РЕШЕНИЕ
№ 554
гр. Плевен, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на десети
ноември две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА
Членове: ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА
НЕДЯЛКО
ИВАНОВ
при секретар БРАНИМИРА МОНОВА
и с участието на прокурор АННА БАРАКОВА
изслуша докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов
по касационно административно дело № 817/2023 г.
Производството е по чл. 208 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от П.С.С.,
ЕГН ********** *** срещу решение № 138/16.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 2271/2022
г. на Районен съд – Плевен.
В жалбата се излагат доводи за
отмяна на решението, тъй като автомобилът не е бил паркиран в забранена зона,
за които обстоятелства е представен снимков материал, който доказва че не е
изпълнен състава на вмененото му нарушение. Моли да бъде отменено изцяло
обжалваното решение, а по същество – да бъде отменено НП.
В съдебно заседание касаторът – П.С.С.
се явява лично. Поддържа подадената касационна жалба и моли да се отмени решението
на районния съд и наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът по
касация – Началник Първо районно управление при ОД на МВР - Плевен, не се
явява, не се представлява.
В съдебно заседание прокурорът от
Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна. Счита, че правилно и законосъобразно административно- наказващият
орган и Районен съд – Плевен са приели, че е извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, което е потвърдено от събраните по
първоинстанционното дело гласни и писмени доказателства.
Настоящият състав на Административен
съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон,
въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решението си съдът е потвърдил наказателно
постановление № 21-1772-000094 от 23.11.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР -
град Плевен, Първо РУ, с което на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено на П.С.С.,
ЕГН ********** *** административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за
извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, затова че на 27.09.2021 г., в 10:15
ч. в гр. Плевен, на ул. „Панайот Волов“, като водач на лек автомобил „Деу Резо“
с рег. № ***, собственост на М.Г.Т., паркира върху тротоара.
Настоящата инстанция намира, че
решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на
материалния закон.
Първоинстанционният съд е обсъдил
доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и е изложил мотиви, които
изцяло се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Пред РС- Плевен са събрани
категорични и безспорни доказателства за това, че П.С.С. е
автор на нарушението по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за което е
санкциониран с обжалваното от него НП.
Съгласно чл. 94, ал. 3
от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.
Действително
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП допуска паркиране на пътно превозно
средство върху тротоар в населено място, само ако той е определен от
собственика на пътя като място за паркиране, а данни и доказателства за това,
че мястото върху тротоара, където е паркирал касаторът на посочената дата, да е
било определено като място за паркиране липсват.
РС е изяснил фактическата
обстановка, като е събрал категорични и безспорни
доказателства относно нарушението.
Правилно РС не е
приложил чл. 28 от ЗАНН, тъй съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и
наказания, т.е. законодателят изрично е изключил нарушенията по ЗДвП
от категорията нарушения, които могат да бъдат определени като „маловажен
случай“.
Предвид горното,
настоящата инстанция намира, че решението като законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на
основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила решение №
138/16.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 2271/2022 г. на Районен съд –
Плевен.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.