№ 23
гр. С.З., 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20215500901312 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
Ищецът сочи в исковата молба, че на 21.03.2019 г. в 6:35 по път ПП-І-6
на км. 308+300 в землището на гр. К., обл. С.З., съпругата му Ф.С.Р., с ЕГН:
********** управлявала лек автомобил „Опел“, модел „Корса“, с peг. № ***,
като при включване в горепосочения участък бива ударена в задната част от
управляваното от водача Т.З.А., с ЕГН: ********** МПС марка „Тойота“,
модел „Корола Версо“, с peг. № ***, вследствие на което двете МПС - та
излизат извън пътя вдясно по посоката си на движение, като МПС - то с peг.
№ *** се блъска в стоманена предпазната ограда и се преобръща, а МПС - то
с peг. № *** се удря в бетонна колона.
Посочва, че вследствие на настъпилото ПТП от 21.03.2019 г., съпругата
му Ф.Р. с ЕГН: ********** получава контузия на мозъка в дясна голямо-
мозъчна хемисфера и лява слепоочна област; кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; контузия на белите дробове;
оток на мозъка и белите дробове; кръвонасядане по дясна теменно тилна
област; кръвонасядане по клепачите на лявото око; охлузвания и
кръвонасядания по лицето в ляво, лява слепоочна област и челото;
кръвонасядания по брадичката вдясно, които травми се оказват несъвместими
с живота. Сочи, че от заключението на вещото лице - съдебен лекар д-р Т.П.
1
се установява, че именно тежката мозъчна травма, съчетана с травмата на
белите дробове са довели до настъпването на смъртта й.
Твърди се, че причината за настъпването на горепосочените
обстоятелства от 21.03.2019 г. е ударът от страна на лекия автомобил с марка
„Тойота“, модел „Корола Версо“, с peг. № ***, притежаващ валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното
застрахователно дружество - ЗАД "А.Б." АД, с ЕИК: *** с номер на полицата
№ BG01118002365524. Същото е било управлявано от Т.З.А., с ЕГН:
**********, който по непредпазливост причинява смъртта на Ф.С.Р.. с ЕГН:
**********.
С оглед на горното е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 6494 от 21.03.2019 г., изд. от дежурен ПТП при РУ гр. К.
и е образувано досъдебно производство с № 284 ЗМ 462/2019 г. по описа на
РУ- К./пр. № 2020/2019 г. по описа на ОП - С.З. за престъпление по смисъла
на чл. 343, ал.1 б. в. във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в което са изготвени
автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи от инж. Иван
Чакъров - съдебен експерт към Окръжен съд - С.З., както и е съставен и
протокол за извършена експертиза № 20/ТКХ-26 от И.П. - вещо лице,
специалист в областта на химията в ЦЕКИ към НИК-МВР. Посочено е, че в
досъдебното производство са разкрити и доказани по безспорен и несъмнен
начин представените факти и обстоятелства в настоящата искова молба и
преди всичко виновното поведение на водача управлявал застрахования към
ответното дружество лек автомобил. Посочено е, че това е така, защото той
не преминава в свободната за движение лява лента /пътят е еднопосочен с по
две ленти за движение/, както е направил водачът на движещия се пред него
товарен автомобил. Ищецът сочи, че водачът А. въпреки, че е видял, че
автомобилът управляван от съпругата му навлиза в дясната активна лента, не
е предприел маневра да премине в свободната лява лента, не е реагирал чрез
спирачния механизъм и не е променил траекторията си на движение и по този
начин удря автомобила й. Според ищеца, с тези си действия, той е нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗДвП и е създал опасност за живота и здравето
на другите участници в движението. Нарушил е и разпоредбата на чл. 20. ал.
1 от ЗДвП - като не е контролирал непрекъснато автомобила, който е
управлявал. Посочва, че е нарушена и нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй
като не е съобразил скоростта на движение с интензивността на движение и
2
не спира пред възникналото препятствие, като не намаля скоростта или спира,
за да пропусне автомобила управляван от съпругата на ищеца, което също
бива нарушение. Наред с това посочва, че е нарушен и чл. 47 от ЗДвП,
съгласно който при наближаване на кръстовище, въпреки че се е движил по
път с предимство не се е движил с такава скорост, че при необходимост да
спре или да пропусне другите участници в движението и с оглед на това не е
предприел маневра за заобикаляне, въпреки че лявата лента е била свободна
за движение и не се е съобразил с положението на автомобила управляван от
Ф.Р..
Твърди се, че всички тези описани нарушения са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и причинената смърт на Ф.Р..
Изложено е, че в случай, че водачът А. не е извършил горепосочените
нарушения, то автомобилът й щял да продължи движението по пътя си и
нямало да настъпи сблъсък между тях.
Ищецът сочи, че след смъртта на съпругата му Ф.Р., с ЕГН: **********,
неговият живот се променил изцяло в негативна посока, тъй като помежду им
съществувала особено силна и специална емоционална връзка. Заявява, че
още от момента на тяхното запознанство помежду им се зародили чувства,
който се засилвали с времето. В лицето на Ф.Р., ищецът открил своята сродна
душа и много бързо заживели заедно на съпружески начела, като на
26.12.2008г. сключили никях (мюсюлмански ритуал за венчавка). Посочва, че
с много обич и разбирателство създали сплотено и задружно семейство, което
през 2010г. се увеличило с раждането на сина им Садин Б.ов Г., с ЕГН:
**********. Твърди, че от 12г. имат връзка, която се основава на обич,
доверие, привързаност и взаимна подкрепа, като причина за
преустановяването на тази връзка е внезапната и неочаквана смърт на
съпругата му.
Ищецът посочва, че смъртта на съпругата му - Ф.Р., с ЕГН: **********
му е причинила изключителни емоционални страдания, тя прекъснала
завинаги и необратимо изградената трайна, дълбока и стабилна емоционална
връзка. Сочи, че това е изключително болезнено за него изживяване и довело
до дълбока отрицателна промяна в живота му. Ищецът твърди, че постепенно
се затворил в себе си, липсвало му желание за общуване с околните и се
влошило и физическото и психическото му здраве. Със съпругата му
3
споделяли всички радости и несгоди в живота, заедно решавали семейните
въпроси, заедно полагали грижи за отглеждането и възпитанието на детето
им. Сочи, че са имали общи планове за бъдещето - правили опити за второ
дете и планували да сключат граждански брак. Не допускали, че нещо може
да ги раздели. Твърди, че и до настоящия момент, покрусата и мъката от
внезапната загуба предизвиква силни емоционални изживявания. Посочва, че
скръбта, дълбоката депресия и чувството за безизходица владеят физически и
психически ежедневието му. Заявява, че тази болка никога няма да отшуми,
тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Сочи, че моралните му
страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и
неописуеми и ще го съпътстват през целия му живот.
Загубата на съпругата му Ф.Р. засегнала необратимо личността му, тъй
като тя е била внезапна и ненавременна. Заявява, че съпругата му е била
млада, здрава и в разцвета на силите си, добър и сърдечен човек, отдадена,
грижовна, всеотдайна и отговорна съпруга и майка, която сплотявала
семейството и била негов двигател и опора. Твърди, че след смъртта на Ф.Р. е
претърпял емоционален срив, не само от загубата на любимата жена и
пропадането на съвместните им планове за бъдещето, а и от голямата
отговорност да се грижи сам за детето им, което все още не е самостоятелно и
да отдели специално внимание на психическото му здраве, поради трагичното
събитие в живота им. Посочва, че внезапната и ненавременна смърт на
съпругата му, го поставила в положение да бъде единствен родител на
подрастващото им дете, което е лишено от майчина обич, грижа и подкрепа.
Сочи, че неможе да си представи как ще продължи живота му занапред и как
ще отглежда детето си без присъствието на любимият му човек и партньор.
Заявява, че всичко това му повлияло изключително негативно, като все още
не може да контролира своите емоции и при спомена за нея изпада в шок и
изживява огромна болка и страдание от загубата й, тъй като е лишен завинаги
от обичта и моралната подкрепа на любимата жена. Твърди, че вследствие на
това здравословното му състояние се влошило и често му се налага да
посещава различни лекари и да приема множество медикаменти
(антидепресанти). Заявява, че постоянно сънува кошмари и се връща към
минали моменти, в които са били заедно и в него има едно постоянно усещане
за напрегнатост, безпокойство, ранимост, изострена чувствителност, отчаяние
и безпомощност. Затворил се в себе си и изпитва силен посттравматичен
4
стрес и тревожност, чувства се самотен и лишен от подкрепа във всичко.
Сочи, че дните до края на живота му ще бъдат белязани от самота,
безнадеждна скръб и безперспективност.
Изложено е, че законодателят в чл. 432, ал. 1 от КЗ регламентира
възможността на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
да иска обезщетение пряко от застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ,
т.е. след като отправи извънсъдебно към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Отбелязва, че целта на законодателя е всяко
увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС
пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички
претърпени вреди.
Излага доводи, че съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона
пълното обезщетяване на всички претърпени имуществени и неимуществени
вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията,
претърпените от увреденото лице.
Ищецът сочи, че на основание чл.432, ал. 1 от КЗ на 06.11.2019 г. е
подал писмена молба претенция до ответника ЗАД "А.Б." АД, с ЕИК: *** за
изплащане на дължимото му обезщетение, съгласно нормата на § 96, ал. 1 от
КЗ, представляващи причинените му неимуществени вреди (болки и
страдания), но на 03.12.2019 г. е получил писмо с изх. номер 310-01-
12143/03.12.19 г., в което му е съобщено, че е необходимо да им представи
още необходими документи, чрез които да установят по основание и размер
така дължимото му обезщетение. На 09.12.2020г. ищецът изпратил до
ответника така исканите му документи, но въпреки това същият не се
произнесъл по към така входираната молба - претенция.
Посочва, че е останал недоволен от горепосоченото нежелание за
произнасяне и на 22.01.2021г. подал писмено възражение (жалба) по реда на
5
чл. 108. ал. 6 от Кодекса Застраховането, в което заявил, че е предоставил
всички необходими документи, с които разполага и които са им необходими
за изясняването на твърдяните от него факти и обстоятелства. Заявява, че за
съжаление ответникът отново не се е произнесъл и оставил възражението
(жалбата) му без уважение.
Изложено е, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че в
случая от значение е обстоятелството, че пострадалата е имала отношения на
близост със съпруга си. Полагала е грижи за него. Ищецът е разчитал на
нейната морална опора и подкрепа. Изключително тежко понася загубата на
съпругата си и все още не може да я превъзмогне. Пострадалата е била едва на
30 г. към датата на ПТП. Ето защо, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с установените
застрахователни лимити, както и с икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие, както и
задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., ищецът моли
съгласно нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите да му се
присъди обезщетение по справедливост, което да е в размер на сумата от 80
000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи претърпените от него
неимуществени вреди във връзка с настъпилата при процесното ПТП смърт
на съпругата му.
Ищецът моли, да се осъди на основание чл.432, ал.1 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 86 от ЗАД ”А.Б.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.**, представлявано от О.Ц.П., А.Б.А. и П.Д.П. да
заплати в негова полза сумата в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на
настъпилата на 21.03.2019 г. смърт на неговата съпруга, причинена от Т.З.А.,
с ЕГН: *** чрез застрахованото към ответното дружество МПС с номер на
полица „гражданска отговорност“ № BG01118002365524.
Моли, на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите да
се осъди ответника да изплати в негова полза и законната лихва до
окончателното изплащане на задължението, считано от датата на настъпилото
застрахователно събитие, а именно 21.03.2019г.
Моли, обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди,
6
ведно с законната лихва, считано от датата на настъпилото застрахователно
събитие, а именно 21.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и направените от него съдебно-деловодни разноски в това число и
заплатения адвокатски хонорар да бъде преведено по посочена банкова
сметка.
Моли, да се осъди ответното дружество да заплати направените по
делото съдебно - деловодни разноски, включително адвокатски хонорар.
В срока по чл.397 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът заявява следното:
На основание чл. 213 ГПК моли служебно да се съединят за общо
разглеждане в едно производство настоящото дело, образувано по искова
молба на увредено лице от смъртта на Ф.С.Р., загинала в ПТП от 21.03.2019 г
и т.д № 1296/2021 г. на Окръжен съд - С.З., образувано също по искова молба
на увредено лице от смъртта на Ф.Р..
Твърди, че двете висящи дела имат връзка помежду си, образувани са в
един и същи съд, на един и същи процесуален етап са, ищците - фактически
съжителстващ и баща, се представляват от един и същи процесуален
представител - адв. М. Т., ответник и по двете дела е ЗАД „А.Б.“.
Счита, че изложените предпоставки са достатъчни съдът да съедини за
общо разглеждане двете дела, да се събират в хода на общо производство
доказателствата по тях и да се издаде общо решение.
На основание чл. 229, ал, 1, т. 5 ГПК. вр. чл. 124. ал. 5 ГПК, ответникът
моли, да се спре настоящото производство до приключване на прокурорска
преписка № 2020/2019 г на Окръжна прокуратура - С.З., ДП № 284 ЗМ
462/2019 г на РУ- гp. К..
Заявява, че видно от изложените в исковата молба фактически
твърдения, противоречащи на представените към нея писмени доказателства,
в частност на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.03.2019
г., ищецът иска от гражданския съд да констатира престъпни обстоятелства -
причинената по непредпазливост смърт на Ф.Р., които са от значение за
правилното решаване на настоящия спор, които обаче не могат да бъдат
установени в рамките на гражданското производство.
Изложено е, че гражданският съд, разглеждащ иск по чл. 432 КЗ,
какъвто е настоящият, е обвързан от влязлата в сила присъда срещу водача по
7
въпросите, визирани в чл. 300 от ГПК. Предвид това, ответникът сочи, че
изходът от наказателното производство е от значение за правилното
решаване на спора по чл.432 КЗ, съответно производството по гражданския
иск подлежи на спиране.
Посочено е, че извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК, гражданският
съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по
повод на иска за вреди и в случай, че такива хипотези са налице, но фактът на
престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство
следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за
обезщетяване на вреди с евентуалната присъда или споразумение срещу
деликвента.
За поисканото спиране на настоящото производство, ответникът се
позовава на: Определение № 485/16.07.2019 г на ВКС по ч.т.д № 766/2019 г, II
Т.О, Т.К; Определение № 476/12.07.2019 г на ВКС по ч.т.д № 1443/2019 г на
II Т.О, Т.К; Определение № 355/02.08.2019 г на ВКС по ч.т.д № 1611/2019 г
на I Т.О, Т.К. и много други.
Посочва, че от представените по делото писмени доказателства може да
се направи обосновано заключение, че вина за процесното ПТП, настъпило на
21.03.2019 г. има единствено водача на л.а „Опел Корса“ с ДК № *** - Ф.С.Р.,
с която ищецът твърди да е живял във фактическо съжителство.
Според ответника, от една страна спрямо ищеца липсват всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл.
45 от ЗЗД, а именно виновно и противоправно поведение на водача на л.а
„Тойота Корола“, застрахован при ответното дружество, което да е в пряка
причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, без което не може да се
търси отговорността на застрахователя му по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
От друга страна, ответникът счита, че ищецът няма качеството на
увредено лице по смисъла на чл. 478, ал, 2 КВ и няма право на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, предмет на настоящия пряк иск.
Излага аргументи, че съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ. Сочи, че според чл. 494, т.1 КЗ застрахователят
8
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
не заплаща обезщетение за вредите, претърпени от виновния водач на МПС, а
според чл. 477, ал. 3, вр. ал. 1 от КЗ за трети лица, подлежащи на
обезщетяване от застрахованите по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" се смятат всички увредени лица, с изключение на лицето, което
отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат
на неговата смърт.
Заявява, че видно от така изложената правна обосновка Б. С. Г. няма
право на обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ - ЗАД „А.Б.", тъй като лицето, от чиято смърт
твърди да е претърпял неимуществени вреди, съвпада с лицето, което
отговаря за причинените от процесното ПТП вреди и действията му са
единствените виновни и противоправни такива, довели до вредоносния
резултат.
Твърди се, че няма никакви данни за извършени нарушения на
правилата за движение по пътищата от страна на другия участник в
катастрофата - водача Т.З.А., управлявал л.а „Тойота Корола Версо“ с ДК №
***, застрахован към датата на ПТП при ответника.
Посочено е, че дори и да са извършени от Т. А. нарушения на ЗДвП и
ППЗДвП, то ответникът твърди, че те не са в пряка причинно-следствена
връзка с вредоносния резултат, който е щял да настъпи само въз основа на
виновното и противоправно поведение на Ф.Р., независимо от предприетите
от Т. А. действия или пропуска да предприеме такива.
Според ответника, в исковата молба са посочени произволно и напълно
необосновано норми на ЗДвП, които се твърди Т. А. да е нарушил, част от
които дори са неотносими към механизма на ПТП и установената в
констативния протокол фактическа обстановка.
Посочва, че водачът на л.а „Тойота Корола“ се е движил в дясната
половина на пътя по посоката на движението си, използвайки най-дясната от
наличните две пътни ленти, напълно съобразено с изискванията на чл. 8, ал. 1
и чл. 15, ал. 1 ЗДвП.
Сочи се, че член 23, ал. 1 от ЗДвП налага изискване на водачите да се
движат на подходяща дистанция от движещите се пред тях МПС, за да могат
да избегнат удряне в отпред движещото се МПС, а не в неправомерно
9
навлизащо от път без предимство МПС. Посочва се, че в процесния случай
л.а „Опел Корса“ не се е движил пред л.а „Тойота Корола“, а е навлязъл
неправомерно от път без предимство, без да пропусне движещото се по пътя с
предимство МПС, застраховано при ответника.
Заявено е, че водачът Т. А. не е имал задължение да премине в
съседната лява пътна лента, за да избегне удар в неправомерно навлязлото в
неговата лента за движение МПС, управлявано от Ф.Р.. Излага доводи, че
съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Посочва се, че
преминаването в съседна пътна лента не е действие по предотвратяване на
ПТП, тъй като изисква време, концентрация и внимание спрямо останалите
участници в движението и предприето внезапно само по себе си може да
доведе до пътнотранспортно произшествие.
Сочи се, че водачът на л.а „Тойота Корола“ не е имал задължение, а и
обективна възможност да намали и да пропусне неправомерно навлизащото в
неговата лента за движение МПС. Твърди се, че противно на заявеното в
исковата молба, нарушения на чл.47 и чл.50 ЗДвП е извършила Ф.Р., а не Т.
А., тъй като тя се е движила по път без предимство и е била длъжна да намали
скоростта и да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а „Тойота
Корола“.
В условията на евентуалност, ответникът заявява възражение на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, предвид противоправното поведение на
водачката на л.а „Опел Корса“ с ДК № *** - Ф.С.Р., която е предприела
внезапно навлизане от път без предимство, без да пропусне движещото се по
пътя с предимство МПС л.а „Тойота Корола“, вследствие на което е настъпил
удар в лентата за движение на последното - нарушения на чл. 47 и чл. 50
ЗДвП.
Оспорва по размер иска за неимуществени вреди, предвид че такива не
са доказани към настоящия момент.
10
Счита за неоснователен акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД, считано от
датата на ПТП.
Посочва, че в чл. 497, ал. 1 КЗ е уредена специална хипотеза по
отношение забавата на застрахователя, която е приложима в процесния
случай.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът моли, да му се присъдят
сторените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, за
които своевременно и съобразно изискванията на чл. 80 ГПК ще представи
списък на разноските.
Ищецът е депозирал по делото допълнителна искова молба, с която
изцяло поддържа исковата молба и счита нейния петитум за основателен и
заявява, че с предвидените от закона и поискани от настоящия съдебен състав
доказателства, ще докаже фактите и обстоятелствата изложени в нея.
По отношение на възражението на ответника за оспорване на така
изложения в обстоятелствената част на исковата молба механизъм на ПТП-то,
както и липсата на виновно поведение от страна на водача управлявал лекия
автомобил застрахован към ответното дружество, ищецът счита същите за
неоснователни и голословни.
Наред с това счита, че така претендираната сума е изцяло съобразена с
нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Оспорва искането на ответника да не се допуска извършената от инж.
Иван Чакъров изготвена по досъдебното производство експертиза, като
посочва, че същата се явява относима, необходима и допустима към предмета
на делото.
Счита, че не са налице основанията настоящото дело да бъде спряно и в
тази връзка моли да се отхвърли като неоснователно. Заявява, че това е така,
тъй като липсва каквото и да е тъждество между предмета на настоящото
производство, който има за цел да установи наличието или липсата на
особена емоционална връзка между починалата и ищеца, както и характера и
степента на претърпените от последния неимуществени вреди и предмета на
наказателното производство, което има за цел да установи дали е налице
даден престъпен състав или не. Ето защо, намира, че въпросът касаещ
спирането на настоящето производство не се явява преюдициален и в тази
връзка не следва да се допуска това искане.
11
Наред с това, ищецът заявява, че не са налице и хипотезите за
съединяване на настоящето дело с търговско дело № 1296/2021 по описа на
Окръжен съд С.З. посочено от ответника. Сочи, че това е така, защото всяко
едно от двете производства има различен предмет и основание от другото.
Заявява, че чрез тях се доказва емоционалната връзка, нейният интензитет и
характер между починалата и ищците, като посочва, че въпросната връзка има
строго личностен характер и ето защо не бива да се съединяват въпросните
дела.
По делото е постъпил допълнителен отговор, в който е заявено от
ответника, че изцяло поддържа възраженията и исканията, изложени в
отговора на исковата молба.
Намира, че безспорно са налице предпоставки за съединяване на т.д №
1296/2021 г. на Окръжен съд - С.З. с настоящото производство.
Двете висящи дела са с идентичен предмет, а справедливия размер на
неимуществените вреди е само част от обстоятелствата, които са спорни и
подлежат на самостоятелно доказване от всеки ищец. Посочва, че всички
останали спорни правопораждащи факти са общи и за двете производства и
ще се доказват с едни и същи доказателствени средства.
Счита, че съединяването на двете дела за общо разглеждане ще
предотврати възможността да се постановят две противоречиви решения по
идентичен казус, същевременно ще допринесе и за процесуална икономия.
Заявява, че безспорно са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК, вр. чл. 124, ал. 5 ГПК за спиране на производството по предявения
граждански иск до приключване на наказателното производство, образувано
по повод на процесното ПТП - прокурорска преписка № 2020/2019 г на
Окръжна прокуратура-С.З., ДП № 284 ЗМ 462/2019 г на РУ-гр. К..
Сочи, че предявения от Б. Г. иск е с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл.
45 и чл. 52 ЗЗД, поради което част от фактите, които подлежат на
установяване от гражданския съд са наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на застрахования в ЗАД „А.Б.“ автомобил, което към
момента е предмет на разглеждане в наказателно производство. Заявява, че
изходът от това производство е от пряко значение за правилното решаване на
гражданския спор, тъй като гражданският съд ще е обвързан в случая на
постановена по наказателното дело присъда.
12
Посочва, че както е цитирано в отговора на исковата молба по въпроса
има практика на ВКС, на която се основава искането: Определение №
485/16.07.2019 г на ВКС по ч.т.д № 766/2019 г, II Т.О, Т.К; Определение №
476/12.07.2019 г на ВКС по ч.т.д № 1443/2019 г на II Т.О, Т.К; Определение
№ 355/02.08.2019 г на ВКС по ч.т.д № 1611/2019 г на I Т.О, Т.К. и много
други.
Поддържа възражението, че вина за процесното ПТП, настъпило на
21.03.2019 г има единствено водача на л.а „Опел Корса" с ДК № *** - Ф.С.Р.,
а ищецът няма качеството на увредено лице по смисъла на КЗ, поради което
няма право да получи обезщетението за неимуществени вреди, предмет на
настоящото производство.
Поддържа заявеното в условията на евентуалност възражение за
допринасяне на вредоносния резултат.
Поддържа възражението срещу размера на иска за неимуществени
вреди.
Поддържа възражението за неоснователност на акцесорния иск по чл.
86 от ЗЗД, считано от датата на ПТП.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 21.03.2019 г. в 6:35 по път ПП-1-6 на км.
308+300 в гр. К., обл. С.З. между лек автомобил „Опел“, модел „Корса“, с peг.
№ ***, управляван от Ф.С.Р., с ЕГН: ********** и лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Корола Версо“, с peг. № ***, управляван от Т.З.А., с ЕГН:
********** e настъпило ПТП, вследствие на което Ф.Р. получила травми,
довели до настъпването на смъртта й.
За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 6494 от 21.03.2019 г., изд. от дежурен ПТП при РУ гр. К.
и е образувано досъдебно производство с № 284 ЗМ 462/2019 г. по описа на
РУ- К./пр. № 2020/2019 г. по описа на ОП - С.З..
За л.а. „Тойота“, модел „ Корола Версо“, с peг. № *** е налице
сключена застраховка „Гражданската отговорност“ с ответното
застрахователно дружество - ЗАД "А.Б." АД с номер на полицата №
13
BG01118002365524.
В изпълнение по чл. 380 от КЗ на 06.11.2019 г. ищецът подал писмена
молба-претенция до ответника ЗАД "А.Б.” АД, но на 03.12.2019 г., получил
писмо с изх. номер 310-01- 12144/03.12.2019 г., с което застрахователят
поискал да му бъдат изпратени още необходими документи. На 09.12.2020 г.
до ответника били изпратени исканите документи. С оглед липсата на
произнасяне по претенцията, на 22.01.2021 г., ищецът подал писмено
възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ, в което заявил, че е
предоставил всички необходими документи, с които разполага и които са им
необходими за изясняването на твърдените от него факти и обстоятелства. С
писмо /отказ/ с изх. номер 2-101-4101-1273/02.02.2021г., ответникът отново
потвърдил първоначалното си становище.
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
Мястото на удара се намира в дясната лента за движение на път ПП 1-6,
посока юг - север, на около 24 м. южно и около 2 м. западно от проекцията на
ориентира
Скоростта на лек автомобил Опел „Корса“ преди настъпването на
произшествието и в момента на удара е Vi = 34.00 км/ч. Скоростта на лек
автомобил Тойота „Корола“ преди настъпването на произшествието и в
момента на удара е V2= 79.00 км/ч.
Водачката на лек автомобил Опел „Корса“ е имала техническата
възможност да следи пътната обстановка в ляво зад нея на разстояние над 50
м. и по този начин да възприеме движещият се по главен път ПП 1-6 лек
автомобил Тойота „Корола“ и да предотврати настъпването на ПТП чрез
намаляване на скоростта или евентуално спиране и да пропусне движещият
се по главният път лек автомобил Тойота „Корола“.
Опасната зона за спиране на лек автомобил Тойота „Корола“ е 61.05 м.,
необходима за предотвратяване на ПТП чрез аварийно спиране.
Водачът на лек автомобил Тойота „Корола“ не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране или
изравняване на скоростта, при конкретните пътни условия. Тъй като
отстоянието му от мястото на удара спрямо момента, в който лек автомобил
Опел „Корса“ навлиза в лентата за движение е по- малко от разстоянието
14
необходимо за предотвратяване на ПТП чрез изравняване на скоростта и
опасната зона за спиране.
Водачът на лек автомобил Тойота „Корола“ е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез промяна траекторията
на движение на автомобила от дясна в лява пътна лента (изпреварваща пътна
лента).
Двата автомобила не надвишават максимално допустимата скорост за
движение в конкретния пътен участък, която е 90 км/ч.
Водачът на лек автомобил Тойота „Корола“ е имал техническата
възможност да възприеме действията за преминаване от дясна в лява пътна
лента на товарен автомобил Мерцедес, чрез подаване на светлинен сигнал,
при спазване на необходимата дистанция и своевременното възприемане на
предприетата маневра от товарния автомобил пред него.
Участъкът, в който е настъпило ПТП е сух, прав, равнинен, покрит с
дребнозърнест асфалт, без неравности. Пътната маркировка в зоната на
настъпилото ПТП е единична прекъсната линия тип „M3“ - на пътните
превозни средства се разрешава да я пресичат, южно от мястото на удара се
намира хоризонтална маркировка тип „М15 - обозначаваща площ, забранена
за движение от ППС и вертикална маркировка по направление на входящата
пътна лента - пътен знак „Б1“ - пропусни движещите се по пътя с предимство,
намиращ се по направление на входящата пътна лента. Максимално
допустимите скорости за движение са съответно 90 км/ч за лек автомобил
Тойота „Корола“ и 50 км/ч за лек автомобил Опел „Корса“.
Преди мястото на удара и в момента на удара лек автомобил Тойота
„Корола“ се движи праволинейно по направление юг - север по първокласен
път ПП 1-6. Преди мястото на удара лек автомобил Опел „Корса“ се движи
праволинейно по локална пътна лента с направление изток - север. В момента
на удара лек автомобил Опел „Корса“ променя траекторията си на движение
косо в ляво на 10 градуса, посока северозапад, спрямо надлъжната ос на
първокласният път.
В момента на навлизане в активната лента за движение на път ПП 1-6,
лек автомобил Опел „Корса“ се е намирал на 14 м от мястото на удара и на
18.12 м пред лек автомобил Тойота „Корола“.
Мястото на удара се намира в средната лента за движение посока юг -
15
север на около 24 м южно и около 2 м западно от проекцията на ориентира.
Вследствие на първоначалния удар деформациите по лек автомобил
Опел „Корса“ са концентрирани в задна лява част на автомобила. Останалите
деформации по всички повърхности, както и откритото стъкло с надпис “Opel
Club” са в следствие на вторичният удар на автомобила в пътната мантинела и
последвалото преобръщане по таван.
Деформациите по лек автомобил Тойота „Корола“ са концентрирани в
предна дясна част на автомобила. Откритите отломки от преден десен фар на
автомобила са в резултат на първоначалният удар между двата автомобила.
След първичният удар автомобилът навлиза в отводнителен канал, източно от
лентата за движение и последвал удар в бетонния стълб, като деформациите
от удара са в предна централна част на автомобила.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката А.А.Ю. посочва, че познава Б. отдавна, тъй като бил
приятел с брат й. Според свидетелката Б. и Ф. живеят от 2008 г. в едно
домакинство, имат религиозен брак. След смъртта на Ф., ищецът се затворил
в себе си, не общувал така, както преди, по-рядко го виждала.
Свидетелката А.С.Р., която е сестра - близначка на починалата Ф.Р.,
посочва, че Б. Г. е съпруг на сестра й, познава го от 2008 г. На 26.12.2008 г.
сестра й и Б. заживели заедно в с.К. в къщата на Б.. Имали никях, това било
мюсюлмански религиозен брак. Много добре живеели, разбирали се, и
двамата работели, имали едно дете, което сега е на 12 години и ходи на
училище. Единствената раздяла, за която знае свидетелката е когато Б.
заминал да работи в чужбина, искал да уреди документи, за да отидат тримата
заедно в Англия. Според свидетелката, Б. отсъствал шест месеца, като Ф.
заминала при него за няколко месеца. Според свидетелката след
катастрофата за детето се грижил Б., който много се променил, преди бил
много по-весел, по-общувал с хората, постоянно се събирали, ходили на
почивка, но сега не било така. Сега Б. постоянно ходел на гроба на Ф., който
бил в с.Д.И..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
16
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
За л.а. „Тойота“, модел „Корола Версо“, с peг. № *** е налице сключена
застраховка „Гражданската отговорност“ с ответното застрахователно
дружество - ЗАД "А.Б." АД с номер на полицата № BG01118002365524.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение по чл. 380 от КЗ на 06.11.2019 г. ищецът подал писмена
молба-претенция до ответника ЗАД "А.Б.” АД, но на 03.12.2019 г., получил
писмо с изх. номер 310-01- 12144/03.12.2019 г., с което застрахователят
поискал да му бъдат изпратени още необходими документи. На 09.12.2020 г.
до ответника били изпратени исканите документи. С оглед липсата на
произнасяне по претенцията, на 22.01.2021 г., ищецът подал писмено
възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ, в което заявил, че е
предоставил всички необходими документи, с които разполага и които са им
необходими за изясняването на твърдените от него факти и обстоятелства. С
писмо /отказ/ с изх. номер 2-101-4101-1273/02.02.2021 г., ответникът отново
потвърдил първоначалното си становище.
Поради това предявеният иск се явява допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Вината се предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/
и на основание чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
17
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
От заключението на автотехническата експертиза е видно, че водачката
на лек автомобил Опел „Корса“ – Ф.Р. е имала техническата възможност да
следи пътната обстановка в ляво зад нея на разстояние над 50 м. и по този
начин да възприеме движещият се по главен път ПП 1-6 лек автомобил
Тойота „Корола“ и да предотврати настъпването на ПТП чрез намаляване на
скоростта или евентуално спиране и да пропусне движещият се по главният
път лек автомобил Тойота „Корола“. Докато водачът на лек автомобил Тойота
„Корола“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП чрез аварийно спиране или изравняване на скоростта, при конкретните
пътни условия. Тъй като отстоянието му от мястото на удара спрямо момента,
в който лек автомобил Опел „Корса“ навлиза в лентата за движение е по -
малко от разстоянието необходимо за предотвратяване на ПТП чрез
изравняване на скоростта и опасната зона за спиране.
Водачът на лек автомобил Тойота „Корола“ е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез промяна траекторията
на движение на автомобила от дясна в лява пътна лента (изпреварваща пътна
лента).
Съдът с оглед заключението на автотехническа експертиза, което
възприема като компетентно и мотивирано изготвено и с оглед
разпределената доказателствена тежест намира, че ищецът в настоящия
случай не установи да е налице противоправно поведение на водача на л.а.
„Тойота“, модел „ Корола Версо“, с peг. № ***, което да се намира в
причинна връзка с настъпването на процесното ПТП и настъпилите
вследствие на него вреди. Противоправно е поведението на водачката на л. а.
„Опел Корса“, с peг. № ***, Ф.Р., която е нарушила редица от
регламентираните правила за движение по пътищата, посочени в ЗДвП.
На първо място загиналата Ф.Р. е нарушила разпоредбата на чл. 6 от
ЗДвП, където е посочено, че участниците в движението следва да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
18
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая е
безспорно, че пострадалата не е спазила пътен знак Б1 - „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“, като е следвало да намали или ако е
необходимо дори да спре, за да пропусне движещият се по пътя с предимство
л. а. автомобил Тойота, „Корола Версо“, с peг. № ***, управляван от Т.З.А..
