№ 1987
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330204915 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. Г. АЛ. ЕГН:**********, с адрес – ***
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4596038 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от
Закона за движението по пътищата и е наложена глоба в размер на 100лв. /сто
лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че наложеното издаденият електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е неправилен и незаконосъобразен. В Писмено становище
процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат И. поддържа
жалбата, като сочи, че в електронния фиш не е посочено дали подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд, както и е нарушена процедурата по
връчване на фиша, който въпрос е по законосъобразността на наложеното
наказание, предвид възможността да се направят писмени възражения пред
директора на съответното ОД МВР. На следващо място взема становище, че в
електронния фиш не са посочени иманата и длъжността на издателя, същият
1
следва да бъде издаден от овластен орган, в който смисъл се сочи
разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП. Сочи, че липсва и дата на издаване на
електронния фиш. Взема становище, че не е посочено въз основа на какво е
прието, че разрешената скорост на движение е именно 60 км/ч., както и че не
е установено дали на въпросното място е поставен пътен знак, указващ
осъществяването на контрол, в който смисъл се сочи Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014г. на ВАС. Също се развива становище относно
отношението на легалната дефиниция за „електронен фиш“ и текста на чл.39,
ал.4 от ЗАНН, като и значението на последното, а също и се сочи, че не са
посочи всички обстоятелства във връзка с надлежното описание на
нарушението, включително вида на знака, местоположението му спрямо
мястото на извършване на нарушението, обхвата му на действие. Предлага
електронния фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъден направените
разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен. Поддържа, че при издаване на електронния фиш са
спазени изискванията, залегнали в чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че в
изпълнение чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите по контрол имат право да
установяват нарушения на правилата за движение с използването на такива
технически средства или системи. Взема становище, че е отчетен толеранс от
3 км/ч., както и че техническото средство е от одобрен тип и е премнинало
съответната проверка Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 22.06.2021г. - видно от
представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
05.07.2021г., съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват
2
данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП
срещу електронния фиш. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 10.03.2021г., в 17:05 часа, на
Републикански път II-64, км. 49 + 800 – в посока към с.Труд, с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 било
заснето движение на лек автомобил марка „Фиат Браво“ с регистрационен
номер „***“ с измерена скорост от 85 км./ч., същата – над максимално
разрешената за движение 60 км./ч., съгласно въведеното ограничение с пътен
знак В-26, като превишението било в размер на 25 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 88 км./ч. – превишение с 28 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 10.03.2021г. и час - 17:05:37ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
3
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя З. Г. АЛ..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В случая, с пътен знак В26 е било въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч., като на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава посочената стойност. Наличието на същия
пътен знак на мястото на нарушението се установява от Писмо на Директора
на Областно пътно управление изх.№ 11-00-855 от 13.10.2021г., както и
приложената към последното снимков материал. От последното се
установява, че знак В26 за ограничение на скоростта от 60 км/ч. с поставен на
км. 49 + 860 и действието му се изчерпва до 49 + 736, от което е видно, че
място на нарушението - км. 49 + 800 попада в обхвата на знака. Установява
се още, че същият знак е бил наличен към 10.03.2021г..
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
4
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30
km/h - с глоба в замер на 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора на
Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“
при Български институт по метрология, същото техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
„CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46.
Съгласно Протокол № 4-С-ИСИС от 12.02.2021г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, от дата 10.0.2021г. от който
е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е към с.Труд .
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – „Фиат Браво“ с регистрационен номер „***“ се установява от
приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е
собственост на жалбоподателя З. Г. АЛ..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка лек автомобил марка „Фиат Браво“ с регистрационен номер
„***“ към момента на нарушението – 10.03.2021г..
Съдът намери за неоснователно изложеното в писменото становище
възражение за допуснати съществени процесуални нарушения, предвид това,
че в електронния фиш не е посочено дали подлежи на обжалване, в какъв срок
5
и пред кой съд, както и е нарушена процедурата по връчване на фиша, който
въпрос е по законосъобразността на наложеното наказание, предвид
възможността да се направят писмени възражения пред директора на
съответното ОД МВР. В този смисъл очевидно е, че въпросът за връчването и
обжалването на електронния фиш не касае неговата законосъобразност по
същество, а е свързан с последващото упражняване правото на обжалване
същия. Отделно от това, в случая е неприложима нормата на чл.57, ал.1, т.13
от ЗАНН, доколкото последната е обща и касае наказателното постановление,
докато реквизитите на електронния фиш имат специална уредба в чл.189,
ал.4 от ЗДвП, а в последния текст на закона не фигурира изискване за
описване на реда, по който същия се обжалва – независимо дали се касае за
възражението по административен ред във вр. с чл.189, ал.6 от ЗДвП или пред
съда по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
На следващо място, съдът намери на неоснователно и възражението, че
в електронния фиш не са посочени иманата и длъжността на издателя, същият
следва да бъде издаден от овластен орган, в който смисъл се сочи
разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП.
Тук следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния
фиш, която се изразява в това, че законодателят е решил да придаде
определено правно значение на показанията на едно автоматизирано
техническо средство, то електронния фиш няма „издател“, който да бъде
сочен с имена, длъжност и т.н.. В същия смисъл е и разпоредбата чл.189, ал.4
от ЗДвП, в която са изброени реквизитите на електронния фиш, сред които не
фигурира отразяване на „издател“.
Именно предвид горното и същността на електронния фиш - като
показание на техническо средство, на което законодателят придава правно
значение, то неоснователно е и възражението, че няма датата на издаване на
същия, доколкото същата дата на издаване не може да бъде различна от
датата на извършване/отчитане на нарушението от техническото средство.
Отново следва да се посочи, че предвид това и в разпоредбата чл.189, ал.4 от
ЗДвП не е предвидено отразяване на дата на издаване на електронния фиш.
Още във връзка с горното следва да се посочи, че е изцяло
неоснователно позоваването на разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП,
съгласно която влезлия в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
6
наказателно постановление. С последния текст на чл.189, ал.11 от ЗДвП
електронния фиш се „приравнява“ на наказателно постановление единствено
с оглед начина на изпълнение наложеното наказание, но последното по
никакъв начин не осъществява препращане към реда за издаване, реквизити и
т.н., доколкото в случая са налице вече визираните специални разпоредби за
електронния фиш.
На следващо място, неоснователно е и възражението, че не е посочено
въз основа на какво е прието, че разрешената скорост на движение е именно
60 км/ч., доколкото в електронния фиш съвсем ясно е посочено ограничение
на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч..
Съдът намери за неоснователно и възражението, че не е установено
дали на въпросното място е поставен пътен знак, указващ осъществяването на
контрол, в който смисъл се сочи Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г.
на ВАС. Същото Тълкувателно решение е загубило значението си в горния
смисъл с изменението на ЗДвП (обн. в ДВ, бр.54 от 05.07.2017г.) с което е
отменена разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП и с това е отпаднало
законовото изискване контролните органи да обозначават чрез поставянето на
пътни знаци на участъка от пътя, на който се осъществява контрол по
спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Още съдът намери за неоснователно и становището относно
отношението на легалната дефиниция за „електронен фиш“ и текста на чл.39,
ал.4 от ЗАНН, като и значението на последното. Следва да се посочи, че с
разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН се предвижда единствено общата
възможност нарушения по смисъла на ЗАНН да се установяват с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато
това е предвидено в закон. От своя страна редът по чл.189, ал.4 – ал.11 от
ЗДвП е специален и приложил именно в настоящия случай. И доколкото
ЗДвП е нормативен акт, равен по ранг на ЗАНН, то липсва всякаква пречка
редът по чл.189, ал.4 – ал.11 от ЗДвП да е както специален и приложим в
настоящия случай, така и различен от този по чл.39, ал.4 от ЗАНН, поради
което и липсват всякакви основания да се подкрепят изводите за електронния
фиш по смисъла на ЗДвП в светлината на посоченото в чл. 39, ал.4 от ЗАНН.
Неоснователно е и възражението, че в обжалвания електронен фиш не
са посочи всички обстоятелства във връзка с надлежното описание на
7
нарушението, включително вида на знака, местоположението му спрямо
мястото на извършване на нарушението, обхвата му на действие. Както вече
бе посочено, разглежданият електронен фиш съдържа всички реквизити,
посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, включително и мястото на нарушението. Що
се отнася до въпроси като местоположението на знака спрямо мястото на
извършване на нарушението, обхвата му на действие и др. подобни, то
последните са такива, касаещи проблемите на доказването по
административнонаказателното обвинение, по които вече бе взето становище,
а не на реквизитите на електронния фиш, които са изчерпателно изброени в
чл.189, ал.4 от ЗДвП.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на две съдебни заседания с
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4596038 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на З. Г. АЛ. ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението
по пътищата е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
ОСЪЖДА З. Г. АЛ. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9