Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 129
гр.Враца,09.05.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд търговско отделение в
закритото заседание на 09.05.2018 г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
гражданско дело N201 по описа за 2013 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.251 ГПК.
Образувано
е по молба на С.В.Ц. с ЕГН**********,***,ответник по
делото,с която е сезирала съда с искания да допусне тълкуване на влязлото в
сила и неизпълнено решение от 30.07.2014 г. и да постанови спиране на
изпълнението по изп.д.№20128380409528 по описа на ЧСИ
М.Б.,рег.№838 с район на действие СГС.
В срока по чл.251 ал.3 от ГПК насрещната
страна „БАНКА ДСК”ЕАД-София,ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.София,Район „***” ул.*** , представлявано от
Главен изпълнителен директор В.С. от гр.София и Д.Н. от гр.София не е взела
становище по молбата,която е връчена на юрисконсулт Б.С. на 23.04.2018 г.
При извършване на служебна проверка,съдът
намира молбата,с която е сезиран за допустима.Същата следва да бъде разгледана
в закрито съдебно заседание ,доколкото по преценка по реда на чл.251,ал.4 ГПК
не се констатира необходимост от събиране на доказателства и извършване на
процесуални действия в открито съдебно заседание.
Разгледана по същество, молбата е
неоснователна,по следните съображения:
С Решение № 326/30.7.2014г.съдът е признал за установено,че С.В.Ц. с ЕГН**********,***
и Г.Н.З. с ЕГН**********,***,ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО в качеството
им на кредитополучатели
на „БАНКА ДСК”ЕАД-София,ЕИК
*** със седалище и адрес на управление
гр.София,Район „***” ул.***
, представлявано от Главен изпълнителен директор В.С. от гр.София и Д.Н. от гр.София, сумата:420 000.00 лв.-главница по Договор
за ипотечен банков кредит от
21.07.2008 год.,73896.08 лв.-договорна
лихва за периода 22.11.2009 год. до 14.06.2012 год.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от датата на подаване
на заявлението по реда на
чл.417 от ГПК-18.06.2012 год.
до изплащане на вземането,за което са издадени:
Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК,№498 от 20.06.2012 год. и Изпълнителен лист от 20.06.2012 год. по ч.гр.д.№776/2012 год. по описа
на РС-Козлодуй.
Отхвърлил
е предявените от „БАНКА ДСК”ЕАД-София,ЕИК
*** със седалище и адрес на управление
гр.София,Район „***” ул.***
, представлявано от Главен изпълнителен директор В.С. от гр.София и Д.Н. от гр.София,чрез пълномощника им М.И.И.-юрисконсулт срещу С.В.Ц. с ЕГН**********,*** и Г.Н.З. с ЕГН**********,***
по реда на
чл.422,ал.1 от ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на вземания
за сумата над 73 896.08 лв. договорна лихва за периода 22.11.2009 г. до 14.06.2012 год. , включително и 69180.37 лв. наказателна лихва за периода от
21.10.2010г.-14.06.2012г.,като
недоказани.
С Решение №1553 от 13.07.2015 г. постановено
по гр.д.№4897/2014 г. по описа на САС ,по реда на инстанционният
контрол решението на ВрОС е потвърдено.
С
Решение №6 от 12.06.2017 г. по гр.д.№50203/2016 г. по описа на ВКС е отменено въззивното решение на САС в частта му,с която е потвърдено Решение
от 30.07.2014 г. на ВрОС по отношение на Г.Н.З. и са
отхвърлени предявените от "Банка ДСК"ЕАД,искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК и чл.124 ал.1 ГПК против Г.Н.З..
Оставено
е в сила въззивно Решение №1553 от 13.07.2015г. постановено по гр.в.д.№4897/2014 г. на САС в
останалата му част по отношение на ответника - длъжник С.В.Ц..
Тълкуване
може да се иска тогава,когато смисълът на съдебния акт е неясен до степен,че не
може да бъде разбрана волята на съда.Настоящият случай ,съдът приема,че не е
такъв,тъй като волята на съда е ясно и недвусмислено изразена в диспозитива на съдебния акт.С оглед изрично постановеното
от ВКС,решението на съда по отношение на ответника длъжник С.В.Ц. е потвърдено
и влязло в законна сила,поради което банката кредитор има право и е приела
принудително изпълнение по отношение на нея.Останалите доводи изложени в
молбата за тълкуване, се отнасят до обстоятелства настъпили след постановяване
на съдебният акт от съда и влизането му в сила и не подлежат на тълкуване по реда на чл.251 от ГПК.
При
изложеното по-горе,настоящият съдебен състав ,че молбата за тълкуване следва да
бъде оставена без уважение.
Искането
,с което е сезиран съда да постанови спиране на изпълнението по изп.д.№20128380409528 по описа на ЧСИ М.Б.,рег.№838 с район
на действие СГС,съдът приема,като такова за обезпечение на производството по
чл.251 ГПК,а като такова то е недопустимо.
Не съществува предвидена в закона
възможност производството по посоченото изпълнително дело да бъде спряно,като
обезпечение на производството по тълкуване на постановеното по делото решение.
В този смисъл е Определение №420/17.06.2015 г. по дело №2484/2015 г. на ВКС,ГК,4-то
г.о.
Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх.№2936 от
10.04.2018г. подадена от С.В.Ц. с ЕГН**********,***,ответник по
делото,с която е сезирала съда с искане да допусне тълкуване на влязлото в сила
и неизпълнено решение №326 от 30.07.2014 г. по гр.д.№201/2013 г. по описа на ВрОС.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ обективираното в молба вх.№2936 от 10.04.2018г. подадена от С.В.Ц. с ЕГН**********,***, искане съдът
да постанови спиране на изпълнението по изп.д.№20128380409528
по описа на ЧСИ М.Б., рег.№838 с район на действие СГС,като обезпечение на
производството по тълкуване по чл.251 ГПК,като НЕДОПУСТИМО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните .
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: