Р Е Ш Е Н И Е
№ 829 25 април 2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, първи състав,
в публичното заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 395 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Р.И.Р. *** против Решение № 2143 от 10.08.2017г. на главен експерт в Община Бургас, с което, на основание чл.91, ал.1 от АПК е оттеглено Разрешение за строеж № П-29/06.06.2017г.
Жалбоподателят сочи, че административният орган се е произнесъл по една недопустима жалба подадена от заинтересован собственик-Е. Буга- Вълканова, извън установения 14-дневен срок за обжалване на издаденото разрешение за строеж. Сочи се, че органът не изложил никакви мотиви за нейната допустимост, освен, че липсвало надлежно изрично уведомяване на Е. Буга- Вълканова за издаденото по-рано строително разрешение. Изтъква се, че този извод на административния орган е в противоречие с нормативната уредба, релевантна към влизането на акта в законна сила, поради което оттеглянето му било недопустимо. Счита също така, че в случая намира приложение уредбата на чл.185, ал.1 от ЗУТ, а не нормата на алинея 2 на законовия текст, на която се е позовал ответника по делото, която изисква изричното съгласие на непосредствените съседи на обекта. Не се оспорва факта, че от заинтересованата страна Е.Б. такова съгласие не било дадено, но се твърди, че такова не се изисква, предвид факта, че с издадените строителни книжа не се предвиждапромяна предназначението на самостоятелни обекти или на отделни помещения или части от тях. Наред с това, не се изменят съществено общите части на сградата. Иска се цялостна отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от пълномощник, като поддържа жалбата на сочените в нея основания, като претендира и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – главен експерт в Община Бургас- не се явява, а се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна и пледира за отхвърлянето й, респективно присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна- Е.Н.Б., се явява лично, като се представлява и от пълномощник. Застъпва се становището за неоснователност на оспорването и се иска отхвърляне на жалбата, развиват се доводи относно ненадлежното уведомяване на страната за издаденото разрешение за строеж, поради което следва да се приеме, че правото на жалба против него е било своевременно упражнено. Възприема мотивите на административния орган за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на процесното разрешение за строеж, като в противоречие с нормата на чл.185, ал.2 от ЗУТ не било взето съгласието на страната като непосредствен съсед на обекта, по отношение на който е издадено процесното разрешение за строеж. Претендира присъждане на разноски.
Административен
съд- гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и
становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и
съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт, по съществото си неблагоприятен за нея, съответно е депозирана в преклузивния 14-дневен срок за оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Първоначално, жалбата била разгледана в хода на образуваното производство по адм.дело № 2594 от 2017г. по описа на АС-Б, което приключило с Решение № 784 от 23.04.2018г. С този съдебен акт, оспореният административен акт -Решение № 2143 от 10.08.2017г. на главен експерт в Община Бургас, бил обявен за нищожен. Било прието, че институтът на отзив на административния акт, по реда на чл.91 от АПК в случаят е неприложим, защото обжалването на разрешението за строеж от заинтересовано лице, не представлява оспорване на индивидуален административен акт по административен ред, а се развива пред специализиран орган за контрол- особена юрисдикция, каквато по същество е началника на РДНСК. Специалният ред по чл.216 от ЗУТ изключвал приложението на чл.91 от АПК, поради което осъщественият отзив от страна на органа бил извън компетентността на органа, респективно решението било нищожно.
С Решение № 2212 от 15.02.2019г. на ВАС на РБ, по адм.дело № 7699 от 2018г. по описа на касационната инстанция, първоинстанционният съдебен акт бил отменен, а делото върнато за ново разглеждане, при което са дадени задължителни указания при новото разглеждане от АС-Б, включително относно обсъждане на фактите и обстоятелствата свързани с хода на производството и подадената от заинтересованата страна жалба, на която се основава за оттегляне /отзива/ на издадено по-рано разрешение за строеж.
В изпълнение на дадените указания, при разглеждане на жалбата по същество, настоящият съдебен състав на АС-Б, намира, че жалбата срещу Решение № 2143 от 10.08.2017г. на главен експерт в Община Бургас/ с делегирани правомощия от главния архитект на общината/ е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Оспореният акт за отзив на издадено разрешение за строеж № П-29 от 06.06.2017г. за „допълнителен вход от вътрешен двор към избени помещения на жилищна сграда, прилежащи към апартамент с идентификатор 07079.613.130.1.2 по КК на гр.Бургас, в ПИ с идентификатор 07079.613.130 по КК на гр.Бургас, в УПИ ІІ, кв.167, по плана за ЗЦГЧ, гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ № 28“ бил издаден в съответствие с правомощията на органа по реда на чл.91 от АПК, тъй като с отмяната на специалната норма на чл.214а от ЗУТ, в сила от 26.12.2015г. и към момента на постановяване на оспорения акт не съществува друга разпоредба в ЗУТ, която да урежда отзива на административните актове по този закон. В този смисъл, препращащата норма на чл.219, ал.3 от ЗУТ дава възможност за прилагането на чл.91 от АПК. В заключение, ответникът имал правомощието да преразгледа процесното разрешение за строеж и при наличие на условията на този законов текст да го оттегли.
Данните от административната преписка сочат, че жалбоподателката Р. ***-01-17543/23.05.2017г. за издаване на разрешение за строеж – допълнителен вход към избено помещение от вътрешен двор на жилищна сграда, придружено с проектна документация, а по искането е издадено Разрешение за строеж № П-29/06.06.2017г. от главен експерт в Община Бургас, което влязло в сила. Това е така, защото издаденото разрешение за строеж било връчено по реда на чл.149 от ЗУТ, като било отбелязано изрично влизането му в сила, а именно на 29.06.2017г. Това обстоятелство се основава на специалния ред по чл.3, ал.1 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съгласно която актовете и протоколите по чл.1, ал.1 се съставят при влязло в сила разрешение за строеж, удостоверено със заверка на органа, който го издал. Съобщаването за издаденото разрешение за строеж се извършило, с оглед разпоредбата на Параграф 4, ал.3, изр.2 от ДР на ЗУТ, съгласно която когато заинтересованите лица са такива в сгради с режим етажна собственост, какъвто безспорно е процесният случай, съобщенията до тях се връчват чрез председателите на УС/ управителите/, а до избирането на такива, съобщаването се извършва по реда на ал.2, изр.2 и 3- чрез залепване на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася. При това положение, с факта на залепване на съобщението, доказателства за което се съдържат в преписката, заинтересованите лица били уведомени за издаденото разрешение за строеж. Бил съставен надлежен протокол от 09.06.2017г., което обстоятелство впрочем се сочи от самия ответник в оспореното решение от 10.08.2017г. Също така, безспорно е по делото, че процесната сграда не е имала избран управител или управителен съвет, респективно не избирала свои органи за управление.
На основание чл.149, ал.5 от ЗУТ РДНСК Югоизточен район Бургас е уведомена за издаденото разрешение за строеж, същото е изпратено ведно със съпътстващата го документация с писмо изх. № 94-01-17543/1/09.06.2017г., получено в дирекцията на 14.06.2017г., видно от известието за доставяне. На разрешението за строеж е поставено отбелязване, че е влязло в сила на дата 29.06.2017г.
Постъпилата на 08.08.2017г. жалба от Е. Буга- Вълканова била подадена след преклузивния 14-дневен срок, от съобщаването на строителното разрешение по посочения ред, поради което била просрочена и процесуално недопустима. Като я приел за разглеждане и въз основа на тази недопустима жалба органът оттегли издаденото разрешение, било допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на издаденото оспорено по делото решение за отзив на разрешението.
На следващо място, следва да се отбележи, че решението на органа за отзив е и необосновано и постановено при липса на мотиви налагащи това оттегляне. Това е така, защото само поради посоченото в него не може да се обоснове наличие на предпоставките, водещи до законосъобразното оттегляне на строителното разрешение. При положение, че по-рано –на 05.06.2017г. бил одобрен инвестиционния проект, въз основа на което било издадено строителното разрешение и след влизане в сила на последното на 29.06.2017г., органът необосновано приел че следва да оттегли издаденото строително разрешение, защото Е.Б. не е присъствала на проведеното събрание и не била подписала декларация за съгласие като непосредствен съсед. Никъде в обстоятелствената част на оспореното решение не се съдържат фактически основания, налагащи изискуемото съгласие по чл.185, ал.2 от ЗУТ, досежно реализирания строеж. Не става ясно, по аргумент за противното от коя от визираните в чл.185, ал.1 от ЗУТ хипотези следва да се изиска такова изрично съгласие от страна на посоченото лице, дали защото с разрешения строеж се променя предназначението на собствен обект или част от него, дали се отнемат общи помещения или площи от тях или се изменят съществено общите части на сградата, за да се изиска такова съгласие. Тези факти не могат да се предполагат, а съобразно основен принцип на административния процес изискващ мотивиране на административните актове следва да намерят отражение в съответния административен акт, съдържащ фактическите и правните основания за издаването му. В случаят, липсата на подобни мотиви се приравнява на липса на мотиви въобще, което също е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт.
Така мотивиран и на основани чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2143 от 10.08.2017г. на главен експерт в Община Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: