Решение по дело №661/2021 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 84
Дата: 24 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20211820100661
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Елин Пелин, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20211820100661 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. София 1404, район р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, срещу
ИВ. М. ДЖ., ЕГН **********, с адрес с. Г.М. общ. Горна Малина, ул. „Т. и п. № .... Твърди
се, че ответникът дължи 160,39 лева, главница за потребена далекосъобщителна услуга от
01.02.2018 г. до 01.06.2018 г. на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 167841810001, сключен между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК , като вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“
ЕАД, ЕИК *********, с договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а последното дружество го е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК , с договор за цесия от дата 01.10.2019 г. Иска се
признаването за установено, че ответникът дължи сумата от: 160,39 лева, главница за
потребена далекосъобщителна услуга от 01.02.2018 г. до 01.06.2018 г., както и се
претендират направените разноски.
Ответникът ИВ. М. ДЖ. не е открит на адреса, посочен в исковата молба – с. Г. М. общ.
Горна Малина, ул. „Т. и п. № 9. Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ адрес,
че е регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено уведомление
на 16.08.2021 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка
от НОИ няма активен трудов договор. С определение от 11.11.2021 г. е изискано от САК да
определи особен представител на ответника. В уведомително писмо с изх. №
11102/11.11.2021 г. на Софийския адвокатски съвет е посочено, че за представител на
1
ответника е определен адвокат В.Б. М. от САК. С определение от 18.11.2021 г. адвокат В.Б.
М. от САК е назначен за особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, в които се твърди неоснователност и
недоказаност на иска. Твърди, че няма уведомяване на длъжника за извършените договори
за цесии по чл. 99 ЗЗД, а вземанията са погасени по давност.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Представена е молба-становище, която се
излагат доводи за основателност на иска.
В съдебно заседание ответникът чрез назначения му особен представител адв. М. от САК
оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно е от приложеното ч.гр.д № 12/2021 г. на Районен съд Елин Пелин, заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника ИВ. М. ДЖ. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. По реда на чл.
415, ал. 2 ГПК на заявителя са дадени указания, че следва да предяви установителен иск за
вземането си в едномесечен срок. В дадения срок, считано от получаване на съобщението на
08.06.2021 г., ищецът е упражнил правото си на съдебно установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение.
По делото са представени фактури от 01.03.2018 г., 02.04.2018 г., 02.05.2018 г., 02.06.2018 г.
и 01.07.2018 г. за потребените електронни съобщителни услуги за период на потребление от
01.02.2018 г. до 31.05.2018 г., обективиращи вид и размер на електронни съобщителни
услуги.
Общите условия на доставчика са приложени по делото. По силата на договор за цесия от
дата 16.10.2018 г., „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД продало на „С. Г. Груп“
ООД вземането си от ответника. От своя срана на „С. Г. Груп“ ООД прехвърлило вземането
си от ответника на ищеца в настоящото производство по силата на договор за покупко–
продажба на вземания от 01.10.2019 г. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за цесия от дата
01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер
и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания. Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С. Г. Груп“ ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Към исковата молба е приложено уведомление за
двете цесии, подписано от законния представител на „БТК“ ЕАД, лично и като
пълномощник на „С. Г. Груп“ ООД, с което длъжника се уведомява за извършените цесии.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД е допустим. Срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на предявяването на иск в хипотезата на
2
чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване
на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено
нещо, тъй като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК препятства влизането й в
сила. В случая, с оглед спецификата на настоящото производство, като такова „ограничено“
от рамката на задължението, за което е издадена заповедта за изпълнение, ищецът има
задължение да докаже вземането, основано на договорна клауза.
Между „БТК“ ЕАД, като цедент и С. Г. ГРУП“ ООД като цесионер е сключен валиден
договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си,
произтичащи от договори за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към
него и начислени неустойки по него. „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземането спрямо
ответника посочен в извлечение от приложение № 1. Уговорено е между страните, че от
датата на подписването на договора, цесионерът ще се смята изрично за упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, на адресната им регистрация по
местоживеене или друг адрес, посочен за връзка в договора за мобилни услуги, като
цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името на цедента и за своя
сметка, като за целта цедентът издава изрично пълномощно на цесионера да подписва
съответните уведомителни писма до длъжниците по вземанията при предварителна
съгласуваност на съдържанието на всички уведомления с цедента. От договор за цесия от
01.10.2019 г., сключен между „С. Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД се установява, че вземането
е прехвърлено на ищеца в настоящото производство. Към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „БТК“ ЕАД, лично и
като пълномощник на „С. Г. Труп“ ООД, с което длъжника се уведомява за извършените
цесии от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г. Във връзка с уведомяването на длъжника за цесията,
то е налице безпротиворечива и задължителна съдебна практика, съобразно която това
действие може да се осъществи и със самата искова молба, когато към нея са приложени
съответните уведомителни документи (в тази връзка- Решение № 3 от 16.04.2014. г по т. д.
№ 1711/ 2013 г., по описа на ВКС, I- во т. о.; Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/
2013 г., по описа на ВКС, II- ро т. о.; Решение № 93 от 28.02.2018 г. по т. д. № 60268/ 2016 г.,
по описа на ВКС, т. о., преобразувано по описа на ГК ). В случая, към исковата молба са
представени потвърждение за извършената цесия и уведомление от цедента към длъжника,
че единствен титуляр на вземанията по процесния договор е ищецът „ЮБЦ“ ЕООД.
Връчването на исковата молба на ответника, чрез назначения му от съда особен
представител, към която са приложени документи удостоверяващи прехвърлянето на
вземането от цедента на цесионера, съдът приема като надлежно уведомяване на длъжника
за цесията, като няма пречка с едно изявление длъжникът да бъде уведомен и за двете
цесии. Смисълът на изискването за уведомяване на длъжника за цесията е неговата защита –
да знае на кого да изпълни и ако не е бил надлежно уведомен и е изпълнил на стария
кредитор, то да е изпълнил валидно. Уведомяването на длъжника за извършената цесия, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса.
Предвид изложеното, то съдът приема, че ищецът е материално легитимиран да претендира
3
процесното вземане, съответно възражението на ответника в тази насока е неоснователно. С
връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, е налице надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Неоснователни са възраженията, че вземанията са погасени по давност. Общата погасителна
давност според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е петгодишна. Тя е приложима във всички
случаи, при които законът не е определил друг специален давностен срок. Такъв е срокът за
периодични плащания. Съгласно тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т. д. № 3 по
описа за 2011 г. на ОСГТК понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в”
от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая издадените фактури са за
периода 01.02.2018 г. до 31.05.2018 г., а заявлението е подадено на 06.01.2021 г. т.е. не са
изтекли три години.
С оглед на изложените съображения искът се явява основателен, поради което следва да
бъде признато за установено на основание чл. 422 във вр. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи сумата от 160,39 лв., съставляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга за периода 01.02.2018 г. до 31.05.2018 г. по издадените фактури.
Доколкото с исковата молба ищецът не е предявил иск за установяване вземането за
обезщетение за забавено изпълнение в размер на 39,98 лева, следва издадената за тази сума
заповед за изпълнение № 18/07.01.2021 г. по ч. гр. д. № 12/2021 г. по описа на РС Елин
Пелин да се обезсили в тази част. Същата не е разглеждана в исковото производство, поради
което не се отразява на разноските по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото: 25 лв. за държавна такса в заповедното
производство; 180 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 300 лв. за
особен представител на ответника; 25 лв. за държавна такса в исковото производство; 180
лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство. Следва да се отбележи, че
разноските надвишават вземането, но същите са последица от уважаване от иска и съдът
следва да ги присъди. Освен това същите са близо до минималния размер, като се касае за
реално направени разноски.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИВ. М. ДЖ., ЕГН **********, с адрес с. Г. М., общ.
Горна Малина, ул. „Т. и п. № ..., дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. София 1404, район р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата
4
от: 160,39 лева, главница за потребена далекосъобщителна услуга от 01.02.2018 г. до
01.06.2018 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 06.01.2021 г. до
изплащане на вземането.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение № 18/07.01.2021 г. по ч. гр. д. № 12/2021 г.
по описа на РС Елин Пелин в частта й за сумата 39,89 лева, мораторна лихва за периода от
18.06.2018 г. до 30.11.2020 г.
ОСЪЖДА ИВ. М. ДЖ., ЕГН **********, с адрес с. Г. М., общ. Горна Малина, ул. „Т. и п.“
№ ......., да заплати на „„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.
София 1404, район р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от: 25 лв. за
държавна такса в заповедното производство; 180 лв. за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство; 300 лв. за особен представител на ответника; 25 лв. за държавна
такса в исковото производство; 180 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5