О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 235
гр. Велико Търново, 22.05.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
разгледа докладвано от съдия Банев административно дело № 332 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано за разглеждане на жалба, подадена от Д.Р.С. с ЕГН
**********, адрес *** и от А.Д.Д.с ЕГН **********, адрес ***, против Заповед № 06/ 28.04.2023 г., издадена от председателя на Българската
федерация по риболовни спортове. С обжалваната заповед, на основание чл. 28,
ал. 4 от Устава на Българската федерация по риболовни спортове /БФРС/, на Д.Р.С.
и на А.Д.Д.са наложени дисциплинарни наказания „лишаване от състезателни права“
за срок от 5 години. Тъй като жалбата е от
името на две лица и по отношение на различни дисциплинарни наказания, наложени на всяко от тях, фактически
обективира отделни и независими помежду си претенции, на различни правни
субекти. По арг. от чл. 213 от ГПК, производствата по жалбите на различните
оспорващи лица са отделени за разглеждане в отделни дела, като настоящото е за разглеждане жалбата на Д.Р.С. ***.
Жалбоподателят е направил и искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорваната заповед, тъй като му предстоят
участия в турнири по спортен риболов в две секции „Фидер“ и „Метод
фидер“, за което ще бъде неоснователно препятстван от предварителното
изпълнение на заповедта и ще бъдат накърни
правата му като спортен състезател.
За да прецени допустимостта на жалбата за разглеждане по същество и съответно за
допустимостта на искането за спиране на предварителното изпълнение на
посочената по-горе заповед на председателя на БФРС, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 21,
ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното
волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на
административен орган или на друг овластен със закон за това орган или
организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите,
предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Според дефиницията в § 1, т. 1 от ДР към АПК, „административен
орган“ е органът, който принадлежи към
системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни
правомощия, овластен въз основа на закон включително лицата, осъществяващи
публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Законът за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/ урежда обществените
отношения, свързани с развитието и управлението на системата на физическата
активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност в
Република България /чл. 1 от закона/. Глава втора от
ЗФВС нормативно определя
кои са органите на управление на изброените обществени
отношения,
а именно: Министерски съвет и министърът
на младежта и спорта, а Глава трета от ЗФВС
регламентира дейността на спортните организации. Разпоредбата
на чл. 27, ал. 2, т. 5 от
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗФВС, спортните федерации са
сдружения с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност,
които са получили спортен лиценз за един или сходни видове спорт. В спортните
федерации може да членуват само спортни клубове. Разпоредбите
на чл. 27, ал. 2, т. 5 и т. 7 от ЗФВС, предоставят на лицензираните спортни
федерации
възможността да осъществяват
спортно правосъдие чрез система от комисии и спортен арбитраж чрез арбитражен
орган, както и да създават
помощни органи, вкл. дисциплинарна комисия. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗФВС, спортната федерация
осъществява дейността си въз основа на приети от нея за правила за осъществяване на спортно правосъдие и спортен
арбитраж, освен ако е многоспортова федерация и
правила за дейността на помощните органи по чл. 27, ал. 2, т. 7.
Видно от чл. 1,
ал. 1 от Устава на Сдружение с нестопанска цел „Българска
федерация по риболовни спортове“, който е публично достъпен на
интернет сайта на сружението bfrs.bg, БФРС е доброволно сдружение, на
клубове и сдружения, развиващи риболовни спортове. Според чл. 2, ал. 1 от Устава,
сдружението осъществява дейността си въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за физическото
възпитание и спорта, Устава и решенията на органите си за
управление.
В случая оспорващият изразява несъгласие с акт на вътрешен орган на сдружението, канституиран въз основа на неговия устав /чл. 28 от Устава/, при цитираната по-горе
законова възможност за това. Правомощията на органа, предвидени в устава, имат
за цел да регулират отношенията вътре в обединението и не са такива на власт и
подчинение. Задължителният характер на актовете на органа е само за членуващите
в юридическото лице клубове и сдружения
/като физическо лице, жалбоподателят не е член на
федерацията/
и издаването на такива актове не представлява
осъществяване на административна дейност. Законът
не овластява федерацията или нейните органи с
административни правомощия и доколкото са
налице някакви йерархични взаимоотношения,
те с изцяло в рамките на дейността на сдружението. Тези взаимоотношения произтичат от устава на юридическото лице, т.е. от
един
многостранен договор, чрез които участниците определят предмета на дейността си, правилата по които тя ще се упражнява, органите, чрез които ще се
осъществява и кои от тях ще представляват сдружението пред трети
лица. От друга страна дейностите, които федерацията упражнява,
не предполагат, а обратното - изключват
възможността приеманите от нейните органи актове да бъдат квалифицирани като
административни такива, за които е приложим редът за контрол
по АПК. Тъй като се касае за взаимоотношения основани на договор,
органите на ЮЛ не разполагат с произтичащи от
закона властнически
правомощия, гарантирани с възможността за държавна принуда, т.е. с
административни правомощия по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК, вр. с §
1, т. 1 и т. 2 от ДР към АПК.
Горните изводи
не се променят от разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от
ЗФВС, доколкото възможността за вътрешна регулация,
основана на приети от сдруженията актове,
не прави дейността им или тази на техните
органи административна, като това се отнася и за цитираните по-горе текстове,
предоставящи възможност за осъществяване на спортно правосъдие и
спортен арбитраж и за приемане на правила за дейността на помощните
органи. Безспорно е, че съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗФВС,
на лицензираните федерации е предоставена възможност да предоставят,
прекратяват и отнемат
състезателните права на спортистите, а чл. 28, ал. 3
от Устава на БФРС вменява на председателя на федерацията функции на орган по
назначаване, като същият сключва и прекратява трудовите договори с щатни
служители, колективния трудов договор и налага дисциплинарни наказания. Нито
ЗФВС, нито устава на конкретното сдружение обаче съдържат разпоредби относно
обжалването на актовете за лишаване от състезателни права, съответно тези за
налагане на дисциплинарни наказания на работници и служители, работещи по
трудов договор с БФРС /какъвто жалбоподателят не е/. При това положение и
предвид правнооорганизационната форма на федерацията, субсидиарно приложими в
случаи от вида на разглеждания са разпоредбите на закона за юридическите лица с
нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от ЗЮЛНЦ, общото
събрание отменя
решения на другите органи на сдружението, които противоречат на закона, устава
или други вътрешни актове, регламентиращи дейността на сдружението, като това му правомощие не може да бъде възлагано на други органи на
сдружението. Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, решенията на общото събрание
/единствени измежду актовете на органите на ЮЛНЦ/, подлежат на
съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, а чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ предвижда, че този контрол се извършва от окръжния съд по седалището на
сдружението.
Крайният извод,
който налага цитираната по-горе нормативна уредба е, че актовете на органите на
БФРС, вкл. тези на председателя на федерацията, като произтичащи от овластяване
чрез договорно споразумение, не представляват административни актове по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. с § 1, т. 1 и т. 2 от
ДР към АПК. Те не подлежат и на пряк съдебен контрол, с изключение на актовете
на общото събрание на сдружението, който обаче не се осъществява по реда на
АПК, а по този, посочен в чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ. В този смисъл е и преобладаващата
практика на ВАС по аналогични или сходни случаи /така напр. Определение
№ 8301 от 29.09.2022 г. по адм. д. № 8779 от 2022
г. на ВАС, Определение № 7837
от 09.09.2022 г. по адм. д. № 6019 от 2022
г. на ВАС, Определение № 10017
от 22.07.2020
г. по адм. д. № 7244 от 2020 г. на ВАС и други/.
С оглед изложеното,
извършеното
от Д.Р.С. ***, оспорване на Заповед № 06/ 28.04.2023 г., издадена от председателя на
БФРС пред Административен съд – Велико Търново, е недопустимо на основание чл.
159, ал. 1 от АПК, като насочено срещу волеизявление, което няма
характеристиките на административен акт. Това е основание жалбата на С. да бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото прекратено. Доколкото допустимостта на жалбата обуславя и тази на искането за спиране на нейното
предварително изпълнение, разглеждането на това искане също е недопустимо в
настоящото производство. Само за пълнота следва да се отбележи и че в ЗФВС,
ЗЮЛНЦ и Устава на БФРС липсва нормативно или договорно въведено незабавно
изпълнение на актовете на органите на юридическото лице, а по делото не се
установява да
е допуснато такова за конкретната заповед на председателя на БФРС.
Водим
от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя
без разглеждане жалбата, подадена от Д.Р.С. с ЕГН **********,
адрес ***, против Заповед № 06/ 28.04.2023 г., издадена от
председателя на Българската федерация по риболовни спортове и инкорпорираното в
жалбата искане за спиране на предварителното изпълнение на същата заповед.
Прекратява
производството по административно дело № 332/
2023 г. по описа на Административен съд – В.
Търново.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.
Определението да
се съобщи на оспорващото лице на посочения в жалбата адрес.
Определението да се
съобщи на председателя на Българската федерация по риболовни спортове, на
адреса на управление на федерацията: гр. София, бул. „Витоша“ № 31-11, ет. 7.
Административен съдия :