№ 3209
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Теодора И.ова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100501751 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 26.10.2023 г., гр.д. 10651/2020 г., СРС, 123 с-в отхвърля
изцяло предявения от „С.Д.“ ЕООД срещу „И. 2000“ ЕООД иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 88, ал. 1, предложение 1 ЗЗД за
сумата от 8 850.52 лв. – подлежаща на връщане като авансово платена,
получена от ответника на отпаднало основание – по Договор за проектиране,
производство, доставка и инсталиране на един брой асансьорна уредба от
27.02.2019 г., сключен между „С.Д.“ ЕООД и „И. 2000“ ЕООД, развален
едностранно от ищеца с нотариална покана връчена на ответника на
13.01.2020 г., поради неизпълнение на договора от страна на ответника, като
осъжда ищеца да заплати на ответника 990 лв. –разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „С.Д.“ ЕООД.
Намира решението за неправилно поради забавяне на първоинстанционния
съд да извърши процесуални действия. Не са обсъдени поотделно и в
съвкупност писмените и гласни доказателства, включително отделните клаузи
от договора между страните. Ищецът е изрядна страна, изплаща
1
своевременно уговорения аванс, осигурява уговорената строителна площадка,
асансьорна рамка, външно елекрофициране и трифазно електрозахранване,
налично още към 2017 г., като е бил в готовност да приеме монтажа на
асансьора. Не предава строителната площадка на ответника, защото нямат
контакт помежду си, а договорът е сключен дистанционно и е донесен от
разпитания свидетел И.. Поради неизпълнение на работата за инсталиране на
асансьора от ответника в уговорения срок, течащ от авансовото плащане,
както и предвид липсата на негов контакт или действие, с които да покаже, че
е започнал изпълнението, ищецът разваля договора. Нотариалната покана е
редовно връчена съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК на 13.01.2020 г. поради
ненамиране на ответното дружество на адреса по ТР. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска „С.Д.“ ЕООД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Обвързаността на страните от правоотношение за изработка по чл. 258
ЗЗД възниква от договор за проектиране, производство, доставка и
инсталиране от 27.02.2019 г. По силата му, възложителят-ищец „С.Д.“ ЕООД
възлага на изпълнителя-ответник по иска „И. 2000“ ЕООД извършването на
горните дейности относно асансьорна уредба, с характеристики по приложена
спецификация. Безспорно е, че инсталирането следва да се осъществи в хотел
„Палома“, КК „Слънчев бряг“. В чл. 4.1 е предвидено възнаграждение от
общо 14 570 евро, без ДДС, платим допълнително при всяко плащане, от
които 12 570 евро за проектиране, производство и доставка, както и 2 000
евро за инсталиране.
В съответствие с чл. 4.2 от договора, 30 % от цената за производство от
12 570 евро, възлизащи на процесните 8 850.52 лв., възложителят превежда с
платежен документ от 11.03.2019 г., понеделник. От тази дата започва да тече
2
8-седмичният срок по чл. 3 за изпълнение на работата, като в съответствие с
чл. 72, изр. 2 ЗЗД изтича на 06.05.2019 г., понеделник.
В чл. 2.4 по договора, инсталирането на асансьора е обусловено с
предаване от възложителя на строителната площадка в готовност за
инсталиране, в 40-дневен срок преди крайния срок за изпълнителя, т.е. до
27.03.2019 г. Задълженията в тази връзка на възложителя включват монтиране
на скеле в асансьорната шахта и подсигуряване на трифазно електрическо
захранване с трифазна петпроводна линия /с отделна защита работни нула и
маса/ в определено от двете страни място с прекъсвач и предпазители.
Далече след срока за изпълнение на своите задължения да окаже
необходимото уговорено съдействие, без което изпълнителя не би могъл да
изпълни поръчаното по смисъла на чл. 95, предл. 2 ЗЗД, възложителят едва на
10.10.2019 г. с договор от за извършване на СМР възлага на трето за спора
лице „АД К.“ ООД изработката на асансьорна конструкция за хотел
„Палома“, въз основа на оферта за изграждане и монтаж на асансьорна рамка
с метална конструкция. Работата е приета с двустранно подписан приемо-
предавателен протокол от 30.10.2019 г. В подкрепа са показанията на
свидетеля Т. И., който въз основа на непосредствените си впечатления
установява, че управляваният от него фирмен сервиз изработва и монтира
асансьорната конструкция в хотел „Палома“, като обектът е готов за монтаж
на асансьор в края на 2019 г. Поради недоставянето на такъв, през пролетта на
2020 г. от същия сервиз се осъществява монтажа и въвеждане в експлоатация
на асансьорната уредба, която продължават да поддържат.
Не е налице точно изпълнение от възложителя и на задължението му да
осигури уговорените специфични изисквания към електрическата инсталация.
Не налага различен извод установеното в удостоверение от 08.10.2021 г. на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че ищецът към 2017 г. е титуляр на
партида за хотел „Палома“; Акт обр. 19, без дата, за СМР по извозване на
кабел от ТП „Грамада“ до хотела; както и издадената фактура от 28.03.2019 г.
на „Е.Г.“ ООД относно дължима цена за направа на външно ел. захранване
съгласно Акт обр. 19. След като са предприети действия за осигуряване на
асансьор за хотела, неминуемо последният е бил предварително
електрифициран вътрешно и външно. Според удостоверение от 01.10.2021 г.
на „Електроразпределение Юг“ АД, хотелът е присъединен към неговата
3
електрическата мрежа със следните основни характеристики: предоставена
мощност за обект от 41 W; брой на фазите – 3 и ниво на напрежение – НН. Не
е проведено пълно доказване обаче, доколко именно към правнорелевантния
момент 27.03.2019 г., когато изтича уговореният срок за даване на съдействие
от възложителя, в съответствие с договореното, вече да са реално
осъществени специфичните изисквания за налично трифазно електрическо
захранване с трифазна петпроводна линия /с отделна защита работни нула и
маса/ в определено от двете страни място с прекъсвач и предпазители.
Още по-малко се установява, в рамките на посочения срок,
възложителят да довежда до знанието на изпълнителя своята твърдяна, но
недоказана по делото, готовност за предоставяне на уговорената строителна
площадка, включително и чрез изпратената му нотариална покана за
разваляне на договора. Напълно недоказани остават доводите за изначална
липса на контакт между страните, сключване на договора дистанционно и
предоставянето му от свидетеля Т. И.. Подобни негови показания не са
удостоверени в съдебния протокол, съставен при снемането им.
Доколкото е създадено усложнение за изпълнение и приемане на
работата, това се дължи на възложителя, като неизправна страна. Същият не
оказва необходимото и обещано съдействие за предаване на строителна
площадка, без което ответникът не би могъл да изпълни задължението – чл.
95 ЗЗД.
В резултат, като неизправна страна по правоотношението, възложителят
не разполага с правна възможност да иска разваляне на договора по реда на
чл. 87 ЗЗД поради неизпълнение от контрагента.
Същевременно не са налице и останалите предпоставки за разваляне.
Даже и изпълнителят да изпада в забава за монтиране и предаване на
асансьора, което остава недоказано, той се освобождава от нея, като
последица от забавата на кредитора, по силата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД.
Наред с всичко, не се установява с категоричност, при твърдените, но
недоказани като настъпили условия за изпълнение на работата, ответникът да
не е в готовност да монтира произведен съгласно договора асансьор и да не
издава проформа – фактура за второ плащане, съобразно 4.2 от Договора.
Както вече се обсъди, моментът за изпълнение на работата е поставен в
зависимост от бъдещо несигурно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗЗД,
4
каквото е предаването от възложителя на строителна площадка за монтажа.
Предвид несбъдването на условието по вина на възложителя и липсата на
предоговаряне за нов срок, изпълнителят не изпада в забава за извършване на
възложената работа, включително за готовност да инсталира асансьора. В
тази връзка, спрямо изпълнителя не възниква задължение по чл. 4.2 от
договора да издаде проформа-фактура за второ плащане при произведен
асансьор, но преди да е доставен.
Не се установява неизпълнението на възложената работа да е
недобросъвестно, като възпрепятствано поради причина, за която
изпълнителят отговаря, по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД или да е виновно
невъзможно изцяло или отчасти с оглед негова забава, да е безполезно за
кредитора или да е налице фикс-сделка съобразно чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
В частност, по отношение на хипотезата за безполезност на
изпълнението поради забава на длъжника, безполезността трябва да настъпва
в резултат именно на виновна забава на длъжника (решение №
50014/10.07.2023 г., т.д. 2322/2021 г., ВКС, І т.о.; решение № 51/28.07.2015 г.,
т.д. № 279/2014 г., ВКС, ІІ т.о. и решение № 29/13.04.2011 г., т.д. 396/2010 г.,
ВКС, І т.о.). В случая, въпреки постигнат за кредитора резултат от
възложената работа след последващо договоряне с трето лице, не се
установява по безспорен начин отпадането на неговия интерес от
изпълнението да настъпва именно в резултат на забава на длъжника и да е в
причинна връзка с него. Както вече се посочи. неизпълнението на длъжника
се дължи на извинителна причина – забавата на кредитора по чл. 95 ЗЗД,
което изключва отговорността.
Затова не произвежда последиците за разваляне на правоотношението,
нотариалната покана, изпратена от името на ищеца, с рег. № 13647/19.12.2019
г., н-с рег. № 401 НК, в която е определен 1-седмичен срок за изпълнение,
независимо от връчването й извънсъдебно по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на
13.01.2020 г., с оглед необореното официално удостоверително изявление на
нотариуса, както и най-късно с преписа от исковата молба.
Противно на оплакванията в жалбата, забавата на първоинстанционния
съд за извършване на процесуални действия в хода на делото, включително
постановяване на крайния съдебен акт, не води до неправилност на решението
по съществото на спора, нито влече неговата нищожност или процесуална
5
недопустимост. Конкретно, предмет на инстанционния контрол за правилност
на решението е доколко формираните фактическите и правни изводи
съответстват на доказателствата, респ. на материалноправните норми.
При липса на развален договор, в полза на ищеца не възниква
кондикционното право за възстановяване на нарушено имуществено
равновесие при отпаднало правно основание, чрез връщане на авансово
платената част от възнаграждението в размер от 8 850.52 лв. Искът с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
отчасти различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 990 лв.
– платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.10.2023 г., гр.д. 10651/2020 г., СРС, 123 с-в.
ОСЪЖДА „С.Д.“ ЕООД, със седалище: гр. Пловдив, ул. „******* да
заплати на „И. 2000“ ЕООД, със седалище7 гр. София, бул. ******* сумата
990 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6