О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
05.09.2017 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на пети септември 2017 г. в състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
разгледа
гр. дело № 2020 по описа за 2017 г.
Производството
е образувано по иск, предявен от Н.Н.Ц. срещу Йорданв М.Ц.,***, за прекратяване
на брака им, сключен на 20.06.1993 г., от който имат едно ненавършило
пълнолетие дете, като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по вината.
В
исковата молба се твърди, че след сключването на брака двойката заживяла при
родителите на ищцата. Първоначално бракът им се развивал добре, но около 2003
г. ответникът започнал да се пристрастява към хазарта, престанал и да участва в
издръжката на семейството. След множество разговори между двамата за кратко
успял да преодолее пристрастяването си, но през 2007 г. подновил хазартните
игри. Стигнало се дотам, по цяла нощ да стои в игралните зали, започнал и да
залага вещи от дома на семейството, които се налагало ищцата да откупува
обратно от заложните къщи. През 2015 г. ответникът бил задържан и впоследствие
осъден на лишаване от свобода за въоръжен грабеж. Всичко това според
ответницата е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, тя няма
сили да продължава да живее по този начин, а е застрашено и нормалното развитие
на децата им. Към момента ответницата живее под наем в гр. Пазарджик и работи с
добро за града трудово възнаграждение. Готова е на развод по взаимно съгласие.
Представя
писмени доказателства и иска разпит на двама свидетели.
Ищцата
желае да упражнява родителските права върху непълнолетната си дъщеря от брака и
да бъде осъден ответникът да заплаща за детето 250 лв. месечна издръжка. Желае
да възстанови предбрачното си фамилно име и заявява, че ползването на семейното
жилище „няма да бъде предмет на разискване“.
Ответникът
е представил отговор, в който заявява, че не оспорва разстройството на брака,
но твърди, че ищцата след задържането и по време на изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода е прекратила контакта си с него, заживяла е на
различни места и с различни мъже, а непълнолетната им дъщеря е била отглеждана през
това време от баба си, която е била материално затруднена, пенсионерка по
болест. Заявява, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината и че
той е работил и е издържал цялото семейство в целия период на брака. В момента
след освобождаването си от затвора живее при майка си и е безработен. По
отношение на родителските права заявява, че желае да бъде изслушана
непълнолетната му дъщеря и съдът да се съобрази с нейното желание с кого от
родителите си иска да живее. Ако тя пожелае да живее при майка си, заявява, че
няма да престане да се грижи за нея, но не е във възможностите му да заплаща
издръжка в поискания размер от 250 лв. – дори да си намери работа, заплатата му
няма да бъде достатъчна за това.
Искът
е с правно основание чл. 49 от СК.
Допустимо
и относимо е доказателственото искане за разпит на свидетели, както и представените
писмени доказателства.
На
осн. чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Указва
на страните, че носят тежестта да докажат твърденията си за фактите, довели до
разстройството на брака, както и останалите си твърдения, изложени в исковата
молба и отговора.
Приема
представените с исковата молба писмени доказателства.
Дава
възможност на страните да доведат свидетели.
Препис
от исковата молба да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ за изготвяне
на социален доклад.
Насрочва
съдебно заседание на 13.10.2017 г. от 14,00 ч.
Указва
на страните да доведат за изслушване в съдебно заседание в съдебно заседание
дъщеря си Василена Ц., освен ако не постигнат съгласие тя да не бъде изслушвана.
Препис
от определението да се изпрати на страните, а на ищцата – и от отговора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: