№ 1499
гр. София , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503830 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4835 от 10.08.2020 год., постановено по гр.д.№
4488/2020 год. по описа на СГС, IV брачен състав е отхвърлена молбата на
Т. Б., роден на *** год. в ***, Нидерландия, депозирана в съда чрез
Министерството на правосъдието на Република България, като централен
орган по смисъла на чл.6 от Хагската Конвенция за гражданските аспекти
на международното отвличане на деца, за връщане на детето му Т. Л. Б. с
ЕГН ********** в държавата на обичайното му местопребиваване –
Нидерландия.
Решението е обжалвано от Т. Б., като се излагат доводи за
неправилност. Обичайното местоприбиваване на детето е в Нидерландия, а
майката го задържа незаконно на територията на Република България.
Счита, че са налице предпоставките на чл.3, ал.1 от Хагската конвенция и
съдът е следвало да разпореди връщането му в държавата по обичайно
местоприбиваване, където родителските права се упражняват от двамата
родители. Неправилно съдът е кредитирал желанието на детето, което
представлява нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на
1
решението и вместо него да бъде постановено друго по силата на което
детето да бъде върнато в Нидерландия.
Министерство на правосъдието, като представител на молителя в
производството изразява становище за основателност на жалбата.
Въззиваемият Е. Л. К., действаща чрез процесуален представител
оспорва жалбата и поддържа становище, че атакуваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено. Претендират се разноските по делото.
Представителят на С. А. П. изразява становище, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна
в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.
269 от ГПК, намира решението за валидно и допустимо. Преценявайки
основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът
намира следното:
Първоинстанционното производство пред Софийски градски съд е
образувано по подадена молба от Министерство на правосъдието на
Република България - централен орган по смисъла на чл.6 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца
/по-долу наричана „Конвенцията“/ като пълномощник на Т. Б., гражданин
на Нидерландия срещу Е. Л. К., с правно основание чл.8, вр. чл.12 от
Конвенцията, вр. чл.22а от Закона за закрила на детето. Искането е за
връщане на детето Т. Л. Б. в държавата на обичайното му местопребиваване
– Нидерландия. Твърди се, че детето е родено на *** г. в Нидерландия,
чиито родители са молителят Т. Б. и ответницата Е. Л. К. и има обичайно
местоприбиваване в тази страна. Поддържа се, че на 13.12.2019 г. майката е
извела детето от Нидерландия без съгласието на бащата. Посочено е, че
бащата, заедно с майката е упражнявал ефективно родителските права по
отношение на детето, по силата на съдебно решение, а в случая е налице
родителско отвличане, извършено под формата на незаконно прехвърляне –
2
прехвърлянето е извършено в нарушение на правото на упражняване на
родителските права на молителя, произтичащо от приложимия в
Нидерлания закон относно родителските права. Молителят моли да се
уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.
Ответникът по молбата Е. Л. К. оспорва молбата, като изразява
становище, че същата е неоснователна. Излага съображения, че детето
изявява желание да живее в Република България, като с баща си не са в
добри отношения. Моли за отхвърляне на молбата.
Процесуалният представител на централния орган на Република
България по Хагската конвенция счита, че молбата е основателна, тъй като
от събраните по делото доказателства се установява, че майката незаконно
е задържала детето в държава, различна от обичайното му
местопребиваване - без съгласието на другия родител, който също
упражнява ефективно родителските си права.
Представителят на СГП е изразявал становище за неоснователност на
молбата.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
доказателствата по делото, прие за установено следното от фактическа
страна.
По делото е безспорно, а това се установява от представените
писмени доказателства, че молителят и ответницата са родители на детето
Т. Л. Б., родено на *** г. в Нидерландия, като към момента е на 14 години.
Детето е имало обичайно местопребиваване в Нидерландия до 13.12.2019
г., когато майката Е. К. е напуснала посочената държава със сина си и
двамата са се преместили в България.
Безспорно е също така, че детето понастоящем живее с майка си в гр.
***, като бащата не е дал съгласие за прехвърлянето на детето в Република
България, нито впоследствие е приел това прехвърляне – бащата се
противопоставя на прехвърлянето на детето в България, което
противопоставяне е обективирано в молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8
от Хагската конвенция. Детето е прехвърлено от неговата майка в
Република България в нарушение на установените в Нидерландия правила
3
за упражняване на родителските права и влязлото в сила решение за развод
между бившите съпрузи.
Детето Т. Л. Б. е изслушано лично пред съда в проведеното на
31.07.2020 год. открито съдебно заседание, където категочино е изявил
желание да остане да живее при майка си в България с която е в много
добри отношения и се разбира. Споделил е, че няма много добро
отношение към баща му, тъй като отношенията между тях през годините не
са се развивали по най-добрия начин и ако се върни в Нидерландия ще се
чувства изнервен и подтиснат. Съобщил е, че бащата му е посягал
физически, когато е бил по-малък, като му е оказвал и психическо насилие.
Детето е заявило също, че ако бъде върнато в Нидерландия ще намели
начин да избяга от баща си и би отишло при приятели, ако не може да се
върне в България. Категоричното си нежелание да се върне в Нидерландия
непълнолетното дете е изложило и пред социалния работник от ДСП-***,
изготвил социалните доклади по настоящето производство.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-психологична
експертиза се установява, че при детето Т. Б. е налице умствена,
емоционална и общо психична зрялост в горните граници за възрастовия му
диапазон, която зрялост съдът взема под внимание при противопоставянето
му за връщане в Нидерландия. Такава зрялост е отразена и в изготвения
социален доклад по делото от 02.07.2020 год. Експертът психолог е
установил, че принудителното връщане на детето в Нидерландия би
представлявало силно травмиращо психиката обстоятелство с неясни
последици за по-нататъшното му развитие като личност и всяко насилие
над психиката му би предизвикало в него реакция на протест, като
последиците са непредвидими, но с положителност, в по-голяма степен –
негативни. Посочено е също така, че в рамките на протестното поведение
детето би мого да се изложи на риск и да бъде принудено да избяга при
приятели.
При горните факти съдът приема от правна страна следното:
Молбата с правно основание чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. за
връщане на непълнолетното дете Т. Л. Б. в държавата на обичайното му
4
местопребиваване - Нидерландия, подадена по реда на чл. 8 от Конвенцията
от бащата Т. Б. - гражданин на Нидерландия и основаваща се на
незаконното задържане на детето от майката Е. Л. К. в Република България,
е неоснователна.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията прехвърлянето или задържането на
дете се счита за незаконно, когато е извършено в нарушение на правото на
упражняване на родителските права, предоставено съвместно или
поотделно на лице съгласно законите на държавата, в която детето е имало
обичайно местопребиваване преди прехвърлянето или задържането му, и
по това време същото право е било ефективно упражнявано или би било
упражнявано така, ако не би било извършено прехвърлянето или
задържането. Според чл. 12, ал. 1 от Конвенцията, когато детето е било
незаконно прехвърлено или задържано и от датата на подаване на молбата
за връщането му пред компетентния съдебен или административен орган на
договарящата държава, в която то се намира, е изтекъл период от време, по-
малък от една година от датата на незаконното прехвърляне или задържане,
съответният орган разпорежда неговото незабавно връщане.
Предпоставките, при които компетентният орган на замолената държава
може да откаже връщането на детето, независимо от наличието на
условията по чл. 12, вр. чл. 3 от Конвенцията, са посочени в нормата на чл.
13 от същия акт. Тези предпоставки следва да бъдат доказани при
условията на пълно доказване от лицето или институцията,
противопоставящи се на връщането на детето, и са неефективно
упражняване на родителските права по време на прехвърлянето или
задържането от лицето, натоварено с грижата за детето, дадено съгласие от
същото лице за прехвърлянето или последващо приемане на осъщественото
прехвърляне /чл. 13, ал. 1, б. "а"/ и наличие на сериозна опасност
връщането на детето да го изложи на заплаха от физическо или психическо
увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация /чл. 13, ал. 1, б.
"б"/.
Събраните по делото доказателства са основа за извод, че обичайното
местопребиваване на детето Т. Л. Б. до датата на прехвърлянето му в
Република България - 13.12.2019 г. се е намирало в Нидерландия, където то
е родено и е живяло с майка си. На посочената дата детето е напуснало
5
държавата на местопребиваване и се е установило в Република България,
отново заедно със своята майка.
С оглед гореизложеното съдът приема, че в случая е налице
незаконно задържане на детето Т. Л. Б. в България по смисъла на чл. 3 от
Конвенцията. Видно е от бракоразводното решение, постановено от
районен съд Хага, упражняването на родителските права се осъществяват
съвместно от двамата съпрузи, както и са длъжни да дават съгласие при
пътуване на детето извън Нидерландия. С оглед на това следва да се
приемат за осъществили се условията на чл. 3, ал. 1, б. "а" от Конвенцията.
Към момента на прехвърлянето и задържането на детето е било налице и
второто условие по чл. 3, ал. 1, б. "б" от Конвенцията, а именно правото на
упражняване на родителските права по смисъла на чл. 5 от Конвенцията
/съгласно дефинитивната норма "право на упражняване на родителските
права" включва права, свързани с грижите за личността на детето и по-
конкретно с правото да се определя местопребиваването му/ е било
ефективно упражнявано от двамата родители.
Независимо от изложеното по-горе обаче и въззивният съд приема, че
в случая е налице основание да бъде отказано връщането на детето по
смисъла на чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията. Цитираната норма
предвижда, че компетентният орган на замолената държава не е длъжен да
разпореди връщането на детето, ако противопоставящия се на връщането
установи, че съществува сериозна опасност връщането на детето, да го
изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по
всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация.
При преценката досежно съществуването на горната отрицателна
предпоставка за връщане на детето в държавата по обичайното му
местопребиваване преди незаконното задържане съдът се ръководи от
интереса на детето. Интересът на детето като принцип от първостепенно
значение при решаването на въпросите във връзка с упражняването на
родителските права е визиран в преамбюла на Хагската конвенция и е
основен в уредбата на отношенията между родители и деца в семейното
право на Република България.
При съобразяване интереса на детето Н., съдът намира, че връщането
6
на детето в Република Южна Африка би го поставило в неблагоприятна
ситуация по смисъла на чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията. На първо място
е налице изрично желание на детето да живее в Република България с
майка си, а на второ място връщането му в Нидерландия би представлявало
силно травмиращо психиката обстоятелство с неясни последици за по-
нататъшното му развитие като личност. Всяко такова насилие над
психиката на детето би предизвикало в него реакция на протест, като
последиците са непредвидими, но с положителност, в по-голяма степен –
негативни. В рамките на протестно поведение детето би мого да се изложи
на риск и да бъде принудено да избяга при приятели.
При осъществяване на предпоставката по чл. 13, ал. 1, б. „б“ от
Конвенцията съдът следва да откаже връщането на детето Т. Л. Б. в
държавата по обичайното му местопребиваване - Нидерландия и молбата
на бащата Т. Б. за връщане на детето подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадение на изводите на настоящия въззивен състав с тези
на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед разпоредбата на чл. 22г., ал.2 от Закона за закрила на детето,
настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4835 от 10.08.2020 год., постановено
по гр.д.№ 4488/2020 год. по описа на СГС, IV брачен състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8