Решение по дело №779/2017 на Районен съд - Сливница

МОТИВИ към решение по н.а.х.д. № 779/2017 г. по описа на PC- гр. Сливница, III състав

 

Районна прокуратура- гр. Сливница е внесла в съда постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Г.К.Д., за това, че на 06.10.2017 г., около 17.00 часа, на общински път SFO 2200, между с. Ново Бърдо и с. Драгоил, в землището на с. Ново бърдо, обл. Софийска, с посока на движение от с. Драгоил към с. Ново Бърдо, управлявал моторно превозно средство – мотоциклет марка „Ямаха“, модел “Versity ХС 300”, без регистрационни табели, с номер на рамата VG5SH014000014835, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от Закон за движение по пътищата (чл. 140, ал. 1 ЗДвП : „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места…… “ ; чл. 140, ал. 2 ЗДвП : „Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната …“) и съгласно чл. 2 и чл. 10 от Наредба № І – 45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, прикачени към тях (чл. 2 : Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, задължително се представят за регистриране от структурните звена „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти; чл. 10, ал. 1 : За всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер)- престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В проведеното публично съдебно заседание представителят на РП- гр. Сливница поддържа направеното предложение, като счита, че от събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства по категоричен начин се установява описаната в постановлението фактическа обстановка. Поддържа, че деянието, извършено от обвиняемия, се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като обвиняемият е притежавал управляваното от него МПС с ясното съзнание, че същото подлежи на регистрация, но въпреки това не го е регистрирал. Поддържа, че по отношение на обвиняемия са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като по отношение размера на глобата намира, че същият следва да бъде определен към минимума. Моли съда на основание чл. 343г, вр. чл. 37 НК да наложи на обвиняемия и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок около минимума.

Обвиняемият Д. се явява лично, като отказва да се ползва от адвокатска защита. Счита внесеното от РП- гр. Сливница постановление за законосъобразно и признава вината си. Моли съда да му наложи единствено административно наказани „глоба“ в минимален размер, като не му налага и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, доколкото намира, че извършеното от него престъпление не е толкова тежко. В проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд обвиняемият не дава обяснения. В последна дума обвиняемият Д. моли съда да му наложи глоба в минимален размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното

 

От фактическа страна:

 

Обвиняемият Г.К.Д. е роден на *** ***, … гражданство, със средно образование, земеделски производител, с постоянен и настоящ адрес ***, женен, неосъждан, с ЕГН **********. Обвиняемият Д. е правоспособен водач за категории „В“ и „АМ“.

Обвиняемият Г.К.Д. е собственик на надлежно регистрирани, съгласно изискванията на законодателството на Република България, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.номер …, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с рег.номер .. и товарен автомобил „УАЗ 374101“ с рег.номер ….

На 04.05.2015 г. обвиняемият Д. закупил за сумата от 750 Евро мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Versity ХС 300” с номер на рамата VG5SH014000014835, като във времето така и не предприел мерки по регистрирането на същия в ОДМВР – София, въпреки че бил запознат с реда за това.

На 06.10.2017 г. обв. Г.Д. решил да се повози с мотоциклета марка „Ямаха“, модел „Versity ХС 300”, с номер на рамата VG5SH014000014835, въпреки че знаел, че същият не е регистриран, съгласно законодателството на Република България, поради което не следва да се управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. Обвиняемият взел за свой спътник и своя познат А. Й. К.. Обвиняемият Д. се движел с управлявания от него мотоциклет по общински път SFO 2200 между с. Ново Бърдо и с. Драгоил, в землището на с. Ново бърдо, обл. Софийска, с посока на движение от с. Драгоил към с. Ново Бърдо, когато бил забелязан от свидетелите В. Н. Ц., Т. А. С., В.А. А.и Л. Р. Х. – и четиримата служители на РДГП, които се движели по същия път със служебния си автомобил. Тъй като и на четиримата служители на РДГП – Драгоман им направило впечатление, че управляваният от обвиняемия Д. мотоциклет е без регистрационна табела, свидетелят Цветанов подал светлинен и звуков сигнал на водача да спре. При извършената проверка на водача на моторното превозно средство, свидетелите Ц., С., А.и Х. установили, че водач на мотоциклета марка „Ямаха“, модел „Versity ХС 300”, без регистрационни табели, с номер на рамата VG5SH014000014835, е обвиняемият Г.К.Д.,  ЕГН ********** ***. На място, когато полицейските служители поискали от обвиняемия Г.Д. всички негови документи и документите на мотоциклета за проверка, същите установили, че моторното превозно средство, управлявано от обвиняемият Д., не е регистрирано по надлежния ред, съгласно изискванията на Закона за движение по пътищата и Наредба № І – 45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, прикачени към тях. За констатираното от тях, служителите на РДГП – Драгоман веднага сигнализирали РУ – Сливница.

На място, на общински път SFO 2200 между с. Ново Бърдо и с. Драгоил, в землището на с. Ново бърдо, обл. Софийска с посока на движение от с. Драгоил към с. Ново Бърдо, пристигнал и свидетелят М. П.Х. – младши автоконтрольор при РУ- Сливница. От проведен разговор между свидетеля Ме.Х. и обвиняемия Д. и от извършени справки в масивите на МВР, полицейският служител при РУ – Сливница се уверил, че управляваният от обвиняемия Д. мотоциклет е без каквито и да било документи, тъй като същият не бил регистриран по надлежния ред. С оглед констатираното от страна на свидетелите Ц., С., А., Л. Х. и М. Х. била уведомена дежурната част при РУ-Сливница като били предприети мерки по запазване на местопроизшествието от страна на полицейските служители.

 

По доказателствата:

 

Съдът прие гореизложената фактическа обстановка след преценка на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, включително тези, събрани в хода на досъдебното производство, ценени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите В. Ц. (л. 25 от ДП), Т. С. (л. 26 от ДП), В.А. (л. 27 от ДП), Л.Х. (л. 28 от ДП) и М. Х. (л. 29 от ДП); писмените доказателствени средства- протокол за оглед на местопроизшествие от 06.10.2017 г., ведно с изготвения към него фотоалбум № 181/2017 г. (л. 4-9 от ДП); писмените доказателства- протокол за доброволно предаване ведно с приложени към него документи относно собствеността на мотоциклета (л. 11-л. 12 от ДП), превод на български език на италиански документ- сертификат за покупко-продажба (л. 40 от ДП), справка от ОДМВР-София, РУ- Сливница за МПС с номер на рама VG5SH014000014835, справка от ОД МВР-София, сектор „Пътна полиция“ рег. № 1204р- 7270, екз. № 2/26.10.2017 г., ведно със справка за нарушител (л. 35-37 от ДП), справка от ОД МВР-София, сектор „Пътна полиция“, рег. № 1204р-7630, екз. № 2/07.11.2017 г. (л. 38 от ДП), справка за търпяно наказание от ГД „ИН“ ОСИН-София, сектор „Пробация София област“, изх. № 1422, екз. № 1/02.11.2017 г. (л. 44 от ДП), справка от ТД на НАП София, офис София област, изх. № 36-00-72/03.11.2017 г. (л. 46 от ДП), справка от ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, рег. № 1204р-7977, екз. № 2/22.11.2017 г. за регистрирани на името на обв. Д. МПС (л. 48-49 от ДП), характеристична справка за Г.К.Д. (л. 50 от ДП), справка за лице от АИС „Български документи за самоличност“ (л. 55 от ДП), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия Д. (л. 56 от ДП) и справка за съдимост (л. 21-л. 22 и л. 53-54 от ДП), както и чрез способите за събиране и проверка на доказателствения материал- заключението по съдебно-трасологичната експертиза (л. 32-33 от ДП).

Посоченият доказателствен материал не съдържа противоречия относно лицето, времето и мястото на извършване на деянието, като същите се установяват от показанията на свидетелите Ц., С., А., Л. Х. и М. Х., а се потвърждават и от признанието на самия обвиняем. Няма основание да се приеме, че петимата свидетели, макар и същите да са полицейски служители, са заинтересовани от изхода на делото, с оглед което съдът при изграждане на изводите си относно фактическата обстановка се позова изцяло на тях.

Съдът при изграждане на изводите си се позова и на заключението на съдебно- трасологичната експертиза, доколкото същото е изготвено от специалист в областта и отговаря пълно, обективно, изчерпателно и технически обосновано на поставените му въпроси. От същото се установява, че процесният мотоциклет е марка „Ямаха“, модел „Versity XC 300” без регистрационни табели и е с рама № VG5SH014000014835, по отношение на който не са установени интервенции.

При изграждане на изводите си относно мястото на извършване на деянието съдът се позова и на писменото доказателствено средство- протокол за оглед на местопроизшествие, който е съставен от компетентен орган- разследващ полицай при РУ- Сливница, и по предвидения в чл. 155 и сл. НПК ред, с оглед което и на основание чл. 131 НПК се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно извършените действия, реда, по който са извършени и събраните доказателства.

Писмените доказателства се възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, като от справката за съдимост на обвиняемия се установява и чистото му съдебно минало. Съдът се позова и на представните от обвиняемия писмени доказателства- частни свидетелстващи и диспозитивни и официални свидетелстващи документи и по-конкретно на извътршения превод на български език на италиански документ- сертификат за покупко-продажба, от който се установява, че процесното моторно превозно средство е закупено от обвиняемия на 04.05.2015 г. за сумата в размер на 750 евро.

 

От правна страна:

 

При тези факти от правна страна съдът намери за доказано по несъмнен начин, че обвиняемият Г.К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна на 06.10.2017 г., около 17.00 часа, на общински път SFO 2200, между с. Ново Бърдо и с. Драгоил, в землището на с. Ново бърдо, обл. Софийска, с посока на движение от с. Драгоил към с. Ново Бърдо, управлявал моторно превозно средство – мотоциклет марка „Ямаха“ модел „Versity ХС 300”, без регистрационни табели с номер на рамата VG5SH014000014835, което не е регистрирано по надлежния ред.

Престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК е на формално извършване, като същото е довършено в момента, в който деецът започне управлението на
нерегистрираното по съответния ред моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване, каквито са пътищата между населените места.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. първо ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели и регистрационен номер, поставени на определените за това места. Надлежният ред за регистрация на моторни превозни средства е предвиден в НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 ЗДвП от министъра на вътрешните работи. От обхвата на регистрацията са изключени изрично посочените в чл. 1, ал. 4, т. 1-8 от Наредбата моторни превозни средства, сред които не попада управляваното от обвиняемия МПС- мотоциклет. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба моторните превозни средства се регистрират в 14-дневен срок от придобиването на собствеността. Обстоятелството дали обвиняемият е собственик или не на нерегистрираното МПС е ирелевантно за съставомерността на деянието, доколкото, както беше посочено, престъплението е довършено със самото управление на такова МПС и не е свързано с неизпълнение на задължението за регистрация на моторното превозно средство. Следва да се отбележи обаче, че това обстоятелство, а именно, че в настоящият случай собственик на моторното превозно средство е именно обвиняемият, който наред с това притежава три други, регистрирани по надлежния ред моторни превозни средства, е от значение за преценката на обществената опасност на деянието и дееца, респ. при преценка дали се касае до престъпление или до административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Фактът, че управляваното от обвиняемия моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред се установява при съвкупната преценка на заключението по съдебно-трасологичната експертиза, видно от което представеният за изследване мотоциклет е марка „Ямаха“, модел „Versity XC 300” без регистрационни табели и е с рама № VG5SH014000014835, по отношение на който не са установени интервенции, както и справката от ОД МВР-София, сектор „Пътна полиция“, рег. № 1204р-7630, екз. № 2/07.11.2017 г. “, видно от която МПС с посочената рама не е регистрирано в АИС-КАТ.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия Д. при условията на пряк умисъл, доколкото деецът е съзнавал, че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано, по път, отворен за обществено ползване (какъвто несъмнено е пътят, свързващ две населени места), предвиждал е общественоопасните последици от деянието си, а именно- че, управлявайки нерегистрираното моторно превозно средство, ще наруши обществените отношения, регламентиращи реда за регистрация на моторните превозни средства и реда за движение на моторни превозно средства по пътищата, отворени за обещствено ползване, и се е съгласявал с тяхното сигурно настъпване, макар и преследвайки по-далечна цел да задоволи нуждата си от това да се придвижи от едно място до друго.

Тук е мястото да се посочи, че по отношение на извършеното от обвиняемия Д. деяние е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, доколкото не се касае до явна незначителност на обществента опасност, а още по малко до липса на такава. До този извод съдът достигна, съобразявайки обстоятелството, че обвиняемият Д. е управлявал мотоциклет без да е правосопособен да управлява такъв вид МПС, доколкото същият е разполагал единствено с придобити категории “В“ и „АМ“. Наред с това съдът взе предвид и обстоятелството, че обвиняемият е управлявал процесното МПС, което е било негова собственост, със съзнанието, че то подлежи на регистрация, доколкото Д. е собственик и на три други моторни превозни средства, които е регистрирал по надлежния ред.

С оглед въведените със ЗИД на НПК обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2017 г. правомощия на съда по чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал. 4 НПК и съществуващото административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, което е с идентичен на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК фактически състав и за което е предвидено административно наказание лишаване от право на водача да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв., съдът дължи аргументация и на извода си, че се касае до извършено престъпление, а не до административно нарушение. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че изводът, че деянието не е престъпление, а административно нарушение, се прави на база степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съпоставени с типичната обществена опасност на престъплението от съответния вид, респ. съпоставени с тази на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. В настоящия случай съдът намира, че не се касае до административно нарушение, доколкото обвиняемият Д., както беше посочено и по-горе при преценка налице ли е хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, е управлявал процесния мотоциклет без да е правосопособен да управлява такъв вид МПС, който мотоциклет е бил негова собственост и по отношение на който Д. е бил със съзнанието, че подлежи на регистрация. Наред с това като обстоятелство, обуславящо извода, че се касае до престъпление, а не до административно нарушение, съдът отчете и изтеклия период от време от момента на закупуването на мотоциклета от страна на обвиняемия Д., а именно от 04.05.2015 г., т.е. повече от две години, в рамките на който срок обвиняемият е имал възможността да изпълни задълженията си, но не го направил, като по делото не са ангажирани доказателства за наличие на уважителни причини за това.

По описаните съображения съдът прие, че обвиняемият Д. е виновен по повдигнатото му обвинение и за него следва да му бъде наложено съответно наказание.

 

По вида и размера на наказанието

 

На първо място съдът прие, че предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 НК са налице, доколкото за престъплението, за което на А. е повдигнато обвинение, е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер (същият е реабилитиран по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК на 05.09.2014 г.) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, с деянието не са причинени имуществени вреди и същото не е сред изрично предвидените изключения по чл. 78а, ал. 7 НК.

Конкретното наказание съдът определи в минималния, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, размер, а именно 1000 лева. При преценката си относно размера на наказанието съдът се съобрази с обстоятелството, че по делото се установиха множество смекчаващи вината на обвиняемия обстоятелства- добрите му характеристични данни, направеното самопризнание, изразеното съжаление за стореното и чисото му съдебно минало. Ето защо с оглед личността на Д. това минимално наказание се явява достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК и особено целта на превъзпитанието и поправянето на обвиняемия, както и целта на специалната превенция, доколкото това наказание ще доведе до въздържането на обвиняемия от извършването на престъпления занапред. Наред с това наказанието ще допринесе и за постигане на генералната превенция, доколкото останалите граждани, които управляват нерегистрирани моторни превозни средства, ще разберат, че поведението им е противоправно и че същото няма да бъде толерирано.

При определяне на наказанието съдът не уважи искането на представителя на държавното обвинение на обвиняемия да бъде наложено и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок към минимума, тъй като разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е неприложима по отношение на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, с оглед което съдът не разполага с правомощия да лиши обвиняемия от право да управлява моторно превозно средство, макар и такава санкция да е предвидена дори за административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

 

По веществените доказателства

 

Съдът при постановяване на присъдата си се произнесе и по отношение иззетото като веществено доказателство с протокол за оглед на местопроизшествие от 06.10.2017 г. МПС- мотоциклет марка „Ямаха“ модел „Versity ХС 300”, без регистрационни табели, с номер на рамата VG5SH014000014835, като същото по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 112, ал. 1 НПК беше върнато на правоимащото лице- неговия собственик обвиняемият Г.К.Д..

 

По разноските

 

На основание чл. 189, ал. 3 НПК и с оглед на постановеното осъдително решение Г.Д. беше осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР-София сумата в размер на 75,24 (седемдесет и пет лева и 24 ст.) лв. за експертиза, фотоалбум и превод на документи.

 

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: