Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание при закрити
врата, проведено на десети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ :
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря
Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 685
по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си Национална агенция
за приходите излага твърдения, че се явява кредитор на „В.“ЕООД с изискуеми
публични вземания в общ размер на 3 137 890.24 лв., в това число
главници – 2 092 071.18 лв. и лихви – 1 045 819.06 лв.
Сочи, че основания за публичните вземания за данъци са следните влезли в сила
актове: Ревизионен акт № **********/14.07.2014 г., издаден от ТД на НАП –
София, със задължения по акта за данък върху добавената стойност в общ размер
на 708 933.83 лв., в това число главници за периода от 01.07.2011 г. до
31.12.2011 г. – 558 056.49 лв. и лихви, начислени за периода до 14.07.2014
г. – 150 877.34 лв.; Ревизионен акт № Р-2205-1403552-091-01/16.12.2014 г.,
издаден от ТД на НАП – София, със задължения по акта за корпоративен данък в
общ размер от 2 428 956.41 лв., в това число главници за периода от
01.01.2008г. до 31.12.2009 г. – 1 534 014.69 лв. и лихви, изчислени
до 16.12.2014 г. – 894 941.72 лв. Излага твърдения, че дружеството е в
обективна невъзможност да погаси публично-правните си задължения, които са
възникнали във връзка с упражняваната от
него търговска дейност, поради което е в състояние на неплатежоспособност. Като
допълнително основание за обявяването му в несъстоятелност сочи липсата на
обявени годишни финансови отчети в Търговския регистър за периода 2010 г. –
2019 г., вкл. Моли да бъде обявена неплатежоспособността на „В.“ЕООД при
определяне на началната й дата, като бъде открито производство по
несъстоятелност и дружеството бъде обявено в несъстоятелност.
Предявена е молба от НАП с правно основание чл. 625 ТЗ.
Ответникът „В.“ЕООД не е взел
становище по основателността на молбата, не се явява в проведеното по делото
редовно открито съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Ревизионен акт № **********/14.07.2014г.,
издаден от НАП Териториална Дирекция – гр. София, при извършена ревизионна
проверка били установени начислени публични непогасени задължения за данък
върху добавената стойност за отчетен период от 01.07.2011 г. до 31.12.2011 г.,
като за м. 07.2011 г. установено непогасено задължение в размер на сумата от
141199.18 лв., за м. 08. 2011 г. - в размер на сумата от 21 404 лв., за м.
09.2011 г. – в размер на сумата от 266993.58 лв., за м. 10.2011г. – в размер на
сумата от 27 473.01 лв., за м. 11.2011 г. – в размер на сумата от
128 673.44 лв., за м. 12.2011 г. в размер на сумата от 22 143.60 лв. Общият
размер на установеното с ревизионния акт публично вземане за главница
незаплатен данък е 558 056.49 лв., като е установено и вземане за
начислена лихва в размер на сумата от 150 877.34 лв., поради забава в
плащането.
Видно от представения по делото Ревизионен акт №
Р-2205-1403552-091-01/16.12.2014 г., издаден от НАП Териториална Дирекция – гр.
София, при извършена ревизионна проверка били установени начислени публични
непогасени задължения за корпоративен данък за отчетен период от 01.01.2008 г.
до 31.12.2009 г., а именно в общ размер от 2 428 956.41 лв., в това
число главници за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2009 г. –
1 534 014.69 лв. и лихви, изчислени до 16.12.2014 г. –
894 941.72 лв.
По делото е постъпила справка от Агенция по вписванията, Имотен регистър,
от която е видно, че върху притежаваните имоти от ответното „В.“ЕООД е наложена
възбрана по образувани срещу него изпълнителни производства.
От постъпилата справка на СДВР при МВР, Отдел „Пътна полиция“ се
установява, че към момента на изготвянето й не са налице регистрирани моторни
превозни средства собственост на дружеството.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен субект –
НАП, който е сред изрично изброените в нормата като разполагащи с правото да
инициират производство за откриване на производство по несъстоятелност за
събиране на публично правни вземания, с оглед качеството му на процесуален
субституент на държавата. Такива вземания представляват установените като
дължими с влезлите в сила ревизионен акт от 14.07.2014 г. и ревизионен акт от
16.12.2014г., съответно за данък добавена стойност и корпоративен данък.
Изискуемостта на така начислените вземания е настъпила след изтичане на срока
за тяхното внасяне по сметка на съответното териториално поделение на НАП, като
с ревизионния акт единствено се констатира непогасеният остатък от начислените
като дължими публични вземания. Вземанията са свързани с упражняваната от
дружеството търговска дейност, в съответствие с нормата на чл. 625 ТЗ, като въз
основа на реализираните приходи са били начислени като дължими такива в полза
на държавата.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на производство
по несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на изследване
подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно икономическо
състояние. В този смисъл, установи се, че длъжникът не разполага с краткотрайни
активи, които да са съответни на стойност на краткосрочните му задължения,
предвид и подлежащите на изпълнение ревизионни актове и обективираните в тях
суми като задължения. Установените задължения на дружеството са в значителен
размер, като е настъпил падежът за плащането им, без да е било осъществено
доброволно погасяване. Не се установява длъжникът да е предприел действия по
обжалването на ревизионните актове и в този смисъл да е възразил, че дължи
констатираното в тях. В този смисъл съдът прави извод за обективна невъзможност
на дружеството да плати. Вземанията са установени като непогасени задължения за
период много преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ, като до настоящия
момент не се установява да е било извършвано плащане по тях, като напротив,
дългът на дружеството се увеличава, предвид и начисляване на лихви за забава в
периода на забавата.
При преценка основателността на молбата от значение е актуалното към
момента икономическо състояние на дружеството, съобразно което съдът намира, че
длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията си към молителя и което
състояние е съответно на дадената дефиниция за неплатежоспособност в чл. 608,
ал. 1 ТЗ в приложение на т. 2. Установява се притежавани от длъжника имоти,
върху които е наложена възбрана по други образувани производства по
принудително изпълнение. Не се установява същият да разполага с краткотрайни
материални активи, а именно такива, които лесно могат да бъдат осребрени и
включени в търговския оборот.
В доказателствената тежест на
ответника е да опровергае твърденията по основателността на молбата, като
докаже, че разполага с достатъчно имущество, което може да бъде трансформирано
в разполагаем паричен поток и в размер съответен на установените му задължения.
В хода на производството не бяха извършени процесуални действия в тази насока.
Налице е и основанието за установяване на неплатежоспособност при прилагане
презумпцията в чл. 608, ал. 2 ТЗ, на която се е позовал молителят, а именно
непредставяне за обявяване в търговския регистър на годишните му финансови
отчети за последните три години. Тази законова презумпция е предвидена като
установяваща неплатежоспособност, доколкото търговецът неизпълняващ
задължението си в този смисъл, вероятно цели да прикрие оповестяването на
влошеното му финансово – икономическо състояние. В тежест на ответника е да
обори чрез доказване, че неизпълнението на задължението му да обяви годишните
си финансови отчети не е свързано с влошеното му материално положение, като
разполага с достатъчно имущество да погаси краткосрочните си задължения, което
в случая не се твърди, а и не се и установява.
При служебна справка в ТРРЮЛНЦ при АВ съдът установи, че действително по
партидата на „В.“ЕООД последният обявен ГФО е за 2009 г., като за периода след
това – значително надвишаващ предвидения в закона тригодишен срок, търговецът е
бездействал. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСч, всеки търговец е длъжен до 30 юни на следващата година да обяви
в търговския регистър годишния си
финансов отчет за предходната година.
С решението си по чл. 630 ТЗ съдът дължи и посочване на началната дата на
неплатежоспособността и която се свързва с настъпване на изискуемост на
вземането към кредитора, като в случай, че са няколко, следва да бъде взета
предвид датата на най-рано настъпилата изискуемост. В случая, публичноправните
вземания са за начислен ДДС и корпоративен данък. В чл. 125 ЗДДС е предвидено задължението на регистрираното
лице да подаде справка декларация въз
основа на отчетните регистри в срок до 14-то число на месеца следващ данъчния
период, в който срок е предвидено да бъде внесен и дължимият данък. В случая,
като начислени и незаплатени данъчни задължения
по ЗДДС с ревизионния акт са установени такива за периода 01.07.2011г. –
31.12.2011г. С другия представен по делото ревизионен акт са установени
непогасени публично правни вземания за корпоративен данък, като периода на
начисляването на главницата е 01.01.2008 г. – 31.12.2009г. В този смисъл
настъпилата изискуемост на непогасените вземания възникнали по-рано следва да
бъде свързана с изпадане на дружеството в неплатежоспособност. Началната дата
на периода /01.01.2008 г./ следва да се счита за начална дата на
неплатежоспособността. От този момент е било преустановено плащането на
изискуемите публични задължения.
От материалите по делото е видно, че ответното дружество не може да бъде
открито на адреса на управление през продължителен период от време, както от
служителите при молителя за връчване на ревизионния акт, така и от служителите
в Бюро призовки при СГС. Не се установява да е налице реално налично имущество
на ответника, както и търговски оборот във връзка с осъществяване на дейността
му.
С оглед гореизложено, налице са в тяхното
кумулативно единство предпоставките за постановяване на решение по реда на чл.
630, ал. 1 ТЗ, като бъде назначен временен синдик на дружеството и свикано
Първо събрание на кредиторите.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „В.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***. *******офис 3 и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 01.01.2008 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, по отношение на „В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***. *******офис
3.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***. *******офис
3.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***. *******офис 3, В.С.М.,
с адрес: ***, при месечно възнаграждение в размер на 800 лева месечно, считано
от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията, като определя
тридневен срок за встъпването му от съобщението.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***. *******офис 3, което ще се проведе на 16.09.2021 г. от 15:00 часа
в гр. София, бул. „*******в съдебната зала, определена за открити съдебни
заседания на VІ-5 състав на Търговско отделение, на Софийски градски съд, при
дневен ред: изслушване на доклада на временния синдик; избор на постоянен
синдик, евентуално избор на комитет на кредиторите.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър
и може да се обжалва в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на
основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: