Р E Ш Е Н И Е
№438
гр.Плевен, 21.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, І - ви състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
При секретаря В.Мушакова, като разгледа докладваното
от съдия Дилова адм.дело №482 по описа за
2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 124б, ал. 4 от Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба подадена от „Диел бар“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.“Д.Константинов“ № 37 ет.2 оф.5 представлявано от С. Н.
Н. против Заповед за налагане на ПАМ № № 3412-1/09.03.2021 г. на заместник-
директора на Териториална Дирекция "Дунавска" в Агенция
"Митници", с която на осн. чл. 124 б ал.1, вр. чл. 124 а ал.1,
вр. чл. 123 ал.2 от ЗАДС на „Диел бар“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект – бар, „Диел бар“, находящ се в гр. Плевен, ул.“Цар
Борис III “ №
2 за
срок от 1 месец, считано от датата на
запечатване на обекта.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваната ПАМ е
издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Излага, че по време на извършената проверка проверяващите органи са
установили, че представляващия дружеството не е бил в заведението, но не са
направили каквото и да е усилие да установят на кого от заведението принадлежат
тютюневите изделия намерени там. Излага, че
обекта „Диел бар“ се намира на територията на хотел „Ростов на Дон“, на
територията на който има няколко питейни заведения тип „бар“ , а дружеството е
наемател на две питейни заведения тип „бар“ и с обжалваната ПАМ не е ясно кое
от двете заведения следва да бъде затворено.Прави искане заповедта за налагане на ПАМ да
бъде отменена като неправилна и необоснована.
Ответникът –
Заместник- директорът на Териториална Дирекция "Дунавска" в Агенция
Митници, чрез упълномощения юрисконсулт Я., изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Заявява, че административния акт няма да бъде изпълнен, тъй като процесния
обект се стопанисва от друго юридическо лице, което е констатирано с протокол
от извършена проверка на 14.06.2021г. и анекс към договор от 01.01.2021г.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложения по
делото протокол за извършена проверка
се установява че на 12.08.2020г. в 13 ч. е извършена проверка в бар „Диел бар„ ЕООД ул.“Д.Контстантинов“ № 37
ет.2 представлявано от С.Н., при която е констатирано, че в хладилник под бара
и в складовото съобщение се държат 3 броя потребителски опаковки, с описание
върху тях за съдържание на тютюн за наргиле/ водна лула/ без поставен български
акцизен бандерол. Отразено е, че в представени писмени обяснения от Димитър
Бенков, пълномощник на „Диел бар“ е заявено, че тютюнът е закупен от обяви в
интернет. Видно от протокола е, че той е
подписан без възражения от С.Н. представляващ „Диел бар“ .
Видно от
представената по делото преписка е, че е издаден АУАН и Наказателно
постановление № 3412/05.03.3021г., от което се установява , че на „Диел бар“
ЕООД ********* със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.“Д.Константинов“ № 37 ет.2 ап.5 затова че при извършената на 12.08.2020г.
проверка от митническите служители на търговски обект бар, находящ се в гр-
Плевен,ул.“Цар Борис III“№2 стопанисван
от „Диел бар“ ЕООД в хладилник под бара и в складово помещение се държат
акцизни стоки / тютюневи изделия/-тютюн за пушене за водна лула с общо тегло
1,300 кг без поставен български акцизен бандерол, с което дружеството е извършило
нарушение на чл. 123 ал.2 предл.1 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв, в полза на държавата е отнет предмета на нарушението и на
осн. чл.124 а ал.1 от ЗАДС „Диел бар“ ЕООД да упражнява търговска дейност с
акцизни стоки в търговския обект, където е установено нарушението за срок от 1
месец, считано от датата на запечатването на обекта.
В издадената
Заповед № 3412-1 за налагане на ПАМ по чл. 124 б ал.2 вр. ал.1 и чл. 124 ал.1
от ЗАДС е наредено запечатване на обект „Диел бар“ ЕООД ********* със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Д.Константинов“ № 37 ет.2 ап.5 затова, че
при извършената на 12.08.2020г. проверка от митническите служители на търговски
обект бар, находящ се в гр- Плевен,ул.“Цар Борис III“№2 стопанисван от „Диел бар“ ЕООД за срок от 14
дни, считано от връчване на заповедта, на осн. чл. 124 в ал.1 от ЗАДС е
забранен достъпа до търговския обект и на осн. чл. 124 б ал.3 от ЗАДС е постановено предварително изпълнение на
принудителната административна мярка .
В съдебно заседание по делото ответникът по жалбата е
представил протокол за извършена проверка на 14.06.2021г.,анекс към договор за
наем от 01.01.2021г. , от които се установява че считано от 01.01.2021г. между
АД „Ростов“ и „Ели 1949“ ЕООД е че
наемодателят е предоставил за временно и
възмездно ползване на обособена част на
хотелски комплекс „Ростов“, а именно- „Нощен бар“ и „Лятна градина“. Това се установява и от
представените по делото копие от фискални бонове.
При така
установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
съдебното оспорване.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна предвид следното:
Материалната
компетентност за издаване на административни актове от вида на оспорения е
уредена в нормата на чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС, според която принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на директора на
компетентната териториална дирекция или на оправомощено от него длъжностно лице
по местонахождението на обекта. В случая компетентната териториална дирекция се
определя на база териториален признак, а именно ТД "Дунавска",
доколкото нарушението е извършено на територията на гр.Плевен. По тези съображения съдът намира, че обжалваната
заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган.
Според съда,
заповедта е издадена в необходимата писмена форма и съдържа реквизитите
предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС. В
текста на заповедта са изложени фактическите основания обосноваващи налагането
на ПАМ, включително фигурира фактическото обстоятелство, че същата се основава
на издадено наказателно постановление №
3412/05.03.2021г., с което са наложени
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв и административното наказание "лишаване от право" да
упражнява търговска дейност по чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС за срок от
месец. Описаните в мотивите на заповедта факти относно деянието за което е
съставен АУАН и издадено наказателно постановление за конкретно нарушение по
ЗАДС са достатъчни за да се направи извод, че оспореният административният акт
съдържа необходимите фактически основания. Правното основание също е ясно
посочено в заповедта, а за фактическото основание приложимо е още и
Тълкувателно решение № 16/3.03.1975 г. на ОСГК на ВС по отношение
съществуването на мотиви в документ, съставен от друг орган /в друго качество/
преди издаването на заповедта за ПАМ. При издаването на заповед за налагане на
принудителна административна мярка, органът се е позовал в мотивите на заповедта
на съставения АУАН, както и на издаденото НП, които са част от
административната преписка и са приложени към нея, при което изложените в тях
факти са такива и на самият адм. акт. С оглед последното, съдът приема за
спазена формата на административния акт.
При извършената
служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени такива по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.Представените доказателства касаещи промяна на наемателя
на обекта нощен бар и лятна градина, в комплекс „Ростов“ считано от
01.01.2021г. са неотносими към преценка законосъобразността на оспорената
заповед за ПАМ, а касаят нейното изпълнение, което не е предмет на настоящото
производство.
Правното основание за налагане на обжалваната принудителна
административна мярка се съдържа в разпоредбите на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС и
чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС. Съгласно разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС - при
налагане на административно наказание по чл. 124а от същия закон се прилага
принудителна административна мярка запечатване на обекта или на обектите,
където е установено нарушението, за срок от един месец, а при повторно
нарушение за срок от два до шест месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 124в, ал.
1 от ЗАДС, при налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б,
ал. 1 от същия закон се забранява и достъпът до обекта или обектите на
нарушителя, а наличните стоки с изключение на тези, които са предмет на
нарушение се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок,
определен от органа наложил принудителната административна мярка.От анализа на
чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС следва извода, че предпоставка за налагане на
принудителната административна мярка е преди това да има извършено деяние, за
което е наложено административно наказание "лишаване от правото да
упражнява определена професия или дейност" в обекта, в който нарушението е
установено. Разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 е императивна, т. е.
административният орган действа в условията на обвързана компетентност. По делото не са представени доказателства, че
наказателното постановление е обжалвано и е отменено.
Съдът намира, че
предвид съдържанието на цитираните разпоредби и установените по делото факти,
материално – правните предпоставки за налагане на ПАМ са налице. От приложеното
по административната преписка НП №3412/05.03.2021 г. е видно, че преди прилагането на ПАМ, на
дружеството жалбоподател е наложено на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС адм. наказание "лишаване от правото да упражнява определена професия
или дейност" в обекта, където е установено нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС за срок от 1 месец. Извършването от
страна на "Диел бар" ЕООД на
деянието обективиращо това нарушение е установено от събраните в
административно-наказателното производство писмени доказателства, като в
съдебното производство насрещни факти не се твърдят, нито пък се доказват от
страна на жалбоподателя.
Предвид горното,
съдът намира че направените с жалбата възражения за незаконосъобразност на обжалваната заповед за налагане на ПАМ са
недоказани, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изложените
съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на "Диел Бар" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, ул. „Д.константинов“ № 37 ет.2 оф.5 представлявано от управителя С.Н.Н. срещу заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 3412-1/09.03.2021 г. на Заместник-
директора на Териториална Дирекция "Дунавска" в Агенция
"Митници", с която на основание чл. 124б, ал. 1 връзка с чл. 124 а,
ал. 1, вр. 123, ал. 2 от ЗАДС, във връзка с чл. 124в, ал. 1 ЗАДС е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект – бар „Диел бар“ за срок от 1 месец
и забрана за достъпа до него за срок от
един месец.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС на Република
България в 14- дневен срок от връчването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: