РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7700
Варна, 04.08.2023
г.
Административният съд -
Варна - XXXIV състав, в закрито заседание в състав:
|
СЪДИЯ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
сложи на разглеждане административно дело № 712 по описа за
2023 година
Елена
Янакиева – Председател на Административен съд – Варна, на основание чл. 306,
ал. 2 от АПК, като разгледах при закрито заседание докладваното адм.
дело № 712 по описа за 2023 г. на Административен съд – Варна, взех
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 306, ал. 2 вр. с чл. 304 от АПК.
Образувано
е по молба, депозирана „БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ 2000“ ООД, ЕИК *********, за налагане
на санкция по реда на чл. 304 вр. чл. 306 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) на Главния архитект на Община Варна за това, че не е изпълнил Решение №
1620 от 06.12.2022 г., постановено по адм. дело № 630 по описа на
Административен съд – Варна за 2022 година. Изложени са твърдения за
неизпълнение от страна на Главния архитект на Община Варна на посоченото
съдебно решение, което е влязло в сила.
Съобразно
предоставената възможност на основание чл. 306, ал. 3 от АПК в Административен
съд – Варна е постъпил писмен отговор от Главния архитект на Община Варна С.д.
№ 111357/01.08.2023 г., депозиран чрез негов процесуален представител. Твърди
се, че след влизане в сила на Решение № 1620 от 06.12.2022 г., постановено по
адм. дело № 630/2022 г. по описа на Административен съд –
Варна, В. Б., в качеството си на Главен архитект на Община Варна, е временно
отстранен от заеманата длъжност. Същият е бил с делегирани правомощия от Кмета
на Община Варна да подписва заповеди за разрешаване и одобряване на подробни
устройствени планове, респективно за отказ и прекратяване на административното
производство. След временното му отстраняване се е наложило длъжността главен
архитект да бъде изпълнявана от различни служители в администрацията за кратки
периоди от време, наложило издаване на изрични заповеди за делегиране на
пълномощия. Доколкото издадените заповеди са с оглед личността на лицето, което
изпълнява конкретната длъжност и с оглед правилата за документооборота в Община
Варна се е наложило всички заповеди да бъдат преиздавани нееднократно от
администрацията. Счита, че изложените обективни обстоятелства са наложили
забавянето на акта.
Като
доказателства в полза на тези твърдения към отговора е приложена заверено за
вярност копие на Заповед № 270 от 31.07.2023г. на инж. Х. И., в качеството му
на Заместник-кмет на община Варна, с която е прекратено производството по
Заявление № АУ001919ПР/06.01.2022г. за допускане на изменение на ПУП-ПРЗ за
УПИ IX-9 (ПИ 10135.2557.315) кв. 699 по плана на „2-ри м.р.“ на град Варна, одобрен със Заповед №
36/23.04.1985г. на Председателя на ИК на ОбНС – Варна.
По
допустимостта на искането:
Молбата
за налагане на санкция е подадена пред Председателя на Административен съд –
Варна от „БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ 2000“ ООД, което в производството по адм. дело №
630/2022 г. по описа на Административен съд – Варна е конституирано като
жалбоподател. Като правно основание се позовава на разпоредбите на чл. 304 и
чл. 307 от АПК с цел образуване на производство по налагане на административна
санкция на длъжностно лице – Главния архитект на Община Варна, за това, че не е
изпълнил влязлото в законна сила Решение № 1620 от 06.12.2022 г., постановено
по адм. дело № 630/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.
Административнонаказателните
разпоредби в АПК не регламентират изрично чие е правото за депозиране на искане
за налагане на санкция по посочения ред. Упоменато е кое трябва да е санкционираното
лице в различните хипотези, както и е регламентирана подведомствеността и
подсъдността на производствата по чл. 304 и сл. от АПК. С оглед гореизложеното,
като констатирах, че подателят на искането за налагане на глоба – „БУЛСТРОЙ
ИНВЕСТ 2000“ ООД, е конституиран като жалбоподател по адм. дело № 630/2022 г.
по описа на Административен съд – Варна, приключило в негова полза с влязло в
сила решение, подлежащо на изпълнение, приемам, че същото има правен интерес да
дири защита по този ред. Не се констатират пречки по допустимостта на
производството.
По
установените факти:
При
служебна проверка в деловодната система на Административен съд – Варна се
установи и това не е спорно между страните, че по жалба на „БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ
2000“ ООД срещу мълчалив отказ на главен архитект на Община Варна да издаде
заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на подробен
устройствен план /ПУП/ по заявление рег. № АУ001919ПР/06.01.2022 г., е
образувано адм. дело № 630 по описа на съда за 2022 година. Съдебното
производство е приключило с постановяване на Решение № 1620 от 06.12.2022 г., което не
обжалвано и е влязло в законна сила. Със съдебното решение на
Административен съд – Варна мълчаливия отказ на Главния архитект на Община
Варна да издаде заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на
подробен устройствен план относно заявление рег. № АУ001919ПР/06.01.2022 г.
подадено от „БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ 2000“ ООД, е отменен като незаконосъобразен и
преписката е върната на Главния архитект на Община Варна за произнасяне по
заявлението за допускане на изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ IX-9 (ПИ 10135.2557.315) кв. 699 по плана на „2-ри м.р.“ на град Варна, одобрен със Заповед №
36/23.04.1985г. на Председателя на ИК на ОбНС – Варна.
С
молба С.д. 6203/24.04.2023 г. от „БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ 2000“ ООД са представени
писмо Рег. № АУ001919ПР_0003ПР/03.04.2023г. на
кмет на район „Приморски“, с което до заявителя е изпратен Протокол на ЕСУТ №
10/07.03.2023г. с решение по т.9.
В
изпълнение на Решение № 1620 от 06.12.2022 г., постановено по адм. дело №
630/2022 г. по описа на Административен съд – Варна е издадена Заповед № 270 от
31.07.2023г. на Заместник-кмета на община Варна, с която е прекратено
производството по заявление рег. № АУ001919ПР/06.01.2022 г. за допускане на изменение
на ПУП-ПРЗ за УПИ IX-9 (ПИ 10135.2557.315) кв. 699 по плана на „2-ри м.р.“ на град Варна, одобрен със Заповед №
36/23.04.1985г. на Председателя на ИК на ОбНС – Варна.
Като
съобразих доводите, изложени в молбата и аргументиращи искането за налагане на
санкция, в аспекта на относимата регламентация, приемам молбата за
неоснователна, на следните доводи:
Производството
по дял Шести от АПК е именувано „Административнонаказателни разпоредби“. С него
е предвиден специален ред за налагане на наказания на длъжностни лица при
констатиране на допуснато специфичен вид административно нарушение –
неизпълнение на влезли в сила актове на съда. Административнонаказателната
отговорност по чл. 304, ал. 1 от АПК понася длъжностното лице, пряко отговорно
за неизпълнение на задължение, произтичащо от влезлия в сила съдебен акт, което
означава, че е необходимо в кумулация да се констатира, освен неизпълнение, то
и същото да е в резултат на виновното поведение на длъжностното лице, тоест,
една от предпоставките за ангажиране отговорността по този ред, е искането да е
насочено срещу лице, което има качеството на длъжностно лице.
Легалното
определение на това понятие е дадено в разпоредбата на чл. 93 т. 1 от НК,
според която „длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със
заплата или безплатно, временно или постоянно:
а)
служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на
материално изпълнение;
б)
ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо
имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и
помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен
изпълнител.
В
Тълкувателно решение (ТР) № 73/23.12.1974 г. по н.д. № 66/1974 г. на ОСНК на
ВС, неизгубило правно значение, е даден отговор на въпроса, свързан с
характерните признаци и белези на понятията в чл. 93 от НК, както и какви са
техните разграничителни критерии. В същото е възприет следният извод: „…въпросът
за длъжностното качество на отделния служител или работник се решава конкретно
във всеки отделен случай въз основа на преценката на всички обстоятелства по
делото и закона….. Дали тези лица са длъжностни или не, определящо е
обстоятелството дали им е поверено за пазене или управление обществено
имущество….. Законът изисква изпълнението на службата или работата да е
възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да
бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането
обаче трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон,
правилник, устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с
избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата
на разпореждане на властта и др. ….Ръководна работа е тази работа, която се
изразява в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или
организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа
обикновено ангажирва волята на повече лица било при отправяне на задачите, било
при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което заема ръководна
работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при вземане на
решения то действува в колективен орган“.
Съобразно
чл. 5, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), главният архитект
ръководи, координира и контролира дейностите по устройственото планиране,
проектирането и строителството на съответната територия, координира и
контролира дейността на звената по ал. 6 и издава административни актове съобразно
правомощията, предоставени му по този закон. Главният архитект на общината
координира и контролира дейността на главните архитекти на райони.
В
контекста на посочените разпоредби и цитираното ТР приемам, че главният
архитект е „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93 от НК, защото е назначен на
ръководна длъжност в юридическо лице, каквото е общината по аргумент от чл. 14
от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА),
осъществява цялата организационно-ръководна дейност на звената по чл. 5, ал. 6
от ЗУТ срещу постоянно заплащане. Поради това срещу него е допустимо да бъде
образувано административнонаказателно производство по реда на чл. 304 и
следващите от АПК.
Установяването
на това специално качество на лицето, обаче, не е единствено условие за
ангажиране на отговорността му. С оглед систематичното място на чл. 304 и чл.
306 от АПК следва извод, че това е способ за ангажиране административната
отговорност на такова длъжностно лице, което не изпълни съдебно решение, но
само ако дължимото поведение (действие или бездействие) е свързано с
упражняваната от него административна дейност в рамките на неговата материална,
функционална и териториална компетентност, произтичащи пряко от закон или по
изрична делегация, тоест – в производства и правоотношения от административен
характер.
В
разглеждания случай, с Решение № 1620 от 06.12.2022 г., постановено по адм.
дело № 630/2022 г. по описа на Административен съд – Варна е отменен мълчалив
отказ на главен архитект на Община Варна да издаде заповед за разрешаване
изработването на проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ по
заявление рег. № АУ001919ПР/06.01.2022 г. Правомощията да издаде заповед за
разрешаване или отказ да се изработи проект за изменение на плана по чл. 135,
ал. 1 от ЗУТ са на кмета на общината, по аргумент от чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. По
адм. дело № 630 по описа на Административен съд – Варна за 2022 година е
представена Заповед № 3016/23.09.2021 г., с което на основание §1, ал.3 от ДР
на ЗУТ кмет на Община Варна е предоставил своите функции по ЗУТ на главен
архитект на Община Варна, а именно да одобрява или оказва със заповед подробни
устройствени планове и техни изменения. Представената в настоящото производство
Заповед № 270 от 31.07.2023г. е издадена от заместник-кмет на община Варна, в
изпълнение на Решение № 1620 от 06.12.2022 г., постановено по адм. дело №
630/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, на когото по т. 2.4 от
Заповед № 1339 от 25.04.2023г. на кмет на община Варна, допълнена със Заповед №
1360/27.04.2023г. на кмет на община Варна, са предоставени правомощията да
издаде заповед за разрешаване или отказ да се изработи проект за изменение на
плана по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ. На основание посочената заповед, с която са
делегирани правомощия на заместник-кмет на Община Варна да разрешава или
отказва изменение на ПУП следва, че това е административния орган, който към
момента на постановяване на разпореждането е компетентен да изпълни Решение №
1620 от 06.12.2022 г., постановено по адм. дело № 630/2022 г. по описа на
Административен съд – Варна.
Съгласно
чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс, субсидиарно приложим на основание
чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
От
представените в хода на производството доказателства е видно, че предмет на
съдебен контрол за законосъобразност в съдебното производство по адм. дело №
630/2022 г. по описа на Административен съд – Варна е бил мълчалив отказ на
главен архитект на Община Варна да издаде заповед за разрешаване изработването
на проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ относно заявление
рег. № АУ001919ПР/06.01.2022 г. С отделен диспозитив съдът е върнал преписката
на административния орган за ново произнасяне по заявление, подадено от
„БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ 2000“ ООД. В диспозитивната част на съдебното решение волята
на съда е ясно формулирана. Съдът съобрази, че със сила на присъдено нещо (СПН)
се полза единствено диспозитивът на съдебното решение (в този смисъл е ТР №
1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС).
Видно
от съдържанието на представената в настоящото производство Заповед № 270 от
31.07.2023г., същата е издадена на основание Решение № 1620 от 06.12.2022 г.,
постановено по адм. дело № 630/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.
След като е налице постановен индивидуален административен акт на компетентния
административен орган по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, са налице доказателства за
предприети от него действия по изпълнението на съдебното решение. В настоящото
производство, което е административнонаказателно по своя характер, е
недопустимо да се извършва проверка, включително и посредством осъществяване на
косвен съдебен контрол за законосъобразност на издадения административен акт,
относно това дали са спазени указанията на съда, дадени в мотивите на влезлия в
сила съдебен акт. Както бе отбелязано по-горе, със СПН се ползва единствено
диспозитивът на съдебното решение, който в случая предписва задължение за
административния орган да се произнесе по заявлението на „БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ 2000“
ООД. След като е налице такова произнасяне със Заповед № 270 от 31.07.2023 г.,
в изпълнение на постановеното Решение № 1620 от 06.12.2022 г. по адм. дело №
630/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, съдебното решение е
изпълнено, като ирелевантно е дали постановеният административен акт е
благоприятен за заявителите. При несъгласие с постановения от административния
орган акт същите имат друг ред за защита, а именно: оспорване на индивидуалните
административни актове по административен и по съдебен ред – предвиден в чл.
81-98 и чл. 145-178 от АПК.
На
гореизложените мотиви, приемам, че искането с правно основание чл. 304 вр. с чл. 306 от АПК за налагане на глоба на Главния архитект на Община Варна за
това, че не е изпълнил Решение № 1620 от 06.12.2022 г., постановено по адм.
дело № 630/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, е неоснователно и
следва да се отхвърли.
Мотивирана
от изложеното, на основание чл. 306 вр. чл. 304 от АПК
ОСТАВЯМ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ 2000“
ООД, ЕИК *********, за налагане на санкция по реда на чл. 304 вр. чл. 306 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на Главния архитект на Община Варна за
това, че не е изпълнил Решение № 1620 от 06.12.2022 г., постановено по адм.
дело № 630 по описа на Административен съд – Варна за 2022 година.
Разпореждането подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Варна в 7-дневен срок от връчването
му.
|
СЪДИЯ: |
|