РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 30.01.2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, тричленен административен състав, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР ПАПУРКОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д. № 26/2023 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е образувано по жалба на Г.А.А. ЕГН **********, адрес: ***, подадена против Решение № 464 от 30.12.2022 г. на Общински съвет - Луковит, с което е одобрена план-сметка за необходимите разходи за услугите по събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, както и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в община Луковит през 2023 година съгласно Приложение № 1, неразделна част от решението, и е определен размер на таксата за битови отпадъци за 2023 г. поотделно за всяко населено място в община Луковит, съгласно Приложение № 2, неразделна част от обжалваното решение.
Според жалбоподателя, не е ясно какво е становището на постоянните комисии на общинския съвет по предложението за приемане на обжалваното решение, както и дали са обсъждани от комисията предложенията, възраженията и др. писмени становища на гражданите по време на общественото обсъждане. В жалбата се сочи още, че към решението на Общински съвет – Луковит не са публикувани Приложение № 1 и Приложение № 2, въпреки че същите са били обявени като неразделна част от решението. Според оспорващия А., не е изпълнено и изискването на чл. 22, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, а именно – разгласяването на Решение № 464 от 30.12.2022 г. на Общински съвет – Луковит да стане чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, като оспорващият счита, че това изискване е кумулативно и нормата на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 66, ал. 1 от АПК. Цитира и практика на Върховния административен съд.
С молба с вх. № 2361/22.08.2023 г. в АдмС Ловеч /л. 231/ жалбоподателят А. изрично е уточнил, че обжалва т. 2 от Решение № 464 от 30.12.2022 г. на Общински съвет – Луковит, с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2023 г. поотделно за всяко населено място в община Луковит, съгласно Приложение № 2, неразделна част от решението.
По жалба на Г.А.П. ***, чрез адв. С.В.М. от САК, подадена срещу Решение № 464 от 30.12.2022 г. на Общински съвет – Луковит, е било образувано адм. дело № 85/2023 г. по описа на АдмС Ловеч.
Жалбоподателят сочи, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Според изложеното в жалбата, в Решение № 464 от 30.12.2022 г. на Общински съвет – Луковит, като правно основание за приемането му е посочена разпоредбата на чл. 79 от АПК, която е неприложима, доколкото касае приемането на подзаконови нормативни актове, а процесното решение представлява общ административен акт. Развиват се и доводи, че в решението липсват мотиви за неговото приемане, както и че ползването на данъчната оценка като основа за определяне на размерите на таксата за битови отпадъци е недопустимо, като това следва да става според количеството на битовите отпадъци. Претендират се и сторените по делото разноски.
От страна на
жалбоподателя Г.П., чрез адв. С.М. от САК и адв. С.З. от САК, е постъпила молба
с вх. № 2005/07.07.2023 г., в която изрично е направено уточнение, че се
обжалва Решение № 464/30.12.2023 г. на Общински съвет – Луковит в частта, в която е определен
размерът на таксата за битови отпадъци, съответно и Приложение № 2, неразделна
част от същото. В молбата ясно се сочи, че незаконосъобразните
положения, свързани с план-сметката не подлежат на самостоятелно оспорване.
С Определение № 935 от 14.09.2023 г. производството по адм. дело № 85/2023 г. по описа на АдмС Ловеч е прекратено и е присъединено към адм. дело № 26/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч за общо произнасяне по жалбите.
С разпореждане от з.с.з. от 14.09.2023 г. са
конституирани страните по делото.
Обявлението за оспорване на Решение № 464 от
30.12.2022 г. на Общински съвет – Луковит, в частта му по т. 2, с която е
определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2023 г. поотделно за всяко
населено място в община Луковит, съгласно Приложение № 2, неразделна част от
решението, е публикувано в „Държавен вестник“, бр. 81 от 26.09.2023 г. в
съответствие с изискването на чл. 181, ал. 1 от АПК /л. 250/.
Копие от обявлението е поставено на таблото за обяви на Административен съд – Ловеч /л. 240/, публикувано е на Интернет страницата на Административен съд – Ловеч /л. 246-247/ и е изпратено на ВАС на РБ за публикуване на Интернет страницата на Върховен административен съд /л. 245/, съобразно изискването на чл. 181, ал. 2 от АПК.
От страна на Общински съвет - Луковит е депозирано становище с вх. № 2753/06.10.2023 г. в АдмС Ловеч, в което се развиват доводи за недопустимост и неоснователност на подадените от А. и П. жалби. Сочи се, че оспореното решение на общинския съвет, с което е одобрената план-сметка за разходите по дейности не представлява индивидуален или общ административен акт, който да подлежи на самостоятелен контрол, като то е постановено в кръга на правомощията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА и чл. 66 ЗМДТ по повод определяне размера на местните такси.
Според ответника, по отношение на жалбоподателя Г.А. липсва правен интерес да оспорва процесното решение на Общински съвет – Луковит, доколкото А. е общински съветник и като такъв няма пряк личен интерес да обжалва решенията на съвета, от чийто състав е.
По отношение на оспорването на Г.П. в становището се излагат аргументи, че същото е просрочено, доколкото процесното решение е публикувано на сайта на Община Луковит на 06.01.2023 г., а жалбата е подадена на 09.02.2023 г., и в този смисъл не са спазени нито 14-дневният срок по чл. 149 от АПК за оспорване на индивидуален административен акт, нито посоченият в чл. 179 от АПК едномесечен срок за обжалване на общ административен акт.
На следващо място, в становището се излагат подробни доводи относно приложимата редакция на чл. 67 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, като се сочи, че същата не поставя ограничение пред общинските съвети да използват данъчната оценка на имотите при определянето на размера на таксата за битови отпадъци.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.А. се явява лично и с адв. М.И. от
ЛАК, като поддържат жалбата на заявените в нея основания и развиват доводи по
същество. Излагат, че в решението на Общински съвет – Луковит не са посочени
мотиви защо именно данъчната оценка е в основата на облагането. С представен в
о.с.з. списък по чл. 80 от ГПК на л. 309 от делото са заявени за присъждане разноски
по делото, както следва: 10 лв. – държавна такса за образуване на делото, 40
лв. – такса за публикуване на обявление в Държавен вестник, 1000 лв. –
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие на л.
275 от делото.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.П. поддържа жалбата и моли съда да
уважи същата. С представена в о.с.з. молба от адв. С.М. от САК на л. 310 от
делото се претендират разноски, както следва: 10 лв. – държавна такса за
образуване на делото, 30 лв. – такса за публикуване на обявление в Държавен
вестник, 1200 лв. – адвокатски хонорар за завеждането на делото, съгласно
договор за правна защита и съдействие на л. 133-гръб от присъединеното адм. дело
№ 85/2023 г. по описа на АдмС Ловеч и 600 лв. – адвокатски хонорар за
процесуално представителство по делото, съгласно договор за правна защита и
съдействие на л. 272 от делото.
Ответникът - Общински съвет – Луковит, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище с вх. № 25/08.01.2024 г. /л. 302/ не възразява да се даде ход на делото и излага доводи по съществото на спора. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на оспорващите. Не претендира разноски.
Представителят на ОП - Ловеч дава заключение за неоснователност на жалбите и счита, че при издаването на Решение № 464 от 30.12.2022 г. на Общински съвет - Луковит са спазени административнопроизводствените правила, материалноправните предпоставки, както и че е издаден от компетентен орган и в съответствие с целта на закона.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.11.2022 г. от кмета на Община Луковит до председателя на Общински съвет – Луковит е депозирано предложение за проект на решение за приемане на план-сметка за необходимите разходи за дейностите по събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в община Луковит през 2023 г. и размера на такса за битови отпадъци за жилищни и нежилищни имоти на предприятия и граждани за 2023 г. /л. 186 и следв./. Предложението е съпътствано от мотиви /л. 189-192/, проект за решение /л. 193/, ведно с Приложение № 1 - план-сметка /л. 194/ и Приложение № 2 – промили на такса битови отпадъци за физически и юридически лица за 2023 г. /л. 195/.
На Интернет страницата на Община Луковит е било публикувано съобщение /л. 126/, с което на заинтересованите лица е предоставен 30-дневен срок, считано от датата на публикуване, за предложения и становища по предложението. Като дата на откриване е посочена 26.11.2021 г., а като дата на приключване – 26.12.2021 г.
По делото от страна на ответника е представена Справка за предложения и становища по предложението относно приемането на план-сметката и размера на таксата за битови отпадъци за 2023 г. /л. 127-131/. От същата е видно, че са постъпили 3 бр. писмени запитвания и предложения във връзка с проекта. По същите не са вписани никакви мотиви относно приемането, респективно неприемането им, като същите не са и обсъдени. Единствено в колона 3 от справката, озаглавена „Приема/неприема предложението“, е отбелязано следното: „Няма конкретно предложение“.
До общинските съветници при Общински съвет – Луковит на 20.12.2022 г. е била изпратена покана за насроченото на 30.12.2022 г. заседание на колективния орган, ведно с материалите за заседанието /л. 183-185/.
Предложението на кмета на Община Луковит е било обсъдено в една постоянна комисия на Общински съвет – Луковит – ПК „Бюджет, икономика, национални и европейски програми“ на 22.12.2022 г. /л. 132/.
На свое заседание на 30.12.2022 г. /протокол на л. 133 и следв./, след като е обсъдил предложение с вх. № ОбС-214/25.11.2022 г. от кмета на Община Луковит, Общински съвет - Луковит е приел оспореното в настоящото производство Решение № 464/30.12.2022 г., с което на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и във връзка с чл. 79 от АПК, въз основа на обстоятелствата, фактите и мотивите, изложени в предложение с вх. № ОбС-214/25.11.2022 г. е одобрена план-сметка за необходимите разходи за дейностите по събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в община Луковит през 2023 г. съгласно Приложение № 1, неразделна част от решението и е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2023 г. поотделно за всяко населено място в община Луковит, съгласно Приложение № 2, неразделна част от решението /л. 143, л. 152-154/.
Решението след поименно гласуване е било прието с необходимия кворум, с гласовете на 14 общински съветници, от присъствалите 16 общински съветници /при общ брой 17/ - л. 142, л. 66. След приемането му същото е било публикувано на Интернет страницата на Община Луковит на 06.01.2023 г. /л. 155-156/.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК, приложим на основание чл. 184 от АПК, на законосъобразността на общия административен акт, намира следното:
Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК, чрез публикуване на обявление в бр. 81 от 26.09.2023 г. на „Държавен вестник“ /л. 250/, а копие от обявлението е поставено на определеното за това място в съда на 19.09.2023 г., публикувано е на Интернет страницата на АдмС - Ловеч на 19.09.2023 г. /л. 246-247/ и е изпратено за публикуване на Интернет страницата на Върховния административен съд на 19.09.2023 г. /л. 245/.
По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 182, ал. 2 и ал. 3 от АПК.
Жалбите са редовни по отношение на форма и съдържание, подадени са в
законовия срок. Представени са по делото документи за внесени държавни такси и
такси за обнародване в ДВ на съобщението за оспорване на решението на общинския
съвет, както и съответните адвокатски пълномощни.
Оспорването по жалбата на Г.А. е в срок, доколкото видно от разпечатка
от интернет страницата на общината, удостоверяваща датата на публикуване на
решението /л. 155-156/, Решение № 464 от 30.12.2022 г. на Общински съвет -
Луковит е публикувано на Интернет страницата на общината на 06.01.2023 г., а
депозираната от Г.А. жалба е от 18.01.2023 г. /видно от поставения от ОбС
Луковит регистрационен индекс – л. 4 и л. 95/. Съгласно чл. 179 от АПК, общите
административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за
издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали
в производството пред административния орган. Доколкото обаче в Решение № 464
от 30.12.2022 г. на Общински съвет - Луковит не е посочено пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва, по отношение на същото е приложима разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от АПК, съобразно която - когато в административния акт или в
съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок
може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава
на два месеца.
Оспорването по жалбата на Г.П. също е в срок, доколкото видно от
разпечатка от Интернет страницата на общината, представена от ответния
административен орган, удостоверяваща датата на публикуване на решението /л.
112-113
от присъединеното адм. дело № 85/2023 г. по
описа на АдмС Ловеч /, Решение № 464 от 30.12.2022 г. на Общински съвет -
Луковит е публикувано на интернет страницата на общината на 06.01.2023 г., а
депозираната от Г.П. жалба е от 06.02.2023 г. /видно от системен бон от
„Български пощи“ ЕАД - л. 136 от присъединеното
адм. дело № 85/2023 г. по описа на АдмС Ловеч/. Съгласно чл. 179 от АПК, общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от
съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до
лицата, участвали в производството пред административния орган. С оглед на
което, жалбата е подадена в рамките на месечния срок по чл. 179 от АПК.
Доколкото обаче в Решение № 464 от 30.12.2022 г. на Общински съвет - Луковит не
е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, по отношение на
същото е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, съобразно която -
когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е
указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок
за обжалване по този дял се удължава на два месеца.
Жалбите са подписани и са подадени от лица с активна процесуална
легитимация и пряк и непосредствен интерес – адресати на оспорения акт /като
лица, притежаващи недвижими имоти на територията на община Луковит и явяващи се
данъчно задължени лица за заплащане на определената от Общински съвет - Луковит
такса битови отпадъци/.
По отношение на направеното възражение от страна на ответника за
недопустимост на жалбата на Г.А. поради качеството му на общински съветник,
съдът намира, че същото е неоснователно,
доколкото оспореното Решение № 464 от 30.12.2022 г. на ОбС Луковит засяга
правната сфера на жалбоподателя в лично качество като собственик на недвижими
имоти на територията на гр. Луковит и с. Дъбен, за които дължи такса за
битови отпадъци, а не в качеството му на общински съветник. В случая, правото
на оспорване се свързва с наличието на личен, пряк и непосредствен правен
интерес като задължено лице за ТБО.
От страна на Г.А. са представени доказателства за наличие на личен и
пряк правен интерес от обжалване на Решение № 464 от 30.12.2022 г. на ОбС
Луковит, а именно – приохдни квитанции, издадени от Община Луковит за
заплащането на данък за недвижими имоти и такса за битови отпадъци за имоти в
гр. Луковит и с Дъбен /л. 7, 8/ и справка за неплатени задължения за същите
имоти за 2023 г. /л. 96/. Като отделно в изрично становище с вх. №
1053/10.04.2023 г. в АдмС - Ловеч Общински съвет – Луковит е посочил, че Г.А. е задължено лице за заплащане на такса
битови отпадъци в Община Луковит и същият е декларирал наличие на имот, находящ
се в гр. Луковит, ул. „***и в с. Дъбен, общ. Луковит, ул. „***/л. 98/.
От страна на Г.П. чрез адв. С.М. е постъпила молба с вх. №
1295/04.05.2023 г. в АдмС Ловеч, с която жалбоподателят представя доказателства
за наличие на личен и пряк правен интерес от обжалване на Решение № 464 от
30.12.2022 г. на ОбС Луковит – съобщение
за дължими за 2023 г. данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци в
с. Дерманци, общ. Луковит /л. 138 от
присъединеното адм. дело № 85/2023 г. по описа на АдмС Ловеч/. Като
отделно в изрично становище с вх. № 1054/10.04.2023 г. в АдмС Ловеч Общински
съвет – Луковит е посочил, че Г.П. е
задължено лице за заплащане на такса битови отпадъци в Община Луковит и същият
е декларирал наличие на имот, находящ се в с. Дерманци, общ. Луковит, ул. „***и
на ул. „***/л. 56 от присъединеното адм. дело № 85/2023 г. по описа на АдмС
Ловеч/.
С молба с вх. № 2361/22.08.2023 г. в АдмС Ловеч /л. 231/ жалбоподателят
А. изрично е уточнил, че обжалва т. 2 от
Решение № 464 от 30.12.2022 г. на Общински съвет – Луковит, с която е определен размерът на таксата за
битови отпадъци за 2023 г. поотделно за всяко населено място в община Луковит,
съгласно приложение № 2, неразделна част от решението.
От страна на жалбоподателя Г.П., чрез адв. С.М. от САК и адв. С.З. от
САК, е постъпила молба с вх. № 2005/07.07.2023 г., в която изрично е направено
уточнение, че се обжалва Решение №
464/30.12.2023 г. на Общински съвет – Луковит в частта, в която е определен
размерът на таксата за битови отпадъци, съответно и Приложение № 2,
неразделна част от същото. В молбата ясно се сочи, че незаконосъобразните
положения, свързани с план-сметката не подлежат на самостоятелно оспорване.
Съдът намира, че
оспорването на Решение № 464/30.12.2022 г. на Общински съвет – Луковит е
недопустимо в частта по т. 1 и в частта по т. 2 относно размера на таксата за
битови отпадъци за 2023 г. за всички населени места на територията на община
Луковит, с изключение на гр. Луковит, с. Дъбен и с. Дерманци, на основание чл.
159, т. 1 и 4 от АПК.
Решението на общинския съвет за приемане на план – сметката е част от
производството по определяне размера на таксата за битови отпадъци и на
основание чл. 21, ал. 5 от АПК не е индивидуален административен акт, нито общ
такъв по смисъла на чл. 65 от АПК, поради което не подлежи на самостоятелен контрол
за законосъобразност.
Решението на Общински съвет – Луковит по т. 1 за приемане и одобряване
на план – сметката за необходимите разходи за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането на битовите отпадъци в депа и други съоръжения,
както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
община Луковит през 2023 г., съгласно Приложение № 1, неразделна част от
решението, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Контролът за
законосъобразност на решението за приемане на план – сметката се осъществява в
производството по оспорване на общия административен акт за определяне размера
на таксата. Отделно, съобразно чл. 66,
ал. 3, т. 3 от ЗМДТ, план-сметката за годината подлежи на проверка от Сметната
палата.
С оглед на това, съдът приема, че всички жалби /в случая двете жалби/
са недопустими в частите, с които се оспорва т. 1 от Решение № 464/ 30.12.2023
г. на ОбС - Луковит, за приемане и одобряване на план – сметката за
необходимите разходи за услугите по събирането, извозването и обезвреждането на
битовите отпадъци в депа и други съоръжения, както и за поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване в община Луковит през 2023 г., съгласно
Приложение № 1, неразделна част от решението. В тази част процесното решение
изначално не подлежи на оспорване, тъй като, както вече се посочи, не
представлява индивидуален или общ административен акт, който да подлежи на
самостоятелен контрол. То е постановено в кръга на правомощията на общинския
съвет по чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и чл. 66 от ЗМДТ по повод определяне
размера на местните такси. Конкретният механизъм за това е уреден в чл. 66 -
чл. 67 от ЗМДТ. Решението на общинския съвет, с което се одобрява предложена
план-сметка за разходване на средства по управление на битови отпадъци и
почистване на общината не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, тъй като то няма самостоятелно действие и с него не се
създават конкретни права и задължения за граждани или организации, съответно -
не се засягат непосредствено техни права и свободи. По своя характер това
административно решение е част от производството по определяне на размера на
местните такси за битови отпадъци и съгласно текста на чл. 21, ал. 5 от АПК
също не е индивидуален административен акт. Този акт не е и от категорията на
общите административни актове по смисъла на чл. 65 от АПК, тъй като макар и да
е свързано с неопределен брой лица, няма непосредствено действие, не създава
самостоятелни права и задължения, съответно - не накърнява такива. В този
смисъл е константната практика на ВАС - Определение № 8160 от 27.09.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 8289/2022 г.; Определение № 11271 от 19.07.2019 г. по адм.
дело № 4221/2019 г.; Определение № 3964 от 30.03.2017 г. по адм. дело №
2698/2017 г.; Определение № 8249 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5275/2020
г.; Определение № 4523 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3527/2021 г. и мн.
други/.
По изложените
съображения, жалбите в частта, насочена срещу т. 1 от Решение № 464/30.12.2022
г. на Общински съвет – Луковит, са недопустими и на основание чл. 159, т. 1 от АПК следва да се оставят без разглеждане, като производството по делото се
прекрати в тази част.
По отношение на
решението по т. 2 жалбоподателите не установяват наличието на пряк и непосредствен
правен интерес от оспорване размера на таксата за битови отпадъци за всички
населени места в община Луковит, с изключение на тези, за които са доказали, че
в качеството си на собственици на недвижими имоти /в гр. Луковит, с. Дъбен и с.
Дерманци/
са задължени лица по чл. 64 във връзка с чл. 11, ал. 1 от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/.
Наличието на правен интерес от оспорването на акта е абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба.
Съгласно чл. 147 от АПК, приложим субсидиарно при оспорването на общите
административни актове на основание чл. 184 от АПК, право да оспорват
административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или
законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда
задължения. От представените по делото доказателства и предвид изричното
становище на Общински съвет – Луковит, че А. и П. са задължени лица за
заплащането на ТБО съответно за гр. Луковит, с. Дъбен и с. Дерманци, съдът приема,
че за жалбоподателите е налице пряк и
непосредствен правен интерес от оспорване решението за определяне размера на
таксата за битови отпадъци за 2023 г. не за всички населени места на
територията на община Луковит, а за онези от тях, за които се явяват задължени
лица за заплащане на таксата по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, а именно - за гр.
Луковит, с. Дъбен и с. Дерманци.
По тези съображения, съдът намира, че наличието на правен интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на една жалба. Същият се
изразява в засягането на права, свободи или законни интереси на жалбоподателя,
който интерес е винаги конкретен. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места, както и поземлените
имоти извън тях, които според подробния устройствен план имат предназначението
по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това
се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 64 от ЗМДТ, таксата битови
отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон – данъчно задължени лица
- собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В случая, както вече се
посочи, жалбоподателите притежават недвижими имоти, находящи се на територията
на гр. Луковит, с. Дъбен и с. Дерманци. Поради това, същите са данъчно
задължени лица по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и по силата на препратката
на чл. 64 от същия закон към този текст, дължат заплащане на такса битови отпадъци
за имотите си, а решението в оспорената му част оказва влияние върху правната
им сфера. Ето защо, процесните жалби
следва да се разглеждат само по отношение на частите от решението по т. 2,
касаещи единствено гр. Луковит, с. Дъбен и с. Дерманци, а оспорването на ТБО за
2023 г. по отношение на останалите населени места, извън посочените, следва да
бъде оставено без разглеждане. Жалбоподателите нямат правен интерес да
оспорват т. 2 от решението по отношение на територията на населени места, в
която не притежават собственост или други вещни права.
С оглед на това, жалбите срещу решението по т. 2, извън частта за
определяне на размера на таксата за битови отпадъци за 2023 г. за територията
на гр. Луковит, с. Дъбен и с. Дерманци, следва
да се оставят без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
В този смисъл е и Решение №
6398/14.06.2023 г. по адм. д. № 12521/2021 г. по описа на ВАС.
Съдът намира, че са налице основанията по чл. 159, т. 1 и 4 от АПК за
недопустимост на оспорването на т. 1 и частта от т. 2 от Решение № 464 от
30.12.2022 г. по Протокол № 56 от 30.12.2022 г. на Общински съвет – Луковит,
касаеща определяне размера на таксата за битови отпадъци за 2023 г. за
населените места на територията на община Луковит, с изключение на гр. Луковит,
с. Дъбен и с. Дерманци.
Разгледани по същество жалбите, в допустимите им части, са основателни.
По своята същност решението за определяне размера на ТБО за съответната година е общ административен акт, поради което при преценка за неговата законосъобразност наред с разпоредбите на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, предвиждащи изисквания за кворум и мнозинство при приемане на решението, и ЗМДТ /уреждащи компетентния орган/, следва да се съобразят и нормите на чл. 65-74 от АПК, съдържащи условията за приемане на общи административни актове.
Оспореното решение е прието от Общински съвет - Луковит в изпълнение на правомощието му по чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и на основание чл. 66 и чл. 67, вр. чл. 62 от ЗМДТ, въпреки че тези нормативни разпоредби не са посочени в основанията за приемането му /л. 152/. С него колективният орган е приел план-сметката за 2023 г. и е определил размера на такса за битови отпадъци за 2023 г. за територията на община Луковит. Оспореният акт е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Същият има еднократно правно действие и с него се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица – собственици на имоти, попадащи в обхвата на оспореното решение. Решението на общинския съвет е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и чл. 66 от ЗМДТ и в предвидената в АПК писмена форма. В случая решението обективира валидно изразената воля на мнозинството общински съветници в състава на колективния орган, при проведено поименно гласуване, в съответствие с чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА и чл. 64, ал. 1, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Луковит, неговите комисии и взаимодействието им с общинската администрация за мандат 2019-2023 г., и прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Следователно решението е прието при спазване на нормативно регламентираните изисквания за кворум, мнозинство и поименно гласуване.
В съответствие с изискването на чл. 51, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Луковит, неговите комисии и взаимодействието им с общинската администрация за мандат 2019-2023 г., не по-късно то 7 дни преди заседанието до общинските съветници при Общински съвет – Луковит на 20.12.2022 г. е била изпратена покана за насроченото на 30.12.2022 г. заседание на колективния орган, ведно с материалите за заседанието /л. 183-185/.
Предложението на кмета на Община Луковит е било обсъдено в една постоянна комисия на Общински съвет – Луковит – ПК „Бюджет, икономика, национални и европейски програми“ на 22.12.2022 г. /л. 132/, противно на твърденията в жалбата, като с 3 гласа „за“, 1 „против“ и 1 „въздържал се“ същото е подкрепено от постоянната комисия.
Въпреки това обаче, настоящият състав на съда намира, че при приемане на оспореното решение не е спазена установената форма, допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, разписани в разпоредбите на чл. 66, чл. 69, ал. 2 и чл. 71 от АПК, като е налице и противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
На първо място, следва да се посочи, че обжалваното решение не съдържа релевантни правни основания за издаването му, като отделно налице е непълнота на фактическите основания, каквото е императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В Решение № 464/30.12.2022 г. на Общински съвет – Луковит като единствени правни основания за приемане на общия административен акт са посочени две разпоредби – чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, която урежда правомощията на общинските съвети да приемат правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, и чл. 79 от АПК, съгласно който нормативните административни актове се отменят, изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт. Доколкото процесното решение е общ административен акт, то абсолютно неотносима за неговото издаване се явява разпоредбата на чл. 79 от АПК, касаеща нормативните актове.
С оглед на което, съдът намира, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК, вр. чл. 184 от АПК, доколкото с непосочването на релевантни правни основания за издаването на обжалваното решение е налице неспазване на законоустановената форма на акта. Правните основания имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт като нарушение на неговата форма. Отделно, налице е непълнота на фактическите основания, която ще бъде посочена във връзка с проверката за материална законосъобразност на административния акт.
По отношение на административнопроизводствените правила съдът намира следното:
Съгласно чл. 66, ал. 1 от АПК, откриването на производството по издаване на общ административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до организациите на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите за участие на заинтересованите лица в производството /ал. 2/.
Съгласно чл. 69, ал. 1
от АПК, административният орган определя и оповестява публично по реда,
определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите
лица в производството по издаване на акта – писмени предложения и възражения;
участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; участие в
заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; обществено
обсъждане. Съгласно ал. 2 на същия текст, органът следва да осигури на
заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен
срок, определен от него, който не може
да е по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.
А съобразно чл. 71 от АПК, общият административен акт се
издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията
на заинтересованите граждани и техните организации.
От представените доказателства към преписката се установява неспазването на горецитираните разпоредби.
В конкретния случай не е извършено надлежно уведомяване на обществеността за откриване на производството по издаване на общия административен акт. От представената разпечатка от Интернет страницата на Община Луковит на л. 126 от делото по никакъв начин не се установява кога е публикувано съобщението към заинтересованите лица за представяне на писмени предложения и възражения по предложението за приемане на план-сметка и размера на ТБО за 2023 г.
Същевременно, посоченият
30-дневн срок не съответства на нормативноустановения такъв от един месец съобразно правилото на чл. 69,
ал. 2 от АПК.
Зададеният от органа времеви период за провеждането на
писмени консултации е от 26.11.2021 г.
до 26.12.2021 г., което не
кореспондира с обстоятелството, че предложението е от 25.11.2022 г. /т.е. една
година по-късно/. Дори и да се приеме, че е допусната техническа грешка и
органът е имал предвид, че срокът за провеждане на писмени консултации е от 26.11.2022
г. до 26.12.2022 г., то също е налице неспазване
на изискването на чл. 69, ал. 2 от АПК да бъде осигурен минимален срок от един
месец.
Съгласно чл. 69, ал. 2 от АПК, административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от един месец, считано от деня на уведомяването. В съобщението за издаване на процесното решение, което безспорно е общ адм. акт, тъй като с него се определя размера на ТБО на територията на община Луковит за 2023 г., публикувано на Интернет страницата на Община Луковит /л. 126/ за дата на откриване на писмените консултации е посочена 26.11.2021 г. /най-вероятно органът е имал предвид 26.11.2022 г./, а като дата на приключване - 26.12.2021 г. /най-вероятно органът е имал предвид 26.12.2022 г./. Последният обаче е почивен и неприсъствен ден за Р България – официален празник съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.
Предвид това, срокът по чл. 69, ал. 2 от АПК изтича на 29.12.2022 г. – първия следващ присъствен ден /чл. 60, ал. 6, вр. ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК/ или до тази дата включително на заинтересованите граждани и организации е следвало да бъде дадена възможност за представяне на становища и предложения по проекта, което в случая не е сторено.
От представената справка на л. 127-131 от делото за постъпилите предложения, становища и възражения на граждани и други заинтересовани лица не става ясно кога е изготвена, нито дали и кога е публикувана и поради това не можа да се установи дали справката е изготвена преди изтичането на срока за становища и възражения по чл. 69, ал. 2 от АПК.
Следва да се отбележи, че въпреки многократно указаната от съда доказателствена тежест, от страна на ответника не са ангажирани други доказателства досежно съблюдаването на законовите изисквания за издаването на обжалвания ОАА, като ответникът изрично е декларирал, че на съда е предоставена пълната административна преписка по издаване на обжалваното решение на Общински съвет – Луковит /л. 3, л. 182 от адм. д. № 26/2023 г. и л. 151 от присъединеното адм. д. № 85/2023 по описа на АдмС Ловеч/.
Отделно от горното, от представената справка на л. 127-131 от делото се установява, че са постъпили 3 бр. писмени запитвания и предложения във връзка с проекта. По същите не са вписани никакви мотиви относно приемането, респективно неприемането им, като същите не са и обсъдени. Така например в предложението от Николай Зашев /л. 129-130/ е направено възражение за липса на изложени от страна административния орган аргументи за определянето на размера на ТБО в зависимост от данъчните оценки на имотите, а не според количеството на отпадъците. Единствено в колона 3 от справката, озаглавена „Приема/неприема предложението“, по отношение на всяко от становищата на гражданите е отбелязано следното: „Няма конкретно предложение“.
Следва да се посочи, че идеята на законодателя, която е намерила отражение в разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от АПК, относно формите на участие на заинтересованите лица в производството е не само да се обсъдят конкретни предложения за приемане на решение от вида на процесното, но да се обсъдят и депозираните от гражданите становища и възражения. Дори самата справка, изготвена от органа, е озаглавена „Справка за предложения и становища по предложение относно план-сметка за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2023 г. и размер на такса за битови отпадъци за жилищни и нежилищни имоти на предприятия и граждани за 2023 г.“.
Неспазването на чл. 71 от АПК, който изисква изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане на предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации, също представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо незаконосъобразност на акта, защото е възпрепятствало изясняването на фактическата обстановка по случая и е ограничило правото на защита на засегнатите лица. Поради тази причина представлява самостоятелно основание за отмяна – чл. 146, т. 3, вр. чл. 184 от АПК.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА, актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в 7-дневен срок от приемането им чрез средствата за масово осведомяване, чрез Интернет страницата на общината и по друг подходящ начин. Следователно, налице е изискване за уведомяване в условията на кумулативност.
Съгласно константната практика на ВАС /напр. Решение № 6450 от 28.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 158/2022 г., I о., Решение № 5622 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12786/2017 г., III о., Определение № 8595 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6082/2017 г., I о. и др./, разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА се отнася до всички актове на общинския съвет, включително и общите административни актове и е специална по отношение на общите правила за съобщаване на актовете по АПК, в това число и правилата за съобщаване по чл. 72 във връзка с чл. 66, ал. 1 от АПК. Горепосочената норма изисква кумулативно, а не алтернативно, да са осъществени посочените три начина на оповестяване, за да се гарантира публичност и прозрачност на издадените от общинските съвети решения.
Така и Решение №
5400/28.04.2021 г. по адм. д. № 11980/2020 г. по описа на ВАС.
В настоящия случай, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА. Нормата на чл. 22 от ЗМСМА изисква кумулативно да са осъществени посочените три начина на оповестяване, за да се гарантира публичност и прозрачност на издадените от общинските съвети решения. В случая следва да се направи разлика между уведомление за откриване на производство по издаване на общ административен акт по чл. 66 от АПК, където нормата предвижда алтернативност на предложените три варианта за разгласяване и специалната норма на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, която се отнася за начина на разгласяване на актове, издадени от общинския съвет и където нормата изисква кумулативност на съобщаването. Видно от представената преписка, оспореният административен акт е съобщен само на Интернет страницата на Община Луковит /л. 155-156/, като въпреки изрично указаната от съда доказателствена тежест, от страна на ответника не са ангажирани други доказателства досежно съобщаването на обжалвания ОАА, като ответникът изрично е декларирал, че на съда е предоставена пълната административна преписка по издаване на обжалваното решение на Общински съвет – Луковит /л. 3, л. 182 от адм. д. № 26/2023 г. и л. 151 от присъединеното адм. д. № 85/2023 по описа на АдмС Ловеч/.
В този смисъл е и Решение
№ 12095 от 06.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5286/2023 г., VIII о.
Решението е прието и при неправилно приложение на материалния закон и в тази връзка наведените в жалбите съображения са основателни.
Определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на общинския съвет съгласно разпоредбите на чл. 9 от ЗМДТ и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, който орган приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план-cметка за разходите за всяка дейност, включваща разходите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, следователно именно общинският съвет е компетентният орган, който следва да прецени, налице ли са предпоставките по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, т. е. може ли да се определи количеството на битовите отпадъци по отношение на всеки един техен създател и притежател и при невъзможност размерът на таксата да се определи върху основа, определена от общинския съвет.
Изменението, направено със ЗИДЗМДТ от 22.11.2013 г. /ДВ бр. 101/2013 г./, чийто § 6 забранява да бъде използвана данъчната оценка на недвижимите имоти като основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, все още не е влязло в законна сила. § 13 от ЗИДЗМДТ от 22.11.2013 г. /ДВ бр. 101/2013 г./, съгласно който § 6 влиза в сила от 1 януари 2015 г. е изменян многократно. При проследяване на измененията на чл. 67 от ЗМДТ се установява, че:
Съгласно § 43, т. 13 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност /обн. ДВ бр. 105/2014 г./ - В заключителните разпоредби на ЗИДЗМДТ /ДВ бр. 101/2013 г./ се правят следните изменения и допълнения: а) в § 13 в ал.1 думите „2015 г.“ се заменят с „2016 г.“.
Съгласно § 18, т. 5 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане /обн. ДВ бр. 95/2015 г./ - В преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗМДТ /ДВ бр. 101/2013 г., изм. ДВ бр. 105/2014 г./ в § 13 думите „2016 г.“ се заменят с „2017 г.“.
Съгласно § 57, т. 4 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове /обн. ДВ бр. 97/2016 г./ - В заключителните разпоредби на ЗИДЗМДТ /ДВ бр. 101/2013 г., изм. ДВ бр. 105/2014 г. и бр. 95/2015 г./ в § 13 думите „2017 г.“ се заменят с „2018 г.“.
Съгласно § 15, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси /обн. ДВ бр. 88/2017 г./ - В ЗИДЗМДТ /ДВ бр. 101/2013 г., изм. ДВ бр. 105/2014 г., бр. 95/2015 г. и бр. 97/2016 г./ в § 13 от заключителните разпоредби думите „1 януари 2018 г.“ се заменят с „31 декември 2019 г.“.
С §6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси /обн. ДВ бр. 88/2017 г./ чл.67 е изменен, като влизането в сила на изменението е отложено за 1 януари 2020 г. с § 21 от ПЗР на същия.
Съгласно § 39, т. 22 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане /обн. ДВ бр. 98/2018 г./ - В ЗИДЗМДТ /ДВ бр. 101/2013 г., изм. ДВ бр. 105/2014 г., бр. 95/2015 г. и бр. 97/2016 г., бр. 88/2017 г.) в § 13, ал. 1 от заключителните разпоредби думите „31 декември 2019 г.“ се заменят с „31 декември 2021 г.“.
С § 39, т. 23 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане /обн. ДВ бр. 98/2018 г./ влизането в сила на изменението на чл. 67, въведено с § 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси /обн. ДВ бр.88/2017 г./, е отложено за 1 януари 2022 г.
През 2021 г. в ДВ бр. 14/17.02.2021 г. чрез обнародвания
Закон за изменение и допълнение на мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г., и за преодоляване на последиците отново е променен ЗМДТ и в § 15, т. 3, б.
„г“ срокът на влизане в сила на ЗИДЗМДТ, обн. в ДВ бр. 88/03.11.2017 г. е
променен на „1 януари на втората година,
следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и
жилищния фонд в Република България през 2021 г.“.
При справка на официалната Интернет страница на Националния
статистически институт /НСИ/ https://www.nsi.bg/bg/content/19795/basic-page/Календар-за-публикуване-на-данните-от-Преброяване-2021
се установява, че статистическите данни от
преброяването от 2021 г. относно жилищата са публикувани през месец юни 2023 г.
С оглед на това, приложимата и действаща редакция на чл. 67, ал. 1 и ал. 2
от ЗМДТ както към момента на приемане на обжалваното решение на Общински съвет
– Луковит е: Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 - ДВ, бр. 153 от 1998 г.,
изм., бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г. Сравнение с предишната редакция, в
сила от 1.01.2004 г.) Размерът на таксата се определя в левове според
количеството на битовите отпадъци.
(2) (Предишно изр. второ на т. 2 - ДВ, бр. 153
от 1998 г., изм., бр. 119 от 2002 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от
1.01.2004 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци
по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или
пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
В чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ /в приложимата редакция/ са
установени два способа за установяване размера на дължимата такса: според
количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството
на битовите отпадъци – в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет. Способите, видно от текста на закона, не се
прилагат алтернативно, а се прилагат
при условията на евентуалност – в посочената в закона последователност.
Последното означава, че за Общински съвет - Луковит при приемане на
решението е била налице законовата възможност до тази дата, размерът на таксата
да се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет, която може
да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност
или пазарната им цена, но само когато
не може да се установи количеството на битовите отпадъци.
С оглед на това, при
приемане на решение, с което таксата се определя по различен от предвидения
първи възможен вариант – според количеството отпадъци, органът следва да аргументира невъзможността за прилагане на този ред.
Основата на определяне на ТБО е предмет на регламентация и на местната наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. В чл. 16а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Луковит, която е публикувана на официалната Интернет страница на Община Луковит https://www.lukovit.bg/bg/naredbi/naredba-za-a-opredelyaneto-i-administriraneto-na-mestnite-taksi-i-tseni-na-uslugi-na-teritoriyata-na-obshtina-lukovit, общинският съвет е определил основата, към която се изчислява определения с Решение № 464 от 30.12.2022 г. на ОбС Луковит размер на таксата.
Според чл. 16а от Наредбата, размерът на таксата се определя в левове според количеството на отпадъците, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци - пропорционално върху данъчната оценка на имота.
Видно от мотивите към предложението за приемане на обжалваното решение на Общински съвет – Луковит, са изложени съображения защо се налага увеличаване на размера на таксата за битови отпадъци, но липсват мотиви защо размерът на таксата не може да се определи според количеството на отпадъците.
Доколкото няма пречка мотивите на един административен акт да са изложени в друг документ, представляващ част от преписката по издаването му и от тези мотиви да е ясна волята на издателя на акта защо издава акт с точно такова съдържание, съдът намира, че в конкретния случай мотивите на оспорвания акт се съдържат в предложението на кмета на Община Луковит до общинския съвет /л. 111-116/, но както вече се посочи, нито в тях, нито в друг документ от административната преписка се съдържа обосновка защо в конкретния случай следва да се приложи нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ в приложимата редакция на нормата. В случая, с приетото решение не е направена преценка за невъзможността да се приложи способа според количеството битови отпадъци по ал. 1 на чл. 67 от ЗМДТ, а е прието да се приложи втория способ за определяне размера на тази такса, като промили върху данъчната оценка на имота.
Върховният
административен съд многократно е посочвал, че само при невъзможност за
определяне на съответната ТБО по начина, посочен в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, е
допустимо размерът на таксата да се определи по реда, регламентиран в чл. 67,
ал. 2 от ЗМДТ. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод
поради какви причини Общински съвет - Луковит е приел размера на таксата да се
определя по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, както и в какво се състои
невъзможността същата да се определя по реда на ал. 1. Липсата на изложени
съображения лишава съда от възможността да се провери законосъобразността на
приетия начин за определяне ТБО.
При приемане на
решение, с което таксата се определя по различен от предвидения първи възможен
вариант – според количеството отпадъци, органът следва да аргументира
невъзможността за прилагане на този ред. Това е случай на действие на
административния орган при оперативна самостоятелност, за който също важи
изискването за мотивиране на акта като условие за законосъобразност.
Когато дължимата такса се определя чрез друг способ, а не според количеството генерирани отпадъци, то задължение на общинския съвет е при определяне на способа за формиране на данъчната основа, върху която да се определя ТБО, да изложи мотиви относно обстоятелствата, препятстващи прилагането на количествения метод. Липсата на такива мотиви е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната точка от решението. Липсата на яснота защо и въз основа на какви съображения се прилага предвиденото в закона изключение за определяне на ТБО на основа на данъчна оценка на имота дава основание на съда да счита, че това решение на общинския съвет е незаконосъобразно, прието в нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменено.
При постановяване на настоящето решение съдът
съобрази и практиката на Върховния административен съд в Решение № 12095 от 06.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5286/2023 г., Решение №
5400/28.04.2021 г. по адм. д. № 11980/2020 г. по описа на ВАС; Решение № 7275
от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9115/2020 г., Решение № 2448 от 23.02.2021
г. на ВАС по адм. д. № 9550/2020 г.
Ето защо, предвид всичко гореизложено жалбите, в допустимите им части, са основателни и следва да бъдат уважени. Т. 2 от Решение № 464 от 30.12.2022 г. по Протокол № 56 от 30.12.2022 г. на Общински съвет – Луковит, касаеща определяне размера на таксата за битови отпадъци за 2023 г. за гр. Луковит, с. Дъбен и с. Дерманци следва да бъде отменена поради наличието на основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2 – 5 от АПК.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 184 от АПК, на оспорващите следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, както следва:
От страна на жалбоподателя А. са заявени разноски съгласно списъка на лист 309 от делото, както следва: 10 лв. – държавна такса за образуване на делото, 40 лв. – такса за публикуване на обявление в Държавен вестник, 1000 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 275 от делото. Съдът намира, че в полза на А. следва да бъдат присъдени единствено реално доказаните разноски в общ размер на 50 лв., а именно 10 лв. – държавна такса за образуване на делото /л. 9/, 40 лв. – такса за публикуване на обявление в Държавен вестник /л. 179/.
По отношение на заявения в списъка на разноските адвокатски хонорар в размер на 1000 лева /л. 275 от делото/, съдът намира, че реалното заплащане на същия не е доказано от жалбоподателя, доколкото по делото не са представени никакви документи, които да удостоверяват извършено плащане съобразно уговореното между страните в представения договор за правна защита и съдействие. Видно от същия, между клиента и адвоката е уговорен единствено размерът и срокът за плащане на адвокатския хонорар, както следва: „Договорено възнаграждение 1000 /хиляда/ лева, платимо при подписване на настоящия договор.“. Липсва посочване на начина на плащане – в брой или по банков път, от което зависи и начина доказване на реално извършеното плащане. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., когато уговореният в договора за правна защита и съдействие начин на плащане е в брой, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай обаче, в представения договор липсва посочване дали начинът на плащане е уговорен в брой, както и вписване за направено плащане /разписка/, а е налице само уговорка за плащане в определен срок – при подписване на договора.
С оглед на това, съдът намира, че искането на оспорващия А. за присъждане на сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение, макар и своевременно заявено, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно и недоказано.
От страна на жалбоподателя П. са заявени разноски съгласно
списъка на лист 310 от делото, както следва: 10 лв. – държавна такса за образуване на делото, 30 лв. – такса за
публикуване на обявление в Държавен вестник, 1200 лв. – адвокатски хонорар за
завеждането на делото съгласно договор за правна защита и съдействие на л.
133-гръб от присъединеното адм. дело № 85/2023 г. по описа на АдмС Ловеч и 600
лв. – адвокатски хонорар за процесуално представителство по делото съгласно
договор за правна защита и съдействие на л. 272 от делото.
От страна на
процесуалния представител на ответника своевременно е направено възражение за прекомерност
на адвокатските хонорари на жалбоподателите /л. 307/, с оглед на което и като
съобрази чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и обстоятелството, че упълномощеният от П.
адвокат М. не се е явила в нито едно от двете проведени открити съдебни
заседания по делото, съответно от 17.10.2023 г. и 09.01.2024 г., съдът намира,
че разноските за един адвокат в полза на жалбоподателя Г.П. следва да бъдат
определени в минималния размер от 1000 лв.
Предвид горното, съдът намира, че в полза на П. следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1040 лв., а именно 10 лв. – държавна такса за образуване на делото /л. 134 от присъединеното адм. д. № 85/2023 г. по описа на АдмС Ловеч/, 30 лв. – такса за публикуване на обявление в Държавен вестник /л. 207 и л. 218 от присъединеното адм. д. № 85/2023 г. по описа на АдмС Ловеч, 1000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Общински съвет – Луковит следва да бъде осъден да заплати: на жалбоподателя Г.А. сумата от 50 лева, представляваща своевременно поискани и реално доказани съдебно-деловодни разноски; на жалбоподателя Г.П. сумата от 1040 лева, представляваща своевременно поискани и реално доказани съдебно-деловодни разноски.
На основание гореизложеното и чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 184 от АПК, Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Г.А.А. ЕГН **********, с адрес: *** и Г.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.В.М. от САК с посочен съдебен адрес:***, против Решение № 464/30.12.2022 г. на Общински съвет – Луковит В ЧАСТТА по т. 1, касаеща одобряването на план-сметка за необходимите разходи за услугите по събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в община Луковит през 2023 г. съгласно Приложение № 1, неразделна част от решението на общинския съвет, както И В ЧАСТТА по т. 2, касаеща определяне размера на таксата за битови отпадъци за 2023 г. поотделно за всяко населено място в община Луковит, съгласно Приложение № 2, с изключение на гр. Луковит, с. Дъбен и с. Дерманци, като НЕДОПУСТИМИ и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 26/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч в тази му част.
ОТМЕНЯ по жалби на Г.А.А. ЕГН **********, с адрес: *** и Г.А.П.
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.В.М. от САК с посочен съдебен адрес:***,
Решение № 464/30.12.2022
г. на Общински съвет – Луковит В ЧАСТТА по т. 2, касаеща определяне размера на
таксата за битови отпадъци за 2023 г. поотделно за населените места в община
Луковит, съгласно Приложение № 2, както следва: гр. Луковит, с. Дъбен и с.
Дерманци.
ОСЪЖДА Общински съвет – Луковит, гр. Луковит, ул. „Възраждане“ № 73, да заплати на Г.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Общински съвет – Луковит, гр. Луковит, ул. „Възраждане“ № 73, да заплати на Г.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1040 /хиляда и четиридесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.А.А. ЕГН **********, с адрес: *** за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението в частта, с която жалбите са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено частично, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, а в останалата му част - в 14-дневен срок от съобщаването му, чрез АдмС - Ловеч пред Върховния административен съд на РБ.
Да се изпрати препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: