Решение по дело №169/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Е. Е. М. от София, депозирана чрез адвокат П. В., против Решение № 31/05.02.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1688/2024г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 8853164 от 14.03.2024г., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Е. Е. М., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, с оглед на които отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърдения ЕФ. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, началник на сектор в ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.. С., която обективира твърдения за липса на основания за обезсилване на решението на въззивния съд, независимо от неправилното конституиране на наказващия орган. Излага и аргументи относно безспорната установеност на приписаното на водача нарушение, с оглед на което моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Касационната жалба се явява основателна, но на друго основание, а не по изложените в нея доводи, поради следните съображения:

Съобразно императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съдебен състав е длъжен да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните, всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон. Това са нарушения на нормите, регулиращи изискванията за валидност и допустимост на съдебното решение. При извършената служебна проверка по реда на цитираната по-горе норма, настоящият състав установи, че оспореното съдебно решение е валидно постановено, но е недопустимо, поради което подлежи на обезсилване. Това е така, защото в хода на производството пред районния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при конституирането на страните, обуславящо недопустимост на съдебното решение.

На обжалване пред състава на Районен съд – Шумен е подлежал Електронен фиш за налагане на глоба, издаден от ОДМВР – Шумен. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в приложимата редакция като страна във въззивното производство в случаите, когато се оспорва електронен фиш, следва да бъде конституирана учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, като актът по чл. 58д, т. 4 е именно електронният фиш. Съответно до тази страна е следвало да бъдат изпращани и призовките по делото. Аргумент в тази насока се извлича и от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В мотивите си върховните съдии приемат, „че призоваването като страна при разглеждане на делото от районния съд на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания, се дължи само в случаите на оспорване на акт по тази разпоредба, а именно - на електронния фиш.“ Отново в мотивите към постановлението се акцентира, че с оглед актуалната законова регламентация при издаване на акт по чл. 58д, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания /каквато е и настоящата хипотеза/ „законодателят е сметнал, че като страна в производството по оспорване на такъв акт пред районния съд следва да се призове учреждението или организацията, чийто орган е издал това електронно изявление.“

На плоскостта на конкретния казус за настоящата инстанция е видно, че районният съд не е изпълнил това свое задължение, с което е допуснал коментирания съществен порок. Видно от Разпореждане № 1549/01.10.2024г., районният съд е изискал от АНО окомплектоване на преписката, като с писмо до ОД на МВР е било изпратено съответното уведомление с изх. № 5193/01.10.2024г. На основание това разпореждане, с писмо рег. № 372000-23844 екз. 2 от 15.10.2024г. от страна на ОД на МВР е входирана съответната преписка. Независимо от това, с Определение № 677/17.10.2024г., изпратено до началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, е изискано предоставяне на доказателства, относими за изхода на спора. Такива са представени от началника на Сектор „Пътна полиция“ със съответното писмо от 24.10.2024г. Впоследствие, със свое Определение № 1754/28.10.2024г. съставът на РС – Шумен е конституирал страните по делото, като в списъка на призованите лица изрично като административнонаказващ орган е отразен началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, вместо ОД на МВР – Шумен, която се явява учреждението или организацията, чийто орган е издал процесното електронно изявление. Този процесуален пропуск е довел до неучастие на надлежната страна в проведените открити съдебни заседания, в протоколите на които неизменно като АНО е отразяван началникът на сектор „ПП“, а не ОД на МВР - Шумен. Постановеното решение също е връчено на началник на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен.

Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира и призове за съдебно заседание надлежната такава, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните разпоредби, имащо отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване като абсолютна процесуална предпоставка за редовно съдебно производство. В ТП № 3/28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 5/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд изрично е възприето становището, че в тази хипотеза „касационният (административният) съд на основание чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс следва да обезсили порочния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който е допуснал развитието на недопустимото съдебно производство и последиците от него – постановяване на недопустимо съдебно решение.“

Касационният състав намира за неоснователно становището на настоящия касатор за липса на процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд при конституиране на страните, доколкото същият е бил надлежно представляван. Действително от приложеното пълномощно се установява, че призовките до началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен са били връчвани на процесуален представител главен юрисконсулт Д., упълномощен да представлява ОД на МВР – Шумен. Това обстоятелство обаче не санира съдопроизводственото нарушение, допуснато от съда.

По изложените съображения, обжалваното решение се явява недопустимо като постановено с участието на ненадлежна страна, поради което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото в районния съд като надлежна ответна страна в производството следва да бъде конституирано учреждението или организацията, чийто орган е издал електронният фиш, а именно ОД на МВР – Шумен и всички процесуални действия следва да се извършат повторно след надлежното конституиране и редовно призоваване на ответната страна, с оглед гарантиране в пълен обем на правото ѝ на защита.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса с разноските, претендирани пред настоящата инстанция, по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 31/05.02.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1688/2024г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.