РЕШЕНИЕ
№ 260091 от 01.09.2021 г.
гр. Велики Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 36 по описа на съда за 2021 г.,
За да се произнесе взе предвид следното
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз
основа на жалба от С.Р.Х. с ЕГН ********** ***, срещу
Наказателно постановление №20-0323-000388/15.06.2020
г., издадено от Началника на РУ – Велики Преслав към ОД на МВР-гр.Шумен с което за
нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, на осн. чл.638, ал.1, от.1,
вр.чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 250.00 лв.
В
жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното пред настоящия
съд наказателно постановление, с аргумент за недопустимост от издаването
му, доколкото същият не е собственик на автомобила, който е управлявал, както и
с оглед обстоятелството, че МПС-то е било без сключена застраховка „ГО“ в
продължение на по-малко от 2 ч. и 30 мин единствено поради разсеяност на
собственикът му, пропуснал да поднови същата.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован за същото, не се явява и не се представлява.
Представител
на въззиваемата страна не се явява, като същата депозира в съпроводителното
писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН становище и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено. Претендират се и разноски
Призованата
на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна
прокуратура-Шумен, не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 05.06.2020 г. в 15:05 часа св. П.П. –
мл.автоконтрольор към ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав и св.Н.И. ***
спрели за проверка в с.Бяла река, на ул.“Георги Димитров“, лек автомобил --ПЕЖО ПАРТНЕР 1.4 И с рег № ***. Същият
се управлявал от жалбоподателя - С.Р.Х.. Предвид, че
проверяващите установили, че автомобилът няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност за автомобилистите за МПС към
датата и часа на проверката и след извършена служебна
справка относно собствеността на същия, установила, че лицето не е негов
собственик, а такава е З.Й.Х.ЕГН **********, св.П.
съставил АУАН на водача на жалбоподателя за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ,
подписан без възражения от последния. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН била приложена от жалбоподателя застрахователна полица № BG/22/120001546244 на ЗД „Лев
Инс“ със застрахователно покритие от 17:30 часа на 05.06.2020г. до 23:59часа на 05.06.2021 г.
Предвид последваща извършена справка в АИС „БДС“ установила , че З.Й.Х.ЕГН ********** е
съпруга на жалбоподателя, а автомобилът който е управлявал на 05.06.2020 г. е
СИО, било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият
го орган на което, възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка, като приложил с оглед установеното правна квалификация досежно същото по
чл.638, ал.1 т.1 от КЗ и санкционирал
жалбоподателя, за това, че като физическо лице, което притежава МПС регистрирано
на територията на РБългария и не е спряно от
движение, не е сключило договор за застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.483 ал. 1 т.1 от КЗ, като на основание
чл. 53 от ЗАНН и по чл.638 ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от КЗ наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 250лв.
Приетата за
установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на
доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство,
вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания
депозирани от разпитаните свидетели – св.П.
и св.И. са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в
кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени
средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема
с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е
подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са
съставени от компетентни органи като са спазени
сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Спазена е процедурата по
съставянето и връчването им.
В АУАН и НП е посочена
правната квалификация на констатираното нарушение, като след извършени
допълнителни справки досежно собствеността на автомобила е уточнена съобразно
установеното и на осн.чл.53, ал.2 от ЗАНН е посочена като такава по чл.638,
ал.1,т.1, вр.чл.461,т.1 от КЗ.
От ангажираните по делото
доказателства съдът намира за безспорно установен факта, че за управлявания от
жалбоподателя лек автомобил, към момента на проверката – 05.06.2020 г., в 15: 05 часа, е нямало действащ договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Такава
действително е била сключена същия ден – но след проверката, като валидността й е следвало да започне в 17: 30 часа.
Застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е една от задължителните
застраховки, които българското застрахователно право предвижда – чл. 461, т. 1
от КЗ. Същевременно, нормата на чл. 483, ал. 1 от КЗ посочва субектите, които
имат това законово задължение, т. е. тези, които трябва да сключат такава
застраховка, а именно: на първо място, всяко лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Р България и не е било спряно от движение (т. 1
на чл. 483, ал. 1 от КЗ), и на следващо място – всяко лице, което управлява МПС
при влизане на територията на РБ, когато няма валидна за територията на
страната застраховка (чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ). Съответно, със санкционните
разпоредби на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3
от КЗ законодателят е предвидил налагането на административни наказания за липсата на сключена застраховка
ГО, както по отношение на собственика на автомобила, така и по отношение на
лицето, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка
с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "ГО".
В разглеждания случай, от
събраните по делото доказателства се установи, че към момента на проверката и
когато за управлявания от жалбоподателя лек автомобил не е имало валидно сключена
застраховка ГО, същия е бил съсобствен между него и съпругата му З.Х.. Видно от приложените
по делото справки, автомобилът е регистриран на името на З.Х., и
е с
първоначална регистрация от 18.05.2016 г
. Съгласно
разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г.), при промяна собствеността
на регистрираното превозно средство в 14-дневен срок праводателят и
приобретателят предоставят на съответното звено по регистрация при "Пътна
полиция" копие от договора за прехвърляне на собствеността. От приложеното
като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак / се
установява, че към момента на проверката и установяване на нарушението
посочения като собственик на автомобила З.Х. и жалбоподателят са се намирали в граждански брак.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 от Семейния кодекс вещните права, придобити по
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Законът въвежда презумция,
че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Въз основа на
това съдът е мотивиран да приема, че към датата на проверката, управляваният от
С.Х. автомобил е бил негова собственост, съсобствен със З.Х.,
като с оглед на
така установеното, настоящият съдебен състав намира, че приложимата спрямо
жалбоподателя, за извършеното нарушение санкционна норма е именно тази по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В случая и съдът
както очевидно и АНО не счита, че нарушението осъществено от страна на
въззивника попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно нарушението по КЗ е
първо за въззивника (видно от приложената справка за нарушител) и няма данни
управлението на МПС от страна на въззивника да е довело до някакви вреди за
друг участник в движението. В случая обаче следва да се отбележи, че това не са
обстоятелства които изключват адм. наказателната отговорност, съответно
охарактеризират случая като маловажен, защото не го отличават от всички
останали случаи на подобни нарушения. Напротив случаят е типичен. Безспорно на същата дата, жалбоподателят е сключил застраховка "ГО".
Доколкото обаче се касае за правно регламентира дейност с безспорно голям риск,
както за самия водач, така и за пътуващите с него и останалите участници в
движението (водачи и пешеходци) нарушението не може да се охарактеризира като
маловажно. Същото не се отличава по какъвто и да било начин от всички останали
случаи на подобни нарушения. Бързата реакция след установяването на нарушението
– сключването на застраховка в рамките на няколко часа след проверката
следва да бъде ценено само като смекчаващо отговорността обстоятелство, което
обаче в случая доколкото наложената санкция е във фиксирания от закона размер
не би довело до нейната промяна.
С оглед на всичко
изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно
постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В настоящото производство са претендирани разноски от
въззиваемата страна, при определянето на които следва на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК и в частност нормата на чл.78 от ГПК . В контекста на приложението на цитираната разпоредба
към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило
в едно съдебно заседание,
съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0323-000388/15.06.2020
г., издадено от Началника на РУ – Велики Преслав към ОД на МВР-гр.Шумен с което на
С.Р.Х.
с ЕГН ********** *** за нарушение по чл.
483, ал.1, т.1 от КЗ, на осн. чл.638, ал.1, от.1,
вр.чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 250.00 лв.
ОСЪЖДА С.Р.Х.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: