Решение по дело №427/2013 на Окръжен съд - Перник

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 248/24.04.2014 год.  гр.Перник

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 24.03.2014год. /двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година/ в състав:

 

                                                 Председател: Рени Ковачка

 

при секретаря Росица Игнатова и в присъствието на прокурора................................ като разгледа докладваното от съдията   гр.дело № 427 по описа за 2013 год., и за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

Предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД, във връзка с чл. 86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства Р.В.П. *** моли съда да постанови решение, с което да осъди  Н.Я.Р.С. от гр.Г. , Г.  да му заплати сумата от 120 000 лева , представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по повод смъртта на неговия син – В. Р. В. в резултат на непозволено увреждане- претърпяно пътно транспортно произшествие на ***год., ведно с лихва за забавено плащане, считано от датата на пътнотранспортното произшествие- ***год.  до окончателното изплащане на сумата, както да му заплати направените по делото разноски.

Ответницата Н.С. не е изразила становище по така предявения иск, нито е изпратила представител за участие по делото.

Пернишкият окръжен съд като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за установено и доказано от правна и фактическа страна следното:

За да се ангажира отговорността на ответницата за непозволено увреждане е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на деяние/ действие или бъздействие/, настъпили вреди, противоправност на деянието, причинна връзка между вредите и това поведение, вина от страна на причинителя на вредите. В тежест на ищеца в настоящото производство е да докаже противоправното поведение на ответницата, неимуществените вреди, настъпила от твърдяното деяние / действие/, причинната връзка между деянието и настъпилите вреди. Доколкото съгласно нормата на чл.45 , ал.2   от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, то в тежест на ответницата е да докаже, че не е действала виновно.

По този начин съдът е разпределил доказателствената тежест по делото, съобразно което са дадени и указания на страните за ангажиране на доказателства.От ангажираните от ищеца такива и неоспорени от ответницата, се установява, че на ***год. синът на ищеца-В. В.  се е возел на предната седалка на автомобила, управляван от ответницата / лек автомобил Ровер- Дискавъри с рег.№ ***/, когато на ляв завой, движейки се по националната магистрала L3010 в посока Р.- Б., същата загубила контрола върху превозното средство, влязла в лентата за насрещно движение и се ударила в движещия се в тази лента автомобил. / лек автомобил „Ауди – S6” с рег.№ ***/. При удара, В.  получил множество тежки наранявания, в резултат на които по-късно умира, независимо от своевременно оказаната му медицинска помощ. Пътнотранспортното произшествие е настъпило в светлата част на деня, при липса на подвижни или неподвижни препяствия на пътя или други обективни причини- напр.техническа неизправност на автомобила, управляван от ответницата, налагащи  или причиняващи навлизане в лентата за насрещно движение. В момента на произшествието, отевтницата е била утопребила алкохол. Както вече се посочи по-горе, горната фактическа обстановка се установява от  представените от ищеца писмени доказателства- протокол за пътнотранспортно произшествие от ***год., съставен от полицейски участък Б., акт за смърт, съставен отслужител на служба гражданско състояние: Ф.М., от доклад за пътнотранспортното произшествие- изготвен от на ***год. от Главен комисар Б., както и от изготвената и изслушана по делото съдебно-автотехническа експертиза.

От  показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. Й. се установява, че ищецът е понесъл изключително тежко новината за смъртта на единствения си син, като продължава да страда от неимоверната загуба и към настоящия момент. Свидетелката, която живее на семейни начала с ищеца от шестнадесет години, установява, че заедно с него е отгледала В. и са живеели в едно домакинство. Баща и син са са роботили заедно до заминаването на В. в Г. , разбирали са се и са си помагали взаимно. След като узнал за смъртта на сина си , ищецът започнал  да поема  успокоителни и не можел да работи. Трудно приел случилото се. Неразбирателството с дъщеря си /която живее в Г./  и липсата на контакти с нея правела загубата на едниствения му син по-тежка и по-непреудолима.

Гореизложеното налага категоричен извод за това, че на ***год., в околността на Б. ответницата е причинала  пътнотранспортно произшествие, управлявайки автомобила си в неадекватно – в следствие употребата на алкохол състояние и несъобразявайки се с правилата за движение и конкретната пътна обстановка. В резултат на пътнотранспортното произшествие и по нейна вина е настъпила и смъртта на пътуващия в автомобила В. - син на ищеца в настоящото производство. Установени са претърпени от последния неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на сина му, както и наличието на  причинна връзка между поведението на ответницата и причинените  на ищцеца вреди.

С оглед на това съдът намира, че искът с правно основание чл.45 ЗЗД е доказан по своето основание. Въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на св. Й. и съобразявайки принципа за справедливост , визиран в чл.52 от ЗЗД счита, че сумата от 98 000 лева ще обезщети справедливо ищеца за претърпените от него неимуществени вреди , изразяващи се в мъки и душевни страдания . При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид обстоятелството, че между ищеца и сина му е имало изградени много близки отношения, както и че се касае за загуба на дете.

По изложените съображения съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца  сумата от 98 000 лева , като за разликата до пълния предявен размер , исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Тъй като в случая се касае за отговорност за вреди от непозволено увреждане, то с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът е в забава и без покана, поради което ответницата следва да заплати законната лихва върху посочената главница, считано от датата на ПТП – ***год. до окончателното им изплащане.

Поради изхода на делото, направеното в тази връзка искане и приложените доказателства, ответницата следва да заплати на ищеца  направените по делото разноски , които са в размер на 313.60 лева , а по сметка на Пернишки окръжен съд държавна такса в размер на  3 920 лева .

По делото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие  № *** между ищеца и адв. И.Й. , в който изрично е посочено че е безплатно , поради затруднен материален интерес. Доколкото този договор не е бил оспорен от ответната страна при представянето му, то същият представлява доказателство за отразените в него обстоятелства . Договорът  е подписан и от упълномощителя и от адвоката, тоест и двете страни са се съгласили представителството по делото да бъде извършвано от адвоката безплатно. Предвид на това, при наличието на представен договор за правна помощ и съдействие, сключен при условията на чл.38, ал.1 ,т.2 от Закона за адвокатурата, отразеното в него и изхода от спора, приключил с частичното уважаване на исковата  претенция , то съдът намира че са налице условията на чл.38, ал.2 , вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.78 от ГПК за присъждане и на възнаграждение в полза на адв. Й. в размер на 3 470 лева , съответствуващ на уважената част от иска и на чл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 / 2004год.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

                    Р      Е      Ш     И     :

 

ОСЪЖДА Н.Я.Р.С. , родена на ***год. и с адрес : *** да заплати на Р.В.П. с ЕГН ********** *** сумата от 98 000 лева / деветдесет и осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпяните от него неимуществени вреди, изразяващи се в мъки и душевни страдания в резултат на непозволено увреждане – пътнотранспортно произшествие, станало на ***год. в Г. в резултат на което е загинал сина му- В. Р. В. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането ***год.  до окончателното изплащане на сумата , както и 313.60 лева  направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата до пълния предявен размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.Я.Р.С. , родена на ***год. и с адрес : *** да заплати на адвокат И.Й. с ЕГН  ********** ***, *** адвокатско възнаграждение в размер на 3 470 лева /три хиляди четиристотин и седемдесет лева/, както и да заплати по сметка на ПЕРНИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса по делото в размер на 3 920 лева /три хиляди деветстотин и двадесет лева/ .

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

.

 

                               СЪДИЯ: