№
176
Р
Е Ш Е Н И Е №125
Гр.Попово,
17.06.2015г.
Поповски районен съд, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и
петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 460 по
описа на 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл.127 ал.2 от СК, ведно с иск за
издръжка с правно основание чл.143, ал.2 от СК.
Ищцата
Н.Т.Л. *** твърди в исковата си молба, че с ответника
живели на съпружески начала, като от това съжителство имат
родено едно дете- И.Н.Н., род. на ***г. На
27.04.2009г., родителите след пореден скандал се разделили от оттогава до
настоящият момент детето живее и се отглежда от майката. Тъй като родителите
не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето, се претендира
за определяне на местоживеене на детето И.Н.Н. при майката, както и
за упражняване на родителските права спрямо него, като на бащата се
определи подходящ режим на лични отношения. Освен това претендира и за
заплащане на издръжка на детето в размер на
200,00лв. месечно, с оглед на това, че детето има
редица заболявания, за които са необходими допълнителни средства. В с.з.
иска се поддържа така както е предявен лично.
В
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи
писмен отговор от назначения особен представител на ответника-адв.Р.Д. от ТАК. Счита предявените искове за допустими. С оглед липсата на
искане от страна на бащата, счита, че местоживеенето на детето следва да бъде
определено при ищцата, както и тя да упражнява родителските права,като на ответника се определи подходящ режим на лични
контакти. Възразява срещу размера на претендираната
издръжка от 200,00лв., считано от 07.07.2014г., като
счита, че няма доказателства относно месечните доходи на бащата и следва
за база при определянето на този размер да се вземе в предвид минималната
работна заплата за страната. В с.з. особения представител на
ответника поддържа така предявения отговор.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните, по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
представеното удостоверение за раждане , издадено въз
основа на акт за раждане № *** на Община Търговище,
страните по делото са родители на детето И., род. на
***г. в гр.Т ***. Същото към настоящия
момент е на 12 години, и видно от приложените епикризи
и медицински документи същото е с установени заболявания- синдром на поликистоза на яйчниците, захарен диабет, неуточнен и
астигматизъм, които заболявания предполагат по –големи, от обичайните грижи и
издръжка.
По делото е
изготвен и представен и социален доклад от Д
„СП” гр.Попово. по местоживеене на
детето. От този социален доклад се установява,
че при майката са налице благоприятни и подходящи условия за
отглеждане на И. Необходимите средства за издръжката се
осигурявали от съпруг на майката-М.Л., който детето чувствало като
свой баща. Установено е, че контактите между баща и дъщеря не са
възпрепятствани от майката, но въпреки това детето
рядко контактува с баща си, и предимно това се случвало по празнични
дни-рожден ден, имен ден, Коледа и др. Установява се още, че
полаганите до сега грижи за И. са
подходящи за възрастта й и са задоволени всички нейни физиологични,
здравни, емоционални, образователни и социални потребности. Изводът
който се прави от ДСП-Попово, че за доброто и
пълноценно развитие на детето, е необходимо поддържане на спокойно среда, на
привързаност и стабилни отношения с двамата родители, както и сътрудничество по
проблеми свързани с израстването на И..
От показанията на разпитаният по делото св.Л. (съпруг на майката), се установява, че от
независимо от това, че са заедно с майката от пет-шест години, бащата на детето
е идвал два или три пъти, и е взимал същото за 1-2 дни. Освен
това бащата рядко се обаждал на дъщеря си, като пари или подаръци, освен едни
телефон за рожденият й ден не бил изпращал, независимо от това, че работел на
две места. Свидетелят заяви, че и роднини на бащата не
са проявявали интерес към детето, въпреки, че детето изразявало желание да
поддържа връзка както с баща си, така и с близките му. Свидетелят заяви
още, че заради заболяванията си, детето
има специални грижи, които са свързани и с по-големи разходи, като бащата
не проявява интерес и за това. Съдът кредитира изцяло така
дадените показания като непротиворечащи и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото.
Изслушан,
на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДетето, в съдебно заседание детето
И. заявява, че чувства се добре при майка
си и иска да продължи да живее при нея. Заявява още, че не
е виждала баща си, от лятото на 2014г., че същия живее м
гр.С *** и има друго семейство, както и че със
съпруга на майка й се разбират идеално.
При така
установеното съдът прави следните правни изводи:
Безспорно
е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не
живеят заедно и въпроса за местоживеенето на детето И., и упражняване на
родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях
то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави
предявения иск допустим. Разпоредбата на чл.127,
ал.2 от СК , въз основа на която е предявен и настоящия иск, касае
разногласие относно местоживеенето на детето и самите родителски права,
възникнало между отделно живеещи родители , какъвто е настоящия случай.
Произнасяйки
се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живеят децата, съдът следва да постанови и кой ще упражнява
родителските права и задължения, респ. да определи
режим на лични отношения между детето и другия родител и задължение за
заплащане на ежемесечна издръжка. След сравнителен анализ и преценка
на родителския капацитет към настоящия момент, финансовите, материалните
и хигиенно-битови условия и възможностите на всеки един от двамата
родители за отглеждане и възпитание на И., съдът счита, че в
интерес на същото е да живее при майка си Н.Л., както и на майката
да се предоставят упражняването на родителските права и задължения по
следните съображения:
Безспорно детето е живяло заедно с родителите си до
фактическата раздяла на същите и оттогава майката, подпомагана
основно от съпруга си полагат грижи за него. Решаващо значение при
определяне при кой от двамата родители да живее
И. има обстоятелството, че бащата е престанал да се интересува от развитието на
детето си. Само това обстоятелство е достатъчно
да мотивира съда да уважи така предявения иск. Упражняването на
родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните
човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване
на образование, възпитаване на малолетното дете към адаптиране и
развитие в обществото,формиране на възгледите му, за да израсне и живее като
пълноценна, самостоятелна и отговорна личност. Във възрастта, в която се намира
И. особено важно е присъствието на двамата родители относно емоционалното й и психично състояние. Въпреки това обаче бащата с лекомислие е изоставил родителските си
задължения, като е оставил майката основно да се грижи за детето
им. За разлика от него, майката не е спирала да
се интересува от него; има желание и готовност да се грижи и да я
възпитава; осигурила е много добри материални и хигиенно – битови условия
за отглеждане на детето; може да разчита на опита и подкрепа от страна на
своите близки хора. Предвид това съда счита, че местоживеенето на детето
следва да се определи при майката, и тя да
упражнява родителските права спрямо него. След като
упражняването на родителските права и задължения се
предоставят само на единия родител, съдът е длъжен да определи мерки относно
личните отношения на детето с другия родител. Следва да се определи
установения в съдебната практика режим на свиждане на детето с
бащата, т.е всяка първа и трета събота и неделя в месеца от
10.00 часа до 17.00 часа, с приспиване по местоживеене на
бащата, както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния
годишен отпуск на майката.
Относно
предявения иск за издръжка съдът съобрази следното: Основното задължение на
родителите е визирано в чл.125 ал.1 от СК, а именно – родителите са длъжни да
се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на
детето си, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Конкретно изражение на грижата за детето е и даването на издръжка.
Съгласно императивната разпоредба на чл.143 ал.2
от СК, родителите дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Съобразявайки в съвкупност нуждите на детето И., което дете се нуждае
от специални грижи, предвид заболяванията си, възможностите на родителите
и нормативно установената граница на издръжката, съдът счита, че общият размер
на издръжката за детето възлиза на 300,00 лв., от които бащата следва да
поеме по-голямата част –200,00лв., доколкото за същия има
някакви данни, че живее и работи в гр.С., на две места, няма
задължение към други малолетни или непълнолетни лица, и е в състояние да
реализира доходи над средната работна заплата за страната. Останалата част от издръжката, както и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето остават в тежест на майката.
Доколкото има данни по делото, че бащата от години не заплаща издръжка на
детето си, то искането на ищцата за заплащане на
издръжка, считано от 07.07.2013г. се явява
основателно.
Ето защо
съда счита, че ответникът следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на
детето И. в размер на 200,00лв., считано
от 07.07.2013г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпване на причини, обуславящи нейното изменяване
или прекратяване.
Предвид
на това ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС държавна
такса в размер на 4% върху тригодишните платежи на иска за издръжка, а
именно –288,00лв., на основание чл. 69, ал.1, т. 7, вр. чл. 71
от ГПК, вр. чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, както и сумата от 400,00лв.,
представляваща възнаграждение за особен представител.
Следва
да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за
присъдената издръжка, на основание чл. 242,
ал.1 ГПК.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето И.Н.Н., ЕГН
**********, при майката Н.Т.Л., ЕГН ********** ***, на която ПРЕДОСТАВЯ и
упражняването на родителските права по отношение на детето И.Н.Н.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между бащата Н.И.Н., ЕГН **********, и детето И.Н.Н.,
ЕГН **********, както следва : всяка първа и трета събота и неделя в
месеца от 10.00 часа до 17.00 часа, с приспиване
по местоживеене на бащата, както и един месец през лятото, който да не
съвпада с редовния годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА
Н.И.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес-*** ДА ЗАПЛАЩА на детето си И.Н.Н., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Н.Т.Л., ЕГН ********** ***, МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА в размер на по 200,00 лв. (двеста
лева), считано от 07.07.2013г. до настъпването на
причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА
Н.И.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес-*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС, СУМАТА 288,00лв. (двеста осемдесет и осем лева), представляваща държавна
такса за иска за издръжка, И СУМАТА 400,00лв. (четиристотин
лева), представляваща заплатено възнаграждение за особен представител.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му за
издръжката, на основание чл. 242,ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване, в двуседмичен срок,
от връчването му на страните, пред Търговищки окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: