РЕШЕНИЕ
№ 2009
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20203110110516 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на *
срещу Д. В. Н., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати сумата от 11224,18лв., получена сума без
основание на 29.11.2019 г., с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД и сумата от 218,33лв., представляваща
обезщетение за забава заплащане на главницата за периода
от 19.06.2020 г. до 27.08.2020 г., на основание чл. 86
ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 27.11.2019 г. на ответницата е
допуснато финансово подпомагане в размер на 9907,05лв. по програма мярка
14 „*“, за което тя била уведомена на 29.06.2019г. Сочи се, че при извършване
на превода е допусната грешка като на ответната страна е преведена сумата
от 29.11.2019 г. на два транша от 4698,21лв. и 26623,19лв., което било с
21414,35лв. в повече от определената субсидия. Била поканена да върне сума
с писмо, получено на 28.04.2020 г. Поради това че Н. била кандидат по редица
схеми и мерки на ДФ Земеделие, били извършени прихващания на 04.06.2020
г. на главници и лихви, като останала сумата от 21328,23лв. На 18.06.2020 г.
било извършено второ прихващане за главници и лихви, при което останала
незаплатена главница от 11224,18 лв. и лихва от 218,23лв. По тези
съображения моли за осъждане на ответната страна. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и се
1
моли за уважаване на иска.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, с който оспорва исковете като недопустими, евентуално по
основание и размер. Намира, че не са налице основания за възстановяване на
пропуснатия срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Сочи
се, че ответницата не е възразила, че има да връща преведената й сума от
21414,35лв. Сочи се, че с писмо от 12.05.2020 г. е поискала по-дълъг срок за
връщане на сумата, като след разговор с ищеца уговорили прихващане с
бъдещи плащания от ищеца към ответницата. Сочи се, че такива
прихващания са с посочените в исковата молба на 04.06.2020г., 18.06.2020 г.
Твърди се, че към настоящия момент е прихваната цялата дължима сума като
са извършени прихващания на 04.11.2020 г. със сумата от 5044,69лв. и на
16.12.2020 г. със сумата от 2202,02лв. Намира, че с предявения иск се
злоупотребява с права и се цели увреждане на ищеца. Счита, че не е давала
повод за завеждане на делото. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуален представител
оспорва иска и се моли за отхвърлянето му. Настоява се, че съобразно
европейското законодателство надвнесени суми се прихващат от бъдещи
плащания без да се предприемат други мерки, цитирайки Регламент №*/2014
г. Претендира разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
За основателността на кондикционния иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът, при условията на главно и пълно доказване,
да установи извършено плащане в полза на ответника на твърдяната дата и в
претендирания размер. За да обоснове отхвърляне на иска от своя страна,
ответникът следва да установи основанието за получаване на сумата,
респективно нейното връщане.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 29.11.2019г. ищецът е превел по банкова
сметка на ответника сума от 31321,40лв., като след извършено прихващане на
04.06.2020 г. на главници и лихви, и на 18.06.2020 г. е останала незаплатена
главница от 11224,18 лв. и лихва от 218,23лв.
От представеното писмо с изх. №*г. от Дъ* се установява, че
Д. В. Н. не е платила доброволно дължимата сума в
размер на 21414,35лв. и 651,44лв. лихва, поради което
същата е прихваната от дължими плащания към нея по други
схеми и мерки на РА в общ размер на 22065,79г., като
последното прихващане със суми е от 16.12.2020 г.
В случая е налице извънсъдебно признание на ищеца за извършено
прихващане на процесната сума в негова полза с други суми, предмет на
други облигационни отношения между страните по повод европейски
2
програми за подпомагане, обективирано в писмо с изх. №*г. , което има
доказателствена сила на признание за неизгоден за ищеца факт.
Съдът като съобразява извършеното погасяване на задължението в
цялост за главници и лихви на 16.12.2020 г., настъпило в хода на процеса чрез
извършено прихващане с ликвидни и изискуеми вземания на ответника.,
който факт следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК,
намира предявените искове за неоснователни, предвид погасяване на
задължението, и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Независимо от изхода на спора, съдът намира, че в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски. Това е така, тъй
като с поведението си Н. е станала причина за иницииране на производството
предвид погасяване на дълга след депозиране на исковата молба. Тълкуването
на разпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение №*/2014 г. на
Комисията от 06.08.2014 г. ЕС, не изключва възможността фонда да
предприеме действия за съдебно събиране на вземанията и не задължава
последният да събира вземането си само и изключително извънсъдебно,
поради което доводите в тази насока на ответника са неоснователни.
Предвидено е правна възможност за удовлетворяване на кредитора при
неоснователно усвояване на суми по европейски програми, а не се вменява
задължение на органа да прилага само този ред на защита. Същата е била
своевременно уведомена за допуснатата техническа грешка при изплащане на
суми от ищеца, респ. е имала възможност незабавно да възстанови
недължимо платената сума, което не е сторено.
С оглед изложеното в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
498,97 лева, представляваща държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева съобразно отправеното искане, определено от
съда на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правна помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ** срещу Д. В. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. *, обективно кумулативно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати
сумата от 11224,18лв. /единадесет хиляди двеста двадесет
и четири лева и осемнадесет стотинки/, получена сума
без основание на 29.11.2019 г., с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД и сумата от 218,33лв. /двеста и
осемнадесет лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забава заплащане на
главницата за периода от 19.06.2020 г. до 27.08.2020 г.,
на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. В. Н., ЕГН **********, с адрес гр. В*, да
заплати на *, сумата от 598,97 лева /петстотин деветдесет и осем лева и
3
деветдесет и седем стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4