Решение по дело №177/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от "Юнион Ивкони" ООД- гр. София чрез процесуален представител срещу решение №846/12.12.2023 г. по а. н. д. № 1088/2023 г. по описа на РРС, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) №**********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата издаден от АПИ за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева. Като касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията, а именно – неправилни изводи на районния съд досежно както относно извършването и доказаността на нарушението, правилността на издадения санкционен акт и липсата на допуснати поцесуални нарушения при издаване на ЕФ и погрешните в тази насока изводи на съдебния състав, а именно погрешни изведените в оспорения акт изводи, че при съставяне на електронния фиш не бил нарушен процесуалния ред, действащ към датата на нарушението,а именно че липсва законова възможност за издаване на електронен фиш по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а отговорността на дружеството следва да бъде ангажирана по друг ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП,което е довели и до неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, досежно и установеността на нарушението с предвидените способи. Касаторът твърди, че съдът не е изследвал факта и относно приложимостта на европейското законодателство и в частност приложението на Регламент 20202/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, който предвижда възможност за първоначален уведомителен режим при незаплатена пътна такса, срок за доброволното заплащане и едва тогава – предприемане на държавна принуда срещу това поведение на задълженото лице.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да отмени издадения електронен фиш.Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

С нарочна молба иска спиране на съдебното производство поради наличието на преюдициален спор, повдигнат от Административен съд Хасково, по който е образувано и все още висящо дело С-61/2023г. на СЕС.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуален представител я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, позовавайки се на решение на СЕС по С-438/22г.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е основателна.

С решението, постановено по а.н.д. № 1088/2023 г. Районен съд Русе e потвърдил атакуваният пред него ЕФ № №********** за налагане на наказание за нарушение, установено на 02.05.2021г. в 10.16ч. от устройство № 40341, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914, от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, Национално Тол управление гр. София, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което бил генериран и изготвен доклад под формата на запис и статични изображения. Със санкционния акт на „ Юнион Ивкони “ООД като собственик на ППС –автобус Т. С. рег № [рег. номер] ,ек.кат.Евро 5 и допустима маса 18 000 ,2бр.оси за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за деяние, което според издателя на ЕФ нарушавало изискването на чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която норма „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство“.

Сред преписката по а.н.д. се намира и становище от отдел „ Управление на информационна система и инфраструктура“ ,че за датата на нарушението няма получени тол декларации и няма получени маршрутни карти за ППС ,вкл и за предходен и следващ сегмент.

Срещу ЕФ управителят на дружеството е депозирал жалба, в която е изложил подробни и мотивирани доводи за неговата незаконосъобразност поради допуснати нарушения в процедурата по издаването му, идентични с тези по касационната жалба с предствен договор за електронно събиране на таксите.

За да постанови решението си Районният съд е приел, че при съставяне на електронния фиш не са допуснати нарушения, както и че не са допуснати такива при установяване на самото административно нарушение. Счел е на база на така събраните доказателства, че обжалваният електронен фиш е обоснован. Приел е ,че бордовото устройство на ППС не е предавало данни за времето от 09,53ч на 30.04.21г до 00:48 ч на 03.05.21г / т.е във времевия участък на 02.05.2021г. по ЕФ/, тъй като е било изключено или неправилно включено,т.е без захранване и без значение от сключения договор с ДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА АД и поради липса на установена техн.неизправност , то нарушението е правилно установено и следва да намери приложение чл.11 ал.2 от наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система и т.н. Счел е, че чл.28 ЗАНН е неприложим,тъй като случая не се отличава от обикновените такива и е налице изцяло неплащане на дължимата пътна такса за целия ден.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е неправилно.

В Република България е създадена платена пътна мрежа, за преминаване през която се заплащат съответните такси, посочени в чл. 10, ал. 1 ЗП, а именно – винетни за превозните средства по чл. 10а, ал. 7 с. з., даващи право на конкретното ППС да ползва мрежата за периода, за който е заплатена таксата (т. 1), и такива за изминато разстояние – тол такси за ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП, предоставящи възможност на превозното средство да измине конкретно разстояние между две точки от съответния път или пътен участък (т. 2). Размерите на посочените такси са нормативно определени в Тарифата в зависимост от техническите характеристики на превозното средство и пътния участък.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б (Нова – ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), ЗДвП законодателят е дефинирал като нарушение незаплащането от собственика или вписания ползвател изцяло или частично на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 с. з. за управляваното ППС и попадащо в хипотезата на чл. 10б, ал. ЗП. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

Установяването на нарушенията, свързани със заплащането на предвидените в чл. 10, ал. 1 ЗП пътни такси, се извършва в отклонение от общия ред, по специално разписани в закона правила. Съгласно чл. 167а, ал. 1 ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП чрез ЕССПТ. По предписание на ал. 3 тази система създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, а докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Становището на експерт от отдел „ Управление на информационна система и инфраструктура“, че за датата на нарушението няма получени тол декларации и няма получени маршрутни карти за ППС ,вкл. и за предходен и следващ сегмент, е допълнително доказателство , което следва да бъде подкрепено с извадки , така касто е и приобщеното писмено доказателство от Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД

Настоящата инстанция е съгласна с правните доводи на въззивната инстанция досежно установяване на нарушението, мястото и датата на извършването му.

Установяването на нарушенията, свързани със заплащането на предвидените в чл. 10, ал. 1 ЗП пътни такси, се извършва в отклонение от общия ред, по специално разписани в закона правила. Съгласно чл.10 ал.11 от ЗП Агенция "Пътна инфраструктура" оперира и поддържа Електронната система за събиране на пътни такси по ал. 1, която се състои от електронна система за издадените електронни винетки и електронна система за събиране на тол такси..

Съгласно чл. 167а, ал. 1 ЗДвП АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП чрез ЕССПТ, чиято легална дефиниция е в чл.10 ал.1 от НАРЕДБА за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние / НУРПИФССТРКППС/,приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., обн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 г., в сила от 14.12.2018 г., изм. и доп., бр. 80 от 11.10.2019 г., в сила от 11.10.2019 г. Електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране.

Съгласно чл.167 а ал.2 т.2 ЗДвП за установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в се използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства. По предписание на ал. 3 тази система създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, а докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

В приложение 2, 3 и 4 от ИНСТРУКЦИЯ № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. за обмена на информация, условията и реда за достъп до информационни системи за целите на осъществяване на контрол, установяване и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси, между Агенция "Пътна инфраструктура", Министерството на вътрешните работи и Агенция "Митници", Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите, oбн., ДВ, бр. 39 от 28.04.2020 г, са посочени обхвата на уеб услуга за данни за преминали ППС през зоната на мониторинг на стационарни и/или мобилни контролни единици на АПИ, предоставяни от Електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) на АПИ на информационните системи на МВР за установяване на извършени нарушения по ЗДвП и Кодекса за застраховането, в това число вид на крайпътната станция, регистрирала преминаването – стационарна, мобилна, дата и час на регистриране на преминаването на ПС, дата и час на първо съхраняване на записа в ЕССПТ,уникален идентификатор на крайпътната станция, регистрирала преминаването на ПС – номенклатура. Т.е чрез ЕССПТ се извършва анализ на данните на рег.номер,брой оси, категория и т.н., като размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани данни.Съгласно чл.11 и чл.12 от Наредбата размерът на тол таксите се определя при установяване на действително изминатото разстояние между две точки от обхвата на платената пътна мрежа, като в случай че е установено, че дадено пътно превозно средство се е намирало последователно в две отделни точки на платената пътна мрежа, се приема, че е изминало разстоянието между тях, преминавайки по най-краткия маршрут.

С оглед на нормата на чл.179 ал.3е от ЗДвП нарушението по ал. 3 – 3в се счита за извършено там, където е установено движението по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от контролните органи при извършване на проверка на пътното превозно средство. Действително в нормата се касае за АУАН: „Ако актът за установяване на административно нарушение е съставен въз основа на данните от системата по чл. 167а, ал. 2, за място на извършване на нарушението се счита първото място, на което е установено движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от пътното превозно средство в рамките на всеки отделен 24-часов период в съответствие с ал.3д.“, които ще бъде коментирано по-късно в настоящето решение относно възможността за издаване директно на ЕФ.

Посоченото в ЕФ устройство № 40341 представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914, община Иваново, посока намаляващ километър, има функциите да засича регистрационния номер на ППС и да подава информация към централната база данни на тол системата, както е и разяснено от експерта в писменото му заключение и в отговорите в с.з. на поставените допълнително въпроси и направените разяснения. Това реално е стационарна контролна точка, част от ЕССПТ поставена на пътното платно, засичаща/ заснемаща/ рег.номера на МПС преминаващи през пътната мрежа и подаваща информация към информационния сървър с базата данни на АПИ, която подлежи на обработка.

Тол сегмента е обособена част от път или пътен участък от платената пътна мрежа с идентификационен номер, за който съобразно дължината се събира пътна такса. Становището на експерт от отдел „ Управление на информационна система и инфраструктура“, че за датата на нарушението за посочения сегмент ********** няма получени тол декларации и няма получени маршрутни карти за ППС,ведно със таблицата от данни е доказателство, за установено от СКТ № 40341, което е посочено в ЕФ къде е разположено, т.е в АПИ е получена информация за установяване на нарушение и местоизвършването му , в обхвата на сегмента, където е позиционирана СКТ.

Настоящата инстанция не се съгласява с извода, че е спазен реда довел до издаване на ЕФ.

Към датата на нарушението -02.05.2021г. разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179 ал.3 б ЗДвП, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Т.е е нарушен процесуалния и материалноправен ред и в тази част касационната жалба е основателна.

До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, т.е хипотезите при които влизат в сила ЕФ, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл.167а ал.2 и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП и вече посочената на чл.179ал.3е ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Такава възможност не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо цитираната разпоредба би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

За пълнота на изложението следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. Според първо посочената норма при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба към датата на нарушението предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП или по аналогия да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, в този смисъл чл.46 ЗНА и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, израз на държавна принуда- чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия- чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Доказателство за неясната воля на законодателя и за неприложимостта на сочената хипотеза към датата на нарушението е, че едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона липса изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения.

Съдът отбелязва, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в редакция ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в случая е неприложима. Законодателят не й е придал обратно действие, поради което тя действа от датата на влизането й в сила занапред. Приложими са нормите, действали към датата на извършване на деянието.

Обобщено това означава, че не е права въззивната инстанция, която в мотивите си приема, че е спазен реда за санкциониране на жалбоподателя чрез ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, което е основание за отмяна на ЕФ.

Допълнително и само за пълнота на изложението като отговор на касационната жалба и ,че видно от справката -история на нарушението,изискана от касационната инстанция, че то е констатирано на 02.05.21г.,обработено на 12.05.2021г. докато ЕФ е издаден на 03.02.2023г., когато е подписано .Т.е е ЕФ е издаден близо 2 години след установяване на нарушението при действието на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване в Общността, както и изискванията на Решение 2009/750/ЕО за определяне на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние и нейните технически елементи, последното в сила до 18.10.21г.

Съгласно чл.4 т.9 от Решение 2009/750/ЕО, изрично транспонирано с параграф 2 от ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, и до действието му „Доставчиците на ЕУЕСТ информират във възможно най-кратък срок потребителя на ЕУЕСТ относно всеки случай на недекларирана такса за изминато разстояние във връзка с неговата сметка, като при възможност предлагат отстраняването на нередността преди предприемането на принудителни мерки“/ тук липсва„когато е предвидена съгласно националното законодателство“, въведено по късно с регламента/.

Тази разпоредба не е приложена от АПИ преди издаването на ЕФ и действаща към датата на нарушението.

След тази дата от 19.10.21г. е в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО

Според този Регламент – чл.2, §7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“.

Тази разпоредба както и предишната по отмененото Решение 2009/750/ЕО, задължава доставчиците по тристранния договор и АПИ, като събиращи пътни такси, преди да започне административно-наказателно производство да изпълни процедурата. Нито данни, нито твърдение за изпълнението не са налице. Нещо повече-именно с оглед текста на този Регламент и влизането му в сила, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал.7-9 от ЗП, едва от 01.01.2024г.,дори и с последващи изменения от 13.02.2024г., макар че регламента изисква незабавно уведомяване, националния законодател е дал 3 дневен срок за уведомяване като възможност за отстраняване на пропуски в декларирането,респ.и заплащането. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден. Според чл. 10б, ал. 8 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.

Съответно, нормите на вътрешното законодателство, установяващи състави на административни нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право, включително и относно пропорционалността на санкцията съгласно чл.9а Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г.

Затова, с потвърждаването на ЕФ РРС е издал неправилно и не законосъобразно решение, което подлежи на отмяна, а по същество на отмяна подлежи и ЕФ

Предвид основателността на касационната жалба и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете инстанции , но при уважаване на възражението за прекомерност .

На първа инстанция договореното и платено възнаграждение е в размер на 660лв. , а за касационното производство в размер на 1200лв.,платени в брой.

Съгласно предвидения в чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално дължимия размер е 550лв. Делото не се отличава със фактическа и правна сложност, процесуалния представител на касатора само е депозирал писмени молби и съображения, не се е явявал ,поради което и с оглед на последните решения на СЕС ги определя в общ размер на 1000лева, които следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Искането за спиране е неоснователно с оглед изхода на делото.

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 846/12.12.2023 г. по а. н. д. № 1088/2023 г. по описа на РРС,и вместо него постановява

ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) №**********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата издаден от АПИ за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „ Юнион Ивкони „ООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева

Осъжда Агенция Пътна инфраструктура гр. София да заплати на„ Юнион Ивкони“ ООД ЕИК *********, гр.София, ул.Цар Иван Шишман № 17 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за две инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.