РЕШЕНИЕ
гр.София, 02.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на първи юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3235 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът И.Г.Г. твърди, че срещу него е било повдигнато
обвинение за извършване на серия от грабежи на възрастни жени. Бил задържан,
първоначално за 72 часа, а след което срещу него била взета и мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Прекарал повече от 2 месеца в следствения
арест при много лоши условия, след което бил пуснат под домашен арест. По време
на взетата мярка за неотклонение той не можел да работи и да помага на
семейството си, бил в тежест на майка си и сестра си. В последствие част от
обвинението било прекратено, но за останалата част П. внесла срещу ищеца
обвинителен акт. Съдебното наказателно производство срещу него продължило две
години, през което време той бил под постоянен стрес. Изгубил контакт с
близките си приятели, не излизал никъде, не планирал , живеел в очакване да
влезе в затвора. В крайна сметка бил оправдан с влязла в сила присъда на
4.05.2016г. Сочи, че наказателното производство срещу него е продължило четири години, съсипало го е,
лишило го е от възможността да се грижи за майка си и сестра си. Приятелите го
отбягвали, изпадал в депресивни състояния, животът му бил съсипан.
Предявява срещу ответника иск за заплащане на
обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв., на сумата 24 611лв.
мораторна лихва върху главницата за
неимуществени вреди от 4.05.2016г. до 09.03.21г., сумата 500лв. имуществени
вреди за платени адвокатски хонорари и 246лв. мораторна лихва върху главницата
за имуществени вреди дължима за периода 4.05.2016г. – 09.03.2021г. Претендира и
законната лихва върху двете главници от 10.03.2021г. до окончателното изплащане
на сумите. Претендира и разноските по делото.
Ответникът П. на РБ.оспорва исковете по основание и по
размер. Ответникът оспорва твърденията за търпени от ищеца вреди , както и
причинно следствената връзка между заявените вреди и повдигнатото обвинение.
Сочи, че П. не е отговорна за условията в затворите, както и за
продължителността на съдебното производство. Посочва, че липсват доказателства
за търпените от ищеца вреди, като посочва, че той е осъден през 2013г. за
престъпление по чл.199 ал.1 т.3 от НК, поради което не е ясно кои вреди ищецът
твърди, че е търпял вследствие на воденото срещу него ДП МЗ 1267/12г. на 1 РУ
СДВР. Оспорва претенцията за лихва за забава досежно началната дата, като прави
възражение за изтекла 3г. давност.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:
От
приложеното НОХД № 1055/2014г. на СРС се установява, че на 18.10.2012г. по
пр.пр.№ 15299/12г. СРП ищецът е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.198 ал.1 от НК. На същия ден , с постановление на прокурор
при СРП, ищецът е задържан под стража за срок от 72 часа. С определение от
20.10.2012г. по НЧД № 19350/12г. на СРС съдът е взел мярка за неотклонение
„задържане под стража“ , потвърдена от СГС с определение от 26.10.2012г. по
ВНЧД № 5073/12г. на СГС.
С
определение от 28.12.2012г. по НЧД № 23187/12г. на СРС мярката за неотклонение
на ищеца е изменена в „домашен арест“. Определението на СРС е потвърдено от СГС
с определение от 11.01.2013г. , когато ищецът е бил освободен от ареста.
С
определение от 2.04.2013г. по НЧД № 5628/13г. на СРС мярката за неотклонение на
ищеца е изменена на парична гаранция в размер на 500лв. Определението е влязло
в сила на 6.04.2013г.
На
20.09.2013г. разследването е предявено на ищеца.
На 21.01.2014г.
СРП е внесла обвинителен акт срещу ищеца в съда. Ищецът е обвинен в това, че на
25. 05.2012г. около 16,30ч. в гр.София е отнел един златен ланец от 3гр., 18к.,
на стойност 270лв. и един златен медальон
- кръстче, сърце и котва с тегло 3г., 18к. на единична стойност 270лв.,
или всичко на обща стойност 540лв. от владението на Е.А.с намерение
противозаконно да ги присвои като употребил за това сила - издърпал и скъсал синджира с медальона от
врата на пострадалата.
По образуваното НОХД № 1055/2014г. на СРС са
проведени 8 съдебни заседания в периода 14.05.2014г. – 18.04.2016г., на които
ищецът се е явявал лично. С присъда от 18.04.2016г. съдът е признал ищеца за
невиновен по повдигнатото му обвинение и е отменил взетата мярка за
неотклонение.
Към момента
на воденото наказателно производство ищецът не
е бил осъждан.
