Р Е
Ш Е Н И Е
№ 169
гр.Сливница 04 октомври 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Ж. Б., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №290 по описа на съда за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът, ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП", ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл."Позитано" № 5, представлявано от
Изпълнителния директор Н.Ч.и К.Р., действащ чрез пълномощника си адвокатско
съдружие Феникс - САК, представлявано от адвокат П.И., В.М. и Т. Д. със съдебен адрес на призоваване: АС Феникс, адвокат П.С. ***,
офис „Оптимум консулт" ООД е
предявил против Д.Л.Н. иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
В исковата си молба твърди, че на 11.07.2016г.,
8.00ч. в гр. София по бул. „Царица Йоана“ -тунел „Люлин“ посока ул. „Вардар“
поради несъобразяване скоростта на МПС с характер и интензитет на движението е
извършено ПТП по вина на Д.Л.Н. - водача на МПС „Волво“ с per. № СА 4288 ТК,
който реализира ПТП с МПС, което отскача и се удря в МПС Киа с рег.№ СА 7992
МА, собственост на „Пиреос Лизинг България“, лизингополучател „Йелоу 333“. За
извършеното ПТП е съставен протокол за ПТП № 1615744 от 1 1.07.2016г. от мл.
автоконтрольор А.С. при ОПП - СДВР.
Твърди, че
увреденият автомобил МПС Киа с рег.№ СА 7992 МА, собственост на „Пиреос Лизинг
България“, лизингополучател „Йелоу 333“ е застрахован в ЗАД "БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" на основание застрахователна полица „Бонус
Каско" № 4704150240001836, валидна от 21.11.2015г. до 21.11.2016г. Твърди
че, ответникът, причинител на ПТП е без действаща към момента /дата и час/ на
ПТП застрахователна полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите за
управлявания от него автомобил марка „Волво“ с per. № СА 4288 ТК.
Твърди, че нанесените в резултат на ПТП щети на
застрахования при ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" увреден
автомобил са описани в протокол за ПТП, заявление за щета и опис по претенция и
заключение № 50-01600-8268/16. Увредени са следните части по марка Киа с рег.№
СА 7992 МА: облицовка задна броня, капак заден, стоп десен и други, описани в
опис по претенция и заключение. Нанесените щети по автомобила са определени на
база описаното в протокол за ПТП, заявлението за щета и опис на претенция и
заключение. Отремонтирането е възложено и извършено от автосервиз Експерт
сервиз София. Размерът на щетата е определен на 1 156.38 лв., на база
фактурираната стойност на извършен ремонт, включващо подмяна на детайли, труд
за демонтаж и монтаж на детайли, труд за ремонт на детайли, труд и материали за
боядисване.
Твърди, че ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" е
заплатило по застрахователна претенция по застраховка «Бонус Каско» на
13.09.2016г. застрахователно обезщетение в размер на 1 156.38 лв.,
представляващо фактурираната стойност за ремонта на пострадалото МПС на
автосервиз Експерт сервиз София.
Твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение
ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", на основание чл. 410 от Кодекса
на застраховането, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, встъпва в правата на собственика
на увреденото МПС срещу причинителя на вредата, съответно срещу виновен водач в
процесното ПТП Д.Л.Н., при липса към момента /дата и час/ на настъпване на ПТП
на действаща застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
За уреждане на вземанията между застрахователя по имуществена застраховка и
лицето, причинило вредата, на основание чл. 410 от КЗ ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП" е предявил претенцията си срещу виновния водач за
изплатеното обезщетение, като е приложил преписката с доказателствата, с които
разполага, в т. ч. доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно
произшествие, но пратката не е получена, не е потърсена от ответника. До
настоящия момент ответникът не е изпълнил своето задължение в цялост.
Поради гореизложеното за счита че е налице правният
интерес да предяви иск с правно основание чл. 410 от Кодекс на застраховането,
вр. с чл. 45 ЗЗД срещу Д.Л.Н. - регресен иск за сумата от 1156.38 лв. /хиляда
сто петдесет и шест лв. и 0.38/ лева, представляващо размер на застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
19.01.2017г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди, че му е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на Районен
съд-Сливница, 1-ви състав, по ч.гр.д. №191/2017г. срещу ответникът Д.Л.Н.,
който да заплати на ЗАД "Булстрад Виена Иншуръис Груп" сумата от
1156.38 лв. - невъзстановени суми по заплатено от кредитора застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от 19.01.2017г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, сумата 360.00 лв. - разноски по делото за
адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. платената държавна такса.
Към исковата молба ищцовото дружество представя
писмени доказателства, прави доказателствени искания, а именно допускане
изслушването на ССчЕ и САтТЕ, с въпроси изчерпателно формулирани в исковата
молба, както и събирането на гласни доказателства.
Ответникът,
Д.Л.Н. е представил писмен
отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва предявеният иск. Възразява
срещу посочените в исковата молба факти и посоченото в протокола за ПТП. Не оспорва, че е било реализирано ПТП
и че е бил с изтекла гражданска отговорност. Оспорва механизма на възникване на
ПТП. Прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
На 11.07.2016г., 8.00ч. в гр. София по бул.”Царица Йоана” с
посока към ул. ”Вардар”, движението е интензивно. Ответникът,
управлявал, МПС „Волво” с per. № СА 4288 ТК,
собственост на „Кентавър-А”ЕООД. В автомобила с ответника, пътували свидетелите
М.С.. В тунел
„Люлин”, движението е интензивно, в дясната лента на
двулентовото платно, Св.Н.Д., шофьор на такси, управляващ л.а. „Киа” с рег.№ СА 7992 МА, собственост на „Пиреос Лизинг България“, лизингополучател „Йелоу 333”, се движи бавно, в колона, тъкмо тръгвал с
автомобила, когато усетил удар отзад. Спира, слиза от автомобила и вижда, че е
ударен от л.а. „БМВ” с рег. № СВ 8972
АА, управляван от свидетелката М.Н.. Самата тя свидетелства, че е шофирала зад
таксито, спряла е рязко и в нейната кола се удря л.а. „Волво” с per. № СА 4288 ТК , в резултат на удара, тя се ударила в автомобила пред нея. Св.М.Н., се
обадила на КАТ. Отв.Н. й се скарал, че се е обадила на КАТ, защото нямал
застраховка „Гражданска отговорност”. И двамата свидетели заявяват, че , отв. Н.
не изчакал на място КАТ, а пооправил автомобила си и тръгнал. Сключил
застраховка „Гражданска отговорност” и се върнал на мястото на ПТП. Св.М.Н. и
св. Д., изчакали пристигането на органите на КАТ. По тяхно нареждане изместили
автомобилите си. Св. С.С. и А.С., младши автоконтрольори при СДВР пристигнали
на мястото на ПТП и съставили протокол за ПТП, скица и дали декларации на
участниците в ПТП, които те попълнили саморъчно. На ответника бил съставен АУАН
бл.№543486 от 11.07.2016г.
Лек автомобил „Киа” с рег.№ СА 7992 МА, собственост на
„Пиреос Лизинг България” АД, лизингополучател „Йелоу 333“ е застрахован в
ищцовото дружество на основание застрахователна полица „Бонус Каско" №
4704150240001836, валидна от 21.11.2015г. до 21.11.2016г. Нанесените в резултат
на ПТП щети на застрахования при ищеца увреден автомобил са описани в протокол
за ПТП, заявление за щета и опис по претенция и заключение № 50-01600-8268/16.
Увредени са следните части по л.а. „Киа” с рег.№ СА 7992 МА: облицовка задна
броня, капак заден, стоп десен и други, описани в опис по претенция и
заключение. Отремонтирането е възложено и извършено от автосервиз Експерт
сервиз София. Размерът на щетата е определен на 1 156.38 лв., на база
фактурираната стойност на извършен ремонт, включващо подмяна на детайли, труд
за демонтаж и монтаж на детайли, труд за ремонт на детайли, труд и материали за
боядисване. Ищцовото дружество е заплатило по застрахователна претенция по
застраховка «Бонус Каско» на 13.09.2016г. застрахователно обезщетение в размер
на 1 156.38 лв., представляващо фактурираната стойност за ремонта на
пострадалото МПС на автосервиз Експерт сервиз София.
Според заключението на приетата по делото
съдебна-автотехническа експертиза водачът на л.а.„Волво” с per. № СА 4288 ТК, управляван от ответника се е движел в
дясната лента в тунел „Люлин” с несъобразена скорост или занижено внимание, не
е могъл да намали скоростта или спре и е ударил л.а. „БМВ” с рег. № СВ 8972 АА, който отскача напред и се удря в
задната част на л.а. „Киа” с рег.№ СА 7992 МА. Според вещото лице, щетите
нанесени на л.а. „Киа” с рег.№ СА 7992 МА, напълно отговарят на установения
механизъм на произшествието. На следващо място, според експертизата стойността
на нанесените на л.а. „Киа” с рег.№ СА 7992 МА, в следствие на процесното ПТП
щети е в размер на 1 156,38лв.
Според заключението на изготвената графическа
експертиза, подписът на „участник” под №1 в оспорвание протокол за ПТП №1615744
от 11.07.2016г. е положен от ответника, Д.Л.Н..
На 19.01.2017г., ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника, ответник по
настоящото дело, Д.Л.Н.. Въз основа на подаденото от ищеца заявление, е образувано ч.гр.д.№ 191/2017г.
по описа на РС-Сливница, по което на 06.04.2017г., съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта е връчена на Д.Л.Н., на 18.04.2017г. и
на 20.04.2017г., същият е подал възражение срещу нея на основание чл.414 от ГПК. Кредиторът, настоящ ищец е уведомен за подаденото възражение на 05.05.2017г.,
и на 15.05.2017г. е представил доказателства за предявеният от него иск по реда
на чл.422 от ГПК.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема
че е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация с чл.410, ал.1
от КЗ, и по чл.86 от ЗЗД. Исковете са
предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което за ищеца е достатъчно да докаже че вземането, което претендира съществува.
По иска с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ:
Ангажирането на отговорността по чл.410, ал.1 КЗ, изисква установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество-ищец; заплащане на застрахователното обезщетение от страна на ищеца и причинени вреди; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние (действие или бездействие). За да бъде ангажирана отговорността на ответника е необходимо да са налице кумулативно посочените по-горе предпоставки. Следва да се изтъкне, че правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ след плащането на застрахования е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице – суброгационно право. Затова, в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. Именно, поради правото произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата на застрахования след плащането, като упражнява тези права от свое име. В този смисъл регресния иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, не на договора – застрахователен в случая, макар да има връзка с него и да е обусловен от него.
В конкретния случай не се спори, че между „Пиреос Лизинг България” АД , и ищцовото застрахователно дружество има валидно сключен договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът намира за доказано, че обезщетените от ищеца вреди са в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП. Механизмът на настъпилото ПТП и видимите
щети на застрахования от ищеца автомобил са описани в представения от ищеца
констативен протокол за ПТП – официален документ, който се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Съгласно изготвеното от АТЕ заключение
описаните от ищеца и оценени щети са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
Оспорването на констативния протокол по реда на чл.193 от ГПК, остана
недоказано по изискуемия от закона начин. От свидетелските показания на всички
разпитани в хода на съдебното дирене бе установено, че отразеното в него, е
установеното на мястото на произшествие. Установеното със свидетелските
показания и заключенията на съдебно - автотехническата експертиза кореспондират
с отразеното в протокола, който е съставен от длъжностно лице в кръга на
службата му .
Доколкото по делото не са събрани доказателства и
за обжалване на наказателните постановления от причинителя на ПТП по съдебен
ред, респ. за тяхната отмяна, следва да се приеме, че наказателните
постановления са влязли в сила, с всички произтичащи
от това последици. Ето защо, както
констативният протокол за ПТП, така и наказателните постановления имат
обвързваща доказателствена сила за съда относно настъпилото ПТП, вината на Д. Л.
Н. като единствен негов причинител и причинената щета на другия участник автомобил. Именно, въз основа
на установените в тези писмени доказателства факти, се извежда и изводът за
причинна връзка между допуснатото от Д. Л. Н. виновно нарушение на правилата за
движение при управление на лекия автомобил и настъпилите имуществени вреди.
Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от заключението на АТЕ стойността
на ремонта на автомобила по средни пазарни цени с ДДС е 1 156,38 лева,
Следователно дължимото от застрахователя по
застраховка „ГО” обезщетение се съизмерява с действителния размер на вредата.
Според настоящия състав действителния размер на вредата следва да бъде
съобразен с пазарната й оценка, т.е. оценката следва да се съизмерява със
стойността, срещу която застрахованият би могъл да отстрани вредата, респ. да
придобие автомобил от вида на увредения.
Истинността на един документ предполага
едновременно да е автентичен и верен, като автентичността се свързва с
авторството на документа и неговата формална доказателствена сила, а верността
е с оглед на това дали удостоверителното изявление отговаря на действителното
фактическо положение или не. С формална доказателствена сила се ползват всички
документи (официални и частни, свидетелстващи и диспозитивни). С материална
доказателствена сила се ползват само официалните свидетелстващи документи. Тя
се състои в доказателственото значение на документа. Официалният свидетелстващ
документ доказва с обвързваща сила, че фактите са се осъществили така, като се
твърди в документа – чл.179 от ГПК. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ, като такъв се ползва с материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в него. Прието е, че
страната, която оспорва верността на удостоверените в протокола факти, следва
да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална
доказателствена сила на документа – решение №24/10.03.2011г. по
т.д.№444/2010г., І т.о.; решение №73/22.06.2012г. по т.д.№423/2011г. на ВКС, І
т.о.; решение №15/25.07.2014г. по т.д.№1506/2013г. на ВКС, І т.о. и др.
Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.3 от ГПК тежестта за доказване неистинността на
документа пада върху страната, която го оспорва (в конкретния случай – на
ответната страна). В заключението си
вещото лице дало становище, че ответникът е подписал протокол за ПТП
№1615774 от 11.07.2016г. със свидетелските показания на св.С.С. и А. С. бе
установено, че същите в качеството си на полицейски служители са присъствали на
ПТП и св.С. е съставил и подписал процесният протокол за ПТП. От заключението
на приетата САвтТЕ бе установен механизмът на причиняване на ПТП, който не
опровергава изложеното в оспорения протокол, напротив потвърждава го. Други
доказателства в посока на опровергаване на автентичността на документа не са
ангажирани. Поради това, съдът признава, че оспорването не е доказано.
Предвид изложеното по–горе, предявеният
иск се явява основателен за сумата от 1 156,38 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 19.01.2017г. завеждане на заявлението за издаване на заповед по
чл.41 ГПК до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора
при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък
по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в исковия процес в размер на 25
лева– платена държавна такса, 300,00лв. възнаграждение за вещо лице за САТЕ,
300,00лв., възнаграждение за вещо лице за СГЕ, пътни разноски в размер на
4,80лв. или в ощ размер на 629,80лв.следва да се възложат в тежест на ответника.
В представеният от ищеца
списък на разноските по чл.80 ГПК, се претендират и разноски за ССчЕ в размер
на 300,00лв., които са неоснователни, т.к. с протоколно определение от
10.04.2018г., допуснатата експертиза е заличена.
Съгласно т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 385,00
лева.
Върху ответника, следва
да се възложат и заплатените разноски на изслушаните в хода на производството
свидетели в размер на 34.40лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 от ГПК по отношение на Д.Л.Н. с ЕГН:**********, съществуването на
вземане на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.”Позитано” №5, представлявано от Н.Ч. и К.Р. в размер
на 1 156,38лв. главница, ведно със законната лихва от 19.01.2017г., както
и сумите от 25,00лв разноски по делото за държавна такса и 360,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 191/2017г. по описа на РС-Сливница
ОСЪЖДА Д.Л.Н. с ЕГН:********** да
заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.”Позитано” №5, представлявано он Н.Ч. и К.Р., сумата от 629,80лв /шестстотин двадесет и девет лева и 80 ст. / лв., представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Д.Л.Н. с ЕГН:**********
***, сумата от 34,40/тридесет и четири лева и 40 ст./ лева, представляваща,
разноски за свидетели.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му.
Районен съдия: