№ 2017
гр. София, 29.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501938 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на А.С. С. и Л. Р. Т.
срещу решение № 260088/07.01.2022г. на СГС, ГО, 15 състав, постановено
по гр.д. № 4596/18г. в частта, имаща характер на определение, с което е
върната насрещната искова молба, с която са предявили отрицателни
установителни искове.
Срещу същия съдебен акт е постъпила частна жалба от Д. Л. С. и П. Д.
С..
Жалбоподателите А. С. и Л. Т. твърдят, че обжалвания съдебен акт е
неправилен. Нарушен е материалният и процесуалният закон. Сочат, че
срещу тях е бил предявен отрицателен установителен иск от И. Б., а те от своя
страна с отговора на исковата молба са предявили срещу него в същото
производство насрещни отрицателни установителни искове. Считат, че
последните са допустими. В доклада си СГС е приел, че са допустими и ги е
приел за разглеждане. В случая всяка от страните трябва да доказва
съществуването на отричаното право на собственост. И двете страни са
навели обстоятелства и сочат доказателства, обосноваващи правният им
интерес. Налице са два спора с различен петитум между различно
процесуално конституирани страни за един и същи поземлен имот. По
отношение на тях съдът трябва да се произнесе с решение. Той не следва да
подменя предмета на спора и на доказване, както неправилно е станало в
1
случая. Доказването по същество на правото на собственост не се обхваща
от предмета на спора, за да се обоснове допустимост или недопустимост на
предявения отрицателен установителен иск. Според жалбоподателите
предметната рамка на спора е една, а тази на доказване -друга. Предметната
рамка е ограничена от предявения иск. Въпросът за допустимостта на един
иск е процесуален, а не материалноправен. За всяка страна предмета на спора
и на доказване са различни. С решението СГС е излязъл извън предмета на
спора като е приел, че И. Б. е собственик на имота. Неправилно е
процесуалната допустимост на насрещния установителен иск да се свързва с
изхода на делото по същество по първоначалния предявения иск.
Доказването на всяка от страните на съществуването на отричаното от
другата страна право на собственост върху поземлен имот е по същество, но
не е условие за допустимост. В този случай условието, без което не може, е
установяване на точната идентификация на имота по отношение на всяка от
страните. В частната жалба се излагат доводи в тази насока. Считат, че за да
се обоснове правен интерес е достатъчно всяка една от страните да заяви
самостоятелни права върху вещта. Всяка от страните е въвела твърдения за
наличието на вещни права върху един и същи обект. Въпросът по същество на
спора не може да се обвързва с допустимостта на насрещния иск.
Затова жалбоподателите молят съда да отмени решението в частта, в
която са върнати насрещните им искове и да върне делото за произнасянето
по тях.
Жалбоподателите Д.С. и П.С. твърдят, че решението на СГС в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Основанието за
връщане на исковата молба е чл.130 от ГПК, в който законодателят е
разпоредил,че това може да стане само, ако предявеният иск е недопустим, а
не както неправилно е възприел съдът, че липсата на легитимация е
основание за връщането й. СГС е извършил проверка за редовността и
допустимостта на насрещния иск и с определение от 06.01.2020г. е обявил
проекта за доклад и е приел, че предявеният от тях насрещен иск е допустим.
Сочат, че насрещната искова молба е вписана в СВ. Неправилно е прието от
СГС, че чл.130 от ГПК се прилага в крайния съдебен акт, а не като е
разпоредено при проверка на допустимост на предявения насрещен иск.
Недопустимо е съдът да включва в диспозитива на решението определение за
2
връщане на исковата молба. С това той е нарушил и чл.235, ал.2 от ГПК,
защото се избягва яснота на обстоятелствата по делото, досежно предявения
насрещен иск. Излагат се доводи относими към решението по същество на
спора.
Затова молят въззивния съд да отмени решението, имащо характер на
определение и да постанови друго, с което да върне делото на СГС за
произнасяне по насрещния иск. Правят искане за спиране на производството
по въззивните жалби.
В депозирани писмени отговори И.Б. оспорва частните жалби като ги
счита за неоснователни. Сочи, че още с отговора на насрещната искова молба
е направил възражение за недопустимостта на насрещния иск. Счита, че
защитата на своето право ответникът по отрицателен установителен иск би
постигнал при доказване на правото си на собственост върху процесния имот
и отричане на правото на първоначалния ищец.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира частните жалби
за допустими като предявени законоустановения преклузивен срок за
обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирани страни чрез валидно
упълномощени процесуални представители и срещу съдебен акт, подлежащ
на инстанционен контрол.
За да постанови обжалваното определение СГС е приел, че за ищците
по насрещните искове не е налице правен интерес, тъй като по
първоначалния иск те могат да преодолеят неоснователно
противопоставеното им оспорване.
Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
Съществуването и надлежното упражняване на правото на иск
предпоставя наличието на абсолютни положителни процесуални
предпоставки. Една от тях е правният интерес от търсената защита на
засегнато материално право, което обуславя допустимостта на иска. Един от
основните принципи на гражданския процес е служебното начало- чл.7 от
ГПК. Според него съдът има задължението да извърши необходимите
процесуални действия по движението и приключването на делото и да следи
за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от
3
страните. Това негово правомощие е намерило продължение в чл.129 от
ГПК и чл.130 от ГПК. Във всеки един момент на процеса съдът следи за
наличието на положителните абсолютни процесуални предпоставки,
включително и при инстанционен контрол. Независимо, че в доклада по
делото, изготвен по реда на чл.146 от ГПК, съдът не е констатирал
недопустимостта на насрещните отрицателни установителни искове, няма
пречка и не е процесуално нарушение това да стори при постановяване на
решението. Не е недопустимо и неправилно с него да се произнесе и по
допустимостта на предявения иск, включително и насрещния.
Насрещният иск също се подчинява на правилата за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск. И по отношение на него съдът
следи за редовността на исковата молба, чрез която е предявен- чл.127 и
чл.128 от ГПК, както и за наличието на абсолютните положителни
процесуални предпоставки, които обуславят неговото упражняване и
съществуването му. Правният интерес е от изключителна важност за
търсената защита на накърненото субективно материално право и той трябва
да е налице както към сезирането на съда, така и към постановяване на
съдебния акт по същество на спора. Съгласно т.1 от ТР №
8/2012827.11.2013г. на ОСГТК на ВКС при отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. Ответникът е длъжен да докаже съществуването на отричаното от
ищеца право на собственост или друго вещно право. Предметът на доказване
включва фактите и връзките между тях/опитни правила/, но не и
субективното право, източниците на право или правни норми. Субективното
право не се доказва, а се извежда от доказаните факти въз основа на правната
норма, извлечена от съответния източник на правото. Съдът е длъжен да
изведе субективното право от доказания факт въз основа на правната норма.
Във връзка с предмета на доказване е и доказателствената тежест. Всяка
страна е длъжна да докаже всички факти, които твърди и от които черпи за
себе си благоприятни правни последици. В този смисъл ответникът по
предявен отрицателен установителен иск следва да докаже правото, което
ищецът отрича да съществува. При пълно и главно доказване ответникът
трябва да установи основанието, от което извежда правото си на собственост
4
или друго вещно право. Той следва да изчерпи и установи в процеса всички
основание, от които то е могло да се породи/ Р № 121801.04.2015г. по гр.д. №
1732/13г., ВКС, II г.о./ При предявен насрещен иск, ищецът по него и
ответник по първоначалния отрицателен установителен иск, също следва да
докаже свое защитимо право, обосноваващо правният му интерес. Т.е.
предметът на спора и на доказване за ищеца по насрещния иск е едни и същ
като с предмета на доказване в качеството му на ответник по първоначалния
отрицателен установителен иск. Поради което, защитата му по последния е
насочена към отхвърлянето му. В този случай се формира сила на пресъдено
нещо между страните по спора, че ответникът по иска е носител на
отричаното от ищеца вещно право. Затова липсва интерес и е недопустимо
ответникът по предявения отрицателен установителен иск да предяви
насрещен отрицателен установителен иск за собственост на същото право./ Р
№ 160/21.01.2020г. по гр.д. № 1555/19г., ВКС, II г.о. /.
В случая чрез защитата по предявения срещу тях отрицателен
установителен иск жалбоподателите могат да постигнат целта, която търсят
чрез предявените от тях насрещни отрицателни установителни искове. Без
правно значение е, че първоначалният и насрещните искове имат различен
петитум. Затова нямат правен интерес от тяхното предявяване. Поради
липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск насрещните
отрицателни установителни искове са недопустими. Исковата молба, чрез
която те са предявени пред съда правилно е била върната.
Частните жалби са неоснователни.
Обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.
Въззивният съд не може да се спре производството по гр.д. №
4596/18г., доколкото на спиране подлежи само въззивното производство с
оглед определяне на предмета на въззивно обжалване. Предпоставките за това
биха настъпили, ако обжалвания съдебен акт бъде отменен и делото се върне
на първоинстнационния съд за произнасяне по предявените насрещни
искове. Искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260088/07.01.2022г. на СГС, ГО, 15
състав, постановено по гр.д. № 4596/18г. в частта, имаща характер на
определение, с което е върната насрещната искова молба, с която са
предявени отрицателен установителни искове.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по
гр.д. № 4596818г. на СГС, ГО, 15 състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6