Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260033
гр. Силистра, 02 април 2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет
и втори февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
с участието на секретаря Милена Лекова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 1951 по
описа за 2019 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с ЕИК ………………..гр. С., ул. Д… Х. № …. - ………., представляван
от изпълнителния директор А. Ч.Д., чрез
пълномощника С.Р. моли съда да признае
за установено по отношение на
ответника, че му дължи следните
суми:
1 296.09 лева, представляваща задължение
по Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 12.
04. 2017 г., заедно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.
д. № 1692 / 2018 г. по описа
на СРС – 28. 11. 2018 г. до
изплащане на вземането,
205.19лева – договорна лихва, дължима за периода 15. 05. 2018 г. – 16. 07. 2018 г.;
86.15 лева –лихва за забава за периода
15. 05. 2018 г. – 14.
11. 2018 г. и
разноски
по производството, както и разноските, направени в заповедното производство.
Ответникът Г.А.О. с ЕГН **********,***, чрез назначения от съда особен представител
адв. Н.Б. е подал писмен отговор, с който оспорва като недоказан
иска, като счита, че от
изявленията в исковата молба и представените по делото доказателства
не може да
се направи категоричен извод за размера
на дължимата главница. Счита, че след обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита е недопустимо начисляването на договорна лихва, като в хода на производството, моли съда да вземе
предвид извършените плащания в изпълнителното производство.
Съдът, след
преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по
делото доказателства, намира за установено следното:
Настоящото
производство е следствие на възражение по чл. 415 от ГПК от ответника срещу
издадена срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 1692 / 2018 г. по описа на СРС. С издадената заповед за изпълнение № 2962 / 29. 11. 2018
г. ответникът е задължен да заплати на ищеца следните суми: 1 296.09 лева, представляваща задължение
по Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 12. 04. 2017 г., заедно със законната
лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч.гр. д. № 1692 / 2018 г. по описа на
СРС – 28. 11. 2018 г. до изплащане
на вземането, 205.19лева – договорна лихва, дължима за периода 15. 05. 2018 г. – 16.
07. 2018 г. и 86.15 лева – лихва за забава за периода
15. 05. 2018 г. – 14. 11. 2018 г. и 131.75 лв. – разноски.
Представен е договор
за потребителски кредит № **********, сключен
на 12. 04. 2017 г., сключен между Ти Би
Ай Банк ЕАД и Г.А.О. при следните параметри: размер на кредита 2034.38 лева, такса за
оценка на риска в размер на 244.13 лева,
годишен лихвен процент в размер на 28.04 %, годишен процент на разходите в размер на 48.44 % и обща сума дължима
от потребителя 3002.72 лева. В договора е обективиран погасителен план, съгласно който кредитът следвало да бъде
изплатен на 24 месечни вноски в размер на 125.12 лева всяка и последна
изравнителна вноска в
размер на 124.96 лева, с падеж на
първата вноска 15.
05. 2017 г. и падеж на последната вноска
15. 04. 2019 г. Съобразно чл. 15. 1 от
договора в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от
него плащания, той дължи на
кредитора и законната лихва върху цялата
просрочена сума за целия период
на просрочието – от датата на
падежа, до датата на ефективното
изплащане на сумата. В чл.
16. 2 е уредено, че в случай на пълно
или частично просрочие при изплащането
на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено
задължение ставало предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на
падежа на последната от трите
поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата
върху цялото непогасено задължение на потребителя започвало да се
начислява законна лихва до окончателно
погасяване на задължението.
Представено е уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост от Ти Би Ай Банк ЕАД,
адресирано до длъжника, с което последният бил уведомен, че поради просрочие в изплащането на вноски с падежи 15. 05. 2018 г.,
15. 06. 2018 г. и 15. 07. 2018 г. по договор № **********, цялото непогасено
задължение по договора е станало предсрочно изискуемо считано от 16. 07. 2018
г. на осн. чл. 16, т. 2 от същия. Видно от
приложената по делото обратна разписка, уведомлението е връчено лично на 25.
10. 2018 г.
По делото е допуснато и прието заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че по процесния договор за кредит били извършени плащания в
периода от 05. 05. 2017 г. до 10. 04. 2018 г. на обща стойност 1 501,44
лева. Размерът на неплатените месечни вноски по компоненти и периоди към датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
е установена от експертизата в размер на 1296.02 лева главница, 205.26
лева – договорна лихва и 86.15 лева – обезщетение за забава. Изчислен е и
размерът на договорната лихва за периода до обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита в размер на 84.97 лева. Експертизата установява също, че
към датата на изготвяне на заключението е погасено задължение в размер на 550.01
лева.
Преценени
в съвкупност, доказателствата по делото сочат, че е налице неизпълнено
задължение за плащане от страна на ответницата в размер на 1296.02 лева
главница, 84.97 лева - договорната лихва и
86.15 лева – обезщетение за забава. Поради това в тези размери следва да бъдат
уважени исковите претенции.
За
да достигне до този извод, съдът има предвид разрешението, дадено в ТР № 3 /
27. 03. 2019 г. по тълк.д. № 3 / 2017 г. на ОСГТК на
ВКС, съобразно което уговорената в
договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно -
обезпечителна функция съгласно чл. 71 от ЗЗД, независимо че съдържа и елемент
на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя
има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението – чл. 70, ал. 1 от ЗЗД за длъжника. Упражненият избор от кредитора
да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия
за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -
след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. По тази
причина основателно е искането за присъждане на договорната лихва само до
момента на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Освен
това, макар и да е налице частично погасяване на дълга, в случая не следва да
се прилага нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, тъй като сумата е събрана
принудително – т.9 от ТР № 4 / 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 /2013 г., ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 78
ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски, които съобразно уважената част от исковите претенции са в размер на
823.68 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.О. с ЕГН **********,*** дължи на "ТИ
БИ АЙ БАНК" ЕАД, с ЕИК ……….., гр. С., ул. Д. Х. № …… представляван от изпълнителния директор А. Ч. Д. сумата от 1 296.09 / хиляда двеста деветдесет и шест
лв. и 09 ст. /, представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит №
**********, сключен на 12.
04. 2017 г.,, заедно със законната лихва,
считано от – 28. 11. 2018
г. до изплащане на вземането, сумата от 84.97 / осемдесет и четири лв. и 97 ст. / лева – договорна
лихва, дължима за периода 15. 05. 2018 г. – 16. 07. 2018 г., сумата от 86.15 / осемдесет и шест лв. и 15 ст. / лева – обезщетение за забава за периода 15. 05. 2018 г. – 14.
11. 2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2962 /
29. 11. 2018 г. по ч.гр. д. № 1692
/ 2018 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за сумата над 84.97 лева – договорна лихва като неоснователен и некозан.
ОСЪЖДА Г.А.О.
с ЕГН **********,*** да заплати на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с ЕИК …………….., гр. С.,
ул. Д. Х. № ……., представляван
от изпълнителния директор А. Ч. Д.в сумата от 823.68 / осемстотин двадесет и три лв. и 68 ст./ лева, представляваща
направени по делото разноски, както и сумата от 161.98 / сто шестдесет и един лв. и 98 ст. / лева – разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 1692 / 2018 г. по описа на СРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: