Р Е Ш Е Н И Е
№
260039
гр.Варна, 09.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно
заседание на девети октомври две хиляди
и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ДАНИЕЛА КОСТОВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
С участието на секретаря Соня Дичева
и в присъствието на прокурор
Станислав Андонов
изслуша докладваното
от съдия Янков вчнд №323/2020г. на ВАС
и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.20 ЗЕЕЗА.
С решение №260007/10.09.2020г. по чнд №132/2020г.
Търговищки окръжен съд е допуснал екстрадиция на турския гражданин Е.К. с ЕГН
на Република Турция 25517009728 с цел
изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет
години.
Срещу така постановеното решение е
постъпила жалба от адв.С.Д. в качеството му на защитник на Е.К., в която се
навежда довод за незаконосъобразност на съдебния акт. Отправя се към настоящата
инстанция искане за неговата отмяна и постановяване на отказ за екстрадицията
на жалбоподателя. В условията на алтернативност се прави искане за отлагане
предаването на лицето на турските власти – поради здравословни проблеми.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Изтъква се като довод
незаконосъобразност на съдебния акт и се иска неговата отмяна и постановяване
на ново решение, с което да бъде отказано
искането за екстрадиция. Алтернативно се прави искане за отмяна на
решението и връщане делото на първостепенния съд за ново разглеждане.
Представителят на Апелативна
прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение.
Варненският апелативен съд след като извърши
проверка правилността на атакуваното решение и като взе предвид подадената
жалба, както и становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
От събраните до
момента доказателства в рамките на екстрадиционното производство се установява
следното :
В Окръжен съд - Търговище по реда на чл. 14 ал. 4 т.5 от ЗЕЕЗА е
внесена за разглеждане преписка, съдържаща молба за екстрадиция, с която
Републиканската прокуратура в Бурса, Република Турция, е поискала турският
гражданин Е.К. да бъде екстрадиран в Република Турция за изтърпяване на
наказание от петнадесет години лишаване от свобода. Наказанието е било
наложено на К. с присъда по дело № 2008/245, постановена от 4-ти наказателен съд Бурса, Република Турция,
влязла в сила на 16.06.2014 г., за
извършено престъпление, квалифицирано от
турските съдебни власти като „полово изнасилване на дете“. Въпреки, че
проверка на молбата за ответност на чл.9 ЗЕЕЗА се върши от министъра на
правосъдието, то тук е мястото да се отбележи, че в този си вид и форма тя
напълно отговаря на въпросните изисквания – както правилно е било прието и от
първостепенния съд. Молбата за
екстрадиция е подадена от компетентен
орган на молещата държава в писмена форма,
по дипломатически път до Министерството на външните работи на Република
България. Към нея са приложени изискуемите от разпоредбите на чл. 9 ал.3 ЗЕЕЗА документи,
същевременно са удостоверени изискванията
относно обстоятелствата по чл. 7
т. 8 от ЗЕЕЗА и по чл.8 т. 4 от ЗЕЕЗА,
както и гаранциите свързани със спазване правата на осъденото лице. Присъдата е
придружена с официално заверен превод на
български език, където са посочени обстоятелствата по извършване на
престъплението, правната му квалификация по законодателството на молещата
държава, давностните срокове, както и
част от извършените действия във фазата
на съдебното производство.
При така изложените факти окръжният
съд с основание е уважил искането на турските съдебни власти.
В рамките на настоящото производство
въззивният съд следва да извърши проверка спазени ли са законовите изисквания при
постановяването на контролирания съдебен акт, и в частност – налице ли са
условията за предаване на турския гражданин Е.К. по чл.5 и 6 ЗЕЕЗА, и дали
съществуват основания за отказ по чл.7 и 8 от същия закон.
По отношение изискванията на чл.5 и
6 от Закона – както вече се спомена с присъда по дело № 2008/245, постановена от 4-ти наказателен съд Бурса, Република Турция,
влязла в сила на 16.06.2014 г., К. е
осъден на 15 години лишаване от свобода за извършено престъпление, квалифицирано от турските съдебни власти като
„полово изнасилване на дете“. Така описани /в искането, присъдата и
придружаващите ги документи/ действията на исканото лице съставляват престъпление и по българското законодателство
– такова по чл.149 ал.2 т.4 от НК, т.е. тежко наказуемо блудство с предвидено
наказание лишаване от свобода от две до осем години. С оглед изложеното очевидно е, че условията на чл.5 от ЗЕЕЗА са налице –
деянието съставлява престъпление и по българския, и по турския наказателен
закон, и на лицето е наложено наказание 15 години лишаване от свобода. Същевременно
не са налице отрицателните предпоставки на чл.6 от ЗЕЕЗА – исканото лице не е
български гражданин, не му е предоставено убежище в Република България, не се ползва
с имунитет, нито е наказателнонеотговорно съгласно българското законодателство.
Основания за отказ – такива не
съществуват. Видно от доказателствата по делото не са налице нито абсолютните
основания за отказ по чл.7 от ЗЕЕЗА /или което и да било от тях/ , нито факултативните
по чл.8 от ЗЕЕЗА. Липсват и
предвидените от текста на чл.18 от ЗЕЕЗА хипотези за отлагане фактическото
предаване на лицето, или за временна екстрадиция.
По отношение
твърдяните в жалбата здравословни проблеми на К. – следва да се отбележи, че
влошеното здравословно състояние не е предвидено от закона като основание за
отказ от екстрадиция. Въпреки това със съзнанието, че последната не следва да
поражда опасност за здравето на екстрадираните лица, настоящият съд назначи съдебномедицинска
експертиза за установяване актуалния здравословен статус на Е.К.. Според вещите
лица той страда от хипертонична болест на сърцето, доброкачествена хиперплазия
на простатата, захарен диабет, хроничен пиелонефрит, състояние след фрактура на
десния ацетабулум. Нито едно от тях
обаче не е животозастрашаващо, и към момента не са налице пречки от медицинско
естество К. да бъде транспортиран в страната или извън нея.
Твърденията в жалбата за евентуално
наличие на отрицателни предпоставки по чл.7 т.4 и 5 ЗЕЕЗА са чисто хипотетични,
а като такива и неоснователни. От събраните по делото доказателства /а и от
вида на престъплението, за което жалбоподателят е осъден – такова срещу
личността/ не може да се направи извод, че се цели преследването му на
основание раса, религия, етническа принадлежност или политически убеждения.
Липсват и индикации за нарушение на изискванията на международното право при
изпълнение на наказанието в Република Турция. Тук следва да се отбележи, че
законът изисква представяне на гаранции от молещата държава в други случаи –
при предвидено или наложено смъртно наказание, т.е. при хипотеза която в случая
очевидно не е налице.
Поради изложеното в
крайна сметка следва да се заключи, че липсват каквито и да било основания за
ревизия на атакуваното решение и то като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Следва да бъде потвърдена и взетата
по отношение на Е.К. мярка за неотклонение задържане под стража.
Предвид това и на основание чл.20 ал.2
от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260007/10.09.2020г. по чнд №132/2020г. на Търговищки окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на Е.К. с ЕГН на Република Турция 25517009728 мярка за неотклонение „Задържане под стража“
до фактическото му предаване на турските власти.
Препис от решението да се изпрати на министъра на правосъдието и на ВКП на
РБ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове
: