Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260023
гр. Ботевград, 26.04.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на тридесети и първи януари през две хиляди дванадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на секретаря *****, като разгледа
докладваното от съдия ***** гражданско дело Nо 955 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правна квалификация чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/.
Ищците- И.Ц.Ч. и Л.Ц. Ч.а твърдят, че по силата на Нотариален акт за
продажба на недвижим имот *****на Нотариус No 408, са придобили от своята баба *******собствеността
на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент, с
административен адрес: ******* по кадастрална карта и кадастралните регистри на
гр. Ботевград, със застроена площ от 39.97 кв.м., състоящо се от стая, кухня и
сервизни помещения, заедно с прилежащите му мазе No 2, както и 1.504% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, при съседи: на същия етаж: *******.
Сочат, че тъй като и двете живеят постоянно в гр. Бургас, не ползват лично
имота, а го били предоставили на техния вуйчо *******, който живеел в него със
семейството му. След смъртта на вуйчо им поискали да влязат в имота си, но се
оказало, че ключовете им вече не могат да отключват вратата. След направена от
тях справка в Службата по вписванията при РС- Ботевград се оказало, че имотът е
продаден на ответницата с Нотариален акт *******на Нотариус No
371. Молят съда да постанови решение, с което бъде установено по отношение на
ответницата, че са собственици на посочения недвижим имот и същата бъде осъдена да им предадат
владението на имота. Претендират
и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- Т.П.М. ***, в
депозиран по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва така предявения иск
като неоснователен. Оспорва правото на собственост на ищците с възражение, че
тя е собственик на имота, като е придобила правото на собственост на основание
покупко-продажба, извършена с Нотариален акт *******на Нотариус No 371 по РНК *******,
с район на действие РС- Ботевград. Твърди, че въз основа на извършената на
27.12.2018 г. покупка на имота е негов собственик, влязла е във владение на
имота и до ползва, като е извършила в същия подобрения, заплаща данъците на
имота и консумативните разноски за него. Поддържа, че към момента на закупуване
на имота, същият е собственост не на ищците, а на праводателя й А.Ц.Х., закупил имота с Нотариален акт *******на Нотариус No 408 по РНК *******,
с район на действие РС- Ботевград. На същия имотът е продаден от *******, б.ж. на гр. Ботевград, и *******Х. /син и наследник на
съпругата на ******* – *******/. Сочи, че на ******* имотът е прехвърлен срещу
задължение за издръжка и гледане с Нотариален акт *******на БРС от неговата
майка *******– баба на ищците, по време на брака му с *******, чийто наследник
е *******Х.. Към момента на продажбата на ищците през 2001 г. тяхната баба и праводателка *******не е била собственик на имота и не е
могла да им прехвърли правото на собственост върху същия. Заявява, че А.Х. би
станал собственик на имота и на основание давностно владение по силата на
упражняваната от него фактическа власт върху свой собствен имот в периода от
покупката му на 24.10.2008 г. до продажбата му на ответника на 27.12.2018 г.,
т.е. в продължение на повече от 10 години. Като добросъвестен владелец, А.Х. е
придобил собствеността върху имота още на 24.10.2013 г. с изтичането на
5-годишния срок по чл. 79, ал. 2 от ЗС. Прави възражение и за придобиване на
имота по давност от нея, въз основа на упражняваната от нея фактическа власт
върху имота като неин собствен в периода от 27.12.2018 г. до завеждане на
исковата молба и присъединявайки владението на праводателя й А.Х..
При условията на евентуалност прави възражение за
направени от нея подобрения в имота в периода от 2019 г. до датата на
получаване на исковата молба, представляващи строителни подобрения, в общ
размер от 3882.80 лв., като следва: 1. Премахване на тапети в целия
апартамент и полагане на шпакловка в хол и кухня – на стойност 319.59 лв.; 2.
Подмяна на ел. табло с ново и подмяна на ел. инсталация в целия апартамент,
включително подмяна на кабели, ел. ключове, изкарване на ел. захранване и
монтиране на ел. контакт и 2 осветителни тела на тераса и др. - на стойност
365.69 лв; 3. “Обръщане” гипсова шпакловка на
прозорци на кухня и хол – на стойност 190.08 лв.; 4. Цялостен ремонт и подмяна
на ВиК инсталации, включително подмяна на съществуващите тръби с нови полипропиленови – на стойност 117.21 лв.; 5. Ремонт и
изграждане на баня, включително поставяне на окачен таван, монтаж на гипсокартон по стени, замазка на под и поставяне на нови
фаянсови плочки и гранитогрес, монтаж на тоалетна чиния (моноблок),
мивка, батерия на мивка и душ и ел. бойлер – на стойност 2786.17 лв. За
претендираните подобрения моли да й бъде признато право на задържане до заплащането им от ищците,
като сочи, че се явява добросъвестен подобрител на имота.
Като трето
лице-помагач на страната на ответника е конституиран А.Ц.Х., който изразява
становище за неоснователност на иска. Твърди, че той е придобил правото на
собственост на процесния имот чрез покупко-продажба от единствения собственик
на имота в онзи момент. Излага, че е владеел имота като негов собственик до
продажбата му на ответника в настоящото производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно
от заверено копие на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка *******на Ботевградски районен съдия, на 27.03.1990 г. *******е
прехвърлила на сина си ******* следния свой собствен недвижим имот: Апартамент
/жилище/ No 8, находящ се в жилищна сграда – *******в гр. Ботевград, с площ от
39.97 кв.м., с прилежащо избено помещение No 3, заедно с прилежащите му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу поето от
приобретателя задължение да поеме цялостната й издръжка и грижи до неината
смърт.
Видно
от заверено копие на Нотариален акт за продажба на недвижим имот *******на
нотариус *******, с район на действие БРС, на 26.04.2001 г. между *******, от
една стана като продавач, и ищците И.Ц.Ч. и *******, от друга като купувачи, е
сключен договор, по силата на който *******е продала на внучките си И.Ц.Ч. и *******
следния свой недвижим имот: Апартамент No 8, находящ се в гр. Ботевград, *******по
плана на гр. Ботевград, с площ от 39.97 кв.м., както и прилежащото му избено
помещение No 3, както и с прилежащите му идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж.
Видно
от заверено копие на Нотариален акт за продажба на недвижим имот ******* на
нотариус *******, с район на действие БРС, на 24.10.2008 г. между ******* и *******Х.,
от една стана като продавачи, и третото лице – помагач А.Ц.Х., от друга страна
като купувачи, е сключен договор, по силата на който ******* и *******Х. са
продали на А.Ц.Х. следния свой недвижим имот: Апартамент /жилище/ No 8, находящ
се в жилищна сграда – *******в гр. Ботевград, с площ от 39.97 кв.м., с
прилежащо избено помещение No 3, заедно с прилежащите му идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, като продавачът ******* си
запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота, предмет на
продажбата.
От
заверено копие на Нотариален акт *******на нотариус *******, с район на
действие БРС, се установява, че на 27.12.2018 г. А.Ц.Х. е продал на ответника Т.П.М.
следния свой собствен недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда –
жилище, апартамент, с административен адрес: ******* по кадастрална карта и кадастралните регистри
на гр. Ботевград, като самостоятелният обект се намира в сграда No 4,
разположена в поземлен имот с идентификатор *******, със застроена площ от
39.97 кв.м., състоящо се от стая, кухня и сервизни
помещения, заедно с прилежащите му мазе No 2 по
кадастрална схема, а по доказателствен нотариален акт Избено помещение No 3, както и 1.504% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на
същия етаж: *******.
От заверено копие на Удостоверение за наследници No
1134/07.09.2021 г. на община Ботевград се установява, че ******* е починал на
01.09.2018 г. като вдовец, като е оставил за законни наследници трите деца на брат
му *******, починал на 20.08.2000 г., а именно ищците И.Ц.Ч. и *******, и *******.
Видно от Удостоверение за наследници
No 1135/07.09.2021 г. на община Ботевград, ******* е
починала на 16.04.2007 г., като е оставила за законни наследници преживял
съпруг - *******, починал на 01.09.2018 г., и син *******Х..***
264259/11.11.2021 г. справка за подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ относно
процесния недвижим имот за периода 2008 г. - 2020 г. и платени ДНИ и ТБО за този
период се установява, че за имота са подадени следните данъчни
декларации по реда на чл. 14 от ЗМДТ: 1. от ******* в съсобственост с ******* с
вх. No 4730/24.03.1998 г., въз основа на която е
създадена данъчна партида No 4308186482001, с платени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци до
31.12.2008 г., включително; 2. от ******* с вх. No **********/16.10.2008
г., въз основа на която е създадена данъчна партида No
4308186482002, и закрита партида към 31.12.2008г. - без задължения по
партидата; 3. от *******, с ЕГН ********** в съсобственост с *******Х. с вх. No **********/22.10.2008 г., въз основа на която е
създадена данъчна партида No 4308186482003, и закрита
партида към 31.12.2008г. - без задължения по партидата; 4. от А.Ц.Х. в
качеството на собственик и ползвател - ******* с вх. No
**********/20.04.2011 г., въз основа на която е създадена данъчна партида No 8309146429001, с платени задължения от ползвателя за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци от 01.01.2009 г. до
31.12.2018 г., включително; 5. от А.Ц.Х. с вх. No
**********/12.12.2018г. /подадена, поради починал ползвател/, въз основа на
която е създадена данъчна партида No 7303Н81647, с
данъчен облог от 01.01.2019 г. и закрита партида към 31.12.2018 г. - без
задължения по партидата; 6. от Т.П.М. с вх. No
**********/29.01.2019 г., въз основа на която е създадена данъчна партида No 7303Н82605, с данъчен облог от 01.01.2019 г. и платени
задължения до 31.12.2021г., включително; 7. от ******* в съсобственост с И.Ц.Ч.
с вх. No 18060/07.08.2002 г., въз основа на която е
създадена данъчна партида No 63102008570001, със
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци от 2002 г.,
платени до 31.12.2021 г., включително. Представени са и хронологии за
задълженията и плащания по посочените партиди, както и справки за неплатени
задължения на лицата.
Представени са от ищците и заверени
копия на 5 бр. съобщения за дължим данък недвижими имоти и ТБО за 2007, 2008,
2009, 2017 и 2018 година, както и 7 бр.
приходни квитанции за платен данък от И.Ц.Ч. за процесния недвижим имот през
2003, 2005, 2006, 2014, 2017, 2019 и 2020 година.
От страна на ответника е
представено заверено копие на приходна квитанция за платен от нея през 2020 г.
данък за процесния имот за 2019 г.
От заверено копие на Договор No 037/2019 г. се
установява, че на 30.01.219 г. между “*******” ЕООД, гр. Ботевград и Т.П.М. е
сключен договор за предоставяне на В и К услуги за процесния недвижим имот.
От писмо вх. No 260135/26.01.2022 г. от “*******”
АД се установява, че относно процесния недвижим имот при встъпването на
дружеството на пазара на енергетиката през 2007 г. в клиентската информационна
система са наследили данни за наличие на сключен договор за продажба на ел.
енергия с лице страна по него *******, а след подадено заявление за
пререгистрация, от 20.11.2008 г. договорът е регистриран на А.Ц.Х.. Съгласно
предоставената справка с писмото, по постъпило заявление от 31.01.2019 г.
страна по договора за продажба и до момента е Т.П.М..
От ответника по делото е представено заверено копие на разписка от Изипей за извършено плащане към ******* на задължения за
ел. енергия за процесния недвижим имот по фактури от 28.12.2018 г. и 28.01.2019
г.
Видно от изисканата от Община Ботевград административна преписка по
регистрация в публичния Регистър на сгради в режим на етажна собственост на
Сдружение на собствениците “Детелина” на етажна собственост с адрес: *******,
вписана под No 4 в Регистъра, и административна
преписка по заявление за интерес за финансова помощ /ЗИФП/ по Националната
програма за енергийна ефективност на многофамилните
жилищни сгради /НПЕЕМЖС/ вх. No 8/27.03.2015 г. на това
сдружение, в представен с преписката списък на собствениците на имоти на
посочения адрес под No 62 е включено процесното
жилище – *******, със собственик А.Ц.Х., като в преписката се съдържа и
Декларация от същия от 15.03.2015 г. за декларирано съгласие за изпълнение на
дейности по обновяване на сградата във връзка с Националната програма за
обновяване на жилищни сгради.
От ответника е представено по
делото и заверено копие на Справка – декларация за собствениците на
самостоятелни обекти от Председателя на УС на Сдружението на собствениците
“Детелина”, видно от което под No 62 е процесният
жилищен имот с посочен собственик *******
По
делото са събрани гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите *******– свидетел на ищците, *******– баща на ответника, и *******–
свидетели на ответника.
От
показанията на свид. *******се установява, че познава
ищцата И.Ч. от 1973 - 1974 година, като знае, че тя е закупила процесния апартамент
от баба си. Сочи, че И.Ч. живеела в гр. Бургас, като през годините постоянно е
посещавала апартамента, идвала си през година. През 2018 г., когато двамата с
нея отишли да освободят апартамента от ненужни мебели на починалия й чичо, ключът
не ищцата не станал на вратата и тогава у нея възникнали съмнения, че нещо е
станало с апартамента. Преди това ищцата имала ключ от апартамента и когато си
идвала, оставала да спи в него при баба й и баща й, които живеели там. През
последните години в апартамента живеел чичо й ****, когото били оставили да
живее в него. ****сочи, че през годините е посещавал апартамента при баба й и
баща й, които по негови спомени след 2010 година били в гр. Бургас, като
спомените му са от преди 2010 година, когато те са ползвали апартамента.
От
показанията на свид. *******– баща на ответницата, се
установява, че живее в апартамент на седмия етаж в същия блок, като е един от
първите, които са се нанесли там. Сочи, че почти през цялото време е бил
домоуправител на входа, където е и процесният апартамент. В началото в
апартамента живеела баба ****, после там отишли да живеят синът й **** и съпругата
му ****. След като **** починала, там останал да живее ****, а баба **** вече
не живеела там. Излага, че след 2010 г. **** започнал да казва, че апартаментът
не е негов, а го е продал на внука си А.. Сочи, че когато през 2015 година
започнали да се снабдяват с документи за саниране на блока, ходили при А. и той
се разписал в съгласието за санирането на блока. За други правени в блока
подобрения – за водопроводи, покриви, отново А. е давал пари. Имота закупили от
А. след смъртта на ****. След закупуването на апартамента започнали да го ремонтират
– правили ремонт на кухнята, започнат е ремонт на терасите, напълно обновили и
изградили електроинсталацията, с табло и с окабеляване, изцяло изградили банята
- направили водопровод, ел. инсталация, прекаран бил мръсен канал, лепени
плочки, бойлер, душове, мивки, тоалетна. Извършен бил ремонта на тавани, стени,
като ремонтите продължили до момента, в който се появили внучките на баба ****
с полиция, защото апартаментът бил заключен и не можели да си влязат в
собствеността. Твърди, че до този момент не бил виждал ищцата И.Ч., не я е
засичал в блока и във входа преди това. Внучките на баба **** се появили късно
пролетта или лятото през 2019 година. Знае, че дядо **** има брат, който не
живее там, и когото е виждал един или два пъти, може би през 2005-2006 година. ****
е споменавал, че е закупил жилището от баба ****, а след години споделил, че е
го е продал на внука си А..
От показанията на свид. *******се
установява, че живее в същия блок и вход, където е процесният имот, като
неговият апартамент е на шестия етаж и той самият се е настанил от първите в
блока - от самото построяване около 1986 г. Сочи, че първоначално в апартамента
живеела баба ****, а после отишли да живеят там **** и жена му ****. След
смъртта на **** през 2005-2006 година там останал да живее ****. От **** е чул
да казва, че апартаментът се води на внук му А., когото е виждал да идва 5-6
пъти през годините. При санирането на блока през 2015-2016 година, когато
събирал документите в тази връзка, домоуправителят ходил в гр. София да търси А..
Когато при санирането правили и водопровода в блока, А. идвал да плати, защото
апартаментът бил негов. Свидетелят **** заявява, че не познава ищцата, както и
че не е виждал друг да ходи при ****, освен внука му А.. От показанията му се
установява, че освен баба **** и **** никой друг не е живял в апартамента. От баба
**** знае, че е имала и друг син, но сочи, че той не е живял в този апартамент.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите **** като непосредствени, логични и
непротиворечиви, отчитайки заинтересоваността от изхода на делото на свид. **** – предвид близките му родствени отношения с
ответника. Показанията на посочения свидетел напълно кореспондират както на
показанията на свид. ****, който е съсед на процесния
имот от самото построяване на блока и разполага с преки впечатления за целия
период от тогава до настоящия момент, така и на събраните по делото писмени доказателства.
Същевременно, с изключение на обстоятелствата във връзка с невъзможността на
ищцата И.Ч. да отключи вратата на апартамента и да влезе в жилището през 2018
г., и които обстоятелства не са спорни по делото, то всички останали възпроизведени
от ****факти касаят период пред 2010 г. Съдът не дава вяра на показанията на ****в
частта им относно твърдението, че в имота освен бабата на ищцата е живял и
нейният баща, тъй като в тази им част показанията му противоречат на
показанията на останалите свидетели, които сочат, че в апартамента са живели
само баба ****, впоследствие синът й **** и съпругата му ****, като именно
свидетелите ****, като живущи в същия блок и вход, разполагат с преки и непосредствени
впечатления за това обстоятелство, за разлика от ****, който не живее там. На
следващо място, ****проявява несигурност в показанията си относно този факт,
като наред с това същият не знае имената на бабата и бащата на ищцата Ч., но
знае името на нейния чичо – ****. Предвид всичко това съдът намира, че
показанията на ****, касаещи периода преди 2010 г., са недостоверни, и при
констатираното противоречие с показанията на свидетелите ****, не им дава вяра.
От изслушаното по делото
заключение по съдебно-техническа експертиза на вещото лице П.П., неоспорено от страните и
прието от съда като обективно и компетентно, се установява, че строителната
стойност на извършените строителни подобрения в процесния имот, така както са
посочени във възражението за подобрения на ответника, и които са реално
извършени в имота, след извършване на оглед на място и замерване от вещото
лице, са на обща стойност 3882.80 лв.,
а увеличената пазарна стойност на процесния апартамент в следствие на
подобренията е 3323.00 лв.
Приетите по делото заключения не се оспориха от
страните и се възприемат от съда като обективни, компетентни и безпристрастни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС
урежда възможността собственикът на една вещ или имот да го иска от всяко лице,
което го владее или държи, без да има правно основание за това. За да бъде
основателна тази претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на
собственост, така и факта на владението от страна на ответника, като то трябва
да е без правно основание. Липсата на която и да е от предпоставките има за
последица неоснователност на иска и неговото отхвърляне като такъв. Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в производство по чл. 108 от ЗС ищецът е този, който
следва да докаже както правото си на собственост върху процесния имот, така и
обстоятелството, че ответникът го владее. В конкретния казус последното не е
спорно между страните, а именно обстоятелството, че ответникът владее процесния
недвижим имот. Съдът намира обаче, че по делото не се доказа от ищците правото
им на собственост на имота.
Ищците
в настоящото производство твърдят, че са придобили правото на собственост на
имота от своята баба *******по силата
на Нотариален акт за продажба на недвижим имот *****на Нотариус No 408. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че през 1990 г. собственикът на имота *******се е разпоредила с правото
на собственост на същия в полза на нейния син ******* чрез договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, сключен на 27.03.1990 г.
с Нотариален акт No ****. на Ботевградски районен
съдия (по делото са събрани косвени доказателства, от които може да се направи
извод, че продажбата на имота е извършена по време на брака на приобретателя ****
**** с **** **** - съгласно удостоверение за наследници на **** **** към
момента на смъртта й през 2007 г. неин съпруг е бил **** ****; твърдения за
това обстоятелство се съдържат и в свидетелските показания по делото). При това
към момента на продажбата на имота в полза на ищците през 2001 г. правото на
собственост на имота не е било в нейния патримониум и
същата не е могла да им прехвърли вещно право, които не притежава. Доколкото в
производството по иск по чл. 108 от ЗС предмет на делото е правото на
собственост на ищеца и то само на заявеното от него придобивно
основание, то в случая съдът приема, че от страна на ищците не се доказа твърдяното
от тях основание за придобиване на правото на собственост на имота.
Наред с
това, освен закупуването на имота от несобственик от страна на ищците, съдът
намира за доказано и другото правоизключващо
възражение на ответника – за придобиване на правото на собственост на имота от
нейния праводател, третото лице помагач А.Ц.Х., и на основание давностно
владение, осъществено от него в периода от закупуването на имота на 24.10.2008
г. до 24.10.2013 г. с изтичането на
5-годишния срок по чл. 79, ал. 2 от ЗС, включително и с изтичане на 10- годишен
срок до продажбата на имота в нейна полза на 27.12.2018 г.
По силата на чл. 79, ал. 1 от ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а по силата на ал. 2, ако
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 68 от ЗС владението представлява упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго,
като своя. В чл. 70, ал. 1 от ЗС е предвидено, че владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е
била опорочена.
Фактическият
състав на владението включва два елемента: обективен- упражняването на
фактическа власт върху вещта, и субективен- намерение да се свои. За да е
основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде трайно,
непрекъснато, спокойно и явно – по начин, че да може да бъде узнато от
останалите правни субекти и собственика.
В
производството по настоящото дело категорично се установява, че с договор за
продажба от 24.10.2008 г., сключен с Нотариален акт No
****на нотариус с район на действие БРС, ******* и *******Х. – последният син и
наследник на съпругата на **** **** – **** ****, са продали на третото лице
помагач по делото А.Ц.Х. процесния недвижим имот, като продавачът ******* си е
запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота, предмет на
продажбата. Договорът за продажба от 24.10.2008 г., по силата на който А.Ц.Х. е
закупил процесния недвижим имот, е валидно правно основание, годно да го направи
собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС, дори ако праводателите му не са
били собственици на имота, при липса на знание за това от негова страна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетелите **** **** и Г. ****, съдът намира за установено, че освен
първоначалният собственик на имота *******, в същия са живели единствено синът
й **** **** и съпругата му **** ****. След закупуването му от А.Ц.Х. с договор
за продажба от 24.10.2008 г., процесният недвижим имот е бил в негово владение,
като притежателят на ограниченото право на ползване **** ****, учредено му с отчуждителната сделка, е останал да живее в имота до
смъртта си на 01.09.2018 г. Установи се по делото, че към 2007 г. е имало
сключен договор за продажба на електрическа енергия за процесния апартамент
именно с **** ****, а след подадено заявление за пререгистрация от 20.11.2008
г. договорът е регистриран на А. **** Х.. Установи се още, че при извършено
през 2015 – 2016 г. саниране на блока, в който се намира жилището, по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, и снабдяването с
необходимите за това документи, като собственик на процесния апартамент е
посочен именно А. ****
Х. и същият е подписвал декларация за даване на съгласие за извършване на
необходими във връзка със санирането дейност. От събраните гласни доказателства
по делото се установява също, че А. **** Х. е бил търсен от управителя на входа
на блока – свид. ****, и съответно той е заплащал
средствата за извършени в блока ремонти на общите части. Предвид всички така
събрани по делото доказателства съдът намира за доказано, че именно А.Ц.Х. е
владеел процесния недвижим имот след закупуването му през 2008 г. от **** ****
и **** Х., държал го е лично и чрез **** ****, като владението му е било непрекъснато,
спокойно и явно, т.е. намерението му да свои имота е било недвусмислено
афиширано.
Съдът
намира, че противен извод не следва и от приетите по делото писмени
доказателства, установяващи факта, че на името на ищците е създадена данъчна
партида и същите са плащала местните данъци и такси за процесния недвижим имот
през периода 2002 г. – 2021 г., тъй като извършването на тези действия не доказват
реално упражняване на фактическа власт, (а единствено намерение за своене на
имота), още повече че в случая по делото се установи, че за процесния имот за
едни и същи периоди данъчни партиди са открити и данъци са плащали както от ищците,
така и от ******* и впоследствие от А.Ц.Х..
При
това съдът намира за доказано, че праводателят на ответника по делото - А.Ц.Х.,
би придобил правото на собственост и на основание давностно владение,
осъществено от него от момента на закупуване на имота на 24.10.2008 г. до
продажбата му на ответника Т.П.М. на 27.12.2018 г. с договор за продажба,
обективиран в Нотариален акт No 83/2018 г. на нотариус *******, с район на
действие БРС, като в случая приложима би била кратката 5 – годишна придобивна
давност при добросъвестно владение. Ответникът се явява собственик на имота,
поради което и владението на имота от нейна страна е на валидно правно
основание.
Предвид
изложеното съдът счита, че не е установено от ищците
правото им на собственост върху процесния недвижим имот, поради което исковата
претенция с правно основание чл. 108 от ЗС се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед този изход по спора за правото на собственост, то съдът не се
произнася по направените при условията на евентуалност възражения на ответника
по чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС за направени от нея подобрения в имота и
признаване правото й на задържане до заплащането им от ищците.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответницата за
заплащане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците
следва да й заплатят такива в размер на 1300.00 лв., от които 300.00 лв. за
възнаграждение за вещо лице и 1000.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените И.Ц.Ч., с ЕГН **********, с
адрес: *** No 2, и *******, с ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Т.П.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване правото им на собственост на основание договор
за продажба на недвижим имот, сключен с ****на нотариус *******с рег. No 408 по
РНК, с район на действие БРС, на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в
сграда – жилище, апартамент, с административен адрес: ******* по кадастрална
карта и кадастралните регистри на гр. Ботевград, одобрени със Заповед
РД-18-49/14.10.2011 г. на Изп. директор на АГКК, като
самостоятелният обект се намира в сграда No 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор *******, със застроена площ от 39.97 кв.м., състоящо се от стая,
кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащите му мазе No 2 по кадастрална
схема, а по доказателствен нотариален акт Избено помещение No 3, както и 1.504%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж: *******, и осъждане на
ответника да им предаде владението върху имота, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Ц.Ч., с
ЕГН **********, с адрес: *** No 2, и *******, с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на Т.П.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1 300.00 лв. /хиляда
и триста лева/ за направените разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника А.Ц.Х.,
с ЕГН **********, с адрес: ***.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: