№ 25
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330207138 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Викс Шоп“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** В. П. М. против
Наказателно постановление № 556569-F583642/20.01.2021 г., издадено от
Х.Г.Х. – *** (***) - ***, с което на основание чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 214,47 (хиляда двеста и
четиринадесет лева и четиридесет и седем стотинки) лева за нарушение
по чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС вр.
чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че неправилно
административнонаказващият орган (АНО) е изчислил сумите, мотивирали го
да приеме, че е настъпило основание за задължителна регистрация по чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС. Поддържа, че за нарушението, за което е издадено НП, вече му
е наложено предупреждение, което да означава, че наказващият орган сам е
приел извършеното деяние за маловажен случай. Твърди още нарушението да
е първо за дружеството, а от него да не са настъпили вредни последици.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от *** *** Р.Е., която оспорва
жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да е категорично
1
доказано по делото от събраните доказателства, а наведените възражения
предлага да бъдат приети за неоснователни. Пледира деянието да не се
отличава от обикновените случаи на нарушения от този вид и да не
представлява маловажен случай. Поддържа, че в резултат от нарушението
държавният бюджет търпи вреда в размер на неначисления данък. Счита, че
актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление отговарят на изискванията към своето съдържание, а в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита на жалбоподателя. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Викс Шоп“ ЕООД, спрямо което юридическо
лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 09.02.2021 г., установено от разписка за връчване
на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 16.02.2021 г., установено от приложената по преписката
товарителница, поради което приложимият към датата на подаване на
жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди
изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 06.10.2020 г. жалбоподателят „Викс Шоп“ ЕООД, ЕИК: *********
подал заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 30391200303008/06.10.2020
г. По така подаденото заявление била извършена проверка от свид. С.Т.В. –
***, документирана с протокол № **********/19.10.2020 г.
За периода от 01.08.2020 г. до 21.09.2020 г. жалбоподателят реализирал
облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50 000 лева,
а именно от 50 820,75 лева, формиран от търговска дейност – търговия на
дребно с други хранителни стоки. Този оборот бил достигнат за период от два
последователни месеца - август и септември 2020 г., поради което за „Викс
Шоп“ ЕООД на дата 21.09.2020, когато била извършена облагаемата доставка,
с която е надхвърлен облагаемият оборот, възникнало основание за
задължителна регистрация по ЗДДС и жалбоподателят трябвало да подаде
заявление за такава регистрация в 7-дневен срок, който изтичал на 28.09.2020
г. Последният не сторил това в предвидения в закона срок, а заявлението за
регистрация подал по електронен път на 06.10.2020 г. По така подаденото
заявление жалбоподателят бил регистриран по ЗДДС на 19.10.2020 г. с
2
връчването на Акт за регистрация № 160422003140421 от 19.10.2020 г.
За периода от 21.09.2020 г. с доставката, с която е надхвърлен
облагаемият оборот, до 30.09.2020 г. „Викс Шоп“ ЕООД извършило
облагаеми доставки на обща стойност 7 286,79 лева. Оборотът бил формиран
от продажби, отразени на регистрирано и въведено в експлоатация фискално
устройство с инд. № DT837010 и номер на ФП 02837010. За този период – от
21.09.2020 г. до 30.09.2020 г., жалбоподателят трябвало да начисли ДДС в
размер на 1 214,47 лева за извършените облагаеми доставки, като на
основание чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС състави отчет за извършените продажби,
съдържащ обобщена информация за тези доставки за данъчния период, да
отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец септември 2020 г.
и да включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период
месец септември 2020 г., след което справката-декларация и регистър дневник
за продажби да подаде в ТД на НАП – Пловдив в срок до 14.10.2020 г.
Жалбоподателят „Викс Шоп“ ЕООД не изпълнил това си задължение в срока
до 14.10.2020 г.
На 18.12.2020 г. свид. В., след като констатирала горните обстоятелства,
съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл.
№ F583642 против жалбоподателя „Викс Шоп“ ЕООД в присъствието на
свидетел и на пълномощник на дружеството, на когото бил връчен препис от
акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С.Т.В.. От тях се установяват
обстоятелствата по извършваната търговска дейност от дружеството
жалбоподател, което е стопанисвало търговски обект в град Пловдив, на ул.
„Райко Даскалов“ № 8, както и че предметът му на дейност е търговия на
дребно с хранителни стоки. Установява се още, че дружеството е реализирало
оборот от облагаеми сделки над 50 000 лева за периода от 01.08.2020 г. до
21.09.2020 г., но не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в срок до
28.09.2020 г. От показанията на свид. В. се изяснява и че за периода от
21.09.2020 г. до 30.09.2020 г. жалбоподателят не е начислявал ДДС по
извършените облагаеми доставки, като включително не е подал справка-
декларация заедно с дневник на продажбите за данъчния период в срок до
14.10.2020 г. Свидетелката изяснява, че оборотът е установен от
регистрираните продажби от фискалното устройство, както и че дружеството
няма издадени фактури, нито открита разплащателна сметка. Показанията на
свид. В. получават изцяло доверие от съда като подробни, последователни и
3
вътрешно непротиворечиви, дадени от незаинтересован по делото свидетел.
Същите са и проверени по делото, като изцяло се подкрепят от събраните
писмени доказателства.
От съкратен отчет на фискалната памет за периода от 01.08.2020 г. до
31.08.2020 г. от ФУ с индивидуален № DT837010 и ИН на ФП 02837010 се
изяснява, че общият отчетен оборот за периода е 30 621,93 лева.
От съкратени отчети на фискалната памет за дните от 01.09.2020 г. до
30.09.2020 г. от ФУ с индивидуален № DT837010 и ИН на ФП 02837010 се
изясняват отчетените обороти за всеки от дните.
От Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на постановлението. При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този
вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е издадено от материално и
териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие
между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното
постановление.
По приложението на материалния закон настоящият състав намира, че от
събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят „Викс Шоп“ ЕООД е извършил административното
нарушение, за което е наказан с обжалваното НП. Установява се на първо
място, че през интересуващия делото период – от 21.09.2020 г., считано от
доставката, с която е надхвърлен облагаемият оборот, до 30.09.2020 г.,
жалбоподателят е извършил облагаеми доставки на стойност 7 286,79 лева.
Изяснено е, че доставките представляват продажби, извършени при
осъществяваната търговска дейност от дружеството, а именно търговия на
дребно с други хранителни стоки, което е описано както в АУАН, така и в
наказателното постановление. Следователно те представляват облагаеми
доставки по смисъла на ЗДДС. На следващо място доказано от обективна
страна е, че жалбоподателят не е бил регистрирано по ЗДДС лице, но за него
е настъпило основание за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. 2-во
от ЗДДС, тъй като облагаемият оборот от 50 000 лева е достигнат за период
не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия /м. август и
4
м. септември 2020 г./. При тези факти жалбоподателят е бил длъжен да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е
достигнат оборотът. Тъй като това е станало на 21.09.2020 г., то „Викс Шоп“
ЕООД е трябвало да подаде заявлението за регистрация до 28.09.2020 г.
включително. Доказа се по делото, че жалбоподателят не е изпълнил в срок
това си задължение, като заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено на
06.10.2020 г. с вх. № 303912003030038/06.10.2020 г. Съгласно чл. 102, ал. 4 от
ЗДДС в тези случаи: „лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които
надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лева, от датата, на която е надвишен
оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до
датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата
доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето
дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът
е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания,
осъществени през този период“. Жалбоподателят е регистриран по ЗДДС на
19.10.2020 г. с Акт за регистрация № 160422003140421/19.10.2020 г.
Следователно съгласно горецитираното правило по чл. 102, ал. 4 от ЗДДС
„Викс Шоп“ ЕООД е трябвало да начисли данъка за осъществените
облагаеми доставки за периода от 21.09.2020 г., считано от доставката, с
която е надхвърлен облагаемият оборот от 50 000 лева, до 18.10.2020 г. Оттук
се установява и че процесният период, който е от 21.09.2020 г. до 30.09.2020
г., попада в така очертаните граници.
Начинът, по който жалбоподателят е трябвало да изпълни задължението
си за начисляване на дължимия данък, е регламентиран в разпоредбата на
чл.86, ал. 1, т. 1-3 от ЗДДС. Той представлява поредица от три
последователни действия на задълженото лице, които формират фактическия
състав по начисляването на данъка:
1. издаване на данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен
ред;
2. включване размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за
този данъчен период и
3. посочване на документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период.
