Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХIІ-ти
въззивен състав на дванадесети юни две хиляди и
двадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на
секретаря Таня Георгиева и в присъствието на прокурора Деян Захариев, като
разгледа докладваното от съдия Кехайова
ВАНД № 1018 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С решение от 16.10.2019 г.,
постановено по НАХД № 8114/2019 г., СРС, НО, 110 състав, съдът е :
1. Признал за виновен обвиняемия С.Д.С.
в това, че на 07.01.2019 г., около 19.00 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин-4“, в
градинка в близост до бул. „Райко Даскалов“, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в
съучастие като съизвършител с непълнолетните : С.С.И., роден на *** г., М.Д.М.,
роден на ***г., П.З.Ч., роден на ***
г., и А.М.А., роден на ***г. – извършители, нанесъл удари с ръце в областта на
тялото на Б.В.З., с което му причинил оток и кръвонасядане на клепачите на
лявото око; кръвоизлив под очните лигавици на лявата очна ябълка във външната й
половина; кръвонасядане на носа;счупване на ностни кости; ограничен
участък на избит емайл по предната
повърхност на короната на първи горен ляв зъб, кръвонасядане в дясната половина
на шията- лека телесна повреда, осъществяваща по своята медико-биологична
характеристика признака временно-разстройство на здравето, неопасно за живота,
като деянието е осъществено по хулигански подбуди – извършено на публично място
при проява на демонстративно и пренебрежително отношение към неприкосновеността
на личността и установения правов ред, без да е бил провокиран от Б.В.З. и при
липса на личен мотив за това му поведение, явяващо се престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр, с чл. 63,ал. 1, т. 4, във вр. с
чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като при условията на чл. 378, ал. 4, т.
1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 6 от НК, го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „обществени порицание“,
което да бъде изпълнено чрез прочитане на решението в учебното заведение, в
което учи – 27 СУ „Академик Георги Караславов“, гр. София;
2. Признал за виновен обвиняемия С.С.И. в
това, че на 07.01.2019 г., около 19.00 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин-4“, в
градинка в близост до бул. „Райко Даскалов“, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в
съучастие като съизвършител с непълнолетните: А.М.А., роден на ***г., М.Д.М.,
роден на ***г., П.З.Ч., роден на ***
г., и С.Д.С., роден на *** г. – извършители, нанесъл удари с ръце в областта на
тялото на Б.В.З., с което му причинил оток и кръвонасядане на клепачите на
лявото око; кръвоизлив под очните лигавици на лявата очна ябълка във външната й
половина; кръвонасядане на носа;счупване на ностни кости; ограничен
участък на избит емайл по предната
повърхност на короната на първи горен ляв зъб, кръвонасядане в дясната половина
на шията- лека телесна повреда, осъществяваща по своята медико-биологична
характеристика признака временно-разстройство на здравето, неопасно за живота,
като деянието е осъществено по хулигански подбуди – извършено на публично място
при проява на демонстративно и пренебрежително отношение към неприкосновеността
на личността и установения правов ред, без да е бил провокиран от Б.В.З. и при
липса на личен мотив за това му поведение, явяващо се престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр, с чл. 63,ал. 1, т. 4, във вр. с
чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като при условията на чл. 378, ал. 4, т.
1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 6 от НК, го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „обществени порицание“,
което да бъде изпълнено чрез прочитане на решението в учебното заведение, в
което учи – Техникум по селскостопанска техника, гр. София;
3. Признал за виновен обвиняемия А.М.А.
в това, че на 07.01.2019 г., около 19.00 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин-4“, в
градинка в близост до бул. „Райко Даскалов“, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в
съучастие като съизвършител с непълнолетните : С.С.И., роден на ***г., М.Д.М.,
роден на ***г., П.З.Ч., роден на ***
г., и С.Д.С., роден на *** г. – извършители, нанесъл удари с ръце в областта на
тялото на Б.В.З., с което му причинил оток и кръвонасядане на клепачите на
лявото око; кръвоизлив под очните лигавици на лявата очна ябълка във външната й
половина; кръвонасядане на носа;счупване на ностни кости; ограничен
участък на избит емайл по предната
повърхност на короната на първи горен ляв зъб, кръвонасядане в дясната половина
на шията- лека телесна повреда, осъществяваща по своята медико-биологична
характеристика признака временно-разстройство на здравето, неопасно за живота,
като деянието е осъществено по хулигански подбуди – извършено на публично място
при проява на демонстративно и пренебрежително отношение към неприкосновеността
на личността и установения правов ред, без да е бил провокиран от Б.В.З. и при
липса на личен мотив за това му поведение, явяващо се престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр, с чл. 63,ал. 1, т. 4, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като при условията на чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 6 от НК, го е освободил от наказателна отговорност
и му е наложил административно наказание „обществени порицание“, което да бъде
изпълнено чрез прочитане на решението в учебното заведение, в което учи – Техникум
по туризъм „Алеко Константинов“, гр. Банкя;
4. Признал за виновен обвиняемия М.Д.М.
в това, че на 07.01.2019 г., около 19.00 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин-4“, в
градинка в близост до бул. „Райко Даскалов“, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в
съучастие като съизвършител с непълнолетните : С.С.И., роден на ***г., А.М.А.,
роден на ***г., П.З.Ч., роден на ***
г., и С.Д.С., роден на *** г. – извършители, нанесъл удари с ръце в областта на
тялото на Б.В.З., с което му причинил оток и кръвонасядане на клепачите на
лявото око; кръвоизлив под очните лигавици на лявата очна ябълка във външната й
половина; кръвонасядане на носа;счупване на ностни кости; ограничен
участък на избит емайл по предната
повърхност на короната на първи горен ляв зъб, кръвонасядане в дясната половина
на шията- лека телесна повреда, осъществяваща по своята медико-биологична
характеристика признака временно-разстройство на здравето, неопасно за живота,
като деянието е осъществено по хулигански подбуди – извършено на публично място
при проява на демонстративно и пренебрежително отношение към неприкосновеността
на личността и установения правов ред, без да е бил провокиран от Б.В.З. и при
липса на личен мотив за това му поведение, явяващо се престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр, с чл. 63,ал. 1, т. 4, във вр. с
чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като при условията на чл. 378, ал. 4, т.
1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 6 от НК, го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „обществени порицание“,
което да бъде изпълнено чрез прочитане на решението в учебното заведение, в
което учи – „ПГЖТ“, гр. София.
5. Признал за виновен обвиняемия П.З.Ч. в
това, че на 07.01.2019 г., около 19.00 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин-4“, в
градинка в близост до бул. „Райко Даскалов“, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в
съучастие като съизвършител с непълнолетните : С.С.И., роден на ***г., А.М.А.,
роден на ***г., М.Д.М., роден на *** г., и С.Д.С., роден на *** г. – извършители,
нанесъл удари с ръце в областта на тялото на Б.В.З., с което му причинил оток и
кръвонасядане на клепачите на лявото око; кръвоизлив под очните лигавици на
лявата очна ябълка във външната й половина; кръвонасядане на носа;счупване на ностни
кости; ограничен участък на избит емайл
по предната повърхност на короната на първи горен ляв зъб, кръвонасядане в
дясната половина на шията- лека телесна повреда, осъществяваща по своята
медико-биологична характеристика признака временно-разстройство на здравето,
неопасно за живота, като деянието е осъществено по хулигански подбуди –
извършено на публично място при проява на демонстративно и пренебрежително
отношение към неприкосновеността на личността и установения правов ред, без да
е бил провокиран от Б.В.З. и при липса на личен мотив за това му поведение,
явяващо се престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във
вр, с чл. 63,ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като
при условията на чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 6 от НК,
го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „обществени порицание“, което да бъде изпълнено чрез прочитане на
решението в учебното заведение, в което учи – Техникум по селскостопанска
техника, гр. София.
Постановил е вещественото доказателство –
един брой диск, запечатан с картон Серия А0367289, обект на СВТЕ към Протокол №
272019 г., приложен на л. 49 от ДП – да остане по делото и е осъдил на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, обвиняемите С.Д.С., С.С.И., А.М.А., М.Д.М. и П.З.Ч., да
заплатят направените разноски ма досъдебното производство в общ размер на
2010,91 лева, разделно – по 1/5 част от сумата всеки от тях, а именно : сумата
от 420, 38 лева за всеки от обвиняемите, в полза на СДВР.
Против постановеното решение, в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от
служебния защитник на обв. С.С. – адвокат З.В., в която решението се определя
като неправилно и незаконосъобразно, поради което се желае неговата отмяна. Посочено
е, че след запознаване с мотивите на съда ще бъдат изложени допълнителни
съображения. Такива не са депозирани до този момент. В жалбата не се правят
искания за събиране на нови доказателства.
Против постановеното решение,
в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от служебния защитник на обв. П.Ч. – адвокат И.В., в
която се излагат твърдения за липса на доказателства, които да обосновават
извод за виновността на обвиняемия в извършване на престъплението , за което е
предаден на съд. Отправя се искане за отмяна на решението на първата инстанция
и постановяване на ново, с което обвиняемия Ч. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се желае налагане на
по-леко наказание. В жалбата не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
Срещу решението, в законоустановения срок, е
постъпила въззивна жалба и от служебния защитник на обв. А.А. – адвокат Ж.М., в
която се излагат аргументи за липса на доказателства обв. А. да е нанасял удари
на пострадалия в областите, описани в съдебно-медицинското удостоверение.
Твърди се, че обвиняемият е нанесъл един единствен удар на пострадалия З. и то
в различна телесна област от инкриминираната. Предлага се
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и на основание чл. 378, ал.
4, т. 2 от НПК да оправдае обвиняемия А. или да измени
наложеното административно наказание „обществено порицание“ с прилагане на
възпитателна мярка. В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.
В разпоредително заседание на 12.03.2020 г.
въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемите и свидетели,
изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства
Пред въззивната инстанция съпроцесниците и съучастници на
обвиняемите С.Д.С., А.М.А. и П.З.Ч. - М.Д.М. и адвокат И.Ц., от името на С.С.И.
заявиха, че желаят да се присъединят към подадените въззивни жалби.
В съдебно заседание служебният защитник на
обвиняемия С., в лицето на адвокат З.В., поддържа позицията застъпена
във въззивната жалба. Намира, че от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, съпричастността
на нейния подзащитен към престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Според защитата, макар да е установено
присъствието на обвиняемия на местопроизшествието, то не се доказва по делото
същият да е нанесъл инкриминираните удари, причинили на пострадалия
съставомерните телесни увреждания. По изложените съображения се моли за отмяна
на първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което обвиняемия С.Д.С.
да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното обвинение.
Процесуалният
представител на обвиняемия А.- адвокат М., поддържа
въззивната жалба срещу решението на СРС по изложените в нея съображения, с
искане за отмяната му и признаване на обвиняемия за невиновен в
извършване на инкриминираното престъпление. Алтернативно, при неприемане
на изложените доводи се моли въззивният
съд да определи на обвиняемия наказание при условията на чл. 78, ал. 6 от НК, а
именно прилагане на „възпитателна мярка“.
Процесуалният представител на обвиняемия М.,
в лицето на адвокат И. сочи основания
за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Излага доводи за несправедливост на
наложеното наказание, което според защитника не отговаря на законоустановените
цели и при определянето му не е отчетено процесуалното поведение на обвиняемия М.,
който е съдействал на органите на разследването, признал е вината си и е
изразил съжаление за стореното. Отбелязва, че обвиняемият е с чисто съдебно
минало, не се води на отчет към 09 РУ – СДВР, като няма данни срещу него да са
прилагани мерки по чл. 13 ЗБППМН. Изтъква, че инкриминираното деяние се явява
изолиран случай в живота на обв. М., а възрастта му към момента на неговото
извършване – 14 години, т.е. в началото на неговото непълнолетие, респ. на
границата на наказателната отговорност, според защитата следва да се отчете при
определяне на наказанието, като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство. На следващо място, фиксира вниманието на съда върху
обстоятелството, че обвиняемият е нанесъл два удара – във врата и корема на
пострадалия, като целта му е била да разтърве двете деца. Обръща внимание, че
от така посочените удари за пострадалия не са настъпили тежки последици,
съпоставими с описаните в съдебномедицинската експертиза, травми. В заключение
моли въззивния съд да измени атакуваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно и при условията на чл. 78а, ал. 6 от НК, във вр. с чл. 13, т.
2 от ЗБППМН да определи на обвиняемия М. „възпитателна мярка“ – „задължение да
се извини на пострадалия“.
Процесуалният представител на
обвиняемия И. – адвокат Ц. пледира за отмяна на първоинстанционното решение и
признаване на подзащитния му за невиновен в извършване на деянието, за което е
предаден на съд.
Процесуалният представител на
обвиняемия Ч.- адвокат В., също пледира за оправдаване на неговия подзащитен,
поради липса на доказателства за неговата виновност в извършване на процесното
престъпление.
При въззивните прения, представителят на
Софийска градска прокуратура оспорва жалбите. Счита, че първоинстанционният съд
е събрал всички възможни и необходими доказателства, на базата, на които
правилно е приел, че всеки от обвиняемите лица е участник в инкриминираното
деяние. С оглед на изложеното счита, че решението на СРС е правилно и
законосъобразно, поради което пледира за потвърждаването му.
Обвиняемият М.М., в правото си на
лична защита и последна дума се присъединява към
развитите от адв. И. доводи, без да излага своя самостоятелна аргументация.
Обвиняемият А.А. в правото си на
лична защита и последна дума заявява,
че съжалява за случилото се и моли да бъде оправдан.
Обвиняемите С.С., П.Ч. и С.И. – редовно
призовани, не се явяват в съденото заседание, в което е даден ход на съдебните
прения и не изразяват личното си становище по съществото на делото.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, XII въззивен състав
като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК при внесено постановление на прокурор при СРП с предложение
за освобождаване на обвиняемите лица от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК. За да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на
особените правила, установени в глава XXVIII
от НПК, първостепенният съд надлежно е приобщил събраните на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства,
които е преценил на основание чл. 378, ал. 2 НПК в отклонение от общите правила
на традиционния наказателен процес, без да е необходимо непосредственото им
събиране.
Въззивният съд счита, че вътрешното
убеждение на Софийския районен съд по фактите е формирано на основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като в хода на
производството пред втората съдебна инстанция не бяха установени нови факти и
обстоятелства. Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка се
припокрива с рамките на фактическите положения, посочени в постановлението и
изцяло се споделя от настоящата инстанция, като не са налице основания за
промяна във фактическите изводи на ревизирания съд, нито е налице основание за
различна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Въз основа на
ангажираните в производството доказателства и доказателствени средства,
районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която се
споделя изцяло и от контролиращия съд, а именно:
Обвиняемият С.Д.С. е роден на ***г***,
с постоянен и настоящ адрес ***, и с регистриран настоящ адрес ***, ром по
произход, български гражданин, със завършено основно образоване, ученик в 9-ти
клас в 27 СУ „Академик Г. К.“, не работи, неженен, без деца, неосъждан, ЕГН **********.
Към датата на извършване на деянието –
07.01.2019 г., обвиняемият С. е непълнолетен, с навършени 15 години. Същият е
неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, видно от служебно
изисканата справка за съдимост.
Видно от писмо от АСП, Д“СП“-Люлин е,
че не е изготвен социален доклад по отношение на непълнолетния обвиняем С.. Проведено е социално проучване, при което е установено,
че същият е с майка Д.С.М.и баща – неизвестен. Въпреки опитите на социалните
работници да проведат среща и беседа с непълнолетния обвиняем и неговата майка,
такава не е била проведена, поради неоткриването на лицата на известните адреси
и неотзоваването им на оставените съобщения. Извършена е справка в ИИС на АСП,
съгласно която непълнолетният С. е ученик в 8-ми клас в ПГЖТ „Никола Корчев“,
същият има единични отсъствия, натрупани от закъснения и няма оплаквания от
училищното ръководство от неговото поведение в училище.
Видно от изготвената справка-характеристика
от ИДПС при 09 РУ-СДВР е, че непълнолетният С. не е известен на ИДПС и не се
води на отчет в 09 РУ-СДВР, няма данни да са гледани възпитателни дела и
прилагани по отношение на същия възпитателни мерки по чл.13 от ЗБППМН.
Съгласно заключението на вещите лица по
изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
обвиняемият С.Д.С. е психично здрав. Развива се в сравнително добри
социално-битови условия, при социална и педагогическа запуснатост. Нивото му на
отговорност е твърде ниско, но е в състояние да дава реалистична оценка за
собствените си прояви и да предвижда последствията от тях. Поведението му е
защитно-матипулативно. Демонстрира много добре структурирани социални
практически умения, насочени преди всичко към задоволяване на хедонистични
нужди при силно ограничени интереси. Съгласно експертното заключение, от
значение за цялостното нервно-психическо развитие и съзряване на обвиняемия С.С.
имат неблагоприятни психосоциални фактори, като емоционални и социални дефицити
в резултат на изоставянето от бащата, ниския социален статус, неблагоприятните
въздействия от средата, ранното му приобщаване към субкултурни норми и
ценности.
Отчитайки горното и факта, че към момента на
деянието обвиняемият С. е във възрастов преход, че личността му все още е в
процес на оформяне и съзравяне, което не е пречка правилно да оценява и
предвижда последиците от своите действия, вещите лица дават заключение, че към
момента на извършване на деянието и на освидетелстването, непълнолетният
обвиняем С. е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Вещите лица изключват възможността обвиняемият С. да
е действал в условията на лекомислие или увлечение, доколкото същият има
изградена представа за противоправния характер на извършеното, въз основа на
натрупания социален опит. Според заключението на вещите лица, действията на
обвиняемия С. по процесното деяние са предварително планирани и мотивирани от
омраза. Интелектуалното развитие и психичното състояние на С. му позволяват
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства по случая,
ако желае, както и да участва пълноценно в наказателното производство в
досъдебната и съдебната му фаза.
Обвиняемият
С.С.И. е роден на ***г., в гр. София, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
ром по произход, български гражданин, със завършено основно образование, ученик
в 9-ти клас в Техникум по селскостопанска техника – гр. София, не работи,
неженен, без деца, неосъждан, ЕГН **********.
Към датата на извършване на деянието –
07.01.2019 г., обвиняемият И. е непълнолетен, с навършени 15 години. Същият е
неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, видно от служебно
изисканата справка за съдимост.
Съгласно изготвения социален доклад от АСП,
Д„СП“-Люлин, непълнолетният обвиняем И. е първо дете на майката С.И., има
по-малка сестра и живее при баба си С.Т.. Непълнолетният И. не е бил обект на
работа от страна на ОЗД, не се е налагало мярка за закрила, като проявата е
първа за него, не е бил обект на МКБППМН, с него не е работил индивидуално
обществен възпитател. Ученик е в 9-ти клас в ПГСС-Бузема, има отсъствия от
училище и наложена наказание „Забележка“, останал е на един поправителен изпит.
По данни на училищното ръководство, обвиняемият И. влиза в конфликти, но въпреки
това няма оплаквания от класния ръководител. При проведената среща със
социалните работници, С.И. показал осъзнатост и виновност за постъпката си, отчитал деянието си като
грешка и заявил, че няма да я повтори. Непълнолетният обвиняем И. не могъл да обясни защо е извършил
деянието, както и с какво пострадалото лице е предизвикало реакцията им.
Майката демонстрирала родителски капацитет и възможност да се справи с
поведението му. Горното е мотивирало становище, че е възможно спрямо непълнолетния
обвиняем И. успешно да бъдат приложени възпитателни мерки по ЗБППМН.
Видно от изготвената справка-характеристика от ИДПС
при 09 РУ-СДВР е, че непълнолетният И. не е известен на ИДПС и не се води на отчет в 09
РУ-СДВР, няма данни да са гледани възпитателни дела и прилагани по отношение на
същия възпитателни мерки по чл.13 от ЗБППМН.
Съгласно заключението на
вещите лица по изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, обвиняемият С.И. не страда от психично заболяване, при него няма данни за физическа и
психическа зависимост към алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Към
момента на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си, въпреки непълнолетната си възраст. Според вещите
лица, при И. е налице емоционална и социална зрялост, съответни на възрастовото
развитие, добра интегрираност в собствената си среда, достатъчно социален опит.
Поведението му рузултира с груповите норми и ценности на общността и е
продиктувано от омраза, като действието е предварително планирано, като
отсъства импулсивност. Според вещите лица, обвиняемият И. има защитно-манипулативно
поведение, наред с арогантност и манипулативност, с усещане за недосегаемост и
ненаказаност. Вземайки предвид горното, вещите лица дават заключение, че
деянието не е извършено от непълнолетния обвиняем И., поради увлечение. Същият не е проявил и лекомислие,
доколкото при освидетелстването му е установено от експертите, че е с нормални
умствени възможности, с житейски опит на добро ниво, съобразен с културните
особености, поради което вещите лица дават заключение, че същият би могъл да
предвиди последиците от деянието си. Съгласно заключението, при И. не е установено наличие на характерните
за възрастта му непълно предвиждане на последствията от поведението. Според вещите лица, психичното
състояние на обвиняемия И. му позволява правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях, както и да участва в наказателното
производство във всичките му етапи. Горния извод вещите лица обосновават с
установено в хода на извършеното освидетелстване на И., че при него не е налице
„умствена недоразвитост“ или „продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието“ в юридическия смисъл на това понятие.
Обвиняемият А.М.А. е роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес ***, ром по произход, български гражданин, със завършено основно
образование, ученик в 9 клас в Техникум по туризъм „Алеко Константинов“ – гр.
Банкя, не работи, неженен без деца, неосъждан, ЕГН **********.
Към датата на извършване на деянието –
07.01.2019 г., обвиняемият А. е
непълнолетен, с навършени 15 години. Същият е неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, видно от служебно изисканата справка за съдимост.
Съгласно
изготвения социален доклад от АСП, Д„СП“-Люлин, непълнолетният обвиняем А. е
най-малкото от трите деца в семейството на М.А.и М.А., има по-големи от него
брат и сестра. Родителите му имат сключен граждански брак и двамата са
работещи. Потребностите на непълнолетния обвиняем А. са задоволени. Ученик е в
8-ми клас в ПГЖПТ, посещава учебните занятия и поддържа добър успех. Непълнолетният А. не е бил обект на работа от
страна на ОЗД, не се е налагало мярка за закрила, като проявата е първа за
него, не е бил обект на МКБППМН, с него не е работил индивидуално обществен
възпитател. При проведената среща със социалните работници, А.А. показал
осъзнатост и виновност за постъпката си, отчитал деянието си като грешка и
заявил, че няма да я повтори. Непълнолетният обвиняем А. не могъл да обясни
причините, поради които той и останалите момчета са нанесли побой на
пострадалото лице. Споделил, че негов приятел е имал проблеми с това момче, но
не уточнил какви. Родителите му демонстрирали родителски капацитет и възможност
да се справят с поведението му. Отчетена е благоприятна семейна среда, която
може да окаже положително въздействие върху него. Горното е мотивирало
становище, че е възможно спрямо непълнолетния обвиняем А. успешно да бъдат
приложени възпитателни мерки по ЗБППМН.
Видно от изготвената справка-характеристика от ИДПС
при 09 РУ-СДВР е, че непълнолетният А. не е известен на ИДПС и не се води на
отчет в 09 РУ-СДВР, няма данни да са гледани възпитателни дела и прилагани по
отношение на същия възпитателни мерки по чл.13 от ЗБППМН.
Съгласно заключението на
вещите лица по изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, нъпълнолетният обвиняем А.А. е психично здрав. Развива се в добри
социално-битови условия, при добра интегрираност в общността. Нивото му на
отговорност е ниско, но е в състояние да дава реалистична оценка на собствените
си прояви и да предвижда последствията от тях. Поведението му е
защитно-матипулативно. Демонстрира много добре структурирани социални
практически умения, насочени преди всичко към задоволяване на хедонистични
нужди и интегрирането в собствената му среда, при силно ограничени интереси.
Съгласно експертното заключение, от значение за цялостното нервно-психическо
развитие и съзряване на обвиняемия А. имат неблагоприятни психосоциални
фактори, като ниския социален статус, копирането на заучени модели на поведение
от средата, ранно приобщаване към групови норми и ценности, в основата на които
е извършването на противообществените действия /събиране на група ромски
младежи, които се уговарят да бият някое българче/, при неглижиране на
социалните ограничения.
Отчитайки
горното и факта, че към момента на деянието обвиняемия А. е във възрастов
преход, че личността му все още е в процес на оформяне и съзряване, което не е
пречка правилно да оценява и предвижда последиците от своите действия, вещите
лица дават заключение, че към момента на извършване на деянието и на
освидетелстването, непълнолетният обвиняем А. е в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Горният
извод е обоснован от липсата на данни за психично разстройство или умствено
недоразвитие при А., които могат да се приравнят към юридическата категория
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“, както и на
установеното от вещите лица при освидетелстването, че неговите базисни
психично-правни годности правилно да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, не са ограничени. Нивото на интелектуална
надареност и психичното състояние на А. не представляват пречка за него правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства по случая и да участва
пълноценно в наказателното производство. Вещите лица изключват възможността обвиняемият А. да е
действал в условията на лекомислие или увлечение, доколкото същият има
изградена представа за противоправния характер на извършеното, въз основа на
натрупания практически опит. Според заключението на вещите лица, поведението
рузултира с груповите норми и ценности и е продиктувано от омраза, като
действието е предварително планирано.
Обвиняемият М.Д.М. е роден на ***г.
в гр. София, с постоянен и настоящ адрес ***, ром по произход, български
гражданин, със завършено основно образование, ученик в 8 клас в „ПГЖТ“ – гр.
София , не работи, неженен, без деца, неосъждан, ЕГН **********.
Към датата на извършване на деянието – 07.01.2019 г.,
обвиняемият М. е непълнолетен, с
навършени 15 години. Същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност, видно от служебно изисканата справка за съдимост.
Към момента на деянието, М.Д.М. е носил
името М. Л.К., при същото ЕГН. Впоследствие е бил припознат от Д.М.М. и започва
да носи настоящото си име.
Съгласно изготвения социален доклад от АСП,
Д„СП“-Люлин, непълнолетният обвиняем М. е трето поред дете в семейството на Л.Т.М.и
Д.М.М., има две пълнолетни сестри. Родителите му имат сключен граждански брак и
двамата са работещи. Потребностите на непълнолетния обвиняем М. са задоволени. Завършил е 7-ми клас в 103 ОУ и през
учебната 2019 г./2020 г. предстои да бъде ученик в друго училище. Споделил, че
редовно посещава учебните занятия, но предвид лятната ваканция не е осъществен
контакт с училищното ръководство.
Непълнолетният М. не е бил обект на работа от страна на ОЗД, не се е
налагало мярка за закрила, като проявата е първа за него, не е бил обект на
МКБППМН, с него не е работил индивидуално обществен възпитател. При проведената
среща със социалните работници, М.М. показал осъзнатост и виновност за
постъпката си, отчитал деянието си като грешка и заявил, че няма да я повтори.
Непълнолетният обвиняем М. не можел да обясни причините, предизвикали побоя.
Горното е мотивирало становище, че е възможно спрямо него успешно да бъдат
приложени възпитателни мерки по ЗБППМН.
Видно от изготвената справка-характеристика от ИДПС
при 09 РУ-СДВР е, че непълнолетният М. не е известен на ИДПС и не се води на
отчет в 09 РУ-СДВР, няма данни да са гледани възпитателни дела и прилагани по
отношение на същия възпитателни мерки по чл.13 от ЗБППМН.
Съгласно заключението на вещите лица по
изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, непълнолетният
обвиняем М.М. е психично здрав. Развива се в добри социално-битови условия. В
момента на освидетелстването е ученик в 7-ми клас, повтарял, отсъства интерес
към учебното съдържимо. Поведението му е защитно-матипулативно. Демонстрира
много добре структурирани социални практически умения за задоволяване на
хедонистични нужди. Съгласно експертното заключение, от значение за цялостното
нервно-психическо развитие и съзряване на обвиняемия М. имат неблагоприятни
психосоциални фактори, като ниския социален статус, педагогическа запуснатост,
копирането на заучени модели на поведение от средата, в основата на които е
извършването на противообщественото деяние, при пълно неглижиране на социалните
ограничения.
Отчитайки горното и факта, че към момента на деянието
обвиняемия М. е във възрастов преход, че личността му все още е в процес на оформяне
и съзряване, което не е пречка правилно да оценява и предвижда последиците от
своите действия, вещите лица дават заключение, че към момента на извършване на
деянието и на освидетелстването, непълнолетният обвиняем М. е в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Горният извод е обоснован от липсата на данни за психично разстройство или
умствено недоразвитие при М., които могат да се приравнят към юридическата
категория „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“, както и
на установеното от вещите лица при освидетелстването, че неговите базисни
психично-правни годности правилно да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, не са ограничени. Нивото на
интелектуална надареност и психичното състояние на М. не представляват пречка
за него правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства
по случая и да участва пълноценно в наказателното производство. Вещите лица
изключват възможността обвиняемият М. да е действал в условията на лекомислие
или увлечение, доколкото същият има изградена представа за противоправния
характер на извършеното, въз основа на натрупания практически опит.
Обвиняемият П.З.Ч. е роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес ***, ром по произход, български гражданин, със завършено основно образование,
ученик 9 клас в Техникум по
селскостопанска техника – гр. София , не работи, неженен, без деца, неосъждан,
ЕГН **********.
Към датата на извършване на деянието –
07.01.2019 г., обвиняемият Ч. е непълнолетен, с навършени 15 години. Същият е
неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, видно от служебно изисканата
справка за съдимост.
Съгласно изготвения социален доклад от АСП,
Д„СП“-Люлин, непълнолетният обвиняем Ч. е най-голямото от пет момчета в семейството
на майката З.С.Ч.. Детето е припознато,
като за биологичен баща се посочва В.Р.В.. С майката и посоченият като
биологичен баща е проведена среща и разговор, но среща с непълнолетният
обвиняем Ч. не е осъществена, поради отсъствието му на адреса и последващо
неявяване в ОЗД със своята майка. Майката и бащата на Ч. споделили, че Ч. и
неговите приятели са били предизвикани, но не уточняват с как, както и че
синовете им са били подведени и не са били инициатори на случилото се. Според
майката, постъпката на П.Ч. е повлияна от неподходяща приятелска среда.
Родителите му имат сключен граждански брак и двамата са работещи. Потребностите
на непълнолетния обвиняем Ч. са задоволени. Ученик е в 9-ти клас в ПГСС-Бузема,
има натрупани отсъствия. От училищното ръководство П.Ч. е определен като
„труден ученик“, тъй като има няколко поправителни изпита.
Непълнолетният
Ч. не е бил обект на работа от страна на ОЗД, не е бил обект на МКБППМН, с него
не е работил индивидуално обществен възпитател. Според майката същият
осъзнавал, че е извършил нещо нередно, както и че деянието ще повлияе на
неговото бъдеще във всякакъв аспект.
Горното е мотивирало становище, че е възможно спрямо непълнолетния
обвиняем Ч. успешно да бъдат приложени възпитателни мерки по ЗБППМН.
Видно
от изготвената справка-характеристика от ИДПС при 09 РУ-СДВР е, че
непълнолетният Ч. не е известен на ИДПС и не се води на отчет в 09 РУ-СДВР,
няма данни да са гледани възпитателни дела и прилагани по отношение на същия
възпитателни мерки по чл.13 от ЗБППМН.
Съгласно заключението на
вещите лица по изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, непълнолетният обвиняем П.Ч. не страда от психично заболяване. Интелектът е
в границите на нормата. При него няма данни за психическа и физическа
зависимост към алкохол или други наркотични дроги. Според заключението на
вещите лица, непълнолетният обвиняем Ч. е притежавал известен социален опит,
към момента на деянието, запознат е с елементарните правно-етични норми, което
е наложило извода, че същият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Съгласно експертното заключение, при
непълнолетния Ч. е налице емоционална и социална зрялост, съответни на възрастовото
развитие, добра интегрираност в собствената си среда, социален опит, при него
са налице трайни модели на поведение, където възникналите проблеми и фрустация
се решават чрез използване на агресия,
т.е. действията му не са подвластни на обстоятелствата, а на стратегия за
справяне – агресия, която по своята същност е адаптивен механизъм, изводим от
средовия фактор. Отчитайки горното, вещите лица правят извод, че непълнолетният
обвиняем Ч. не е извършил деянието, поради увлечение. Същият е с нормални
умствени възможности. Житейският му опит е на добро ниво, съобразен с
културните особености, поради което при освидетелстването му не е установено
наличие на характерните за възрастта му непълно предвиждане на последствията от
поведението си, поради което вещите лица стигат до извод, че не е проявил и
лекомислие. Съгласно заключението, психичното състояние на непълнолетния
обвиняем Ч. му позволява правилно да възприема фактите по делото и да дава
достоверни обяснения по тях, както и да участва в наказателното производство на
всичките му етапи.
На 07.01.2019 г., около 18:50 часа, обвиняемите С.Д.С.,
С.С.И., А.М.А., М.Д.М. и П.З.Ч., заедно с малолетния свидетел Р.Ч. /брат на П.Ч./
и свидетелят Г.Х., се намирали в автобус №42, на който се качили от спирката на
ж.к. „Филиповци“, и пътували в посока към ж.к. „Люлин“. В същия автобус и по
същото време пътували свидетелите Б.В.З. и Б.Р.Й., които слезли на спирка в ж.к.
„Люлин-5“, пред бл. 506, пресекли улица
„Райко Даскалов“ и преминали на тротоара от страната на ж.к. „Люлин-4“.
Свидетелите З. иЙ.били последвани от петимата обвиняеми и свидетелите Р.Ч. и Г.Х..
Свидетелят Р.Ч. се приближил до свидетеляЙ.и го попитал колко е часа, и когато
последният погледнал часовника си, свидетелят Р.Ч. му нанесъл удар с ръка в
областта на лицето. Това станало причина свидетелите Б. З. и Б.Й.да побягнат в
различни посоки в ж.к. „Люлин-4“.
Около 19:00 часа, бягайки,
свидетелят З. стигнал до градинка в близост до бул. „Райко Даскалов“ , находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин-4“, където свидетелят Р.Ч. го настигнал, хванал го
и започнал да го дърпа. Непосредствено след него пристигнали петимата обвиняеми
и свидетелят Г.Х.. Всички обвиняеми, заедно с малолетния свидетел Р.Ч., с
изключение на свидетеля Г.Х., започнали да нанасят множество удари с ръце в
областта на тялото на пострадалия З.. Свидетелят Г.Х. станал непосредствен
очевидец на случилото се. След като петимата обвиняеми преустановили побоя над
пострадалия, обвиняемият П.Ч. издъпал кабела на черни слушалки марка „Soni“,
които висяли на блузата на свидетеля З. и ги взел, а след това всички напуснали
местопроизшествието.
Пострадалият З. се придвижил до спирката на
автобус №111, намираща се на бул. „Захари Стоянов“. В този момент му се обадил
по телефона свидетелят Б.Й., който го попитал дали е успял да се измъкне.
Свидетелят З. отговорил, че момчетата от ромски произход са го набили.
СвидетелятЙ., заедно с майка си К.Н., пристигнали до автобусната спирка, където
се намирал пострадалия Б. З., като преди това се обадили в полицията.
Пострадалият З. се обадил на родителите си, които също пристигнали на мястото и
заедно отишли в 09 РУ-СДВР, където бащата на З. – В. Б.ов З., пуснал жалба.
Пострадалият З. бил откаран в УМБАЛСМ „Пирогов“. След извършен преглед било
установено, че е със счупен нос и се налага лечение. Свидетелят З. бил насочен към Отделение по Съдебна медицина,
където на 10.01.2019 г., въз основа на извършен преглед са установени
травматични увреждания, които по своята медикобиологична характеристика са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По случая било образувано досъдебно
производство №3384 ЗМК-38/2019 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. №5749/2019 г.
по описа на СРП, което приключило с внасяне на постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл.78а от НК по отношение на петимата непълнолетни
обвиняеми, за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1, във
вр. с чл.63, ал.1, т.4, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Описаната фактическа обстановка е установена
въз основа на събраните в досъдебното производство доказателствени материали,
преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: показанията на
свидетелите Б.В.З., В. Б.ов З., Б.Р.Й., К.С.Н., Р.З.Ч. и Г.А.Х.; обясненията на
петимата обвиняеми, обективирани в протоколи за разпит, извършен след
привличането им в качеството на обвиняеми, в присъствието на назначените им
служебни защитници на основание чл.94, ал.1, т.1 от НПК; заключението на вещото
лице по СМЕ по отношение на пострадалия Б. З.; заключенията на вещите лица по
седем броя комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи, изготвени
по отношение на петимата обвиняеми, по отношение на малолетния Р.З.Ч. и на
непълнолетния свидетел Г.А.Х.; приложените по делото писмени доказателства –
епикриза, съдебномедицинско удостоверение; протокол за доброволно предаване на
диск от 09.01.2019 г., обект на изследване по изготвената видео-техническа
експертиза; протокол за доброволно предаване на един брой слушалки марка
„Soni“, черни на цвят от 14.01.2019 г.; разписка от 11.02.2019 г. за връщане на
един брой слушалки марка „Soni“, черни на цвят, на Б.В.З.; докладни записки;
характеристични справки по отношение на петимата обвиняеми; изготвени социални
доклади; актуални справки за съдимост по отношение на петимата обвиняеми.
Обсъдени по отделно и в своето единство,
посочените доказателствени материали по категоричен начин установяват
възприетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка досежно основните
факти от предмета на доказване по делото. Събраният доказателствен материал в своята съвкупност
съдържа доказателства, които са безпротиворечиви и се намират във взаимна
кореспонденция, последователност и вътрешно - логична връзка. Интерпретацията
на тези доказателства, направена в мотивите на първоинстанционното решение, е
вярна и се споделя от въззивния съд.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изводите
на контролирания съд относно датата, приблизителния час и
мястото на инкриминираното деяние, както и по отношение на лицата, които са
били на това място към момента на инцидента. Подробен анализ по отношение на
цитираните обстоятелства се явява ненужен, доколкото за тях доказателствената
съвкупност е еднопосочна и категорична.
Предметът на доказване в това
производство, рамкиран от изложените в постановлението на прокуратурата пред
първоинстанционния съд факти, а именно авторството на реализирания срещу
телесния интегритет на пострадалия, акт на насилие, механизма на деянието и
конкретните подбуди на обвиняемите лица, са получили вярно разрешение в
съдебния акт на районния съд. Гласните доказателства, събрани чрез показанията
на свидетелите Б. З., Б.Й.,
Р.Ч. и Г.Х. не допускат изграждане на изводи в различен смисъл.
Обосновано първата инстанция е възприела с
доверие пряко използваните в процедурата по
глава XXVIII от НПК досъдебни показания на споменатите свидетели, не само защото същите са
очевидци на деянията на обвиняемите с потенциал да внесат в процеса преки
доказателства, но и поради съответствието им с останалите източници на
информация. Показанията на посочените лица, освен
това кореспондират напълно помежду си, логични и последователни са, като при
тях не се установяват противоречия.
Правилно е ценен разказът на жертвата Б. З.
и компетентно е изведено заключението за неговата доказателствена сила. Пострадалият
подробно описва обстоятелствата, при които е
възникнал процесния инцидент на 07.01.2019 г., в градинката находяща се в ж.к. „Люлин-4“, агресивното поведение и действията на обвиняемите лица, с
които последните са засегнали физическата му неприкосновеност, като са проявили
и незачитане на обществените норми на поведение. От процесното гласно
доказатествено средство се установяват доказателствени факти за това, че на
инкриминираната дата група непознати момчета от ромски произход са проявили
агресия към пострадалото лице, изразила се в нанасяне на побой. Показанията на пострадалия са
източник на преки и първични доказателства, за
това че непознатите момчета едновременно са му нанасяли удари навсякъде по
лицето, както и че
след преустановяване на побоя едно от момчетата издърпало слушалките на
телефона му и ги взело. Въпреки, че последният е пострадал
вследствие на нанесените многобройни удари, показанията му се отличават с
последователност и непротиворечивост. Не се наблюдава тенденциозност на същите. В подкрепа на фактическите
твърдения на свидетеля З., че е бил догонен и набит от непознатите момчета, са
показанията на неговия съученик - свидетеляЙ.. Същият, макар и невъзприел
конкретно нанесения побой от страна на обвиняемите лица, излага в синхрон с
пострадалия събитията преди това, а също и последствията от инкриминираното
деяние. С подробности описва как след като слезли на автобусната спирка и
пресичайки булеварда, двамата с пострадалия забелязали група момчета от ромски
произход да ги следва. СвидетеляЙ.сочи, че едно от момчетата се приближило и
попитало „колко е часа“ и в момента, в който той погледнал към часовника си,
непознатото момче го ударило с ръка в лицето. По нататък в своите показания,
свидетелят заявява, че двамата със З. се изплашили и избягали в различни посоки. При преценка на достоверността на изложеното от свидетеляЙ.въззивният
съд оцени показанията му като подробни и конкретни, подкрепящи по убедителен
начин описаната от пострадалия фактология на събитията. Версията на двамата
свидетели за инкриминираните събития е в синхрон не само с казаното от техните
родители В. З. и К.Н., но и във взаимовръзка с приложеното по делото писмено
доказателство – протокол за доброволно предаване от 14.01.2019 г., видно от
който обвиняемия П.Ч. е предал един брой слушалки, марка „Soni“ с пояснение, че ги е взел от непознато момче, което на
07.01.2019 г. в ж.к. „Люлин-4“ е набил, заедно с неговите приятели. Предвид
това, данните в коментираното писмено доказателство са още една индиция и
индиректно установяват връзката между инкриминираните
действия и участието на обвиняемите в тях. На инкорпорираните чрез
посочените гласни доказателствени източници фактически данни кореспондира и
съдържимата се в съдебномедицинското удостоверени №4/2019г. и в приложената
епикриза от МБАЛСМ „Н.И. Пирогов“
информация, която при съпоставяне и съотнасяне с обсъдените гласни доказателства мотивира съответност по отношение на
извършеното посегателство спрямо личността с индивидуализиращите го
характеристики и причинените с него вреди /телесните наранявания на жертвата/.
Основен източник на преки доказателства,
установяващи личното участие на обвиняемите лица в извършване на престъплението,
предмет на настоящето наказателно производство, са именно показанията на
свидетелите Р.Ч. и Г.Х., очевидци на събитието. Правилно
е дадено доверие на показанията на посочените свидетели, доколкото не е имало
основание същите да се дискредитират, предвид на тяхната последователност и
категоричност в поименното посочване на участвалите в побоя лица. Без
забележки е и анализът на СРС на извършените спрямо двамата КСППЕ досежно
свидетелската им годност, т.к те са в основата на
установяването на авторството на деянието. Свидетеля Ч. дава обстойно
описание на случилото се на инкриминираната дата. Казаното от него свидетелства
за начина на извършване на престъплението, последователността на действията на
участниците в него, приносът на всеки един от тях в задружната престъпна
дейност и не на последно място – самоличността на извършителите. Така,
свидетелят Ч. е давал показания на два пъти в хода на досъдебното производство,
веднъж пред разследващ орган и втори пред съдия, като при всичките си разпити е
посочил едно и също, а именно че той заедно с петимата обвиняеми С.С., С.И., А.А.,
М.М. и П.Ч. са нападнали непознатото момче, нанесли са му удари с юмруци в
областта на лицето, като описва действията на всеки от нападателите и тяхната
уговорка преди нападението – да си намерят някой, който да набият. Последното
се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал и в частност
от показанията на свидетеляХ., което изключва възможността то да бъде възприето
като изолирана версия. Установената синхронност и
взаимна подкрепа на показанията на двамата свидетели – Ч. иХ., които съдът е
приел за достоверни, е вън от всякакво съмнение.
Следва да се отбележи, че тези лица са заинтересовани от изхода на делото, предвид
от една страна на обстоятелството, че свидетеляХ. е част от приятелското
обкръжение на обвиняемите С., И., А., М. и Ч., а от друга - особеното качество и роля на свидетеля Ч. в извършване на
престъплението, като съизвършител, непривлечен поради своето малолетие към
наказателна отговорност, и брат на обвиняемия П.Ч.. Значимото в случая, с оглед приноса към разкриване на обективната истина е,
че тези свидетели пълно, точно и последователно разказват за случилото се,
включително свидетеля Ч. дава показания и за обстоятелства, които лично са го
уличили в извършване на престъплението,
поради което съдът намира, че те отразяват обективно и нетенденциозно
информация досежно предмета на доказване. 3а да се довери на показанията на
двамата свидетели настоящият съдебен състав отчете и обстоятелството, че на
съобщените от тях факти относно осъщественото от страна на обвиняемите
физическо насилие над пострадалия, кореспондира заключението на приетата по
делото съдебномедицинска експертиза, която дава категорично заключение относно
механизма на извършване на престъплението. Експертът е категорични, че
констатираните увреждания при свидетеля З. отговарят да са получени по начина,
по който твърдят свидетелите – очевидци, както и самият пострадал - в резултат
от действието на твърди тъпи предмети, каквато може да бъде и човешката ръка
свита в юмрук. Предвид посоченото тези гласни доказателствени средства са годни
доказателствени източници, като отразените факти са верни - а именно, че на
инкриминирания ден, място и час
пострадалия Б. З. е бил жертва на проявена агресия от страна на петимата
обвиняеми - С.С., С.И., А.А., М.М. и П.Ч.,
вследствие, на която му е нанесен побой, какъвто извод е направил и
контролираният съд.
Предвид горепосоченото, напълно несъстоятелни
се явяват доводите по въззивните жалби, свързани с необоснованост на присъдата,
в аспекта на недоказаност на участието в процесната деятелност на всеки от
петимата обвиняеми, включително и на конкретното й проявление за всеки от тях,
по начина, приет за установен във фактическата обстановка. В конкретния случай, авторството на
деянието в лицето на петимата обвиняеми, както и съпричастността им към
настъпилия престъпен резултат, са установени от очевидците на инцидента, поради
което и въззивният съд намира тези обстоятелства за безспорно доказани.
Второинстанционният съд, след внимателен и
критичен анализ, дава само отчасти вяра на изложеното посредством обясненията
на обвиняемия М.М., но ги приема в останалата им част за добре изградена
защитна версия, която се опровергава от останалите доказателства, събрани по
делото. В съответствие с процесуалните норми същият е дал обяснения, в които
прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено средство,
но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си
на защита. В тази насока на мисли достоверността им следва да бъде установена
при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства при
съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Тук е мястото
да се посочи, че самият М., който единствен от петимата обвиняеми е дал обяснения
в хода на досъдебното производство, не отрича да е имал съприкосновение с
пострадалия З., но посредством изложеното се стреми да омаловажи и оправдае, както своите собствени действия, така и
действията на своите съпроцесници, представяйки ги за изцяло отбранителни. Безспорно
анализираните по-горе гласни доказателства, дори и да изключим показанията на
пострадалия, категорично водят към извод за недостоверност на далия обяснения
обвиняем, тъй като както свидетеля Ч., така и свидетеляХ., въпреки приятелските
си отношения с обвиняемите, категорично оборват изложеното от него. Безспорно
от показанията на двамата се установява, че удари и то повече от посочените два
такива, нанесени от обвиняемия М., и то не само в тялото на пострадалия (врата
и корема, както твърди М.), а именно – множество удари с юмруци в областта на
лицето на пострадалия, е имало както от страна на обвиняемия М., така и от
страна на останалите четирима обвиняеми, и именно те са довели до причиняване
на съставомерното телесно увреждане. От показанията на
двамата се установява също така, че
пострадалия З. не е отвърнал на първоначално нанесения му удар от свидетеля Р.Ч.,
така че да се налага двамата да бъдат разтървавани. В контекста на изложеното
от посочените гласни доказателствени източници, а именно че петимата обвиняеми
лица, в това число и обв. М., едновременно са се нахвърлили върху свидетеля З.
и са му нанесли множество юмручни удари в областта на лицето, не намира
подкрепа заявеното от обвиняемия, че той
се е намесил единствено с цел да прекрати конфликта. Освен, че твърденията на
обвиняемия са изолирани и не намират подкрепа не само в показанията на
горепосочените свидетели, то същите противоречат и на обективираните
данни в СМУ, издадено на свидетеля З. непосредствено след нападението, в което
са констатираните множество телесни наранявания в областта на лицето, както и
от заключението на изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза.
Въззивният съд, също както
контролираната инстанция, кредитира като обосновано и обективно заключението на
извършената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по
отношение на констатираните травматични увреждане при пострадалия Б. З.. От
процесното заключение се изяснява в необходимата пълнота, че пострадалият е
получил оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око; кръвоизлив под
очните лигавици на лявата очна ябълка във външната й половина; кръвонасядане на
носа; счупване на ностни кости; ограничен участък на избит емайл по предната повърхност на
короната на първи горен ляв зъб, кръвонасядане в дясната половина на шията,
което по своята медико-биологична
характеристика е причинило на пострадалия временно-разстройство на
здравето, неопасно за живота и
последното може да се получи в резултат на удари с твърди тъпи предмети,
каквато може да бъде и човешката ръка свита в юмрук ( в каквато насока са и
показанията на пострадалото лице).
Въззивната инстанция кредитира с
доверие и заключенията на назначените и приетите по делото съдебно-психиатрични
експертизи по отношение на обвиняемите С.С., С.И., А.А., М.М. и П.Ч. и останалите
свидетели - очевидци на инкриминираното деяние – Р.Ч. и Г.Х..
Така обсъдените експертни заключения
са изготвени от вещи лица със съответната специалност, като са обективни и
обосновани, поради което според настоящата инстанция законосъобразно СРС е
извел въз основа на тях фактическите и правните си изводи.
В подкрепа на изложената фактология
въззивната инстанция кредитира приложените по делото писмени доказателства,
доколкото според съда последните изхождат от лицата, които са посочени в тях,
като няма причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи на обективната
действителност, отразените в тях обстоятелства, с оглед на което въззивният съд
използва последните при изграждане на фактическите и правните си изводи.
В заключение, не се оспорва, а и е несъмнено
установено от заявеното от пострадалото лице и свидетеляЙ., а също така и от
показанията на свидетелите Р.Ч. и Г.Х., че пострадалият З. и свидетелятЙ.не са провокирали по никакъв
начин с личното си поведение нито един от петимата обвиняеми с дума, жест или
действие, отключващи агресията им.
След така направения анализ на
доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира, че първостепенният съд е направил правилни правни изводи
досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като го е подвел напълно
законосъобразно под състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Телесната повреда е типично престъпление
против здравето, чийто непосредствен обект са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на
личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление, изразяващо се в
противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване
анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или
системите на човешкия организъм или причиняване на болка и страдание.
Обосновани са изводите на
първостепенния съд, че от обективна страна по делото е безспорно установено, че
на 07.01.2019 г., около 19:00 часа, в гр. София, при
условията на съучастие, като съизвършители помежду си, непълнолетните обвиняеми
С.С., С.И., А.А., М.М. и П.Ч.
чрез нанасяне на удари с ръце в областта на тялото, причинили другиму, а именно
Б.В.З. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане
на клепачите на лявото око; кръвоизлив под очните лигавици на лявата очна
ябълка във външната й половина; кръвонасядане на носа; счупване на ностни
кости; ограничен участък на избит емайл
по предната повърхност на короната на първи горен ляв зъб, кръвонасядане в
дясната половина на шията, които
увреждания реализирали медико-биологичния признак "временно разстройство
на здравето, неопасно за живота", като деянието е извършено по хулигански
подбуди - извършено на публично място при проява на демонстративно и
пренебрежително отношение към неприкосновеността на личността и установения
правов ред, безпричинно и при липса на личен мотив за това им поведение.
По един категоричен и неподлежащ на
съмнение начин се установи, че петимата обвиняеми са нанасяли удари с ръце по
тялото на пострадалия З., като в пряка причинна връзка с действията им на
последния е причинено телесно увреждане, представляващо лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. от НК. Авторството на
деянието е установено по несъмнен начин от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производството свидетели очевидци – Р.Ч. и Г.Х., които сочат
(индивидуализирайки ги изрично и описвайки ги с предприетите от тях действия)
именно петимата обвиняеми като лицата, нанесли побой на пострадалия.
Въззивният съдебен състав намери за
безспорно установен характера на причиненото на З. телесно увреждане, както и
механизма на получаването му. От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза и от съдържанието
на приложените по делото съдебномедицинско удостоверение, се установява по
категоричен начин, че пострадалият Б. З. е получил вследствие на инцидента оток
и кръвонасядане на клепачите на лявото око; кръвоизлив под очните лигавици на
лявата очна ябълка във външната й половина; кръвонасядане на носа; счупване на
ностни кости; ограничен участък на избит
емайл по предната повърхност на короната на първи горен ляв зъб, кръвонасядане
в дясната половина на шията, които
увреждания реализирали медико-биологичния признак "временно разстройство на
здравето, неопасно за живота". Описаните в заключението по СМЕ причинени на Б. З.
увреждания съответстват по медико-биологичния си и правен характер на
изложеното и в ППВС № 3/27.09.1979 г. относно леката телесна повреда.
В случая, както законосъобразно е
счел и съставът на районен съд, е налице пряка причинно-следствена връзка между
действията на обвиняемите лица, изразяващи се в нанесените удари с ръце по
тялото на пострадалия З.. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява
съдържанието на обсъдената по-горе съдебно-медицинска експертиза, както и
кредитирани от съда гласни доказателствени източници в лицето на показанията на
пострадалия З. и свидетелите Ч. иХ., според които констатираните при
пострадалия телесни увреждания се получават по механизма на действие на твърди
тъпи предмети, каквато може да бъде и човешка ръка свита в юмрук и отговаря да
е получено по начина, съобщен посочените лица.
Деянието е осъществено от
непълнолетните обвиняеми при условията на задружна престъпна дейност, а именно
- съизвършителство, тъй като и петимата са участвали в изпълнителното деяние на
вмененото им престъпление – и петимата обвиняеми са нанасяли едновременно удари
на пострадалия, като са му причинили констатираните телесни увреждания, поради
което и дейността на всеки един от тях е част от изпълнителното деяние за
осъществяване на общия престъпен резултат - телесната повреда. Самият механизъм
на извършване на деянието - силата и интензитета на нанесените удари, сочат
категорично желанието на извършителите за настъпването на вредоносния резултат.
В случая налице е и общност на умисъла, обуславящ квалификацията на извършеното
и по чл. 20, ал. 2 от НК, а именно съизвършителство, доколкото и петимата са
участвали в изпълнителната дейност, защото всеки един от тях самостоятелно и
съзнавайки действията на другия е нанесъл удари в областта на лицето на
пострадалото лице, като без значение за съучастието е кой точно от ударите е
причинил противоправния резултат, още повече, че съгласно приетитата по делото съдебно-медицинска
експертиза установените при пострадалия множество увреждания са резултат от
действието на твърди тъпи предмети, каквито са и човешките ръце, с оглед на
което не се изключва възможността да е налице повече от едно съприкосновение
между увредената телесна част и оръдието на престъплението. Предвид горното
според настоящия съдебен състав безспорно се установява, че уврежданията на
пострадалия са причинени в резултат на съвместни противоправни действия на
петимата обвиняеми.
От субективна страна петимата
обвиняеми са осъществили деянието при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК и по хулигански подбуди. Извода си за формата на вината въззивният съд
основа на интензивността на нанасяните от петимата удари, тяхната сила, насочеността им - в
главата на пострадалия, естеството им - с юмруци. Действията на обвиняемите,
описани по-горе, обективират съзнаване на общественоопасния характер на
извършеното, предвиждане на последиците, както и стремеж за тяхното постигане.
Въззивният съд приема, че за субективната съставомерност на деянието не е нужно
обвиняемите лица да са имали съзнание за точната по вид телесна повреда, която
ще причинят на пострадалото лице като е достатъчно в случая, да са имали
представа за това, че с активните си действия ще причинят увреда на здравето на
пострадалия. Обвиняемите лица към момента на извършване на деянието са
достигнали достатъчна степен на психо-физическа и социална зрялост, за да може
да преценят, че с нанесените удари с ръце имат възможност да причинят всякакви
по вид телесни увреждания. Всичко
гореизложено обосновава извода, че С.С., С.И., А.А., М.М. и П.Ч. са съзнавали общественопасния характер на деянието си,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици (увреждане на
здравето на пострадалия) и пряко са целели настъпването именно на този
престъпен резултат.
Правилни и съобразени със
задължителната съдебна практика и тълкуване на закона са изводите на първия съд
в насока наличието на "хулигански мотив" в поведението на петимата
непълнолетни обвиняеми при нанасянето на телесната повреда на пострадалия Б. З..
Хулиганските подбуди, нормативно въздигнати
като квалифициращо обстоятелство от субективна страна, в настоящия случай се
доказват безусловно, според въззивния съдебен състав, от поведението и
конкретните действия на С.С., С.И., А.А., М.М. и П.Ч.. Наличието на
хулигански движещи подбуди /мотиви/ изисква липсата на личен мотив, липсата на
познанство между извършителя и пострадалия, липсата на видими поводи, създадени
от пострадалото лице. По делото е установена липсата на каквито е да е лични
мотиви. Петимата обвиняеми и свидетеля З. не са имали лични отношения до
момента на извършване на инкриминираното деяние. От конкретните действия на
обвиняемите лица се установява наличието именно на хулигански подбуди за
извършване на противоправното посегателство върху здравето на пострадалия, на
цел да се демонстрира пренебрежение и незачитане на обществото и отделната
личност, да изяви себе си над останалите хора и да погази, при това грубо,
установените правила за общуване, зачитане на човешката личност, здраве и
достойнство. Поведението и
конкретните действия на С.С., С.И., А.А., М.М. и П.Ч. по нанасяне на силни
удари в лицето на пострадалия З., безспорно сочат, че в съзнанието им е била
оформена ясна представа, че засягайки по този начин телесния интегритет на пострадалия,
на публично място, без да са налице лични отношения между тях и без да са били
предизвикани, в присъствието и на други хора, нарушава по груб и безпардонен
начин съществуващите в обществото правила за общоприето и зачитащо правата на
другите общуване. Налице е проява на
неуважение във висша степен и засягане с висок интензитет на личното
достойнство на другия и на установените в обществото порядки, закрилящи добрите
нрави и телесната неприкосновеност на всеки негов член. Поведението на петимата
обвиняеми обуславя изводите на настоящия и контролирания съд, че те са целели
да причинят телесните увреждания, движени именно от посочените хулигански
подбуди, демонстрирайки по един недопустим за общоприетите в обществото порядки
начин, своето чувство на превъзходство над останалите негови членове и
себепоставяйки се над всички тях, провокативно показвайки, че може да вършат
каквото си пожелаят, независимо от нормите на обществото.
По отношение извършеното от районния съд
освобождаване на обвиняемите С.С., С.И., А.А., М.М. и П.Ч. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, настоящият въззивен състав приема, че същото е правилно и
законосъобразно, с оглед задължителното приложение на разпоредбата на чл. 78а НК, когато са налице предпоставките за това. В случая едновременно са изпълнени
следните законоустановени изисквания: всеки от обвиняемите, действайки като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, е осъществил състав на умишлено престъпление, наказуемо
с „лишаване от свобода“ до три години или с
по-леко наказание; дейците не са осъждани за престъпление от общ характер и не
са освобождавани от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Общата част
на НК, както и от деянията няма причинени съставомерни имуществени вреди, които
да подлежат на възстановяване; не са налице отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК.
Настоящата съдебна инстанция намира,
че при определяне на предвиденото в нормата на чл. 78а, ал. 6 от НК
административно наказание „обществено порицание“, контролираният съд правилно е
съобразил лошите личностови характеристични данни за всеки един от обвиняемите,
изводими от заключенията на вещите лица по КСППЕ. Не е пропуснал да отбележи,
че действията на петимата непълнолетни обвиняеми, категорично не могат да се
определят като продиктувани от лекомислие или увлечение, нито като плод на
импулсивна проява, а точно обратното – същите са били предварително планирани и
продиктувани от омраза. Уместно чистото съдебно минало и
възрастта на обвиняемите лица не са взети предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото непълнолетието на дееца и липсата на предишни
осъждания за престъпления от общ характер и на наложени наказания по реда на
глава VIII от НК са отчетени от законодателя като предпоставка за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради
което не могат да бъдат едновременно и смекчаващо обстоятелство при определяне
на отговорност на дееца, тъй като противното би означавало един и същ факт да
бъде взет предвид два пъти в полза на извършителя, каквато не е целта на закона. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата
инстанция, въз основа на които е прието, че възпитателната мярка по чл. 13, т.
2 от ЗБППМН „Задължаване да се извини на пострадалия“, за която настоява
защитата, не само няма да окаже необходимото възпитателно въздействие върху
обвиняемите лица, но и подобен контакт би бил нежелан от пострадалото лице и
неговото семейство. При
зачитане на тези отправни положения настоящата съдебна инстанция не намери основание за коригиране на решението на СРС в
искания смисъл, тъй като счита, че целите на наказанието ще бъдат постигнати
именно с наказание от вида на наложеното "Обществено порицание", което ще подейства
предупредително и превъзпитателно и на обвиняемите лица, и на останалите
членове на обществото.
Законосъобразно, първоинстанционният
съд е счел, че превъзпитателният ефект на наложеното административно наказание "Обществено
порицание", ще бъде постигнат в най – голяма степен чрез прочитане на съдебното
решението в учебното заведение, в което всеки от петимата обвиняеми е ученик. По
този начин, от една страна ще се порицаят обвиняемите пред техните учители и
съученици, а от друга страна – ще се постигне превъзпитателен ефект върху
останалите членове на обществото.
Решението на първоинстанционният съд в частта, с която се е
произнесъл относно приложения по делото като веществено доказателство– един брой
диск, запечатан с картон Серия А036789, приложен на л. 49 от ДП се явява правилно и законосъобразно, поради
което и в тази част въззивният съд потвърди решението на СРС.
С оглед изхода на делото правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК
районният съд е възложил сторените в хода на досъдебното производство разноски
в общ размер на 2010,91 лева в тежест на петимата обвиняеми, като е определил
частта, която всеки от тях следва да заплати - по 1/5 част от сумата или 420,38
лева за всеки един от обвиняемите.
След обобщаване на резултатите от
извършената, на основание чл. 314 НПК, служебна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед посочените
съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от тези съображения, Софийски
градски съд, НО, XII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №246337 от 16.10.2019
г., постановено по НАХД № 8114/2019 г. по описа на СРС, НО, 110 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.