На следващо място Ф.Р. е следвало преди да се включи в главния път,
да съобрази, че с предприетата маневра ще създаде опасност за движещи се
по главен път ПП I – 6, в това число и за водача на л.а. Тойота. С
предприемане на тази маневра е нарушила законовото си задължение, при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане в съседна пътна лента,
да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Поради това
съдът приема, че с това си поведение, Ф.Р. е нарушила разпоредбите на чл.
25, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗДвП.
Съдът намира също, че Ф.Р. е нарушила и разпоредбата на чл. 20, ал. 2,
изр. 2 от ЗДвП, според която водачите следва да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В
настоящия случай такава опасност са движещите се по главния път пътни
превозни средства и конкретно л.а. Тойота, които се е намирал на път с
предимство, но не е бил пропуснат от водача на л.а. Опел. Така следва извода,
че водачът на л.а. Опел не се е съобразил с конкретната пътна обстановка, а
именно с движещият се по главния път л.а. Тойота модел „Корола Версо“, с
peг. № ***, управляван от Т.З.А..
Действително в заключението е посочено, че водачът на лек автомобил
Тойота „Корола“ е имал техническата възможност да възприеме действията за
преминаване от дясна в лява пътна лента на товарен автомобил Мерцедес,
чрез подаване на светлинен сигнал, при спазване на необходимата дистанция
и своевременното възприемане на предприетата маневра от товарния
автомобил пред него, както и че водачът на лек автомобил Тойота „Корола“ е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез
промяна траекторията на движение на автомобила от дясна в лява пътна лента
(изпреварваща пътна лента).
В първата хипотеза, маневрата „заобикаляне“, която товарен автомобил
Мерцедес е извършил, не е регламентирана от закона като правомерно
действие и може да доведе до сблъсък с друго пътно превозно средство.
19
Според съда, по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за „предвидимо
препятствие“ следва да се счита препятствие, което водачът би могъл да
възприеме непосредствено, а не такова, за което да може да се съди
индиректно, само по действията или реакциите на други водачи.
По отношение на хипотезата, че водачът на л. а. „Тойота Корола“ е
можел да предотврати процесното ПТП, чрез промяна на траекторията
на движение.
Съдът намира, че законът не е предвидил задължение за водача, за да
избегне възникнала опасност на пътното платно чрез маневра заобикаляне,
респ. престроявяне в лява или дясна лента. Това е така, тъй като при
извършване на подобни маневри би могло са се стигне до сблъсък с други
превозни средства, движещи се правомерно в съседните ленти или пък
установени в аварийна лента или на банкета на пътното платно.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения от водача
на лек автомобил Опел „Корса“, с peг. № *** - Ф.Р. се явяват пряка,
непросредствена и единствена причина за настъпване на процесното ПТП,
което е довело до нейната смърт и оттам до причиняване на неимуществени
вреди на ищеца Б. С. Г., чието възмездяване се претендира. Безспорно е, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди от ПТП - то, но само настъпването
на вредите не може да обоснове извод за наличие на деликт, а оттам и
основание за ангажиране на функционалната отговорност на застрахователя.
Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че от страна на соченото за
делинквент лице Т.З.А. не е осъществено противоправно поведение, което е
един от елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, както и че
презумпцията за вината е оборена, поради което за неговия застраховател
ЗАД “А.Б.“ АД не е възникнала отговорността да заплати претендираното
обезщетение за настъпилите в резултат на процесното ПТП неимуществени
вреди на Б. С. Г.. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, не следва да бъде ангажирана.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Б. С. Г.
против ЗАД ”А.Б.” АД за заплащане на сума в размер на 80 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на
настъпилата на 21.03.2019 г. смърт на неговата съпруга, причинена от Т.З.А.,
20
чрез застрахованото към ответното дружество МПС с номер на полица
„гражданска отговорност“ № BG01118002365524, ведно със законната лихва
от датата на настъпилото застрахователно събитие, а именно 21.03.2019г. до
окончателното плащане е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В настоящото производство, ответното дружество е направило следните
разноски: такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лв., възнаграждение
за автотехническа експертиза в размер на 415 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 4 872 лв. или в общ размер на 5 292 лв.
С оглед изхода на делото Б. С. Г. следва да заплати на ЗАД ”А.Б.” АД
направените в настоящото производство разноски в размер на 5 292 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Б. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: с.
К., общ. К., *** против ЗАД „А.Б.“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.**, за заплащане на сума в размер на 80 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на
настъпилата на 21.03.2019 г. смърт на неговата съпруга, причинена от Т.З.А.,
чрез застрахованото към ответното дружество МПС с номер на полица
„гражданска отговорност“ № BG01118002365524, ведно със законната лихва
от датата на настъпилото застрахователно събитие, а именно 21.03.2019г. до
окончателното плащане като неоснователен
ОСЪЖДА Б. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. К., ***, да
заплати на ЗАД "А.Б.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.** направените в настоящото производство разноски в размер на 5 292
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
21