Решение по дело №430/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 381
Дата: 7 ноември 2024 г.
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20231800100430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. С., 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Гражданско дело №
20231800100430 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 5183/19.06.23г. на
„БДЖ-Т.п.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“И.В.“ № 3, с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД
против „С.“ ООД ,ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Д.Б.,
ул.“Т.“ 1,с цена 100 766,44лв.,представляващи материална щета вследствие
увреждане на вагон-цистерна,собственост на ищеца/силно деформиран и
сплескан балон на вагона,скъсана и деформирана надлъжна греда,скъсани
укрепващи планки на балона,нарушена геометрия на вагона“ поради
имплозия по време на разтоварването на вагон № 82527851519-2 на
20.06.2018г.,на територията на индустриалния клон на същото дружество и в
гара К.,по вина на ответника –неотваряне на горен люк на вагона при
разтоварването му. Ищецът твърди,че фактически ответникът признал вината
си и деликтната си отговорност,възстановявайки част от щетите в размер на
23 545.06лв. като цялата щета възлизала на 124 312.50 лв.Претендира се и
законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателно плащане на
сумата,ведно със съдебни разноски/4030.66 лв. държавна такса, 540
лв.юрисконсултско възнаграждение и 1350 лв. възнаграждение на вещи
лица/.Възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника .


В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете като
неоснователни.Не оспорва твърденията в исковата молба именно,че на 20 юни
2018г. процесният вагон е пристигнал на гара К. и предаден ведомост № 17;
на 21.06.21г. е възникнала авария при разтоварването на вагона-цистерна и на
1
21.06.2018г. вагонът е предаден съгласно ведомост № 17 на Ж. и В.; съставен е
акт за бракуване на 04.09.2018г.;вагонът е бил преместен до съседна база на
ищеца „Р.С.“ ООД,за да не пречи на разтоварването на други вагони.Оспорва
механизма на имплозията- тя била причинена по вина на ищеца,който
отстранил предпазен клапан на 07.06.2019г. под претекст „производствена
необходимост“с цел“ да стане невъзможно разкрИ.ето на обективната истина
касателно възникналата имплозия.“.Оспорва оценката на вагона-цистерна и
релевантността на такава към момента на предявяване на иска.Оспорва
мотивацията на плащането като признание за вина и причинна връзка с
неправомерно поведение на ответника-плащането било с оглед запазване на
добрите делови отношения между страните.Оспорва твърдението в ИМ за
недопускане представители на ищеца до процесния вагон на
21.06.2018г.Неколкократно ответникът канил ищеца да премести вагона и
поради бездействие бил принуден да го премести в своя съседна база,на което
ищецът не само че не се противопоставил,но и извършил преместването със
свой маневрен локомотив.Оспорва твърдението на ищеца,че бил продал
вагона на трето лице-„Р.С.“ ООД и твърди,че не оспорва собствеността на
ищеца върху вагона.Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на
съдебни разноски/9000 лв. адвокатски хонорар и 500 лв. хонорар на вещо
лице/.



След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира исковете процесуално допустими и частично
основателни.

В исковата молба БДЖ-ТП“ ЕООД твърди,че процесният вагон -
цистерна е заявен на 15.06.2018г. от спедитора „ТТЛ“ЕООД за предоставяне
на 19.06.2018 г. в гара С.З. по силата на договор между „БДЖ-ТП“ ООД и
„ТТЛ „ ЕООД,съгласно който БДЖ е превозвач.Вагонът бил предоставен на
19.06.2018г. в индустриалния клон на „Л.Б.“ ЕООД и на 19.06.2018 г. е
предаден на превозвача. С ведомост обр.ДП-14№ 51/19.06.2018г.На
20.06.2018г.пълният вагон с още 15 вагона по същата заявка заминал от Гара
С.З. за гара П. разпределителна и в състава на влак № 10694 пристигнал в
15.30 ч. в гара К.-мястото на доставка по товарителницата с изпращач“Л.Б.“
ЕООД и получател „С.“ ООД.На 20.06.2018г.в 16.30 ч. служителката на БДЖ -
ТП“ЕООД В.П. предала вагона на И. Ж. –представител на получателя в 16.30
ч. в индустриален клон на „С.“ ООД,където на 21.06.2018г. възникнала
процесната имплозия.На същата дата е подписан технически акт от двете
страни и не се спори по делото,че е възникала имплозия и вагонът е
повреден.Вагонът останал в индустриалния клон на „С.“ и дружеството
превело сумата 23 546.06 лв.,равна на балансовата стойност на увредения
вагон-цистерна.Ищецът не твърди,че е продал вагона на ответното
дружество,което от своя страна оспорва да е собственик .Това
2
становище,изразено в отговора по чл.131 ГПК, се подчертава от адв.Г. в о.с.з.
на 30.11.2023г.В молба вх.№9909/04.12.2023г. ответникът заявява:“Отново
оспорваме това твърдение“във връзка с оспорване на документ-доклад рег.№
10-00-3552/26.08.2020г.,в който И. Ж. твърдял,че вагонът е продаден на „С.“
ООД.В цялата документация,изготвена след инцидента,представена от
ищеца,включително относно бракуването на вагона,се посочва,че собственик
е „БДЖ –ТП“ ЕООД.От своя страна в отговора по чл.131 ГПК ответникът не
оспорва,че е платил балансовата стойност на вагона,но като кауза
посочва“жест на добра воля с оглед на запазване на търговските
правоотношения“.Следователно,между страните е безспорно,че не са
сключили договор за продажба на вагон –цистерната след увреждането .От
правна страна неоснователно е твърдението на ищеца в исковата молба,че
ответникът продал вагона на трето лице“Р.С.“ООД,където било
местонахождението на вещта към момента.При положение,че ищецът е
собственик,ответникът не може да прехвърли собствеността на вещ,която не
притежава.Никъде и в никой момент ищецът не твърди,че е сключил нищожна
сделка с ответника относно продажба на вагона-цистерна,не претендира
прогласяването на такава и ревандикация на вещта ведно с обезщетение за
увреждането или поради погИ.ето .Също така,не се спори,че ищецът не е
компенсирал щетите в стойностно изражение чрез продаване на бракуваните
части за „скрап“.

В хода на делото страните страните фокусират спора върху въпроси
защо вагонът е в база на „Р.С.“ ООД и дали ответното дружество е
препятствало ищцовото дружество достъпа до увредения вагон.Тези факти са
релевантни за хипотезата на чл.51,ал.2 ЗЗД.Както бе подчертано,страните не
твърдят и отричат да са сключили договор за покупко-продажба на процесния
вагон –цистерна.Не се претендира и неоснователно обогатяване на ответника
със стойността на евентуален скрап.Релевантните въпроси са по каква
причина е увреден вагонът ,станал ли е негоден и каква е била стойността му
към момента на увреждането.От правна страна следва да се изясни защо
представител на ответника е подписал технически акт 1 от 21.06.18г. ,в който
се съдържа констатацията“ силно деформиран и сплескана балон на
вагона,скъсана и деформирана надлежна греда,скъсани укрепващи планки на
балон, ,нарушена геометрия на ваг.Повредите са в следствие на неотваряне
горен люк на вагонът при разтоварването му.Ваг.чака комисия.Щетите да се
отнесат за сметка на „С.“ ООД“.Съставител е Д.Р.Р. вагонен инструктор ТМВР
и като упълномощен във формуляра срещу „Виновно лице-упълномощен „се е
подписал К.Т.“мениджър „Акцизи“като логично във формуляра
текстът“виновно лице „ е зачертан,тъй като мениджър „Акцизи“ не се
занимава с разтоварване на вагони.Също така не е упълномощен да прави
признания на правоотношение/отговорност за вреди/от името на работодателя
си.Това е смисълът на текста“Ваг.чака комисия“. Ответникът следва да посочи
основание за плащането на балансовата сума на вагона- преводът е извършен
въз основа на прокол 494 от 19.12.2019г., описан в приложеното преводно
нареждане- л.360.Този протокол би трябвало да е диспозитивен
3
документ,обективиращ волеизявление за признание на отговорността за
вреди,респективно-посочената в отговора кауза-безвъзмезден акт.Тежестта да
представи документа е на ответника,който оспорва деликтната си
отговорност.Съдебно-счетоводна експертиза може да изясни как е
осчетоводен документът ,как са отразени операциите във връзка с превода и с
вагона като материален актив в счетоводствата на двете дружества. Не е
направено такова искане, въпрекиче на ответника е указана доказателствената
тежест.Въпреки даденото указание ответникът не е приложил документа
заедно с цитирания в него протокол.В приложеното към ИМ писмо № 02-01-
235/05.07.22г. от ищцовото дружество, адресирано до ответното
дружество,/л.328/ се твърди,че преведената сума е 23 546.06 лв. без ДДС въз
основа на технически акт № 1-не се споменава нито комисия, която
вагонът“чакал“,нито се коментира съществуване на протокол, описан в
преводното нареждане.Предвид гореизложеното ,сумата по превода 23 545.06
лв. не следва да се приспада от размера на понесената щета, а да се отнесе към
визирания в отговора по чл.131 ГПК жест на добри търговски отношения
между страните.

Съдебно-техническата експертиза установява,че преди имплозията
цистерната е отговаряла на техническите изисквания за движение във
вътрешността на страната.След имплозията поради причинените дефекти/
силно деформиран резервоар, скъсана и деформирана надлъжна греда,
скъсани и деформирани планки между рамата и резервоара, нарушена
„геометрия“ на вагона/вагон-цистерната не може да бъде възстановена и
експлоатирана по предназначение.Явлението имплозия е възможно да се
прояви единствено в процеса на неправилно разтоварване при затворен люк
за натоварване ,при което настъпва рязко понижаване на налягането във
вътрешността на цистерната и деформация на стените на резервоара.При
големи деформации се скъсват връзките между рамата на вагона и резервоара
, деформира се гръбначната греда и се нарушава геометрията на
возилото.Явлението имплозия не може да бъде предотвратено от предпазния
клапан,тъй като последният служи за компенсиране на промените на
налягането във вътрешността на резервоара вследствие промяната на
температурата на околната среда по време на транспортиране на съответния
продукт.Характеризира се с малък дебит, който би могъл да облекчи,но не и да
предотврати процеса на намаляване на налягането.Ето защо във всички
нормативни документи,международни и национални, изрично се забранява
разтоварване без отворен горен люк.Вещото лице заключава,че имплозията е
настъпила вследствие неправилни действия на персонала при
разтоварване.Нарушен е чл.474, ал.2 от Наредба № 13 от 30.12.2005г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния
транспорт/забрана за разтоварване на вагон-цистерна с долно разтоварване
преди отваряне на люка, ако вагон-цистерната не е съоръжена с
газоизравнителен провод/, а така също т.3 от Инструкцията за експлоатация и
поддържане на вагон-цистерна за превоз на нефтопродукти клас 3 по
RID,издадена от ЦУ на БДЖ през 2008 г./отваряне капака на
4
люка/.Следователно, налице са елементите от фактическия състав на чл.45
ЗЗД-неправомерно поведение на ответника, увреждане и причинна връзка
между неправомерното действие или бездействие и настъпилите
вреди.Пострадалият не е съпричинил вредоносния резултат, тъй като вещото
лице заключава,че БДЖ-ТП ЕООД е спазило всички предписани изисквания в
нормативните документи-в дневниците на телефонограмите липсват бележки
за технически проблеми на вагона, който е преминал планов ремонт,
извършени са и хидравлична, и пневматична проба.
Съдебно-оценителната експертиза установява, че пазарната цена на
процесния вагон-цистерна към 21.06.2018г. по метода „пазарни
аналози“възлиза на 35 000 евро/без ДДС/.За демонтирани части на този вид
возило няма пазар,поради което те нямат пазарна стойност като „резервни
части“.В случай,че унищоженият вагон е бил върнат на собственика на
21.06.2018г.,щетата за него възлиза на 20100 евро с левова равностойност
39 979.87 лв. без ДДС.Ищецът не посочва разумни причини за бездействието
си да прибере собствения си вагон след увреждането и не доказва главно и
пълно твърдението си,че ответникът „възпрепятствал“ това.Фактът,че е бил
преместен в базата на „Р.С.“ ООД доказва,че вагонът е бил физически
преместваем.Ищецът е могъл да реализира различни правни методи за
преодоляване съпротивата на ответника.Ето защо е налице съпричиняване в
размер на 14 900 евро/т.3.2 от заключение-2/ и дължимото обезщетение
възлиза на 39 979.87 лв.Следва да бъде уважен и акцесорният иск за законната
лихва върху сумата така,както е поискал ищецът-от датата на предявяване на
иска19.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата.Предвид средната
фактическа и правна сложност на делото и участието в три о.с.з., адвокатския
хонорар на ответника в размер на 9000лв. ,платени в брой съгласно
представения договор, следва да бъде редуциран на 6 000 лв. Пропорционално
на уважената част на иска ответникът следва да заплати на ищеца съдебни
разноски в размер на 2198.40 лв.Пропорционално на отхвърлената част от
иска ищецът следва да заплати на ответника 3900лв. съдебни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.Д.Б., ул.“Т.“ № 1,да заплати на „ БДЖ-Т.п.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление гр.С., ул.“И.В.“ № 3, на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД
обезщетение за имуществени вреди,настъпили поради имплозия на вагон-
цистерна № 82527851519-2 на 20.06.2018г. на територията на индустриален
клон на ответното дружество в гара К. по вина на ответника-неотваряне на
горен люк на вагона при разтоварването му в нарушение на чл. 474, ал.2 от
Наредба № 13 от 30.12.2005г. и т.3 от Инструкцията за експлоатация и
поддържане на вагон-цистерна за превоз на нефтопродукти клас 3 по RID на
ЦУ на БДЖ/2008г., сумата 39 979.87лв.,представляваща левовата
равностойност на разликата между пълния размер на щетата 35 000 евро и
5
размера на съпричиняването от ищеца по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД в размер
на 14 900 евро,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 19.06.23г.
до окончателното плащане на сумата и съдебни разноски в размер на 2198.40
лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „БДЖ-Т.п.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. „И.В.“ № 3, да заплати на „С.“ ООД ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.Д.Б. ,ул.“Т.“ № 1, съдебни разноски на
основани чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 3900 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.



Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6