РЕШЕНИЕ
№ 1350
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300501409 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. И. К., ЕГН**********, и Б. Н.
Г. - К., ЕГН – **********, двамата от гр.П., чрез адв. Б. М., против Решение
№ 261710/12.06.2021г., поправено с Решение № 262661/22.12.2021г.,
постановено по гр.д.№ 6549/19г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр.с.,
в частта, с което са осъдени да заплатят солидарно на собственици в Етажна
собственост на адрес гр. **************, представлявани от управителя Г.
Ж. Ж., на осн. чл.6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, общо сумата 3265,11 лв. -
задължения за управление и поддръжка на общите части в етажната
собственост за периода от 2017г. до 2018г., включително от които: за
апартамент В1 - 352,93 лв. за 2017г., 470,57лв. за 2018г.; за апартамент В3 -
502,67 лв. за 2017г., 1005,34 за 2018г.; както и са осъдени да им заплатят
сумата 689,10 лв. деловодни разноски. Молят да бъде отменено в тази
обжалвана част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли
иска изцяло. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
1
В жалбата се твърди, че решението на Районния съд в
обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано. Излага се довод, че
при липса на изрично решение за приемане на нов размер на такси за
поддръжка и управление за 2017г.и 2018г., за тези години не е определен и
съответно не се дължи размер за поддържане на общите части на сградата, а
на друго основание не може да се претендира такса, доколкото съдът е
обвързан с претенциите по исковата молба, а тя е основана само на решението
на ОС на ЕС от 05.08.16г.
С писмения отговор на въззиваемата страна се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се същата да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на районния съд
като правилно и законосъобразно да се потвърди. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд,след проверка на обжалваното
решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК и преценка на
събраните по делото доказателства и възраженията на страните,намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и изхожда
от легитимирана да атакува постановеното решение страна,поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. След
извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК въззивният съд намира,че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбите оплаквания, Пловдивският окръжен съд
намира следното:
Пред ПдРС са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422,ал.1 във вр.с чл.124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.51,ал.1 от ЗУЕС
от ЕС на сграда с ИД № 53045.503.299.1 по КККР на гр. О.“), с адрес: гр.О.,
представлявана от управителя Г. Ж. Ж. против А. И. К. и Б. Н. Г. - К. Не е
спорно по делото, че сградата с ИД 53045.503.299.1, находяща се в гр. О.,
представляваща комплекс „А.“ се намира в режим на етажна собственост,
както и че ответниците са собственици в режим на СИО на самостоятелен
обект в нея с идентификатор 53045.503.299.1.33,което е видно и от
представеният НА № 63/24.04.15г.и удостоверение за гр.брак. С влязло в сила
2
решение от 05.08.2016г. ОС на ЕС по т.2 от дневния ред е определило основна
такса за 2016г.за поддръжка и управление на общите части в размер на 6 евро
с ДДС на кв.м., вкл.припадащите се площи от общите части на сградата,която
основна такса е платима от всички собственици на апартаменти (жилища), с
изключение на тези обекти,които са въведени в експлоатация,но не са
довършени и не се ползват,както и с изключение на обектите,които се отдават
под наем. Крайният срок за заплащане на сумите е определен на 31.08.16г.
От представените протоколи от ОС на ЕС от 10.03.17г. и от
20.07.18г. е видно, че за процесните две години не е определян размер на
вноските за поддържане на общите части.
По делото е изготвена и приета ССЕ, според която размерът на
задълженията на ответниците за времето от 2017г. и 2018г. са съответно за
2017г. – 352,93лв. и 470,57 лв. и за 2018г. – 754 лв. и 1005,34 лв.
Районният съд е уважил претенциите, като е приел,че решението
на ОС на ЕС не е било оспорено съгл.чл.40,ал.2 от ЗУЕС, поради което не
може да бъде оспорвано от ответниците по повод на настоящата претенция.
Първостепенният съд е приел за неоснователен довода на ответниците, че
няма определен размер на таксата за 2017г.и 2018г. и след като през
въпросните две години не е променян размерът на дължимите от
собствениците плащания,следва че той е приложим и за тези две години.
Настоящата инстанция не споделя този извод на Районния съд.
Така както е формулиран протоколът от 05.08.2016г., не възниква съмнение
относно волята на общото събрание,че определената такса за поддръжка и
управление на общите части на етажната собственост касае именно 2016г.
Видно е от приложените протоколи за проведени общи събрания на етажната
собственост през 2017г. и 2018г., че в дневния ред не е включена точка и не е
вземано решение за определяне на такса за поддръжка и управление на
общите части на етажната собственост за съответните години. След като
решението на ОС на ЕС от 05.08.2016г. не е било атакувано по реда на чл.40
от ЗУЕС, то същото е влязло в сила и обвързва всички етажни
собственици,вкл.гласувалите „против“,със задължителна сила, като
инцидентен контрол за неговата незаконосъобразност в настоящия процес е
недопустим. В тежест на ищеца по предявените искове е да установи
претендираното вземане по основание и размер,като при условията на пълно
3
и главно доказване следва да установи,че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост,а също и
размера на вноската за разходите за управление и поддържане на общите
части на сградата за съответната календарна година,определен с решение на
общото събрание на етажната собственост,като последното предполага да
установи наличие на валидно решение на ОС на ЕС, въз основа на което за
етажните собственици е възникнало задължение за плащане на годишна
вноска в определен размер.
В настоящия случай липсва обективирана валидно формирана
воля на общото събрание на ЕС за определяне на размера на дължимите
вноски за 2017г. и 2018г., която да обоснове извод,че етажната собственост е
упражнила валидно правомощието си по чл.11,ал.1,т.5 от ЗУЕС да определи
размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на
сградата. Решенията на Общото събрание се обективират в писмена форма,
като тяхното съдържание се отразява в протокола от проведеното общо
събрание съгласно чл.16,ал.1 от ЗУЕС. Законът въвежда формални
изисквания за форма и съдържание на протокола от проведеното общо
събрание, като същият има материална доказателствена сила по отношение
съдържанието на приетите решения,което означава, че за волята на общото
събрание, обективирана в приетото решение,може да се прави извод само от
съдържанието на протокола. Последната следва да е формирана на проведено
общо събрание и да е отразена в писмена форма – протокола от проведеното
общо събрание. За това каква е била волята на общото събрание относно
размера на вноските за 2017г. и 2018г. може да се съди само от протокола на
общото събрание на ЕС.
Съгласно разпоредбата на чл.6,ал.1,т.10 от ЗУЕС собствениците
на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост са
задължени да заплащат разходите за управление и поддържане на общите
части на сградата,като размерът на паричните вноски за разходите за
управление и поддържане на общите части на сградата се определя от общото
събрание. Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.8 от ЗУЕС за поддържане на
общите части на етажната собственост собствениците,ползвателите и
обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер,
определен в правилника на вътрешния ред или с решение на общото
4
събрание. От тези разпоредби следва, че за основателността на иска е
необходимо да бъде кумулативно установено,както че ответникът е
задължено лице на основание чл.6,ал.1,т.10 от ЗУЕС поради това, че е
собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост,
така и че е налице валидно прието решение на ОС на ЕС, с което е определен
размера на дължимата вноска. Разноските по поддържането на вещта се
поемат от предварително събраните вноски, чийто размер е гласуван от
общото събрание на етажните собственици. Като е стигнал до обратния извод,
че от ответниците са дължими годишни такси за поддръжка на общите части
за 2017г. и за 2018г. въз основа на решение на ОС на ЕС от 05.08.2016г.,
Районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което
следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Разноски.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят на
жалбоподателите направените от тях разноски в първоинстанционното и
въззивното производство, съответно в размер на 760 лв. пред ПдРС за
адв.възнаграждение и за настоящата инстанция в размер на 50 лв. за държавна
такса и адв.възнаграждение в размер на 400лв., или общо разноски за двете
съдебни инстанции в размер на 1 210 лв., съгласно представените ДПЗС.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V гр.с.
РЕШИ:
Отменя Решение № 261710/12.06.2021г., поправено с Решение №
262661/22.12.2021г., постановено по гр.д.№ 6549/19г. по описа на Районен съд
– Пловдив, X гр.с., в частта, с което А. И. К., ЕГН**********, и Б. Н. Г. - К.,
ЕГН – **********, са осъдени да заплатят солидарно на собственици в
Етажна собственост на адрес гр. *************, представлявани от
управителя Г.Ж. Ж., на осн. чл.6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, общо сумата 3265,11
лв. - задължения за управление и поддръжка на общите части в етажната
собственост за периода от 2017г. до 2018г., включително от които: за
апартамент В1 - 352,93 лв. за 2017г., 470,57лв. за 2018г.; за апартамент В3 -
502,67 лв. за 2017г., 1005,34 за 2018г.; и са осъдени да им заплатят сумата
689,10 лв. деловодни разноски;
5
като вместо постановява –
Отхвърля предявените от Етажна собственост на сграда с
идентификатор № 53045.503.299.1 по КККР на гр. О. (комплекс „А.“), с адрес:
гр.**********, представлявана от управителя Г. Ж. Ж., искове с правно
основание чл. 6 от ЗУЕС против А. И. К., ЕГН**********, и Б. Н. Г. - К.,
ЕГН – **********, за осъждането им да заплатят задължения за управление и
поддръжка на общите части в етажната собственост за периода от 2017г. до
2018г., включително, от които: за апартамент В1 - 352,93 лв. за 2017г.,
470,57лв. за 2018г.; за апартамент В3 - 502,67 лв. за 2017г., 1005,34 за 2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019 г. до окончателното
заплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда Етажна собственост на сграда с ИД № 53045.503.299.1 по
КККР на гр. ***********, представлявана от управителя Г.Ж. Ж. да заплати
на А. И. К., ЕГН**********, и Б. Н. Г. - К., ЕГН – **********, двамата от
гр.П., общо сумата 1 210 лв. за направени разноски за двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6