посоченото в мотивираното искане имущество.
Поддържат, че искането е необосновано и не е съобразено с изискванията на чл.27
и чл.28 във вр. с чл.3 от ЗОПДИППД /отм./. Изложили са доводи, че при
изчисляване на доходите не са били взети предвид обстоятелства, които подробно
са изброени в писмения отговор, а именно, че от м.май 1983 г. до м.август 1987
г. ответникът А. е работил като строител в бившия СССР с високо средно месечно
възнаграждение. Не са взети предвид, че за периода 2004 – 2007 г. включително
семейството на ответниците редовно е
участвало в тиражите на Е. – Б., като
са реализирали печалби на обща стойност 63 424,77 лв. Поддържат, че за продажбата от апартамент в гр.Сответниците
са получили 42 000 евро, а не 21 100 лв., както е посочено в
искането. А за имота на ул.” в гр.В е била направена ипотека на името на Й. А. М. за 78 000 швейцарски франка, която сума ответниците
са получили в пълен размер от него и тези пари са били вложени в изграждането на жилищата в този
имот. Посочили са по години, че са получавали като съпрузи дарения от
родителите на ответницата Ж.А., които са равни на 303.74 МРЗ, а през 2007 г.
майката на Ж.А. дарила на семейството 10 000 лв. Родителите на ответницата
участвали с труд и средства за 30 000 лв. при застрояването на недвижимия
имот, предмет на иска, като при построяването на този имот са били закупувани
строителни материали, като втора употреба на по-ниски цени, а за строителството
не е заплащано за труд, тъй като ответникът е изграждал обектите, подпомаган от
колеги с безплатен труд.
Представителят
на О. п .– гр.В. е дал заключение, че мотивираното искане е основателно и
доказано и ще следва да се уважи.
Съдът е
изпълнил процедурата по чл.28, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./, като е обнародвал
обявление в Държавен вестник за започналото производство и в срока – два
месеца от датата на обнародване на
обявлението по делото не са предявени претенции от трети заинтересовани лица,
които да претендират самостоятелни права върху имуществото, предмет на отнемане
в настоящото производство.
Окръжният
съд, след като се запозна с обстоятелствата, изложени в мотивираното искане,
становището на ответниците и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
Исковете
са допустими, като предявени от надлежна страна и по реда предвиден в ЗОПДИППД
/отм./ от оторизираният орган К. за у. на и. п. от п. д. при наличието на правен интерес от установяване на
предпоставките по чл.3 и следващите от Закона.
Ответниците
са направили възражение, че искането не е съобразено с изискванията на чл.127,
ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не е посочена цената на всеки иск по отделно и
цената на всеки иск против всеки от ответниците.
Съдът
намира това възражение за неоснователно, тъй като двамата ответници са съпрузи,
имуществото предмет на иска е придобито от тях при условията на СИО, което
предпоставя условията на задължително другарство в процеса. Неоснователно е и
другото възражение, че не е посочена цената на иска на всеки един от имотите за
които се иска отнемане, тъй като предмет на доказване, съгласно разпоредбата на
чл.3, ал.1, предложение І-во от ЗОПДИППД /отм./ е стойността на цялото
придобито имущество за проверявания период, която следва да се съпостави с критерия
на §1, т.2 ДР на ЗОПДИППД /отм./
По
основателността на искането:
Първата
предпоставка, която следва да е налице за отнемане в полза на държавата на
имущество придобито от престъпна дейност е визирана в разпоредбата на чл.3 от
ЗОПДИППД /отм./ и която е налице в настоящето производство, по отношение на
ответника Р.З.А.. Безспорно е установено по делото, че ответникът А. е признат
за виновен с влязло в сила споразумение по НОХ дело №/2009 г. за извършено
престъпление по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК, за това, че за периода от началото
на 2008 г. до 07.04.2009 г. в гр.В. е
участвал в организирана престъпна група с цел
придобиване, държане и разпространение на различни по вид високорискови
наркотични вещества, което престъпление попада в приложното поле на чл.3, ал.1,
т.25 от ЗОПДИППД /отм./. Споразумението е влязло в сила на 20.01.2010 г.
Въз
основа на това обстоятелство К. за у. на и. п. от п. Д. е започнала производство
за проверка на имуществото на осъденото лице и е внесла мотивирано
искане за отнемане на посоченото и придобито от лицето и неговото семейство
имущество при наличието на предпоставките на чл.4 от ЗОПДИППД /отм./.
Периодът
на проверка на имуществото на първия ответник е в рамките на 01.01.1984 г. –
31.12.2008 г. Периодът, по отношение на ответницата Ж.С.А., обхваща 03.12.1988
г. – 31.12.2008 г.
На
двамата ответници е връчена декларация по чл.17, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, в
която същите не са декларирали придобиване и разпореждане с имущество. Посочили
са, че имат банков кредит в размер на 78 000 швейцарски франка за лично
ползване и потребителски кредит на Р.З. в размер на 7000 лева.
От
представените по делото писмени доказателства и заключенията на назначените по
делото строително-технически и икономически експертизи се установява, че през проверявания период двамата ответници са
придобили в режим на СИО два броя недвижими имоти. Първият имот е придобит с
договор за покупко-продажба на жилище от 10.10.2003 г., сключен по реда на
Закона за общинската собственост със Столична община, район”, по силата на
който Ж.С.А. е закупила общински жилищен имот: апартамент 22, находящ се в жилищна сграда, бл.ет.8, в
ж.к.”” гр.С., ведно с избено помещение. С
нотариален акт том І-ви, рег.№, н.д. от 09.03.2005 г., двамата ответници са
продали посочения по-горе недвижим имот за 21 110 лв.
Вторият
недвижим имот е закупен с нотариален акт №, том -ри, рег.№, н.д.№ от 19.04.2004
г. от ответника Р.З.А., който представлява пасище, мера в землището на гр.В, в
местността „Шуговец” с площ от 11,278 дка., ІV-та категория за сумата от 8000
лв. Този имот, с нотариален акт №том ІV-ти, регн.д.№ от 19.05.2006 г. е бил
продаден от ответниците на Й. А. М. като
поземлен имот №637, в кв.”Нов път” по действащия план на гр.В., с площ 11.278 кв.м., заедно с построените в имота на
фаза груб строеж масивни сгради – жилищни и гараж, второстепенна сграда, навес
и търговски обект – магазин, които са подробно описани в нотариалния акт. В
нотариалният акт е посочена като цена на продажбата 30 000 лв., а
пазарната оценка на имота, към момента на продажбата, е изчислена на 321 560
лв. Същият имот ответниците отново са придобили с нотариален акт №195, том.ІV,
рег.№3819, н.д.№724 от 20.06.2008 г., като поземлен имот 10971.508.637 по
кадастралната карта на гр.В, ул.” ІІ” №, с площ от 11,056 кв.м., идентичен с
поземлен имот 637 в кв.”Нов път” по предишен кадастрален план на гр.В.заедно с построените в имота на фаза груб строеж сгради,
които са били отразена в предходния нотариален акт. Сумата за покупката на
имота е отразена в нотариалния акт от 120 000 лв., а пазарната оценка на
същия, към момента на придобиването, е посочена в размер на 410 890 лв.
През
проверявания период се установява, че ответникът А. е придобил на 12.05.1992 г. ремарке за лек
автомобил, туристическо с ДК № като пазарната оценка на същото ремарке, към
2009 г., е в размер на 365 лв. На 26.05.2005 г. ответниците са закупили лек
автомобил марка „БМВ” модел „” с ДК №ВН, който автомобил е бил продаден на
19.09.2005 г. за сумата 200 лв., като пазарната оценка на същия, към момента на
продажбата, е посочена в размер на 12 411 лв.
По
отношение на другия правно релевантен
критерии, а именно придобитото имущество, което е предмет на отнемане, да е на
значителна стойност, това понятие е дефинирано в §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД
/отм./, където е посочено в абсолютно цифрово изражение имуществото да
надвишава 60 000 лв. Практиката е наложила стойността на придобитото
имущество да се изчислява като брой минимални заплати, съобразно действащия
нормативно определен размер за съответния период, с оглед обективното
изчисляване на стойността на имуществото.
По
делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, по която е депозирано
заключение на 13.11.2012 г. и което е прието в съдебно заседание на 21.11.2012
г., по което вещото лице е посочило размера на получените доходи от двамата
ответници за проверявания период, за всяка година по отделно и общо за периода
в брой минимални заплати, като вещото лице е дало заключение, че общо доходите на двамата ответници, за
проверявания период, възлизат на
351 299,17 лв. или 2982,19 МРЗ. В тази сума вещото лице е включило и
посочените от ответниците суми, за които те поддържат, че са получили като
дарение от родителите на ответницата А., като банкови кредити и доходи от
играта „e”, за които ответникът А.
поддържа, че е получил в размер на 189 995,92 лв. По това заключение
вещото лице е посочило, че размерът на направените разходи за същия период е в
размер на 435 199,41 лв., представляващи 3497,33 МРЗ. В тези разходи
вещото лице е включило всички посочени от ответниците разходи за които
поддържа, че са направили за покупка на недвижими имоти, за изграждане на
обектите по вещна стойност за покупка на МПС и обичайните разходи за издръжка
на домакинството и за погасяване на банкови кредити и данъци.
Вещото
лице е депозирало и основно заключение от 21.02.2012 г., приложено на лист 451
от делото, в което е изследвало подробно по години, какви доходи са били
декларирани от ответниците по данъчни декларации, от продажба на недвижими
имоти и МПС и от получени банкови кредити. Дало е заключение, че всички получени
доходи са в размер на 304 180,10 лв., представляващи 2433,37 МРЗ. В това
заключение вещото лице е изчислило направените разходи от ответниците през
проверявания период, като е включило стойността на апартамента по договор,
който ответницата А. е закупила през
2003 г. в гр.С, през 2004 г. закупената земеделска земя в м. „Шуговец” по
пазарна стойност към този момент, както и
последното изкупуване на същия имот през 2008 г., като вещото лице е
посочило в заключението, че всички разходи за периода са в размер на
430 412,40 лв., представляващи 2040,26 МРЗ. Вещото лице е направило
изчисления и за направените разходи за изграждане на обектите в поземления
имот, включило е разходите за издръжка на домакинството на ответниците за
погасяване на банкови кредити, като е дало заключение, че всички направени
разходи от ответниците за проверявания период са в размер на 889 447,11
лв., представляващи 6047,56 МРЗ. Сумарно вещото лице е дало заключение, че
съпоставяйки получените доходи и отчитайки направените разходи за проверявания
период се получава разлика между доходи и разходи в размер на 585 267,01
лв., представляващи 3614,19 МРЗ.
Съпоставяйки
тези стойности от всички депозирани по делото експертизи, следва да се направи
извод, че за проверявания период двамата ответници са изразходвали повече
средства, отколкото са придобили със законоустановени средства, като за
разликата от официално установените доходи и извършените разходи не се
установява наличието на законен източник. След като не се установява законен
източник, следва да се приеме, че
имуществото е придобито от престъпна дейност, тъй като по делото не се
представиха от ответниците доказателства, с които да се обори презумпцията за
установяване на законен източник на доходите.
В
отговора, депозиран по делото от ответниците, същите са посочили, че за
проверявания период са реализирали доходи, които са със законен произход, а
именно: дарения от родителите на ответницата А., получени печалби за периода
2004 – 2007 година от участие в тиражите на Е – Б. За това участие ответниците
са представили касови бонове от Е за изплатени печалби, в които обаче няма
посочено поименно лицето на които са изплащани печалбите, както и не се
установяват сумите, които са залагани за реализиране на печалбите, поради което
посочените за реализация суми от играта Е не следва да се включват в законните
източници на доходи на ответниците за проверявания период.
Другият
доход, който се поддържа от ответниците, че е получен на законово основание е
сумата от продажбата на апартамента, находящ
се в гр.С, за който се поддържа, че е получена не сумата посочена в
нотариалния акт, а сумата по предварителен договор за покупко-продажба от
09.02.2005 г. В този договор е посочена договорна цена 42 000 евро.
Процесуалните представили на ищцовата страна са оспорили обстоятелствата,
изложени в предварителния договор, като са посочили, че същият няма достоверна
дата по смисъла на чл.181 от ГПК и не може да се считат за доказани
волеизявленията на страните, отразени в този договор.
Съдът
намира оспорването за основателно, тъй като от представения препис от
предварителен договор е видно, че същият няма нотариална заверка на подписите и
като частен диспозитивен документ няма материално доказателствена сила.
В
писмения отговор е направено и друго основно възражение, че за недвижимия имот,
предмет на отнемане, е бил получен банков кредит в размер на 78 000
швейцарски франка, въз основа на ипотека, която сума ответниците са получили в
пълен размер от Й. М., който
към момента на теглене на кредита е бил собственик на имота. По делото не са
представени писмени доказателства, от които да се направи извод, че посочените
78 000 швейцарски франка са били предадени от собственика на имота на
ответниците. Не се доказа и обстоятелството, твърдяно от ответниците, че тези
пари са получени и са вложени в изграждането на жилищата в имота, тъй като се
установява, че същите са били изградени в груб строеж още преди прехвърлянето
на собствеността на имота на третото лице Йордан Маринов и в същия вид
впоследствие имота отново е преминал в патримониума на ответниците.
С оглед на изложените по-горе съображения ще следва да се
направи обоснован извод, че разходите, които са направили ответниците за
проверявания период, в значителна степен надвишават приходите, които същите са
реализирали от законни източници. Дори и да се приеме изцяло хипотезата на
ответниците и да се включат като доходи сумите, които са посочили в писмения си
отговор, от депозираното последно допълнително заключение на вещото лице
икономист е видно, че разходите отново
значително превишават доходите, както следва: Доходи, представляващи 2982,19
МРЗ, а разходи, представляващи 3497,33 МРЗ, с което следва да се приеме, че е
налице и третата предпоставка визирана в закона като основание за отнемане на
незаконно придобито имущество.
Предмет на отнемане е недвижим имот, находящ се в гр.В., който подробно е описан в мотивираното искане и за
който по заключението на строително-техническите експертизи е видно, че е бил
закупен като земеделска земя и без да има решение за промяна на статута й, в
същият имот са били изградени няколко жилищни, стопански и търговски обекти. В
заключенията си вещите лица посочват, че строителството е било осъществено през
2003 г.
Вещото лице в депозирано заключение по строително-техническа експертиза
на лист 404 от делото е посочило, че справедливата пазарна оценка на този имот,
към 19.05.2006 г. е в размер на 221 000 лв. Вещото лице икономист е дало
заключение, че за 2003 г. ответниците са реализирали приходи в размер на
30 000 лв. и разходи в размер на 12 876,08 лв. от което следва да се
направи извод, че за построяването на обектите в недвижимия имот ответниците не
са имали достатъчно законни доходи. Твърдението на ответниците, че при
построяването на обектите в недвижимия
имот са били използвани строителни материали втора ръка и безвъзмезден труд от
техни близки и роднини, не може да наведе на обратния извод, че вложените
средства в строителството са били притежавани от ответниците въз основа на
законни източници на доходи. Вещото лице по назначената строително-техническа
експертиза е дало заключение на лист 403 от делото, че ако се приспаднат
вложените стари материали от тухли, керемиди, дървен материал и желязо ще се
получи пазарна оценка на имота в размер на 154 000 лв., а без вложен труд
пазарната оценка на имота е 55 945 лв. Дори и да се вземе за цена на
имота, последната посочена, от 55 945 лв., то пак се налага извода, че за
построяването на сградите към този период ответниците не са разполагали със
законни доходи.
Туристическото
ремарке, предмет на искането за отнемане, е придобито през 1992 г. Вещото лице
по назначената оценителна автотехническа експертиза на лист 226 от делото е
дало заключение, че към тази година стойността му е в размер на 15,73 МРЗ. За
тази година вещото лице е дало заключение, че ответниците са имали приходи в
размер на 167,49 МРЗ, а разходите са в размер на 67,28 МРЗ от което следва да
се направи извод, че през този период ответниците са разполагали със законно
придобити доходи за закупуването на туристическото ремарке.
За посочените в мотивираното искане за отнемане суми по
банкови влогове, част от които са изтеглени и се претендира тяхната
равностойност, по делото не са представени доказателства за момента на депозирането им, за да се прецени с какви
средства са направени влоговете, поради което в тази част искането за отнемане
ще следва да бъде оставено без уважение.
По искането за отнемане на основание чл.10 във вр. с чл.4,
ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ на сумата 21 110 лв. получена от продажбата на
недвижим имот, предмет на нотариален акт №том І, рег.№, н.д.№ 09.03.2005 г. и
сумата от 200 лв. получена от продажбата на лек автомобил „БМВ”, модел „с ДК
№ВН, съдът намира, че същото е неоснователно и недоказано. По делото са
представени писмени доказателства от които е видно, че апартамента, находящ се в гр.С, ж.к.” е
закупен с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за
общинската собственост на 10.10.2003 г. от ответницата Ж.С. А, като разходите
по закупуване на апартамента са общо в размер на 10 944.66 лв.,
представляващи 99,50 МРЗ, установени от съдебно-икономическата експертиза на
лист 457 от делото. Вещото лице е дало заключение на лист 474 от делото, че за
2003 г. получените законни доходи от ответниците са в размер на 30 000
лв., представляващи 272.73 МРЗ, поради което ще следва да се приеме, че към
момента на закупуването на имота ответниците са разполагали със законни доходи,
както е установило и вещото лице в заключението си на лист 552 от делото. Същите обстоятелства
са установени и по отношение на лекия автомобил, който е отчужден за сумата от
200 лв.
С оглед изложеното съдът приема, че мотивираното искане ще следва да бъде уважено
по отношение на недвижимия имот, находящ се в гр.В, подробно описан в
мотивираното искане, който ще следва да бъде отнет в полза на държавата, като
имущество придобито от престъпна дейност и за който се установява, че
ответниците не са имали законоустановени доходи за придобиването му. В
останалата част искането ще следва да бъде отхвърлено като недоказано.
Ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят държавна
такса в полза на ВОС на основание чл.78, ал.6 от ГПК размер на 8840 лв., а на
ищеца да заплатят направените в настоящето производство разноски, съобразно
уважената част от иска в размер на 7000
лв.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТНЕМА в полза на държавата по искане на К. за у. на и. п. от п. д., гр.С
против Р.З.А., с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и Ж.С.А., с ЕГН **********
с постоянен адрес ***, с адрес за призоваване гр.В. ул.”,
по реда на чл.28, ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност /отм./, на следното, придобито в режим на съпружеска имуществена
общност от престъпната дейност на Р.З.А., а именно:
-
Поземлен имот 10971.508.637, по кадастралната карта на гр.В., ул.”, целият с площ от 11056 кв.м., идентичен с
поземлен имот 637 в кв. по предишен кадастрален план на гр.В. с площ от 11278 кв.м., по нотариален акт за собственост,
заедно с построените в имота на фаза груб строеж: масивна сграда с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна със застроена площ от 35 кв.м.,
представляваща самостоятелен обект с идентификационен номер 10971.508.637.1;
масивна сграда с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна на един етаж със
застроена площ от 72 кв.м., представляваща самостоятелен обект с
идентификационен номер 10971.508.637.2; масивна сграда с предназначение –
жилищна сграда – еднофамилна, на един етаж със застроена площ 146 кв.м.,
представляваща самостоятелен обект с идентификационен номер 10971.508.637.3;
масивна сграда с предназначение: селскостопанска сграда на един етаж със застроена
площ от 596 кв.м. представляваща самостоятелен обект с идентификационен номер
10971.508.637.4; масивна сграда с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна
със застроена площ от 96 кв.м., представляваща самостоятелен обект с
идентификационен номер 10971.508.637.5;
масивна сграда с предназначение селскостопанска сграда на един етаж, със
застроена площ от 53 кв.м., представляваща самостоятелен обект с
идентификационен номер 10971.508.637.6 и масивна сграда с предназначение:
сграда за търговия на един етаж със застроена площ 87 кв.м., представляваща
самостоятелен обект с идентификационен номер 10971.508.637.7, които сгради
съгласно нотариален акт за собственост №, том ХІІІ, н.д.№ г. на СВ-АВ – В., представляват масивна сграда жилище на един етаж със
застроена площ от 144 кв.м. и мазе с площ от 10,50 кв.м.; масивна сграда жилище
на един етаж със застроена площ от 70 кв.м.; масивна сграда – гараж на един
етаж, със застроена площ 84 кв.м.; второстепенна сграда със застроена площ от
220 кв.м., навес с оградни стени с площ от 575 кв.м. и търговски обект –
магазин за хранителни стоки с площ от 89,55 кв.м. при граници на имота по акт
за собственост: имот № на община . и
кадастрален номер 000698 др.сел.територия и при съседи на кадастралната карта:
10971.508.650, 10971.508.636, 10971.508.638 и 10971.508.621, съгласно
нотариален акт №, том, рег.№, н.д.№ от 20.06.2008 г. с пазарната оценка в
размер на 221 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ мотивираното искане на К за у на и, п
от п д гр.Спротив Р.З.А. и Ж.С.А.,*** за отнемане в полза на държавата на:
ремарке за лек автомобил туристическо с ДК №ВД, придобито на 12.05.1992 г., с
пазарна оценка 365 лв., сумата от 15,95 лв. по банкова сметка *** „ОББ” АД –
гр. с титуляр Ж.С.А., сума 54,06 лв. по спестовен влог в ТБ „ДСК” ЕАД с титуляр
Р.З.А., сумата 8000 лв., внесена и изтеглена по спестовна сметка в Б „ДСК” ЕАД,
сумата от 6041,65 лв., представляваща левова равностойност на 3089,5 евро,
внесена и изтеглена по срочен влог в евро в Б „ДСК” ЕАД, сумата 9000 лв.,
внесена и изтеглена по спестовна сметка в Б „ДСК”ЕАД, сумата 2000 лв. внесена и
изтеглена по разплащателна сметка в „ДСК” ЕАД, сумата 7960,22 лв.,
представляваща левова равностойност на 4070 евро внесена и изтеглена по сметка
в евро в . „ДСК” ЕАД и сумата от
12 126,14 лв., представляваща левова равностойност на 6200 евро внесена и
изтеглена по разплащателна сметка в евро в „У. К. Б” АД.
ОТХВЪРЛЯ
мотивираното искане на К. за у. на и., п. от п. д. против Р.З.А. и Ж.С.А.,*** за отнемане в полза на
държавата на основание чл.10 във вр. с чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ на сумата
21 110 лв., получена от продажбата на недвижим имот с нотариален акт №., том , рег.№., н.д.№. от 09.03.2005 г. и на сумата 200 лв. получена от
продажбата на лек автомобил „БМВ”, модел „.” с ДК
№ВН..
ОСЪЖДА Р.З.А.
с ЕГН ********** и Ж.С.А. с ЕГН ********** да заплатят в полза на ВОС държавна
такса в размер на 8840 лв., а на К. за у. на и., п. от п. д. да заплатят сумата 7000 лв., представляваща направените
в настоящето производство разноски, съобразно уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския Апелативен
съд в двуседмичен срок от
съобщението му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: