Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
гр. Габрово, 13.08.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет и седми юли, две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като
разгледа материалите по адм. дело № 43 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-364 от 25.02.2020 г., подадена от СНЦ „********“, със седалище гр. Дряново, с ЕИК: *******, против Решение № 07/19/4/0/00070/3/02/01 с изх. № от 9.12.2019 г., за изплащане на финансова помощ на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ/ - София.
С процесното Решение на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗЗ и чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 22.01.2016 г. за подпомагане на земеделските производители за прилагане на подмярка 19.4 „Текущи разходи и популяризиране на стратегия за водено от общностите мероприятие“ на мярка 19 – „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за селските райони за периода 2014 – 2020 г., се одобрява изплащането на финансова помощ на СНЦ по Споразумение за изпълнение за ВОМР № РД 50-45 от 30.04.2018 г., съгласно Заявка за окончателно плащане № 07/19/4/0/00070/3/02 от 30.07.2019 г. в размер на 69 551.08 лв. Заявената сума е на стойност 74 516.25 лв. Отказано е заплащане на стойност 4 965.17 лв. За постановяване на отказа са посочени 13 различни основания, за различни по размер суми, съставящи сбора на общата отказана такава. Жалбата е против Решението на УО в частта му, с която същият постановява отказ от финансиране на направени разходи по тези пунктове.
Частично отказаната финансова помощ е по заявка за окончателно плащане № 07/19/4/0/00070/3/02 от 30.07.2019 г. по Споразумение РД 50-45 от 30.04.2018 г. При извършени в тази връзка административни проверки по заявката за плащане е установено, че недопустими за плащане са следните разходи, заявени за възстановяване с подадената заявка:
1. Недопустими за финансиране в размер на 601.59 лв. са разходи за „Социални и здравни осигуровки за персонала и обезщетения за временна неработоспособност, дължими от работодателя“ – осигуровки по граждански договори за месец януари, май и юни, 2019 г.
2. Разходите за наем на офис за месец декември, 2018 г. на стойност 108.00 лв. с ДДС с наемодател Община Дряново – недопустими, съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 22.01.2016 г.. Допустими за възстановяване са само разходите за дейностите, извършени от *** през отчетния период – 1.01.2019 г. – 30.06.2019 г.;
3. Заявление за разходи за SMS - услуги с ДДС по специална тарифа на мобилния оператор, които са недопустим разход на стойност от 19.40 лв. с ДДС – „За телефонни разходи“, с изпълнител *** ЕАД;
4. Разходи, платени в брой, на стойност 12.60 лв. с изпълнител „*****“ ООД, са недопустими за финансиране поради неспазване на разпоредбите на чл. 10, т. 11 от Наредба № 1 от 22.01.2016 г.;
5. Недопустими за финансиране разходи на стойност 30.24 лв. за ел. енергия за месец декември – неспазване на чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 22.02.2016 г.;
6. Недопустими за финансиране разходи на стойност 22.00 лв. за издаване на документи от НАП и ЧСИ, необходими за одобряване на кредит, тъй като същите не са изискуеми документи по чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 22.01.2016 г.;
7. Недопустими за финансиране са разходи за членски внос за месец декември, 2018 г. към НА***Б на стойност 85.00 лв. на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата;
8. Недопустими за финансиране са разходи „такси преводи“ в размер на 4.00 лв. за разглеждане на документи за кредит и към ЧСИ за издаване на такива, на основание чл. 9, ал. 2, т. 16 от Наредбата;
9. Разходи за банкови такси към „*****“ АД за месец април, май, юни/2019 г. в размер на 35.00 лв. – възстановяване на разходи за поддържане на повече от една банкова сметка ***, ефективност и ефикасност на разходите, съгласно чл. 33 от Регламент 2018/1046;
10. Такси за закупуване на пакет, такса за управление на овърдрафт линия, за наредени преводи за лихви и такси ангажимент – неусвоен овърдрафт, на стойност от 1 172.60 лв., недопустими за финансиране съгласно чл. 9, ал. 2, т. 16 и чл. 10, т. 6 /от непосочен нормативен акт/;
11. Разходи за „Създаване и реализиране на публикации“ в размер на 1 760.00 лв., за осъществени през 2018 г. извън отчетния период публикации, неподустими за финансиране на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/22.01.2016 г., като са посочени изрично осем такива разхода по дати и медии;
12. Разходи за проведена пресконференция на 27.12.2018 г. на стойност 910.00 лв. с ДДС, извън отчетния период 1.01.2019 г. – 30.06.2019 г. – неспазване на чл. 29, ал. 1,т. 1 от същата Наредба;
13. Разходи на стойност 205.00 лв. за дейност „Разходи за организиране на обучения– информационни семинари за местни лидери“ с изпълнител „*****“ ЕООД, който е член на УС на СЦН – жалбоподател – в нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗОП, който участник е следвало да бъде отстранен от участие в обществената поръчка като кандидат, при който е налице конфликт на интереси, който не може да бъде отстранен.
Оспореното Решение е получено от адресата си на 12.12.2019 г., а жалбата против него е подадена на 27.12.2019 г. /първи работен ден след изтичане на срока за обжалване в празничен такъв/ чрез административния орган, явяващ се негов автор. Като подадена в законния срок и от заинтересовано лице същата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество с оглед на нейната основателност.
В жалбата като основания за исканата отмяна на процесния ИАА са изтъкнати следните съображения: Жалбоподателят намира, че всички направени от него разходи за допустими за финансиране. Регистрираното СНЦ управлява Стратегия за местно развитие. Заявените за възстановяване разходи са за административното управление на стратегията, съгласно Споразумение с УЖ на оперативните програми № РД 50-45 от месец април, 2018 г. Същите подлежат на възстановяване при подаване на заявки за плащане пред ДФЗ след разходване на средствата и по одобрен бюджет за съответната година от УО на ПРСР. Предвид начина на финансиране на административните разходи за управление и поради забавяне на плащанията от страна на ДФЗ, както и поради недостиг на средства от страна на Сдружението – жалбоподател, част от дейностите от м. 12/2018 г. са разплатени от страна на същото с доставчиците на материали, стоки и услуги въз основа на изтеглен кредит и за тях има издадени валидни законосъобразни разходооправдателни документи. За да финансира дейността си и за да изпълни така посоченото Споразумение, с Решение на управителния орган на Сдружението е сключен договор за овърдрафт с ПИБ. След отпускането на средствата са били разплатени всички направени от Сдружението разходи към момента. Съгласно нормативните изисквания на 30.07.2019 г. са заявени за плащане пред ДФЗ. Заявени са тогава, тъй като са реално разплатени за отчетния период 1.01. – 30.06.2019 г., първо полугодие.
В писмено допълнение към жалба /л. 90 и сл./ по всеки от 13-те пункта страната е посочила становище относно причините, поради които плащанията се явяват допустими.
В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г.Г., която поддържа депозираната жалба. В писмената си защита жалбоподателят се обосновава с липсата на мотиви в Решението и преписката към него, което е също основание за отмяната на процесния ИАА.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседание. Представя писмена Молба от 29.06.2020 г., в която излага съображения по съществото на спора, но на практика в нея се прави единствено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, договорен и изплатен от жалбоподателя и се иска заплащане на разноски в полза на ответника.
От фактическа и правна страна съдът приема следното:
На 30.04.3018 г. е сключено Споразумение за изпълнение на стратегия за водено от общностите местно развитие № РД 50-45 от 30.04.2018 г. между посочените управляващи органи /УО/, сред които е и УО на програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 – 2020 г. и сдружението – жалбоподател. Посочен е максималният размер по програмата ПРСР за периода, на който съответства заявената на 30.07.2019 г. от жалбоподателя сума. На 12.12.2018 г. и 22.08.2019 г. са сключени допълнителни Споразумения между същите страни.
Посочените в процесното Решение разходи не се оспорват като направени на посочените основания.
Със Заповед № РД09-747 от 10.08.2018 г. на УО са одобрени предложени от сдружението дейности и разходи по подмярка 19.4 „Текущи разходи и популяризиране на стратегия за Водено от общностите местно развитие“ по Заявление от 16.05.2018 г. на същото в размер на 271 079. 64 лв., като в табличен вид са посочени видовете на разходите и одобрената сума за тях за 2018 г. Тази Заповед е изменена с последваща такава № РД09-989 от 6.11.2018 г. на същия орган, в която сумата е определена на 278 953.16 лв., като към нея като приложение в табличен вид е дадена отново информация за планираните за финансиране разходи. Ново изменение на Заповедта, съгласно третото Допълнително споразумение, е направено със Заповед № РД09-103 от 8.02.2019 г. и Заповед РД09-718 от 23.07.2019 г., като с него сумата е вече 293 288.79 лв. и към нея е приложена отново таблица за планираните разходи и дейности на сдружението, но вече за 2019 г. Процесните разходи, като вид и по размери, съответстват на предварително одобрените такива по приложените към тези заповеди таблици.
Процесното Решение е издадено и подписано от изп. директор на ДФЗ Васил Грудев, избран от УС на Фонда на 19.07.2019 г. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и средправомощията му е да организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция, както и да я представлява.
Със свое Определение № 349 от 31.01.2019 г. съдът е изискал от ответната страна да посочи на кое място в административната преписка се съдържат фактическите мотиви за постановения отказ от финансиране по отделни пунктове, тъй като в процесното Решение същите са или много оскъдни, или отразени само чрез посочване на правна норма. Изпълнение на така даденото указание не е налице до края на устните състезания. С допълнителна Молба от 22.05.2020 г. на УО в таблица са посочени „Фактически мотиви за отказ по отделни пунктове“, от чието съдържание реално фактическите мотиви по отделните пунктове отново остават неясни.
От представената Молба от 22.05.2020 г. от ответната страна е видно, че плащанията на процесните разходи са направени през 2019 г., когато е подадено и Заявлението. Не са посочени платежни дати /месеци/ по пункт 11 – 13. Възникването на дадено задължение, респективно реализирането на дадена услуга все още не съставлява реален разход на Сдружението, ако не може да се установи, че такъв е направен посредством плащане или друг способ. Възникване на задължение за плащане не е възникване на разход. В случая не става въпрос за осчетоводявания, а за правна терминология, при която такъв еквивалент няма основание да се прави.
Със същото свое Определение съдът е указал на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже фактите, изложени в процесния ИАА, но поради липсата на конкретика и цитиране в процесното Решение на конкретни документи и доказателства, съдът не е могъл обективно да изиска точно определени такива. В тежест на ответната страна е да направи съответните установявания, на основание чл. 170, ал. 1, във вр. с чл. 9 от АПК, което е указано.
Мотивите за постановения отказ се изчерпват единствено с посоченото изброяване в Решението, което, съдът отразява повторно, не препраща към конкретни доказателства:
1. „Недопустими за финансиране в размер на 601.59 лв. са разходи за „Социални и здравни осигуровки за персонала и обезщетения за временна неработоспособност, дължими от работодателя“ – осигуровки по граждански договори за месец януари, май и юни, 2019 г.“
В този пункт не е посочено както фактическо, така и правно основание за отказа. Налице е само голословно твърдение /извод/, че разходът не е допустим за финансиране. Напротив - съгласно чл. 9, ал. 1,т. 1 от Наредба № 1/2016 г. допустими текущи разходи за управление на стратегията на *** са: разходи за заплати, както и задължителни по силата на нормативен акт разходи за социални и здравни осигуровки за персонала, обезщетения за временна неработоспособност и други, дължими от работодателя. По каква причина административният орган /АО/ не прилага разпоредбата остава неясно. Съдът няма правото да предполага мотиви, след такива не са изложени нито в акта, нито в преписката по издаването му, приложена от самия АО и въпреки изрично даденото в такава насока указание. Такива разходи са заложени в таблицата към Заповедта от 8.02.2019 г. – т. 3, стр. 1.
2. „Разходите за наем на офис за месец декември, 2018 г. на стойност 108.00 лв. с ДДС с наемодател Община Дряново – недопустими, съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 22.01.2016 г.. Допустими за възстановяване са само разходите за дейностите, извършени от *** през отчетния период – 1.01.2019 г. – 30.06.2019 г.“;
Съгласно така цитираната норма заявка за плащане за съответния отчетен период по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ, може да се подава в съответната областна дирекция на ДФЗ по чл. 44 от Устройствения правилник на ДФЗ: в срок до 30 дни след изтичане на всяко тримесечие и/или шестмесечие, и/или деветмесечие, или дванадесетмесечие на календарните години за прилагане на стратегията. В случая обаче не е посочено кое конкретно плащане /разход/ и от коя дата е било заявено за финансиране извън тези срокове, поради което в този пункт Решението се явява неясно, непълно и немотивирано. Принципно този тип разходи са допустими по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Наредбата и предвидени в одобрения бюджет за 2018 г. в т. 2 от таблицата.
3. „Заявление за разходи за SMS - услуги с ДДС по специална тарифа на мобилния оператор, които са недопустим разход на стойност от 19.40 лв. с ДДС – „За телефонни разходи“, с изпълнител *** ЕАД“;
Липсват фактически и правни мотиви за отказа в тази част изцяло. Такива плащания са допустими съгл. чл. 9, ал. 2, т. 6 от Наредбата, а в кой бюджет за коя година /период/ са предвидени е без значение, след като самият АО не е посочил за кои конкретни плащания и от коя дата се касае. Такива, например, са одобрени и за двете години – 2018 г. и 2019 г.
4. „Разходи, платени в брой, на стойност 12.60 лв. с изпълнител „*****“ ООД, са недопустими за финансиране поради неспазване на разпоредбите на чл. 10, т. 11 от Наредба № 1 от 22.01.2016 г.“;
В случая липсва фактическо основание за отказа по този пункт, както и конкретика относно датата и начина на плащане /извършването на разхода/. Според цитираната разпоредба не са допустими за финансиране разходи, платени в брой, с изключение на разходите по чл. 9, ал. 2, т. 4, 12, 14, 15, за комуникация и външни услуги – телефон, интернет, пощенски услуги, куриерски услуги, топло- и електроенергия, вода, както и разходи за техническо обслужване на автомобил и годишни винетни такси, такси за издаване на изискуеми документи и разходи за застрахователни премии. При липсата на уточняване за какви по вид плащания става въпрос и дали те попадат в посочените изключения по чл. 9, ал. 2, не може да се изследва от съда служебно прилагането на разпоредбата.
5. „Недопустими за финансиране разходи на стойност 30.24 лв. за ел. енергия за месец декември – неспазване на чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 22.02.2016 г.“;
Съгласно цитираната норма заявка за плащане за съответния отчетен период по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ, може да се подава в съответната областна дирекция на ДФЗ по чл. 44 от Устройствения правилник на ДФЗ: в срок до 30 дни след изтичане на всяко тримесечие и/или шестмесечие, и/или деветмесечие, или дванадесетмесечие на календарните години за прилагане на стратегията. В случая липсва обосновка по каква причина АО намира, че заявката за плащане за месец декември, 2018 г., не следва да се финансира, не посочва кога е подадена тя.
6. „Недопустими за финансиране разходи на стойност 22.00 лв. за издаване на документи от НАП и ЧСИ, необходими за одобряване на кредит, тъй като същите не са изискуеми документи по чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 22.01.2016 г.“;
Тук отново съдът намира, че липсва описание на процесните разходи и излагане на причините, поради които АО намира, че те не следва да се финансират. Цитирането само на нормативна разпоредба е недостатъчно, за да се счита Решението в тази му част за ясно и мотивирано. Принципно такъв тип разходи за услуги, непряко свързани с дейността, подлежат на финансиране, на основание чл.9, ал. 2, т. 3 от Наредбата.
7. „Недопустими за финансиране са разходи за членски внос за месец декември, 2018 г. към НА***Б на стойност 85.00 лв. на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата“;
АСГ намира, че и в този пункт не се съдържа достатъчно конкретика за конкретния разход, както и каквато и да било фактическа мотивировка за отказа от плащане. Този тип разходи са също принципно допустими, на основание чл. 9, ал. 2, т. 15 от Наредбата. Направени са през 2019 г., когато сдружението е получило средства и то от заем, а не от получено от ДВФ финансиране, за да може да се заяви по-рано плащане. Периодите за подаване на заявления по чл. 29 от Наредбата са достатъчно големи, за да се приеме, че направените през календарната година разходи могат да се заявят в рамките на същата.
8. „Недопустими за финансиране са разходи „такси преводи“ в размер на 4.00 лв. за разглеждане на документи за кредит и към ЧСИ за издаване на такива, на основание чл. 9, ал. 2, т. 16 от Наредбата“;
Липсва конкретизация за разхода – кога и по какъв повод е направен, както и фактическа обосновка на отказа. В цитираната разпоредба е посочено, че допустими текущи разходи за управление на стратегията на *** са финансови разходи, в т. ч. банкови такси за управление на сметки, такси за издаване на изискуеми документи, като очевидно изброяване е неизчерпателно. По каква причина АО намира таксите за превод за недопустим разход конкретно не става ясно.
9. „Разходи за банкови такси към „*****“ АД за месец април, май, юни/2019 г. в размер на 35.00 лв. – възстановяване на разходи за поддържане на повече от една банкова сметка ***, ефективност и ефикасност на разходите, съгласно чл. 33 от Регламент 2018/1046“;
Не е посочено, мотивирано и доказано от ответника, че са налице повече от две банкови сметки и че дори това да е така, то противоречи на горепосочените принципи. Сдружението се е обосновало относно причината за такова поведение – необходимост от оборотни средства, което е наложило сключване на договор за кредит, тъй като не е получило своевременно преводи за финансирането й от УО, но АО не е обсъдил и мотивирал своите изводи. Липсата на средства в крайна сметка би довела до невъзможност за изпълнение на договорените дейности от страна на сдружението. УО не е посочил друг начин дейностите да се осъществят при липсващо финансиране и в случай, че не се изтегли кредит. За което, логично, се заплащат и такси.
10. „Такси за закупуване на пакет, такса за управление на овърдрафт линия, за наредени преводи за лихви и такси ангажимент – неусвоен овърдрафт, на стойност от 1 172.60 лв., недопустими за финансиране съгласно чл. 9, ал. 2, т. 16 и чл. 10, т. 6 /от непосочен нормативен акт/“;
Няма конкретика нито за възникването на тези задължения, нито за плащането им, съответно не е налице и обосновка за направения отказ. Посочената разпоредба на чл. 9, ал. 2, т.16 от Наредбата напротив, предвижда възможност за финансиране на такива разходи. Неясно и необосновано фактически се явява цитирането на чл. 10, т. 6 от Наредбата.
11. „Разходи за „Създаване и реализиране на публикации“ в размер на 1 760.00 лв., за осъществени през 2018 г. извън отчетния период публикации, неподустими за финансиране на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/22.01.2016 г.“, като са посочени изрично осем такива публикации по дати и медии;
Публикации са от месец декември, 2018 г., което обаче не означава, че самите разходи са били направени именно тогава. Съгласно цитираната и по-горе и послужила като правно основание по този пункт разпоредба заявка за плащане за съответния отчетен период може да се подава в съответната областна дирекция на ДФЗ в срок до 30 дни след изтичане на всяко тримесечие и/или шестмесечие, и/или деветмесечие, или дванадесетмесечие на календарните години за прилагане на стратегията. Заявката за плащане е от 30.07.2019 г. и не става ясно по какви причини АО не е счел, че е налице допустимост при подадена такава в рамките на 9- или 12-месечието или дори в 30-дневен срок от изтичане на тримесечието.
12. „Разходи за проведена пресконференция 27.12.2018 г. на стойност 910.00 лв. с ДДС, извън отчетния период 1.01.2019 г. – 30.06.2019 г. – неспазване на чл. 29, ал. 1, т. 1 от същата Наредба“;
Разпоредбата, която е цитирана, дава отново възможност за заявяване след изтичане на 6- или 12-месечен период, които към 30.07.2019 г. не са изтекли. Освен това е посочено датата, на която е била проведена въпросната пресконференция, но не и падеж и/или дата на реалното плащане /извършване на разхода/, поради което не може да се установи по това оскъдно описание дали е налице просрочие при подаване на заявлението.
13. „Разходи на стойност 205.00 лв. за дейност „Разходи за организиране на обучения– информационни семинари за местни лидери“ с изпълнител „*****“ ЕООД, който е член на УС на СЦН – жалбоподател – в нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗОП, който участник е следвало да бъде отстранен от участие в обществената поръчка като кандидат, при който е налице конфликт на интереси, който не може да бъде отстранен“.
С Наредба № 1/2016 г. се уреждат условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процесната подмярка 19.4 "Текущи разходи и популяризиране на стратегия за водено от общностите местно развитие" на местна инициативна група (***), одобрена за финансиране по подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за местно развитие" (подмярка 19.2) от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014 – 2020 г.), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за прилагане на стратегия за Водено от общностите местно развитие (ВОМР). В същата се посочват изчерпателно условията за финансиране и отказ от финансиране на разходи, като нито в нея, нито в ЗПЗП, в изпълнение на чл. 9а от който тя е издадена, не се предвижда отказ от финансиране за всяко нормативно нарушение. Конфликтът на интереси, сам по себе си, не е сред основанията за отказ от финансиране, нито наличието му доказва, че са накърнени интересите на Общността. За реализирането на ОП е била проведена процедура, при която този изпълнител е предложил обективно най-изгодна оферта, като по този начин са охранени именно тези интереси. Освен това нарушения по ЗОП се установяват от специални органи въз основа реализиране на специална процедура и позоваването на такива, без наличието на официално установяване по съответния законов начин, не може да се приеме като причина за отказ от финансиране на основание ЗПЗП и Наредба№ 1/2016 г. и да рефлектира в други отношения. Дори и установени по реда на чл. 17 и сл. от Наредбата от органи на ДФЗ, нарушения по възлагане на обществените поръчки се установяват само след осъществяване на специалната процедура от оправомощени за това органи, като в случая не е налице твърдение, нито са представени доказателства, че такава процедура е изобщо започнала и още по-малко – приключила с издаване на акт, с който е установено съответно нарушение във връзка с възлагане на обществена поръчка. По отношение пункт № 13 от Решението не е посочена нормативна разпоредба, регламентираща отпускането и забраната за финансиране, въз основа на която такова се отказва. Съдът не може да прави допълнения и мотивиране на оспорен ИАА служебно. И той, и заинтересованото лице са обвързани при тълкуването и прилагането му единствено с неговото съдържание.
Освен че процесното Решение се явява неясно и немотивирано, съдът намира, че същото е издадено и при други съществени нарушения на процедурата. Въпреки дадените от съда указания, ответникът не е представил доказателства, че след като е било подадено процесното заявление за финансиране УО е посочил на сдружението проблеми по процесните 13 пункта, изискал е и е събрал доказателства, обяснения, обсъдил е събрани такива. От изпратената в съда преписка е видно, че той директно се е произнесъл с процесното Решение, като не е предоставил на жалбоподателя възможност за активно и пълноценно участие в процеса по издаването на ИАА. По този начин е нарушил изискванията и принципите на административния процес за истинност /чл. 7 от АПК/, като не е установил всички релевантни за случая въпроси и факти и не ги е обсъдил; служебно начало /чл. 9 от Кодекса/ - не е предприел необходимите мерки и действия за установяване на релевантната фактическа обстановка в пълнота; достъпност, публичност и прозрачност /чл. 12 от Кодекса/ - в случая е налице непълнота на информацията по административната преписка, което прави изводите, обективирани в процесното Решение, необосновани.
В заключение съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 10, т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и съответно, организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и я представлява, като разполага и с правомощието за вземане на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Оспореното Решение е в установената от закона писмена форма, но е издадено при съществени нарушения на процедурата, като се явява фактически и правно немотивирано, което налага неговата отмяна и връщането му за ново произнасяне на административния орган, който следва да мотивира ясно фактически правно всеки отделен пункт от постановения отказ и да докаже наличието на посочените основания. При наличие на такива съществени процесуални нарушения и нарушения на формата на акта съдът не може да обследва съответствието на ИАА с материалния закон. Не притежава и правомощията да се произнесе по подаденото от жалбоподателя заявление за финансиране.
В депозираната жалба сдружението моли за присъждане на направените от него разноски, които съставляват 49.65 лв. заплатена държавна такса и 400.00 лв. договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС от 19.05.2020 г.
В тази връзка и на основание чл. Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба с вх. № СДА-01-364 от 25.02.2020 г. по описа на същия съд, подадена от СНЦ „********“, със седалище гр. Дряново, с ЕИК: *******, Решение № 07/19/4/0/00070/3/02/01, с изх. № от 9.12.2019 г., за изплащане на финансова помощ, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ - София, в частта му, в която на жалбоподателя се отказва финансиране по 13 точки.
ВРЪЩА делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София за ново разглеждане и произнасяне по заявления за плащане № 07/19/4/0/00070/3/02 от 30.07.2019 г. на жалбоподателя СНЦ „********“, със седалище гр. Дряново, с ЕИК: *******, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт и при спазване на указанията, дадени в мотивите му.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – София да заплати на СНЦ „********“, със седалище гр. Дряново, с ЕИК: *******, деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция на стойност 449.65 /четиристтотин четиридесет и девет лева и 65 стотинки/ лв., от които: 49.65 лв. заплатена държавна такса и 400.00 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от Решението да се изпрати на страните, в едно със съобщението.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от получаването му чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/