Окончателните правни последици – начисляването на данъка, настъпват
едва със завършването на фактическия състав. За да изпълни надлежно
задължението си за начисляване на данъка, жалбоподателят е трябвало на
първо място да състави отчет за извършените продажби, който съдържа
обобщена информация за доставките за съответния данъчен период. Това му
задължение произтича от разпоредбата на чл. 119 ЗДДС вр. с чл. 112, ал. 1 от
ППЗДДС. В случая предвид характера на доставките – търговия на дребно с
други хранителни стоки, съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС не е било
задължително издаването на фактура, нито пък са налице предпоставките по
чл. 117, ал. 1 от ЗДДС за издаване на протокол, поради което правилно е
5
прието от наказващия орган, че първият етап от изпълнението на
задължението е следвало да бъде осъществен чрез съставянето на отчет за
извършените продажби. На следващо място жалбоподателят е трябвало да
включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период месец
09.2020 г. и да посочи отчета за извършените продажби в дневника за
продажби за месец 09.2020 г. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС справката-
декларация заедно с регистър „дневник за продажбите“ се подават до 14-о
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
С разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗДДС е дефинирано понятието за данъчен
период, като той представлява периода от време, след изтичането на който
регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за
този данъчен период. В процесната хипотеза приложимият данъчен период е
едномесечен и съвпада с календарния месец, като данъкът е бил дължим от
жалбоподателя за данъчния период м. септември 2020 г.
Това означава, че съобразно горепосочените правила срокът за
начисляване на данъка е бил до 14.10.2020 г., до която дата „Викс Шоп“
ЕООД е трябвало да извърши описаната последователност от действия – да
състави отчет за извършените продажби през данъчен период м. септември
2020 г., след което да го включи в дневника за продажби и в справката-
декларация за същия данъчен период. Като не е сторил това, жалбоподателят
е извършил административното нарушение, за което е наказан с обжалваното
наказателно постановление. Изпълнителното му деяние е осъществено чрез
бездействие. Правилен се явява изводът на наказващия орган, че
нарушението е извършено на дата 15.10.2020 г., която представлява първия
ден след изтичането на срока за начисляване на данъка. Нарушението е
формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на
изпълнителното му деяние.
С наказателното постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговско дружество, което е
юридическо лице. Имуществената санкция е отделен правен институт,
въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение
на техни задължения към държавата или общината при осъществяване на
дейността им (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по
тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСК на ВАС). Следователно въпросът за
вината не подлежи на изследване в процеса.
Възражението неправилно да е определен размерът на облагаемия
оборот, обусловил задължението за жалбоподателя да постави в ход
процедурата за задължителната си регистрация по ЗДДС, е относимо с оглед
предмета на делото, но разгледано по същество е неоснователно. При
преценката за наличието на достигнат облагаем оборот в хипотезата на чл. 96,
ал. 1, изр. 2 от ЗДДС е съобразяван отчетеният оборот във ФП на фискалното
устройство, регистрирано и въведено в експлоатация на 19.06.2020 г. За
обекта се установява едно фискално устройство с № DT837010 и номер на ФП
6
02837010. По делото са представени и приети като писмени доказателства
съкратен отчет на фискалната памет за периодите от: 01.06.2020 г. до
30.06.2020 г., за който е отчетен общ оборот от 0,00 лева; от 01.07.2020 г. до
31.07.2020 г., за който е отчетен общ оборот от 10 728,20 лева; от 01.08.2020
г. до 31.08.2020 г., за който е отчетен общ оборот от 30 621,93 лева, както и
съкратени отчети за всеки от дните от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. Така
събраните доказателства позволяват на съда да провери извода на наказващия
орган за настъпило на дата 21.09.2020 г. основание за подаване на заявление
за задължителна регистрация от страна на жалбоподателя, който в случая се
явява правилен. Това е така, защото при изследване на формираните обороти
се установява, че на 21.09.2020 г. дружеството достига облагаем оборот от
50 820,75 лева за период от два последователни месеца, включително
текущия. Обобщена информация за движението и натрупването на
облагаемия оборот е представена в табличен вид в протокол № ********** от
03.12.2020 г., също приет по делото. Препис от протокола е връчен на
упълномощеното от жалбоподателя лице. Същевременно установява се
отново от събраните писмени доказателства, че през разглеждания период
дружеството няма издадени сторно касови бележки. Също така за тази период
няма издадени фактури, няма осъществени вътреобщностни придобивания,
нито получени облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от
получателя, т.е. не е налице хипотеза по чл. 97а от ЗДДС. При тези факти се
налагат следните изводи:
- на първо място правилно от административнонаказващия орган е
установен облагаемият оборот, изследвайки относимите за тази преценка
писмени доказателства, като оборотът е реално доказан от регистрираните и
отчетени продажби във ФП на фискалното устройство в обекта и
- на второ място именно на дата 21.09.2020 г. е настъпило основанието за
жалбоподателя да подаде в предвидения 7-дневен срок заявление за
регистрация по ЗДДС, като приложимата хипотеза е на чл. 96, ал. 1, изр. 2 от
ЗДДС, тъй като липсва настъпило различно основание за регистрация на по-
ранна дата.
В тази връзка съдът намира, че правилен и оправдан е подходът на
административнонаказващия орган, като при описанието на нарушението са
посочени и обстоятелствата, че жалбоподателят не е бил регистрирано по
ЗДДС лице, но за него е настъпило основание за задължителна регистрация,
тъй като санкцията е наложена на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Ако тези обстоятелства не бяха описани, би останало неясно защо
жалбоподателят е санкциониран като нерегистрирано лице и защо е прието за
него въпреки това да е съществувало задължение за начисляване на ДДС по
облагаемите му доставки. По този начин е обосновано приложението на
санкционната разпоредба, както и е описано качеството на жалбоподателя
като субект на нарушението. Независимо от това, волята на наказващия орган
за какво деяние е санкционирано дружеството съдът намира за ясно и
недвусмислено формирана. Както от словесното описание на нарушението,
7
така и от правната му квалификация и приложената санкционна разпоредба
следва единствен извод, че с процесното НП жалбоподателят е санкциониран
за неначисляване на ДДС, а не заради друго деяние.
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление, както
и в хода на целия административнонаказателен процес не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Не е ограничено, нито затруднено
упражняването на правото на защита. В акта и издаденото въз основа на него
наказателно постановление изрично е описано, че оборотът по чл. 96, ал. 2 от
ЗДДС е формиран от облагаеми доставки, осъществени при упражняваната
основна дейност на дружеството – търговия на дребно с други хранителни
стоки. Този извод е обоснован, тъй като следва по несъмнен начин от
събраните писмени доказателства и по-конкретно представените от
жалбоподателя документи в качеството му на задължено лице по връченото
му Искане за представяне на документи и ПОЗЛ. Тези материали са
подредени в обособеното приложение към делото, съдържащо 70 листа,
номерирани в горната дясна част на страницата с поредни номера от 12 до 82.
На лист 34 от приложението е представена справка по месеци за реализиран
оборот за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2020 г., както и за реализиран
оборот по дни за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. Оборотът от
освободени доставки за целия разглеждан период е 0,00 лева, а зачетеният от
наказващия орган оборот от 50 820,75 лева, който е достигнат на 21.09.2020
г., е формиран изцяло от извършваните облагаеми доставки от дружеството.
Тази справка е подписана с квалифициран електронен подпис от
упълномощеното от жалбоподателя лице М.Г.И.. Фактът, че достигнатият
оборот от 50 000 лева за два последователни месеца, включително текущия, е
формиран изцяло от осъществяваните от жалбоподателя облагаеми доставки
при упражняването на основния му предмет на дейност, е категорично
доказан по делото, но следва да се отбележи, че той се явява и изначално
безспорен между страните.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че жалбоподателят е
извършил едно деяние /макар и включващо съвкупност от няколко
бездействия/, осъществяващо само едно административно нарушение.
Обосноваването на противната теза, че с всяка отделна облагаема доставка се
върши самостоятелно нарушение, не държи сметка за това кога фактическият
състав на неначисляването на данъка ще бъде довършен, а в тази връзка не се
провежда разграничението между деяние и отделни действия или бездействия
като негови съставни елементи. Изхождайки от механизма за начисляване на
ДДС, изпълнителното деяние на нарушението по неначисляване на данък в
предвидените в ЗДДС срокове, трябва да се разбира като невключването на
дължимия и изискуем данък в месечната справка-декларация по ЗДДС по
аргумент от чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Неизпълнението на задължението за
посочване на данъка в данъчния документ за всяка отделна доставка е само
отделен елемент от цялостното изпълнително деяние. Съждението, че
дружеството следва да понесе отделна имуществена санкция за всяка сделка,
8
сключена в периода между 21.09.2020 г. и 30.09.2020 г. при упражняването на
основния му предмет на дейност, е в противоречие с изяснения механизъм по
начисляване на ДДС, а и с целта на закона. Положението, че в случаи като
процесния е осъществено едно деяние, включващо в състава си отделни
действия, респ. бездействия, а оттам и едно нарушение, се поддържа
последователно и в актуалната практика на касационната инстанция - така
Решение № 2350 от 17.12.2020 г. по к.а.н.д. № 2408/2020 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2016 от 18.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2691/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 107 от 15.01.2021 г. по к.а.н.д. № 2892/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 138 от 16.01.2020 г. по к.а.н.д.
№ 2981/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
Правилно са определени приложимата санкционна разпоредба и
размерът на следващата се на жалбоподателя имуществена санкция, като на
основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС „Викс Шоп“ ЕООД трябва да
заплати санкция от 1 214,47 лева. Съгласно намиращото приложение в случая
правило на чл. 180, ал. 1, изр. 1-во от ЗДДС имуществената санкция се налага
в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева. Следователно
съдът не би могъл да определи по-нисък от наложения размер на санкцията.
За определяне на размера на дължимия данък е приложен протокол №
**********/03.12.2020 г., като данъкът е определен по реда на чл. 67, ал. 2 вр.
с ал. 1 от ЗДДС и съгласно формулата по чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. В случая
не намират приложение привилегированите състави по ал. 3 и ал. 4 на чл. 180
от ЗДДС, тъй като годен субект да се възползва от този по-благоприятен
режим е единствено регистрираното по ЗДДС лице, видно от изричното
препращане единствено към ал. 1 на чл. 180 от ЗДДС. Жалбоподателят обаче
е санкциониран като нерегистрирано лице. Налагането на имуществена
санкция на основание чл. 180, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗДДС би било в противоречие
със закона. Не са налице и основания за приложението на състава по чл. 180а,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, тъй като нарушителят е извършвал облагаеми
доставки на крайни потребители, които са и лицата, понасящи данъчната
тежест. Следователно жалбоподателят не би имал право на пълен данъчен
кредит за начисления данък, което изискване е част от хипотезата на нормата
по чл. 180а, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС. Такова право би възникнало при верига от
доставки между данъчнозадължени лица във връзка с тяхната икономическа
дейност. В случая жалбоподателят се явява краен доставчик, извършващ
облагаема доставка към краен потребител, поради което правилно санкцията е
наложена на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
При доказаното извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира
за правилен извода на АНО, че процесното деяние не представлява маловажен
случай на административно нарушение. За да е налице маловажен случай,
трябва да се установи, че деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
9
същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче
винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и
поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото,
както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на
обществена опасност. Действително, както се сочи в жалбата, за този вид
нарушения деянието се явява първо по ред. Това обаче не обосновава
автоматично извод за маловажност на случая. Не всяко формално нарушение,
което е първо по ред, само на това основание се квалифицира за маловажен
случай. Административното нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 от
ЗАНН.
Относно Предупреждение № 558062-F583637/28.01.2021 г. от директор
на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив, на което се позовава
жалбоподателят, следва да се отбележи, че то е издадено не за процесното
деяние, а за друго административно нарушение, извършено отново от
жалбоподателя. Това друго нарушение, за което „Викс Шоп“ ЕООД не е
санкциониран, а само е предупреден по реда на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН (в
приложимата редакция преди изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 109 от
2020 г.), е по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и от фактическа страна е осъществено с
неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 28.09.2020 г.
Следователно неоснователно е твърдението жалбоподателят да е предупреден
от наказващата администрация по реда на чл. 28 от ЗАНН за процесното
деяние, което да е квалифицирано като маловажен случай. Макар фактът на
неподаването в срок на заявлението за регистрация да е с правно значение и
за настоящото деяние и в този смисъл да се включва в предмета на доказване
по делото, то самото деяние, за което „Викс Шоп“ ЕООД е санкциониран с
обжалваното НП, е различно от деянието, за което е издадено
Предупреждение № 558062-F583637/28.01.2021 г. по описа на ТД на НАП –
Пловдив. Общественоопасното поведение, за което се води настоящото
производство, е по неначисляването от жалбоподателя на дължимия ДДС по
предвидения за това ред в чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за периода от
21.09.2020 г. до 30.09.2020 г.
Значението на факта на относително кратката забава при подаването на
заявлението за регистрация по ЗДДС, което се доказа по делото да е сторено
на 06.10.2020 г., е отчетено и е послужило като основание за ненаказването на
жалбоподателя за съставомерното му деяние по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, а
вместо това само за предупреждаването му. Въпреки това настоящият
съдебен състав приема, че посоченото обстоятелство следва да се третира на
самостоятелно основание за смекчаващо отговорността и в настоящото
производство, доколкото в него също се изследва дали лицето е било
регистрирано по ЗДДС, кога е възникнало основанието за регистрация, кога
тя е настъпила.
Макар по делото несъмнено да се установява наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, преценката за маловажност е комплексна. Тя
10
следва да почива на съобразяване значението на всички относими
обстоятелства и на цялостната деятелност на санкционираното лице. Така в
заключение се установява, че освен процесното деяние жалбоподателят е
извършил и друго административно нарушение – такова по чл. 96, ал. 1 от
ЗДДС, за което не е наказан, а е предупреден по реда на чл. 28 от ЗАНН,
както и се установява да не е начислен дължим ДДС по извършените
облагаеми доставки на стойност 13 386,64 лева за периода от 01.10.2020 г. до
18.10.2020 г., като размерът на неначисления данък за този период е 2 231,11
лева, установено от протокол № **********/03.12.2020 г. Разбира се, такова
обвинение не е предмет на настоящото производство, нито по делото са
събрани доказателства за установено нарушение с влязло в сила наказателно
постановление. Без значение дали деянието е установено като нарушение и
дали е санкционирано, то съдът отчита като отегчаващо обстоятелство самия
факт на неначисляването на ДДС и за този период. При тези факти и предвид
цялостното поведение на жалбоподателя по нарушаване на данъчните
правила настоящият състав приема, че не е оправдано отпадането на
понасянето на отговорност и за това деяние отново на основание маловажност
на случая. В същото време не се установяват и такива смекчаващи
обстоятелства, които с оглед на своя интензитет или брой, да се
характеризират с изключителност или многобройност и да надхвърлят
хипотезите на типичните случаи на нарушения от този вид.
По тези съображения съдът приема, че от правна страна извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя е категорично доказано по делото, а
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано,
поради което то трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в съдебната реч на процесуалния представител.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /в приложимата му редакция към ДВ бр. 94
от 29.11.2019 г./ в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съдът не е обвързан от претендирания от страната размер на
юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро
от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
11
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Съдът намира, че с оглед извършените следствени действия,
като делото е разгледано в едно открито съдебно заседание и с разпит на един
свидетел, както и предвид конкретната фактическа и правна сложност, което
то разкрива, справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне. В случая разноски в полза на въззиваемата страна се дължат и за
процесуалното представителство при първото разглеждане на делото пред
районния съд, както и в производството пред касационната инстанция по
КАНД № 1972/2021 г. по описа на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, където са направени своевременни искания за тяхното присъждане.
Тези разноски също следва да бъдат определени в размер от по 80 лева за
всяка инстанция, или жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 240 лева,
включително и за настоящото дело.
Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат
присъдени в полза на това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, в случая това е Националната агенция за
приходите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН (в
редакция към ДВ бр. 10 от 01.02.2011 г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 556569-F583642 от
20.01.2021 г., издадено от Х.Г.Х. – ***е, с което на „ВИКС ШОП“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
*** В. П. М., ЕГН: ********** на основание чл.180, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 214,47 (хиляда двеста и четиринадесет лева и четиридесет и
седем стотинки) лева за нарушение по чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 86, ал.
1 и ал. 2 вр. с чл. 102, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност във
връзка с чл. 112, ал. 1 от Правилник за прилагане на Закона за данък върху
добавената стойност.
ОСЪЖДА „ВИКС ШОП“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от *** В. П. М., ЕГН: ********** да
заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 240
(двеста и четиридесет) лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
12
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13