О    П    Р    Е    Д    Е    Л    Е    Н    И    Е

 

 

N 216

гр.Перник, 12.11.2019 г.

 

 

В      И   М  Е   Т   О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Пернишкият окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Калин Баталски

            Членове: Виктор Георгиев

                    Бисер Петров

          

при секретаря ----------- като разгледа докладваното от съдията Петров ВАХД N 316 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С протоколно определение от 07.10.2019 г. по АНД № 293/2019 г. по описа на районен съд Радомир е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП Радомир за отстраняване на процесуални нарушения.

Против така посоченото определение е постъпил въззивен протест от РП Радомир. Твърди се, че същото е незаконосъобразно като се развиват оплаквания в няколко насоки. На първо място, от формална страна липсвало наименованието определение, както и позоваване на конкретен текст въз основа на който е постановено прекратяването. По същество се счита, че съдът може да прекрати съдебното производство по глава 28 НПК само когато не са налице основанията по чл.78а НК, какъвто настоящият случай, според прокурора, не е. Твърди се също така, че съдът неправилно е приел, че нормата на чл.345, ал.2 НК е бланкетна, както и че делото е следвало да се разгледа в рамките на изложената с обвинителния акт фактическа обстановка.

Подсъдимият не е изразил становище по протеста.

Пернишки окръжен съд, след като взе предвид гореизложеното, намери следното:

Постановеното прекратяване на съдебното производство, като краен резултат е правилно, поради което протестираното определение следва да се потвърди.

Бланкетна норма не е нормативно закрепен термин, това е теоретично понятие, използвано и в съдебната практика. Според общоприетото теоретично разбиране бланкетните диспозиции са тези, които отпращат за един, за няколко или за всички елементи на престъплението към правна норма от друг нормативен акт, така тяхното съдържание се запълва от това на нормата, към която се препраща. Бланкетната диспозиция насочва към запълващия нормативен акт и осигурява намирането му или като изписва неговото наименование, или като сочи неговия предмет на правно регулиране.

Престъплението предвидено в чл.345, ал.2 НК е типичен пример за бланкетна норма, при която се препраща към друг /и/ нормативен акт, извън НК, който да я допълни и изясни откъм предвидения „надлежен ред“ за регистрация на ППС. Доводите на прокурора в противната насока са несъстоятелни. Доколкото съдебната практика в този смисъл е константна, настоящият състав не намира за необходимо да излага по- подробни мотиви. В диспозитива на обвинението следва да се посочат нормативните актове, които предвиждат съответния „надлежен ред“ и конкретните текстове от тези актове. В конкретният случай, прокурора не е сторил това, в неговата пълнота, дори в обстоятелствената част на предложението по чл.375 НПК /липсва цитиран конкретен текст от посочената за нарушена Наредба № 1-45/.

Неоснователно е също така виждането на представителя на обвинителната власт, за това, че съдът има правомощия да прекрати съдебното производство само ако не са налице предпоставките по чл.78а НК. С изменението на чл.377, ал.1 НПК обнародвано в ДВ бр.7/2019 г., като основание за прекратяване на производството и връщане делото на прокурора е предвидено и допускането на „отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия“.

Няма никакъв спор, че незапълване на бланкетната норма на чл.345, ал.2 НК с конкретно съдържание е отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемият, а именно да разбере в какво точно е обвинен, поради което се явява и съществено. Оттук и правилността, като краен резултат на постановеното прекратяване.

За пълнота следва да се отбележи, че част от възраженията на прокурора са уместни, но те не променят крайният извод на съдебните инстанции и затова не могат да бъдат уважени.

Видно от материалите по делото, същото е било разпределено на съдия А.И., който е държал разпореждане по реда на чл.377 НПК и е насрочил делото в открито съдебно заседание. След това делото е преразпределено на друг докладчик, който е продължил процесуалните действия на първия, вместо да ги преповтори. Така, на първо място, е нарушен принципа за неизменност на съдебния състав. На второ място, с оглед спецификата на производството по глава 28 НПК, настоящият докладчик в районния съд, е пропуснал да извърши собствена преценка на въпросите предвидени в чл.377, ал.1 НПК, които са процесуална предпоставка за допустимост за разглеждане на делото по същество в открито съдебно заседание. Именно това е наложило и погрешното преценяване на същите тези въпроси във фаза в която това не е допустимо.

Отмяната обаче на протестираното определение и връщане делото на първия съд за пълно провеждане на производството по глава 28 НПК, би било проява на ненужен формализъм и загуба на процесуално време. Това е така, тъй като, както вече се отбеляза, крайните изводи на районния съд за допуснато отстранимо същество процесуално нарушение на процесуалните правила от прокурора, са правилни. При евентуалното ново внасяне на предложение по чл.375 НПК, районния съд ще следва да спази стриктно предписаната от закона процедура. 

Водим от горното съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

Потвърждава протоколно определение от 07.10.2019 г. по АНД № 293/2019 г. по описа на районен съд Радомир с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП Радомир за отстраняване на процесуални нарушения.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: