Р E Ш Е Н И
Е
№ 09.07.2019 г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
деветнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
НИНА КЪНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско
дело № 5048 по описа на съда за 2018
година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
с правни основания чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9
и сл. от ЗПК, чл. 240 ал. 2 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София против С. Раден К. ***. Ищецът
твърди, че на 19.05.2017 г. бил подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение
1 от същата дата, слючен на основание чл. 2.1. от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК ********* и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД срещу С.Р.К., произтичащо от договор за стоков кредит
№2396036/23.08.2016 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -
кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 19.05.2017 г. към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
19.05.2017 г. Приложение № 1/19.05.2017 г. към Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г. било представено само с данните на
длъжника С.Р.К., тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно
Закона за защита на личните данни. В изпълнение на изискванията на закона на
ответника били изпратени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД 2 /два/ броя
уведомления за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД съотв с Изх. № УПЦ-П-УКФ/2396036 от 31.05.2017 г.
посредством „Български пощи" ЕАД с известие за доставяне и с Изх. №
УПЦ-С-УКФ/2396036 от 04.01.2018 г., посредством куриерска фирма „Лео
Експрес". Съгласно чл. 4.3. от договора за цесия, „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, в качеството на цесионер, се задължила от името на цедента
и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция
за събиране на вземания имала изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД. Процесното вземане произтичало от сключен на 23.08.2016 г
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /кредитодател/ и С.Р.К.
/кредитополучател/ Договор за стоков кредит №2396036 /Договора/, при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите
условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя
стокови кредити и които са неразделна част от Договора. С подписването на
Договора кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр
от ОУ, запознат е с тях и безусловно ги приема. Съгласно разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 от ОУ към Договора, когато „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
отпуска стоков кредит, същият се отпуска за цената на стоката, закупена от
Потребителя в търговски обект. В този случай сумата по кредита се превежда от
кредитодателя директно към съответния търговец, от който кредитополучателят
закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от потребителя на датата на
заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия
кредит. Така, при условията на Договора и ОУ, кредитодателят предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 1649,00 лв., като отпусната сума била
преведена по банковата сметка на търговеца на дата 24.08.2016 г., с което
кредитодателят изпълнил своето задължение по договора. Това се потвърждавало и
от издаденото от търговеца Техномаркет България копие на Фактура №********** от
24.08.2016г., послужила като основание за предоставянето на стоката, обект на
финансирането, от търговеца - Техномаркет на ответника. В същата Фактура
ответникът се подписал, че на 24.08.2016 г. е получил стоката, предмет на
стоковия кредит. Съгласно сключения Договор, страните постигнали съгласие, че
главницата или общия размер на кредита е 1797,81 лв., представляваща сбор от
чиста стойност на кредита /цената на стоката/ от 1649,00 лв. и застрахователна
премия от 148,81 лв. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се
задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне в срока на договора,
ведно с начислените лихви и разноски на кредитодателя. Страните уговорили, че
усвоената парична сума за срока на действие на договора се олихвява с
възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на покупката на стоката от търговския
обект, като годишният лихвен процент бил в размер на 21,57 %. Така, подписвайки
договора, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на
договора да бъде в общ размер на 431,55 лв. Общата сума, която
кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит,
била в размер на 2229,36 лв., платима на 24 броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 92,89 лв., като в инкорпорирания в Договора
погасителен план били посочени и датите, на които следва да се погаси всяка
една от вноските - първата погасителна вноска - с падеж на 21.09.2016 г., а
последната - с падеж на 21.08.2018 г. Посоченият в погасителния план размер на
всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от главницата на
отпуснатия кредит, договорната /възнаградителна/ лихва върху главницата към
момента на предоставяне на кредита и съответната част от застрахователната
премия. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ОУ, при забава в плащанията
на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължал на кредитодателя, освен
всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава
в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. На длъжника било начислено
обезщетение за забава върху незаплатените дължими суми в общ размер на 136,16
лв. за периода от 21.10.2016 г. до
датата на входиране на задължението в съда. Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството. Сумата, погасена до
момента, била в размер на 92,89 лв., с която била погасена възнаградителна
лихва - 32,32 лв., главница - 60,57 лв. Предвид изложеното, за Агенция за
събиране на вземания ЕАД възниквал правен интерес да предяви вземането си по
съдебен ред, с оглед на което се предявявали настоящите кумулативно обективно
съединени осъдителни искове срещу ответника. Моли се съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати следните суми: главница - 1737,24 лева – по неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 21.10.2016 г. до 21.08.2018 г., възнаградителна лихва - 399,23 лева,
начислена за периода от 21.10.2016 г. до 21.08.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 136,16 лева, начислено за
периода от 21.10.2016 г. до дата на входиране на исковата молба или сума в общ размер на: 2272.63 лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения
представител на ответника, с който исковете се оспорват и се моли да бъдат
отхвърлени и да бъде осъден ищецът да заплати разноските по делото. Оспорва се
изцяло основателността на исковете и всички твърдения на ищеца в исковата
молба, като неверни. Относно уведомлението за извършена цесия и направените от
ищеца искания изрично се заявява, че особеният представител няма право да
получава кореспонденция, адресирана до ответника, която не е в изпълнение на
процесуални права и задължения го делото, а цели доказване на твърденията на
ищеца. Не може да участва в материалните отношения между страните. Оспорва се
уведомяването на ответника за извършената цесия.
В съдебно заседание, ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото
заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание, особеният представител на
ответника С.Р.К. – адв. Г. не се явява, депозира по делото молба, с която
заявява, че оспорва исковете по изложените в отговора възражения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
От представените по делото договор за стоков кредит №2396036 от 24.08.2016 г. (л.10-17 от делото), данъчна
фактура **********/24.08.2016г. (л.18), издадена от „Техномаркет България“ АД
се установява, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е предоставило на С.Р.К.
заемна сума в размер на 1649 лева за закупуване на Apple
Iphone на цена 1649 лева, като
ответникът се задължил да върне тази сума,
застрахователна премия в размер на 148.81 лева, при годишен процент на
разходите 23,84%, годишен лихвен процент 21.57 %, с краен срок на договора 21.08.2018
г.. В договора е обективиран погасителния план, в който са отразени падежите на
вноските, вида и размера на вземанията,
включени във всяка отделна вноска. Приложени са Общите условия, които съгласно
договора са неразделна част от него
Представени са също по делото рамков договор от 20.12.2016 г.за продажба
и прехвърляне на вземания, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.05.2017г., сключен между същите страни, като видно от Приложение 1 от 19.05.2017 г. към
индивидуалния договор, вземането на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД,
произтичащо от договор № 2329914/28.06.2016г. с
длъжник - ответника, е било прехвърлено на ищеца, с отбелязване, че прехвърлената
главница е 1737,24 лева, а лихвата е 230,79 лева. „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 19.05.2017
г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия,
видно от пълномощно, на л.34-35 от делото. До ответника е било изпратено от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо от 31.05.2017
г. за станалата продажба и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
считано от 19.05.2017г., поради просрочие в плащането на вноските по него, като
видно от известие за доставяне (л.39) писмото не е било доставено и е
отбелязано: „пратката не е потърсена от получателя“. Било е изпратено второ по
ред уведомително писмо, което видно обратна разписка към товарителница (л.42-44)
също не е достигнало адресата, като е отбелязано: „отсъствие на получателя“.
Ищецът признава, че по горепосочения договор за кредит ответникът е
изплатил сумата общо в размер на 92,89 лева,
Видно от заключението на съдебно – икономическата
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
добросъвестно изготвено, ответникът е заплатил по горепосочения договор за
кредит сумата в размер на 92,89 лева на 21.09.2016г., като според изчисленията
на вещото лице неплатеният остатък от кредитна сума и застрахователната премия
възлиза на 1737,24 лева, договорната лихва е 216,10 лева, а мораторната лихва – 245.16 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
От
представените по делото писмени доказателства и от заключението на СИЕ по
безспорен начин се установява възникналото заемно правоотношение между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като
кредитор и ответника, като кредитополучател, както и предаването на
сумата по кредита, чрез извършен
паричен превод в размер на 1649 лева в полза на „Техномаркет България“ АД .
Ищецът признава, а и
от заключението на вещото лице по СИЕ, се установява, че по горепосочения
договор ответникът е заплатил само първата погасителна вноска по кредита в
размер на 92,89 лева.
Крайният срок на
договора е настъпил преди подаване на исковата молба в съда – 21.08.2018г..
По отношение на основния спорен въпрос относно връчването на
уведомлението за извършената цесия на ответника, съдът намира следното: Видно
от представените по делото доказателства 2 броя уведомления за извършената
цесия, са били изпратени на посочения от ответника адрес за кореспонденция,
съвпадащ с неговия постоянен и настоящ адрес (виж служебно изисканата от съда
справка за адрес на л. 57 от делото)– чрез „Български пощи“ ЕАД и чрез куриерска
фирма „Лео Експрес“ ЕООД. За да може съдът обаче да приеме, че в случая е
налице фингирано връчване на уведомлението, то следва в договора страните да са
уговорили такова фингирано връчване и кредиторът да е положил дължимата грижа
за връчването на уведомлението - да го е
изпратил на посочените в договора адреси, съобразно уговореното. Видно от
договора и от Общите условия към договора, които са неразделна част от него, липсва уговорка за
такова фингирано връчване и за последиците от него.
Следователно в случая не може да се приеме, че е налице фингирано
връчване на уведомлението за извършената цесия.
По другия спорен въпрос, доколкото уведомлението е приложено към исковата
молба и е връчено на особения представител на ответника. Налице е противоречива
съдебна практика в страната по този въпрос – дали може да се приеме, че цесията
е надлежно съобщена, при условие че уведомлението е връчено на особен
представител на ответника в хода на процеса. Доскоро настоящият съдебен състав
приемаше за надлежно такова връчване, позовавайки се на решение № 198 от
18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на ВКС. Това виждане обаче не се споделя от
съдебните състави на ОС – Стара Загора, които застъпват противното становище,
че в този случай не е надлежно съобщена цесията. Такава е наложилата се съдебна
практика понастоящем. Доколкото ОС – Стара Загора е по – горестоящата съдебна
инстанция на настоящия съд, то настоящият
съдебен състав следва да изостави досегашното си разбиране и да възприеме
наложилата се съдебна практика, че връчването на уведомлението за извършената
цесия на особен представител не е надлежно връчване, поради което цесията не е
надлежно съобщена.
Гореизложеното води до неоснователност на предявените искове на горепосоченото
основание, без да се разглежда спора по същество и същите следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против С.Р.К., ЕГН **********,***, искове за
заплащане на следните суми, произтичащи от договор за стоков кредит №2396036
от 24.08.2016 г., а именно: сумата от 1737,24 лева – за главница, представляваща неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 21.10.2016 г. до 21.08.2018 г., сумата от 399,23 лева - възнаградителна
лихва, начислена за периода от 21.10.2016 г. до 21.08.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 136,16
лева, начислено за периода от 21.10.2016 г. до дата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.10.2018г. до изплащането й, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: