Решение по дело №8022/2017 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Русе, 25.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8022 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Ищецът С.Н.М. действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д. С. М., твърди, че на 21.10.2017г. около 19.30 часа, заедно със съпругата си и малолетното им дете Д. С. М., роден на ***г., се връщали в посока на блока, в който живеели в кв.”Дружба” в гр.Русе. Съпругата му вървяла от дясната страна, а детето, което той държал за ръка – от лявата. Както вървели, изненадващо върху детето се нахвърлило бездомно куче, което било високо почти колкото сина им и го захапало за дрехата в областта на лявото рамо. Ищецът успял да отскубне детето от захапката на кучето, вдигайки го високо над главата си, като за да предпази по-добре сина си, който започнал да пищи, с обърнал с гръб към кучето. Тогава то нападнало С.М., като го захапало за дясното бедро. Ищецът изпитал силна, пронизваща болка и се опитал да се отскубне от хватката на животното, но не успявал. То ръмжало и не го пускало. Опити да изгони кучето правела и съпругата му, която в един момент го ритнала и едва тогава то го пуснало, побягвайки в посока към близкото кръстовище. Кучето, което ги нападнало било с височина 70-80 см., шарено с черно-кафява окраска и със синя ушна марка на дясното ухо. От преживения ужас детето не спирало да пищи, а първото нещо, което ищецът направил и да огледа дали животното го е наранило. Установил, че плътното яке, с което сина му бил облечен е разкъсано в областта на лявото рамо и само дебелата дреха предпазила малолетния от физическо нараняване. От шока, който ищецът преживял, не усещал дори и болка. Първото нещо, което почувствал, когато кучето избягало, била топлина, която обляла кракът му. Тогава видял, че десният му крак е окървавен, а десния крачол на долнището на анцуга му разкъсан. Прилошало му и се наложило да седне на земята, а детето продължавало да пищи. Съпругата му предложила да отидат в болницата, но ищецът не можел да стане. Трябвало да мине известно време, за да успее да преодолее първоначалния шок и да възвърне способността си да се движи. Съпругата му се опитала да спре кръвта, като притиснала раната му с хартиени носни кърпи и едновременно с това се опитвала да успокои детето. Прибрали се в дома си и оставили сина си на грижите на майката на съпругата му и отишли в Спешно отделение на УБМАЛ – Русе. Там лекар обработил раната му и го насочил към общопрактикуващ лекар. Поради късния час, ищецът не можел да посети личния си лекар и се обърнал за съдействие към Мобилмед Русе, където му поставили инжекция против тетанус и му било назначено антибиотично лечение. След инцидента и до настоящия момент, детето е много неспокойно, развило страх от кучета и нощем се будело често от кошмари. Случвало се да бълнува и да пищи на сън, споменавайки думата „куче”. Почти всяка нощ започнало да се напикава, което не правело вече половин година преди това. Това наложило да прибегнат отново до употребата на памперси. Детето отказвало да излиза от дома им, като по детски обяснявало, че се страхува да не бъде нападнато отново от кучето. Когато излезели не искало да върви само, както правело преди инцидента, а искало някой да го носи, пак с обяснението, че щяло да го ухапе кучето. През деня детето било вяло и отпаднало, предпочитало да лежи, а не да играе. Поради драстичната промяна в поведението на сина им, направили консултация с педиатър, който установил, че то е в постравматично стресово разстройство и че ще му е необходимо време, за да отработи травмата на психическо ниво, като лекарят не могъл да прогнозира в какъв времеви диапазон ще настъпи пълното възстановяване на психическото равновесие на детето, тъй като внезапното нападение от безстопанствените животни е от естество да травмира неукрепналата детска психика в много по-голяма степен, отколкото би повлияло то върху психиката на възрастен. След инцидента ищецът също с притеснение излизал от дома си. Дори и към момента, въпреки изминалото време, винаги когато излизал предпочитал да е с някого, а не сам. Изпитвал ужас само при мисълта, че трябвало да излезе, но трудовата му ангажираност налагало да прави това. Не можел да спи, като имало период от 4-5 дни, в които дори не се хранел. В резултат на преживяното станал нервен, тревожен, потиснат, изпитвал безпокойство, чувство за неувереност, двигателната му активност е значително намалена, лесно се уморявал, често имал колебания в настроението и раздразнителност. Шокът за него бил огромен, тъй като обект на нападението от кучето не бил само той, а и непълнолетното им дете, като си давал сметка, че единствено намесата му при случилото се предотвратила опасността да се стигне до много по-тежки увреждания за сина им или дори до фатален изход. Безпокойството му се засилвало и от факта, че детето е изключително стресирано и предвид ниската му възраст трудно ще се справи с преживения стрес. Нанесените му при нападението от бездомното куче телесни увреждания са описани подробно в издаденото му съдебномедицинско удостоверение. Счита, че за претърпените от него и детето неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, следва да отговаря Община Русе, тъй като общинските власти не са положили грижи за опазване живота и здравето на гражданите, както и не е изпълнила задълженията, които са и вменени от чл.47, ал.3 и чл.50, т.2 от ЗЗЖ. Налице е противоправно поведение, изразяващо се в бездействие от страна на служители на Община Русе по предприемане на необходимите мерки за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствени кучета към хората, осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркирането им животни. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе да му заплати сумата от 2 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нападение и ухапване от бездомно куче на 21.10.2017г. в гр.Русе, намиращо се под надзора на Община – гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на деликта 21.10.2017г. до окончателното й изплащане и да осъди Община Русе да заплати на малолетното дете Д. М., роден на ***г., чрез неговия баща и законен представител, сумата от 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нападение от бездомно куче на 21.10.2017г. в гр.Русе, намиращо се под надзора на Община – гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на деликта 21.10.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

            Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените субективно съединени искове по чл.49 от ЗЗД.

Ответникът Община – гр.Русе оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че не са представени от ищеца безспорни доказателства, които да доказват твърдението му, че той и детето му са нападнати от безпризорно куче, което да е под надзора и грижите на Община Русе и да е ухапан от такова. Община Русе е изпълнила всички вменени й от ЗЗЖ задължения по отношение на безстопанствените кучета в гр.Русе. Не е и налице причинна връзка между изпълнение на вменените им законови задължения и вредоносния резултат. Оспорва и размера на претендираните обезщетения за претърпени неимуществени вреди като завишени и несъответстващи на причинените вреди.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 463/27.10.2015г. на Община – гр.Тутракан, обл.Русенска, е видно, че малолетното дете Д. С. М. е роден на ***г., от майка Х. М. М. и баща С.Н.М..

На 21.10.2017г. около 19.30 часа, С.М. със съпругата си и малолетното им дете Д. С. М., се връщали в посока на блока, в който живеели в кв.”Дружба” в гр.Русе. Съпругата му вървяла от дясната страна, а детето, което той държал за ръка – от лявата. Както вървели, изненадващо върху детето се нахвърлило бездомно куче, което било високо почти колкото сина им и го захапало за дрехата в областта на лявото рамо. Ищецът успял да отскубне детето от захапката на кучето, вдигайки го високо над главата си, като за да предпази по-добре сина си, който започнал да пищи, като се обърнал с гръб към кучето. Тогава то нападнало С.М., като го захапало за дясното бедро. Ищецът изпитал силна, пронизваща болка и се опитал да се отскубне от хватката на животното, но не успявал. То ръмжало и не го пускало. Опити да изгони кучето направила и съпругата му, която в един момент го ритнала и едва тогава то го пуснало, побягвайки в посока към близкото кръстовище. Кучето, което ги нападнало било с височина 70-80 см., шарено с черно-кафява окраска и със синя ушна марка на дясното ухо. От преживения ужас детето не спирало да пищи, а първото нещо, което ищецът направил и да огледа дали животното го е наранило. Установил, че плътното яке, с което сина му бил облечен е разкъсано в областта на лявото рамо и само дебелата дреха предпазила малолетния от физическо нараняване. От шока, който ищецът преживял, не усещал болка. Първото нещо, което почувствал, когато кучето избягало, била топлина, която обляла кракът му. Тогава видял, че десният му крак е окървавен, а десния крачол на долнището на анцуга му разкъсан. Прилошало му и се наложило да седне на земята, а детето продължавало да пищи. Съпругата му предложила да отидат в болницата, но ищецът не можел да стане. Трябвало да мине известно време, за да успее да преодолее първоначалния шок и да възвърне способността си да се движи. Съпругата му се опитала да спре кръвта, като притиснала раната му с хартиени носни кърпи и едновременно с това се опитвала да успокои детето. Прибрали се в дома си и оставили сина си на грижите на майката на съпругата му и отишли в Спешно отделение на УБМАЛ – Русе. Там лекар обработил раната му и го насочил към общопрактикуващ лекар. Поради късния час, ищецът не можел да посети личния си лекар и се обърнал за съдействие към Мобилмед Русе, където му поставили инжекция против тетанус и му било назначено антибиотично лечение. След инцидента и до настоящия момент, детето е много неспокойно, развило страх от кучета и нощем се будело често от кошмари. Случвало се да бълнува и да пищи на сън, споменавайки думата „куче”. Почти всяка нощ започнало да се напикава, което не правело от половин година преди това. Това наложило родителите да прибегнат отново до употребата на памперси. Детето отказвало да излиза от дома им, като по детски обяснявало, че се страхува да не бъде нападнато отново от кучето. Когато излезели не искало да върви само, както правело преди инцидента, а искало някой да го носи, пак с обяснението, че щяло да го ухапе кучето. През деня детето било вяло и отпаднало, предпочитало да лежи, а не да играе. Поради драстичната промяна в поведението на сина им, родителите направили консултация с педиатър, който установил, че то е в постравматично стресово разстройство и че ще му е необходимо време, за да отработи травмата на психическо ниво, като лекарят не могъл да прогнозира в какъв времеви диапазон ще настъпи пълното възстановяване на психическото равновесие на детето, тъй като внезапното нападение от безстопанствените животни е от естество да травмира неукрепналата детска психика в много по-голяма степен, отколкото би повлияло то върху психиката на възрастен. След инцидента ищецът също с притеснение излизал от дома си. Дори и към момента, въпреки изминалото време, винаги когато излизал предпочитал да е с някого, а не сам. Изпитвал ужас само при мисълта, че трябвало да излезе, но трудовата му ангажираност налагало да прави това. Не можел да спи, като имало период от 4-5 дни, в които дори не се хранел. В резултат на преживяното станал нервен, тревожен, потиснат, изпитвал безпокойство, чувство за неувереност, двигателната му активност е значително намалена, лесно се уморявал, често имал колебания в настроението и раздразнителност. Преживеният шок за него бил значителен, тъй като обект на нападението от кучето не бил само той, а и малолетното им дете, като си давал сметка, че единствено намесата му при случилото се предотвратила опасността да се стигне до много по-тежки увреждания за сина им. Безпокойството както на ищеца, така и на съпругата му се засилвало и от факта, че детето е изключително стресирано и предвид ниската му възраст трудно ще се справи с преживения стрес.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена съобразявайки показанията на свидетелите Х. М. М. и Д. С. Г., както и представените по делото медицински документи. Съдът няма основание да не цени показанията на свидетелките по делото, въпреки, че същите са близки на ищеца, тъй като показанията им са взаимно непротиворечиви, подкрепят се от останалите събрани по делото доказателства, а и няма други доказателства по делото, които да опровергават изложените в тях факти.

От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че С.М. е получил следните увреждания: Кръвонасядане и охлузване по дясно бедро. Установените увреждания са резултат от действието на твърди тъпоръбести предмети и добре отговарят да бъдат получени при инцидент на 21.10.2017г. по начина описан в исковата молба и свидетелските показания, а именно при ухапване от куче през дреха. Установените при него увреждания се преценяват по медико-биологичния признак – болка и страдание. При такива увреждания, каквито са установени при М. обикновено болките са май-силни след настъпване на увреждането, след което постепенно намаляват и отшумяват за няколко денонощия. При стресови ситуации е възможно в момента на получаване на уврежданията и да не се усети болка, както е описано в исковата молба. Ако настъпи възпаление в областта на уврежданията е възможно да има болки и за по-продължителен период от време, но при извършения съдебномедицински преглед около две денонощия след инцидента не са констатирани изявени белези за такова. Поставянето на ваксина против тетанус е свързана с болка от убождане поради инжекционната му апликация, след което е възможно за около денонощие да има болезненост или неприятно усещане в мястото на апликацията. При такива увреждания каквито са установени при М., обикновено, ако не са налице усложнения, настъпва пълно възстановяване в рамките на 2-3 седмици максимум до месец, като в конкретния случай има данни за останали слабо забележими хиперпигментации, които се очаква напълно да се заличат през следващия летен сезон.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

            Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая на ищеца и малолетното дете са причинени вреди от вещи, които по силата на законови разпоредби са под надзора на ответника. Това е така, защото в чл.40 и чл.41, ал.2 от Закона за защита на животните ответникът, като орган на местната власт чрез своя изпълнителен орган – кмета, приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета, изграждат приюти за безстопанствени животни и отговарят за дейността им й е длъжен да организира улавянето и изолирането на безстопанствени животни, в това число и безстопанствените кучета. Също така и съгласно чл.47, ал.3 от с.закон – безстопанствените кучета са под надзора на ответника, който по силата на чл.50, ал.2 от ЗЗЖ е задължен да вземе всички мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората. Налице е причинна връзка между неизпълнението на надзорното задължение на ответника по посочените законови разпоредби и причинените на ищеца и малолетното му дете неимуществени вреди, защото ако то беше изпълнено, то С.М. и Д. М. не биха претърпели такива от нападението на бездомни кучета. Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове за претендираните неимуществени вреди са доказани по своето основание. От показанията на разпитаните по делото свидетели Христина Михнева – очевидец на случилото се на 21.10.2017г. и Д.  Г., се установява по несъмнен начин, че първо малолетното дете, а след това и ищецът са били нападнати от бездомно и скитащо куче на горепосочената дата около 19.30 часа в гр.Русе, кв.“Дружба“ в близост до бл.МНО-6, което опитало да ухапе детето в областта на лявото рамо, а след това ухапало ищеца по дясното бедро. Причинната връзка между нападението на кучето и причинените вреди е пряка и непосредствена. Единствено намесата на бащата е предотвратило детето да получи и по-сериозни физически увреждания и да бъде ухапано от кучето, но самото нападение е предизвикало сериозна психическа травма на малолетния, диагностицирана като настъпило постравматично стресово разстройство. Тези факти се потвърждават изцяло и от показанията на свидетелите, медицинската документация и съдебно-медицинската експертиза, относно причината и начина на настъпване на нападението и настъпилите неимуществени вреди при бащата и детето. От същите свидетелски показания е видно, че кучето е нямало стопанин, видът му е бил на бездомно и скитащо куче. Последното е имало ушна марка, което допълнително говори, че е било бездомно и спрямо него са били прилагани програми за овладяване популацията от общинските власти. По отношение размера на настъпилите неимуществени вреди, съдът намира за установено следното: Те представляват настъпилите увреждания на телесната цялост и психичното здраве както на ищеца, така и на малолетното дете. Размерът на същите следва да се определи по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съдът като взе предвид характера на телесните увреждания при С.М., причинените на същия претърпени болки, страдания, стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, вида и продължителността на възстановяването на телесното увреждане и психичното му здраве, както и неудобствата от тези причинени наранявания и с оглед обстоятелството, че към настоящия момент не са проведени ефективни мероприятия от ответника по отношение на безпризорните кучета в населеното място, в което живеят страните – продължават да се скитат по улиците бездомни кучета, включително и в района, където М. е нападнат от такова, следва за цялостното обезщетяване на пострадалия, Община – гр.Русе да му заплати сумата от 2 500.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди. При определяне размера на това обезщетение, съдът съобразява и това, че в обезщетяването на тези неимуществени вреди при М. се включва шокът, който той е преживял, който за него е бил голям, тъй като обект на нападението от кучето не бил само той, а и малолетното му дете, като единствено намесата му при случилото се предотвратила опасността да се стигне до много по-тежки увреждания за сина му или дори до фатален изход, както и засиленото му безпокойството, че детето е изключително стресирано и предвид ниската му възраст трудно ще се справи с преживения стрес. Съдът като взе предвид характера на причинените на малолетното дете Д. М. неимуществени вреди - стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, довели до постравматично стресово разстройство, вида и продължителността на възстановяването на психичното му здраве, както и неудобствата от тези причинени неимуществени вреди, следва за цялостното обезщетяване на пострадалото дете, Община – гр.Русе да му заплати сумата от 5 000.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди.

С оглед гореизложеното предявените субективно съединени искове следва да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани по размер. Върху двете главници на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на уврежданията – 21.10.2017г. до окончателното им изплащане.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, действащ лично и в качеството му на законен представител на малолетното дете, направените по делото разноски в размер на 1 250.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждения на вещото лице и редовно упълномощения адвокат.

            Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Община – гр.Русе, ЕИК *********, да заплати на С.Н.М. ***, с ЕГН: **********, сумата от 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нападение и ухапване от бездомно куче на 21.10.2017г. в гр.Русе, намиращо се под надзора на Община – гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2017г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Община – гр.Русе, ЕИК *********, да заплати на малолетното дете Д. М., роден на ***г., с ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител С.Н.М., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нападение от бездомно куче на 21.10.2017г. в гр.Русе, намиращо се под надзора на Община – гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2017г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Община – гр.Русе, ЕИК *********, да заплати на С.Н.М. ***, с ЕГН: **********, сумата от 1 250.00 /хиляда двеста и петдесет/ лева – направени по делото разноски.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: