Р Е Ш Е Н И Е
Номер 465 Година 10.04.2020 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор Христо Колев
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 444 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Дияна 09“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ бл.65а, вх.2,
ет.2, ап.4, представлявано от управителя И.Г.Б.против решение № 1623/20.12.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 4880/2019г. по описа на Районен съд Бургас. Счита, че
решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че акта
е съставен в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, както и че е налице
по-благоприятен режим въведен с последвали изменения на наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ. Също така, сочи че описанието на деянието е непълно,
тъй като не е отразено, че нарушението не води до неотразяване на приходи.
Ответникът –
Национална агенция по приходите, Дирекция „Фискален контрол“, сектор
„Оперативни дейности“ Бургас, редовно уведомен, представя по делото писмено
становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 436570-F450116/07.05.2019г., издадено от
началник отдел Оперативни дейности Бургас, с което на касатора за нарушение на
чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на
МФ, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови решението,
съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че установеното деяние е
доказано и съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране на отговорността
на дружеството на посоченото правно основание, както и че не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са
неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, която се подкрепя от събраните в хода на
производството доказателства.
Отговорността на касатора е ангажирана за
това, че на 25.11.2018г. при извършена проверка на стопанисвания от дружеството
търговски обект – магазин за тютюневи изделия и алкохол, находящ се в гр.Бургас,
ж.к.“Меден рудник“ бл.187, партер, е установено, че за 09.05.2018г. няма
издаден дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на ФУ в
обекта, като за деня има извършени продажби. Като не е изпълнил задължението си да отпечата пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на 07.08.2018г.
касаторът е нарушил чл.39, ал.1 от
Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр.чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което
правилно е ангажирана отговорността му на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2,
във вр.с чл.185, ал.1 от ЗДДС, като наложената му санкция е в минимално
установения от закона размер.
Неоснователно е възражението на касатора, че в случая не са спазени
сроковете предвидени в чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като ФУ
има дистанционна връзка с НАП и проверка може да се направи във всеки един
момент. В случая дружеството е санкционирано за неиздаване на пълен дневен
финансов отчет за 09.05.2018г., което нарушение е констатирано на 25.11.2018г.
при извършена проверка на място в търговския обект, където следва да се
съхранява този отчет. От дата на проверката започват да текат давностните
срокове за образуване на административнонаказателно производство, които в
случая не са изтекли към момента на съставяне на АУАН – 29.11.2018г. и издаване
на наказателното постановление – 07.05.2019г..
Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на наказателното
постановление, тъй като в него не е посочено, че нарушението не води до
неотразяване на приходи. Наличието на констатации, че нарушението е довело до
неотразяване на приходи е задължително в случая на приложение на основния
състав на административното нарушение, предвиден в нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, но не и при прилагане на привилегирования състав по чл.185, ал.2, изр.2,
във връзка с ал.1 от ЗДДС. Видно от наказателното постановление в него е
описано извършеното нарушение, като липсват твърдения то да е довело до
неотразяване на приходи, за да бъде наложена имуществената санкция в размера
предвиден в нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС и правилно е приложен привилегирования
състав по чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС.
Неоснователно е възражението на касатора относно приложението на чл.3,
ал.2 от ЗАНН. Действително с изменението на чл.39, ал.1 от Наредба № H-18 с ДВ
бр.52 от 2019 г. отпада задължението за лицата по чл.3, които използват ФУ и
ИАСУТД да отпечатват дневен финансов отчет, но към настоящия момент
приложението на нормата е поставено под условие на основание § 21, ал.2 от ПЗР
към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г. (Изм. и доп. – ДВ, бр.9/2020г., в сила от 31.01.2020 г.),
която гласи, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с
изискванията на чл.39, ал.1, но не по-късно от 31 юли 2020г., лицето по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Изискванията
на чл.39, ал.1 от Наредба № H-18, съгласно последното изменение, са всяко
фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, да
генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.
Ето защо в §21, ал.1 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
№ Н-18 от 2006г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г.,
в сила от 2.07.2019г.) е въведено изискване в срок до 30 октомври 2019г.
производителите/вносителите на ФУ да представят за функционално изпитване ФУ с
коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за
генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в
КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24
часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.3. В настоящия случай касаторът не е представил
доказателства в подкрепа на твърдението, че е било изпълнено условието,
установено в § 21, ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18 от 2006 г., а именно, че ползваното от него ФУ е било въведено в
съответствие с новите изисквания, а и крайният срок за това – 31.07.2020г. не е
настъпил, поради което посочената правна норма не намира приложение. Следователно
не може да се приеме, че е налице по-благоприятен закон за нарушителя, който да
е приет след издаването на наказателното постановление и съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН приложим е законът, който е действал към датата на извършване на
нарушението.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ
от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1623/20.12.2019г., постановено по н.а.х.д. № 4880/2019г. по описа на Районен
съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.