Определение по дело №729/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 506
Дата: 15 декември 2022 г. (в сила от 13 декември 2022 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20221800600729
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 506
гр. София, 13.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600729 по описа за 2022 година
В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е
сезиран с частна жалба против определение по чл.248 НПК, постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 330 /022г. по описа на РС- Б..
С атакуваното определение съдът е приел, че липсват основания да се
приеме, че в хода на досъдебното производство и най-вече след привличане
на подсъдимата към наказателна отговорност със съставяне и връчване на
обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в разрез с правото на защита на същия.
Така застъпеното виждане не се споделя от защитата на подсъдимата в
лицето на адв. В. В., който атакува определението с частна жалба в законовия
срок. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност- противоречие с
процесуалния закон –разпоредбата на чл.246 НПК, относно изискванията към
съдържанието –обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт и
критериите за точност и яснота, на които следва да съответства, за да
постигне основната си функция – да информира подсъдимия за обвинението в
кореспонденция с правото на защита на привлеченото към отговорност
лице.В жалбата, изготвена от адв.В. се твърди, че липсва яснота относно
повдигнатото обвинение поради липса на словесна и текстова идентичност на
поведението на подсъдимата, съставляващо основание за повдигане на
обвинение за по-тежко квалифицирано престъпление по ал.3 на чл.343 НК,
1
поради непосочване /като номер/ от страна на прокуратурата за коя от шестте
на брой хипотези е обвинена неговата подзащитна. Според защитника на
подсъдимата нарушението е съществено, тъй като не позволява на последната
да узнае релевантните факти, обвинението и да организира защитата си. В
този смисъл е цитирана и задължителната съдебна практика ТР № 2 /2002г.
на ОСНК на ВКС с докладчик Зам. Председателя Р. Н..
Отправя се искане за отмяна на атакуваното с жалбата определение и за
връщане на делото на РП- Б. за отстраняването на съществени нарушения на
процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт и формулиране
на обвинението.
На следващо място- с частната жалба е атакувано определението по
чл.248,ал.1 т.2 НПК, отказът на съда да прекрати наказателното производство.
Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания и осъществи
служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт намери за
установено следното:
Внимателният прочит на обвинителния акт, в частност диспозитивната част
на повдигнатото обвинение, не обуславят предпоставки да бъде споделена
позицията на защитата като законосъобразна и правилна. Както
законосъобразно се е мотивирал първият съд, отказвайки да прекрати
съдебното производство, достатъчно е посочването на словесния израз на по-
тежко квалифициращото обстоятелство- в случая- поведение на подсъдимата
по повод на повдигнатото обвинение за причиняване на средна телесна
повреда вследствие допуснато нарушение на правилата по ЗДП при
управление на МПС, а то се състои в бягство от местопроизшествието. В
обвинителния акт е записано още, че бланкентият израз “бягство от
местопроизшествието“ в настоящия случай е запълнен с конкретно
съдържание, описващо конкретното поведение и действия на подсъдимата, а
именно -то се състои в отказ на подсъдимата Й. В. да съобщи на
полицейските органи, натоварени с контрол и разследване на настъпили
инциденти по пътищата при управление на МПС, както и напускане на
мястото на инцидента, ведно с управлявания от нея автомобил, с който е
причинила ПТП и че това поведение обективно е затруднило разследването.
По този начин, правилно е заключил първият съд, че не е необходимо
цифровото посочване на поредността на хипотезата /от1 до 6/ по която е по-
2
тежко квалифицирано поведението на подсъдимата по ал.3 на чл.343, вр.ал.1
б.“б“ НК, за внасяне на яснота по повдигнатото обвинение в тази част. При
цялостния преглед на обвинителния акт, изложените в него обстоятелства,
въззивния съдебен състав, констатира пълното съответствие на съдържанието
му критериите за процесуална годност по чл.246 НПК и способност за
информираност, без съмнения или колебания относно вменените
противозаконни действия на привлеченото към отговорност лице. В
обобщение на гореизложеното – изводът на първостепенният съд относно
наличие на необходимото и достатъчното съдържание, съгласно цитираното
по-горе ТРОСНК № 2/2002г. е верен и законосъобразен.
Частната жалба против определението по чл.248, ал.1 т.2 НПК е
недопустима. По реда на чл.250,ал.4 НПК се контролира определението с
което се прекратява наказателното производство, а не- отказът за
прекратяване. При липса на хипотези за самостоятелен контрол на това
определение на осн.чл.341,ал.1 или 2 НПК, в съответствие с чл.341, ал.3 НПК
отказът на съда да постанови определение, с което да прекрати наказателното
производство подлежи на контрол само и единствено по реда на контрол по
глава XXI- контрол на постановената присъда в първата инстанция.
Изложеното по-горе обуславя потвърждаване на атакуваното
определение като съответно на закона и правилно, в частта му касателно
чл.248,ал.1 т.3 НПК и оставяне на жалбата без разглеждане, вчастта и по
отношение отказа на съда да прекрати наказателното производство по делото
по чл.248,ал.1 т.2 НПК ,
предвид на което и на осн.чл.249, ал.3 и 4, вр.чл.248, ал.1 т.3 НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.11.2022г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 330 /2022г. на РС- Б., по силата на
което е прието, че при изготвяне на обвинителния акт не е осъществено
съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл.248,ал.1 т.3 НПК.

3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата против определението в
останалата и част, касателно чл.248,ал.1 т.2 НПК.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4