Р Е Ш Е
Н И Е № 191
гр.Сливен, 18.06.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни, през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При секретаря ИВАЙЛА КУМАНОВА,
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 202 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се
движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от адв. Ц., пълномощник на П.С.И., ЕГН**********,***
против решение № 368/17.12.2019 г. по гр.д. № 368//2019г. на Новозагорския
районен съд, в частта с която въззивникът е бил осъден да заплати на И.С.Й. ЕГН
********** *** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500.00 за
виновно и самоволно прекъсване на водоснабдяване в имот УПИ VII- 271
в кв. 32 по плана на с.Караново, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждане 30.06.2012г. до изплащане на задължението. Решението е било обжалвано
и в частта, с която П.С.И. е бил осъден да заплати на И.С.Й. № 54 обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 1000.00 за виновно и самоволно прекъсване на
електрозахранването в имот УПИ VII- 271 в кв. 32 по плана на с.Караново, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждане 30.06.2012г. до изплащане на
задължението. Решението е обжалвано и в частта на присъдените разноски.
В
жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Посочва се, че неправилно първоинстанционният съд не се бил съобразил с
направеното от страната възражение за изтекла погасителна давност.
Неправомерното прекъсване на ел.захранването и на водата било станало през
м.юни 2012 г. и към момента на депозиране на исковата молба давностният срок
бил изтекъл, поради което исковете следвало да се отхвърлят като погасени по
давност. Освен това решението било постановено без съдът да обсъди всички
събрани доказателства. Моли се обжалваното решение да се отмени и предявените
искове да се отхвърлят. В условията на евентуалност се иска съдът да приеме, че
заявените претенции са и недоказани, тъй като не било доказано ищецът да е
претърпял вреди от поведението на брат си. Не са претендирани разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от адв.С.– пълномощник на И.С.Й. ЕГН ********** ***, с който жалбата е
оспорена като неоснователна. Посочено е, че в обжалваната от въззивника И. част
решение № 368/17.12.2019 г. по гр.д. № 368//2019г. на Новозагорския районен съд
е правилно и законосъобразно. Направеното възражение за погасяване по давност
на предявените искове било неоснователно. От приложения съдебен акт по НОХД
464/18г. по описа на НЗРС било видно, че се касае за продължено престъпление и
в този случай давността започвала да тече едва от прекъсване на виновното
поведение на ответника. От сключеното споразумение с РП – Нова Загора се
установявало, че неправомерното спиране на водоподаването е било за периода
м.юни 2012г. до м.април 2018г., а за неправомерното прекъсване на
ел.захранването е било за периода м. юни 2012 г. – 07.08.2015г. От това било
видно, че давност не е изтекла. Моли се жалбата да се остави без уважение.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал.2 от ГПК е депозирана насрещна
въззивна жалба от адв.С.– пълномощник на И.С.Й. ЕГН ********** ***, с която решение №
368/17.12.2019 г. по гр.д. № 368//2019г. на Новозагорския районен съд е оспорено
в отхвърлителната част, с която не са били уважени предявените искове по чл. 45
от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
неправомерно прекъснатото водоподаване в имота на
ищеца за сумата над присъдените 2500.00 лв. до пълния размер от претендираните
4000.00 лв., както и за непровомерни прекъснатото
електроснабдяване за сумата над присъдените 1000.00лв. до претендираните
4000.00лв. решението е обжалвано и в частта на присъдените разноски.
В насрещната жалба се посочва, че в
отхвърлителната си част решението е необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон. Съдът не бил съобразил изключително дългия период от време,
през което са били прекъснати електро и водоснабдяването на имота собственост
на ищеца и по този начин имотът му е бил неизползваем. Не било посочено защо
единия иск е уважен за сумата 2500.00 лв., а другият само за 1000.00лв. Освен
това страната счита, че неправомерно е било редуцирано присъденото и адвокатско
възнаграждение. По предявените два иска следвало да се присъди минимум по
405.00 лв./300.00лв., а са били присъдени само 320.00лв.
Моли се обжалваното решение да се
измени като се уважат предявените искове в цялост и се присъдят разноски за
двете инстанции.
Страните не са направили нови процесуални
или доказателствени искания.
В
с.з.въззивникът И. редовно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. въззивникът Й. редовно
призован не се явява. Представлява се от адв. С., който оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение. Поддържа
насрещната въззивна жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира деловодни
разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха
допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника И. на 10.01.2020г. и в рамките на
законоустановения четиринадесет дневен срок – на 24.01.2020 г. е била
депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата
се явява неоснователна.
По
делото са предявени два иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за присъждане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие неправомерно
прекъсване на ел.захранването и за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие неправомерно прекъсване на водоподаването от
ответника на имот собственост на ищеца. В разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е
посочено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други
му. За да се уважи иска е необходимо да се докаже, че ответникът по него е
извършил деяние, което е противоправно по своя характер, с това деяние да е
причинена вреда – имуществена или неимуществена и да е налице причинно –
следствена връзка между поведението и вредата. Необходимо е да е налице и вина
у деликвента, като за това е установена законова презумция в разпоредбата на чл. 45 ал.2 от ГПК. В настоящия
случай следва да се съобрази и разпоредбата на чл.300 от ГПК, който предвижда,
че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. В случая имаме влязла в сила споразумение по НОХД
464/18г. по описа на НЗРС, с което ответникът по исковете – И. се е признал
за виновен в извършено престъпление с правна квалификация чл. 323 ал. 1 от НК
затова, че самоволно, не по установения ред е прекратил водоподаването
за периода м.юни 2012г. до м.април 2018г. и прекъснал ел.захранването за
периода м. юни 2012 г. – 07.08.2015г. в имот УПИ VII- 271
в кв. 32 по плана на с.Караново, собственост на ищеца Й..
В
случая не следва да се уважи възражението на ответната страна за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните обезщетения за неимуществени
вреди. Видно от сключеното между ответника и РП- Нова Загора споразумение по НОХД
464/18г. по описа на НЗРС, извършеното от ответника деяние е било продължавано
престъпление, като за неправомерното прекратяване на водоподаването то е било
за периода м.юни 2012г. до м.април 2018г., а за неправомерното прекъсване на
ел.захранването е било за периода м. юни 2012 г. – 07.08.2015г. При това
положение деянието е било извършвано през целия период от време и давността е
започнала да тече съответно от м.май 2018г. и 08.08.2015г.
Исковата молба е подадена на 20.03.2019г., поради което давностният срок не е
изтекъл и дължимите обезщетения не са погасени по давност.
Извършеното
неправомерно деяние и отговорността на ответника за извършването му е безспорно
установено по делото предвид задължителния характер на представеното пред
гражданския съд споразумение по НОХД 464/18г. по описа на НЗРС.
За
уважаването на предявените искове е следвало да се установи наличието на
причинени неимуществени вреди, както и причинно -следствената връзка между
вредите и деянието на ответника.
От
разпитаните по делото свидетели, а и от писмените доказателства по делото е
дивно, че в един продължителен период от време ищецът е бил лишен от нормалното
и обичайно ползване на имота си поради липсата на вода и ел.захранване в него.
Това довело до негово перманентно притеснение и раздразнение. Ищецът страдал от
главоболие, не се чувствал добре, изпитвал нервност и всичко това било поради
прекъснатото водо и ел.захранване на имота му от брат
му.
Категорично
е установено, че описаните по - горе неимуществени вреди са били търпени от
ищеца през един продължителен период от време. Страданията, които е търпял и са
били свързани с прекъснатото водоснабдяване са били за периода м.юни 2012г. до
м.април 2018г., а за неправомерното прекъсване на ел.захранването е било за
периода м. юни 2012 г. – 07.08.2015г. Налице е причинно – следствена връзка
между претърпените от ищеца неимуществени вреди и виновното поведение на ответника.
Предвид
различната продължителност на прекъсването на имота на ищеца с водоснабдяване и
с електроснабдяване, следва да се присъди и различно по размер обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди. В разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е
посочено, че неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Съдът
намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
свързани с липсата на водоснабдяване в имота му е сумата от 2500.00лв, а за
претърпените неимуществени вреди поради липсата на ел.захранване в имота е
1000.00лв., тъй като това е било преустановено през 2015г. и е продължило по-
малко време.
По
отношение на разноските:
Ищецът
е бил предявил два иска за сумата от 4000.00лв всеки. Първият от исковете е бил
уважен за сумата от 2500.00лв, а вторият за сумата от 1000.00лв. Претендираното адвокатско възнаграждение е било в размер на „полагащите се“ суми.
Съгласно НАРЕДБА № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения чл.7 ал.2 т.2, минималното адвокатско възнаграждение ( в редакцията към
момента на присъждане на разноски за адвокат пред първа инстанция) при цена на
иска от 4000.00 лв. е 580.00лв.
След
като исковете са били уважени частично, по първия иск се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 362.50лв., а по втория в размер на 145.00лв. т.е.
общо дължимо адвокатско възнаграждение, под което съдът не може да присъди (
независимо от направеното искане за прекомерност на адвокатското
възнаграждение) е сумата 507.50лв. Като е присъдил по – малка сума- 320.00лв.,
съдът е постановил неправилен акт, поради което обжалваното решение в тази част
следва да се измени и в полза на ищеца да се присъдят още 187.50лв.
За
въззивна инстанция не следва да се присъдят деловодни разноски, тъй като не се
уважават нито въззивната нито насрещната въззивна жалби. Първоинстанционното
решение се изменя само в частта на разноските, но не и по отношение на
присъдените обезщетения.
По тези
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
Решение № 368/17.12.2019
г. по гр.д. № 368//2019г. на Новозагорския районен съд в частта на разноските
като
ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН**********,*** да
заплати на И.С.Й. ЕГН ********** *** допълнително деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер на 187.50 ( сто осемдесет
и седем лева и петдесет стотинки) лева.
В останалата
част потвърждава решението като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.