По същото
време срещу него се е водило и второ наказателно производство за грабеж с
причинена средна телесна повреда. С присъда № 226/3.07.2013г. по НОХД №
814/2013г. на СГС , влязла в сила на
19.06.2014г. ищецът е признат за виновен за това, че на 27.09.2012г. , около
12,30ч. в гр.София е отнел 2 златни синджирчета с две висулки на обща стойност
770лв. от владението на пострадалата М.М.с намерението противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила, вследствие на което й е причинил средна
телесна повреда – престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 вр.чл.198 ал.1 вр.
чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Наложено му е наказание 3г.л.св., чието изтърпяване
е отложено за изпитателен срок от 5г.
На досъдебното производство ищецът е бил
представляван от адв.П.К.. Видно от договор за правна защита и съдействие от
18.10.2012г. , на л.31 от ДП, за процесуалното представителство е договорено
възнаграждение в размер на 200лв. При предявяване на разследването на
20.09.2013г. ищецът е представляван от друг адвокат – адв.М.М., видно от
представеното пълномощно и договор за
правна защита и съдействие на 20.09.2013г. /на л.118 от ДП/. Договорено е възнаграждение
в размер на 300лв.
Във връзка с
установяване на твърдените неимуществени вреди съдът допусна събиране на гласни
доказателства.
Св.Д.Д.установява,
че ищецът живеел на квартира със семейството си - майка си и сестра си, които
разчитали предимно на него за финансова подкрепа. Знае, че на семейството било
много трудно да покрива разходите си докато ищецът бил задържан по делото. След
освобождаването си, ищецът бил съсипан. Не бил същия човек. Не можел да излиза
и да работи, тъй като бил под домашен арест . Свидетелят му помагал и
финансово, тъй като ищецът дълго време бил без работа.
Св. А.Т.,
сестра на ищеца установява, че брат й бил задържан в ареста в продължение на 2
месеца, вкл. и през коледните и новогодишните празници. Свидетелката и майката
на ищеца го посещавали в ареста на бул.“Г.М. Димитров“. Знае, че условията там
били нечовешки, хората вътре се държали лошо с ищеца. При посещенията в ареста
брат и плачел, бил психически нестабилен и притеснен. По време на мярката за неотклонение
домашен арест бил също зле, тъй като ищецът виждал как майка му и свидетелката
не се справели добре финансово. Ищецът не искал да споделя с тях, почти не говорел, чувствал се зле. И
сега продължавал да си спомня какво е изживял.
Въз основа
на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършено престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
На
обезщетение от Държавата подлежат тези вреди, които са пряка и непосредствена
последица от воденото наказателно производство.
При
незаконно обвинение Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ чрез своя процесуален
субституент П. на Р България. Тази отговорност се извежда от възложените на П.
в Конституцията правомощия по осъществяването на ръководство и надзор върху
разследването, вкл. внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение,
повдигане на обвинение, събиране на доказателства, съставяне на обвинителен акт
за предаване на обвиняемия на съд, доказване на обвинението в съда.
В съдебната
практика няма спор, че началото на производството се определя от датата на
първоначалния акт на съответния компетентен орган, в който се съдържа твърдение
за извършено от лицето престъпление, с който се засяга положението на
обвиняемия. Крайната датата е тази, на която лицето е уведомено за прекратяване
на предприетите срещу него правни действия .
По делото
безспорно се установи, че наказателното производство срещу ищеца за извършено
престъпление по чл.198 ал.1 от НК е започнало на 18.10.2012г. и приключило на 04.05.2016г., когато е влязла
в сила оправдателната присъда, която е поставила края на наказателното
производство срещу ищеца.
Наказателното
производство на досъдебна и на съдебна фаза е продължило 3 г., 6м. и 16дни. По
отношение на ищеца е взета най-тежката мярка за неотклонение задържане под
стража за период от 18.10.2012г. до 11.01.2013г., след което бил под домашен
арест до 6.04.2013г. Т.е. ищецът е бил
лишен от свобода за срок от 5м. и 16 дни. Повдигнато му е било обвинение за тежко
умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от
3г. до 10г. Предприетите срещу ищеца процесуални действия са били интензивни с
оглед на взетите мерки за неотклонение. Наказателното производство спрямо ищеца
е продължило извън разумния срок, въпреки че делото не е било фактическа или
правна сложност.
Към момента,
когато е започнало наказателното производство ищецът е бил на 25г., работил,
грижел се за майка си и сестра си. Бил е неосъждан. Паралелно с настоящото
наказателно производство , срещу ищеца се
е водило друго наказателно производство, отново за грабеж на златни
бижута.
Установи се
от свидетелските показания, че ищецът е търпял и силни отрицателни емоции по
време на задържането му под стража. Оплаквал се от условията в ареста.
Притеснявал се за финансовото обезпечаване на семейството си. След задържането
в ареста останал без работа. Променил се, станал затворен, не споделял със
семейството си. Воденото незаконно наказателно производство срещу ищеца е
оставило негативен ефект върху живота му.
Съгласно задължителната
съдебна практика всяко лице, срещу когото е образувано наказателно производство
търпи вреди – емоционални, психически и имуществени, но вредите, които са
специфични и които са в повече от нормално претърпяното следва да бъдат
установени.
Съдът приема, че ищецът е търпял неимуществени
вреди от воденото срещу него наказателно производство. В този случай на ищеца
следва да се определи обезщетение за
търпените вреди. Съгласно ППВС № 4/1968
г. на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят
като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Обезщетението
за неимуществени вреди съдът определя по справедливост /чл.52 от ЗЗД/.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди
него. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ такива,
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно
или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан (респ. -
наказателното производство е прекратено) по всички обвинения или по част от
тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането
му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв
начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното
му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук,
включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите
и пр. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта
за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки
отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни
или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на
отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло (така и
Определение № 830 от 22.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2017 г., III г. о.,
ГК).
Освен изложените критерии, при определяне на
дължимото справедливо обезщетение съдът следва да съобрази икономическата
конюнктура в страната и практиката на съдилищата по подобен вид дела.
Съобразно изложените
критерии, съдът съобрази, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за тежко
умишлено престъпление . Наказателното производство, въпреки, че се е развило в
рамките на 3г., не е приключило в разумен срок с оглед фактическата и правна
сложност на делото и факта, че е разгледано на една съдебна инстанция.
Продължило е необосновано дълго, като се има предвид, че се касае за грабеж на
златно синджирче с висулка на стойност 540лв. с един пострадал. Ищецът е бил
подложен на ограничения, изведен е от семейството си и от социалната си среда, загубил
е работата си. В ареста е прекарал почти 3 месеца при изключително лоши
условия. Съдът не намира за необходимо да изисква от ищеца да установява
твърденията си в исковата молба досежно лошите условия в ареста на
бул.“Г.М.Димитров“ през 2012г. Фактът, че условията в арестите и затворите в
страната са в разрез с международните стандарти е изрично установен в пилотното
решение „Н. и др. срещу България“ на
Европейския съд по правата на човека. Отделно от това, в доклад на Омбудсмана
за проверка, извършена като Национален превантивен механизъм по чл.19 ал.2 от
Закон за Омбудсмана, са отразени условията в арест „Г.М.Димитров“ – гр. София[1].
В началото на доклада се посочват условията в ареста, установени при проверка
от 2012г., т.е. актуална към момента, в който ищецът е бил задържан. Описаните
в доклада констатации съвпадат с твърдените от ищеца условия в ареста, които
съобразно международните стандарти се приемат за нечовешки и унизителни и
нарушават правата на ищеца по чл.3 от ЕКПЧ („Никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание“). Въпреки, че
конкретните условия в ареста са пряк резултат от бездействията на
затворническата администрация /ГДИН/ към Министерството на правосъдието, това
обстоятелство не изключва пряката причинно-следствена връзка между вредите,
които ищецът е търпял от тези условия при престоя си в ареста по наложената му
незаконна мярка за неотклонение „задържане под стража“, и незаконното обвинение
по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, с което П. е сложила началото на
цялостното незаконно предприето наказателно преследване срещу него. С решение №
204/ 22.10. 2019г. по гр.д. № 4636 по описа за 2018г., ВКС, ІV г.о. приема, че
„увреденото лице /ищецът/, съгласно чл.122 ал.1 от ЗЗД може и следва да получи
в рамките на глобално определяното му по размер обезщетение по чл. 52 от ЗЗД,
във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, репарация и за болките и страданията си
поради конкретните условия при престоя му в ареста, които са неразривна част от
болките и страданията, причинени му от незаконно предприетото от държавното
обвинение, цялостно наказателно преследване срещу него“. Ето защо при
определяне размера на следващото се обезщетение, следва да се съобразят
неимуществените вреди, които ищецът е търпял от лошите условия в следствения
арест
През
времетраене на незаконното наказателно производство ищецът е участвал в немного
на брой процесуално следствени действия – разпит, личен обиск, съдебно
заседание по искането на прокурора по чл.64 ал.1 от НПК, съдебно заседание по
обжалване на мярката, съдебно заседание по изменение на мярката за неотклонение,
съдебно заседание по обжалване на мярката за процесуална принуда, предявяване
на разследването, осем съдебни заседания пред съда по време на разглеждане на
делото пред СРС.
С оглед на
незаконното му обвинение ищецът е търпял стрес и притеснение за своята съдба и
тази на семейството си, неприятни изживявания във връзка с недостига на парични
средства в семейството му по времето, когато не е могъл да полага труд.
Съдът
съобрази също, че срещу ищеца се е водило и второ наказателно производство по
друго обвинение за друго подобно престъпление против собствеността. От
показанията на св.Томова следва, че ищецът е бил задържан и по другото наказателно
производство. В този смисъл съдът приема, че ищецът е изживял общи негативни
емоционални неудобства във връзка с водените две наказателни производства, но
търпените по време на ареста вреди следва да се съобразят индивидуално, тъй
като няма данни преди задържането му под стража по това дело, ищецът да е бил
задържан по друго дело. Ищецът е бил задържан за значителен период от почти 3
месеца без П. да е извършила процесуално следствени действия по наказателното
разследване /така и в мотивите на съдебните състави, разгледали молбата на
ищеца за промяна на мярката за неотклонение/. Това поставя под съмнение
необходимостта от взетата най-тежка мярка за неотклонение.
Досежно
икономическата конюнктура в страната следва да се посочи, че минималната
работна заплата в страната в периода 2012 - 2016г. е била 290лв. през 2012г. ,
като по време на наказателното производство, водено незаконно срещу ищеца, до 2016г.
е нараснала на 420лв.
Преценявайки изложеното
и съобразявайки насоките, дадени в ППВС
№4/68г. и критериите на чл.52 от ЗЗД,
съдът приема, че сумата от 5 000лв. е справедлив еквивалент за търпените от
ищеца неимуществени вреди. До размера на първоначално предявения размер от 50 000лв.
иска за неимуществени вреди следва да се отхвърли.
Ищецът
претендира законната лихва за забава върху присъдената сумата от приключване на
наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда на 04.05.2016г.
до окончателното изплащане. Ответникът е повдигнал възражение за изтекла
погасителна давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД върху лихвата за забава 3 г. преди
подаване на исковата молба. Възражението е основателно. Съгласно разпоредбата
на чл.111 б.“в“ от ЗЗД с изтичането на 3г. давност се погасяват вземанията за
лихви и други периодични плащания. Ето защо ответникът дължи на ищеца лихва за
забава върху присъдената главница от 10.03.2018г. (3г. преди подаване на
исковата молба) до окончателното изплащане.
Искът за
имуществени вреди е основателен в претендирания размер от 500лв. В този
размер се установи, че ищецът е заплатил
адвокатски хонорар на ангажираните от него в наказателното производство адвокати.
Разноските по воденото наказателно производство се присъждат като имуществени
вреди. Този разход стои в непосредствена връзка с незаконно
повдигнатото обвинение в престъпление. Ищецът претендира лихва за забава върху
присъдената
сума имуществени вреди от 04.05.2016г. до окончателното изплащане. Съобразно
възражението на ответника за изтекла давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД и
изложените вече от съда съображения в тази насока, на ищеца се следва лихва за
забава върху присъдената главница за имуществени вреди от 10.03.2018г. до
окончателното изплащане.
Не е
необходимо съдът да определя конкретно размера на законната лихва върху всяка
главница. Тя ще се изчисли към момента на заплащане на дължимите главници.
По
разноските:
Съгласно
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
Ищецът
представя списък с разноски . Претендира 2600лв. за адвокатска защита.
Ответникът оспорва
размерът на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно по размер.
Сочи, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и е приключило в
едно съдебно заседание.
Съдът намира
възражението на ответника за неоснователно. Размерът на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца, не е прекомерно по размер и е определено
дори под минималния размер възнаграждение за този размер искове съобразно чл.7
ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения.
Съобразно
размера на уважената част на двата иска, ответникът дължи на ищеца
възнаграждение за адвокат в размер на 283,40лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на РБ.да заплати на И.Г.Г., ЕГН **********,
адрес: *** на основание чл.2 ал.1 т.3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди следните суми: сумата
от 5 000 (пет хиляди) лв., ведно със законната лихва от 10.03.2018г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили вследствие на незаконно повдигнато обвинение и неоснователно
водено наказателно производство по НОХД № 1055/2014г. на Софийски районен съд,
сумата 500лв., ведно със законната лихва от 10.03.2018г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -
заплатено адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по
НОХД № 1055/2014г. на Софийски районен съд, както и сумата 283,40лв. разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата между
уважения размер от 5 000лв. и предявения размер от 50 000лв., ведно с
лихвата за забава, както и исковете за
присъждане на мораторна лихва върху претендираните главници над присъдения
размер и период.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: