Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 09.04.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари, през двехиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ административно
дело № 506 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).
Образувано
е по жалба на М.Й.Д. *** против Решение № 409/02.07.2019 г. по преписка №
353/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация – петчленен състав, с което
е установено, че ответните страни С. Д. Б.– областен управител на област Русе, Я.Я. В. Я. – заместник областен управител на област Русе,
Областна дирекция на МВР – Русе и полицейските служители Д.В.Д., А.М.Я.и Ф.на
04.06.2015 г., не са извършили нарушение на забраната за дискриминация по чл.
4, ал. 2 от ЗЗДискр във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр спрямо жалбоподателя на основата на признаците
„политическа принадлежност“, „убеждение“ и „обществено положение“ и е оставена
без разглеждане жалбата на Д. като неоснователна и недоказана.
В
жалбата са изложени доводи, че решението е незаконосъобразно поради вземането
му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Поддържа,
че неправилно КЗД не е обсъдила относими за случая и събрани в хода на административното
производство доказателства, както и че неправилно са интерпретирани други
доказателства, като по този начин комисията е достигнала до незаконосъобразни
изводи. Твърди, че в производството е следвало да бъдат конституирани и други
страни, поради което провеждането на производството без тяхно участие
допълнително опорочава решението на административния орган.
Иска
се отмяна на решението на КЗД и връщане на преписката на КЗД за ново
произнасяне, включително и конституиране на допълнителни ответници.
Алтернативно
е заявено искане след отмяна на решението на КЗД да се установи извършена
спрямо жалбоподателя дискриминация на основата на признаците „политическа
принадлежност“, „убеждение“ и „обществено положение“. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, съобразно представен списък.
Ответникът
по жалбата - Комисия за защита от дискриминация, със седалище гр. София, в
писмено становище, подадено от пълномощника В. Главчев, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че при правилно приложение на закона е
формирания в оспореното решение извод. Иска се от съда да отхвърли оспорването.
Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Въз
основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Производството
пред Комисията за защита от дискриминация по преписка № 353/2013 г. е било
образувано по жалба вх. № 44-00-2892 от 29.07.2015 г., подадена от М.Й.Д.,
против С. Д. Б.– областен управител на област Русе, Я.Я.
В. Я. – заместник областен управител на област Русе, Областна дирекция на МВР –
Русе и полицейските служители Д.В.Д., А.М.Я.и Емил Тодоров Григоров, като
жалбоподателят е твърдял и поддържал, че на 04.06.2015 г. от 16:30 часа в зала
„Канев Център“ на Русенски университет „Ангел Кънчев“ била проведена среща със
заместник-председателят на Европейската комисия – Ф. Т., която среща била организирана
от Главна дирекция комуникация на Европейската комисия чрез представителството
на Европейския съюз в България и Председателството на Европейската комисия в
България. Срещата се охранявала от Националната служба за охрана и ОДМВР –
Русе. На посочената дата в 15:15 часа Д. се намирал
пред централния вход на залата, след като съобразно указанията на
организаторите се бил регистрирал предварително в сайта им, като желаещ да
участва в срещата. Според отразеното в жалбата, мероприятието било охранявано
от служители на НСО и такива от ОДМВР –
Русе, като първите осъществявали проверка със скенер във вътрешността на
сградата (след входа), а вторите осъществявали охраната отвън, т.е. пред входа.
Жалбоподателят твърди, че координацията между всички служители се осъществявала
от заемащият тогава длъжността заместник-областен управител – Я.Я.. Д. достигнал до входа на залата след около 15-20 мин
чакане, но там не бил допуснат да влезе от полицейските служители Д.и Я., които
заявили, че имат заповед да не допускат жалбоподателя в залата и го насочили за
повече информация към Я.Я.. Жалбоподателят твърди, че
Я.Я. също потвърдил, че има заповед Д. да не бъде
допускан до залата, която заповед обаче не му била връчена въпреки неговите
настоявания за това. В крайна сметка входните врати били затворени при
започване на срещата и извън залата останали 50-60 граждани, сред които и
жалбоподателя. Д. се обадил на спешния телефон 112 с искане за съдействие, като
при повторното обаждане бил насочен към дежурния в ОДМВР – Русе, който поел
ангажимент да изясни въпроса. Д. изчакал до края на срещата, около 19 часа,
като очаквал да му бъде обяснено защо не е бил допуснат до залата и да му бъде
връчена изрична заповед за това. Не получил никакъв писмен акт, с който да е
постановена забрана да присъства на срещата. С оглед на това жалбоподателят
твърди пред КЗД, че с недопускането му до срещата спрямо него е извършена пряка
дискриминация, основана на признаците „политическа принадлежност“, „убеждение“
и „обществено положение“, тъй като същият бил гражданин с активна гражданска
позиция.
С
разпореждане № 793/20.08.2015 г. на Председателя на КЗД по жалбата на Д. е
образувана преписка № 353/2015 г. Прието е, че жалбата е допустима – отговаря
на чл.
51 ЗЗД и не са налице пречките по чл. 52 ЗЗД. В разпореждането председателят е посочил, че оплакванията за
дискриминация се отнасят до признаците "политическа принадлежност",
"убеждение" и "обществено положение", поради което
преписката е разпределена за разглеждане на 5-членен състав. Съставът е
определил докладчик, видно от писмо вх. № 12-11-792/04.09.2015 г. Жалбоподателят
е уведомен за образуваното производство с писмо-уведомление №
44-00-3199/02.09.2015 г. На основание чл. 55
и чл.
56 ЗЗД са изискани становища и доказателства от органите и лицата, срещу
които е насочена жалбата. В определения срок те са представили писмени
становища с приложени доказателства, в които развиват съображения за
неоснователност на жалбата на М.Д..
С
Решение № 27/23.01.2017 г. на КЗД постановено по преписка № 353/2015г. жалбата
е оставена без разглеждане. Това решение обаче е било отменено с Определение №
7 от 15.05.2017 г., постановено по адм. дело № 63/2017 г. по описа на АдмС – Русе и преписката е върната на КЗД за продължаване
на производствените действия по жалбата на Д..
Преписката,
след възобновяване на производството по нея е разпределена на нов петчленен
състав на КЗД, определен е нов докладчик, който провел ново проучване по
преписката, изисквайки отново становища от лицата, срещу които била насочена
жалбата на Д., както и доказателства, свързани с твърденията на страните.
Проучването приключило с изготвеното от докладчика по преписката
доклад-заключение, с което е предложено на състава да бъде насрочено открито
заседание на комисията. По преписката били проведени четири заседания – на
03.07.2018 г., на 07.11.2018 г., на 16.01.2019 г. и 20.03.2019 г., в които са
приобщени множество доказателства, включително аудио- и видеофайлове от
процесната дата. С решение № 132/26.02.2019 г. съставът на комисията е
постановил отказ по искането на жалбоподателя да бъдат конституирани
допълнително нови ответници в производството. По настоящото дело няма данни
това решение да е оспорено, респективно отменено. В последното проведено от
комисията заседание (на 20.03.2019 г.) са взети две решения. На първо място
комисията счела, че преписката е изяснена от фактическа страна и спира
събирането на доказателства като обявява преписката за разглеждане по същество
и на следващо място комисията дала 14-дневен срок на страните за заключителни
писмени бележки по същество като обявила, че ще се произнесе с решението си в
законоустановения срок, считано от датата на представяне на становищата.
Протоколът от това заседание, на което не присъствали страните в
административното производство, им бил изпратен на 28.06.2019 г. и бил получен
от страните (без областния управител С. Б.и жалбоподателя М.Д.) на 03.07.2019
г. и 05.07.2019 г. От приложеното по преписката заявление (за запознаване с
преписка съгласно чл.59, ал. 3 от ЗЗДискр) от
27.06.2019 г. е видно, че жалбоподателят се е запознал със съдържанието на
преписка № 353/2015 г., включително и протокола от 20.03.2019г., копие от който
е получил на същата дата.
Срещу
протоколното решение на КЗД, в частта му относно приключване на производството
по събиране на доказателства, Д. подал възражение, което КЗД изпратила на
Административен съд – Русе, считайки го за жалба. С определение № 49/29.08.2019
г., постановено по адм.д.№ 478/2019 г. по описа на АдмС – Русе съдът е прекратил образуваното дело и е
изпратил възражението на М.Д. обратно до КДЗ за произнасяне. В мотивите на
определението е посочено, че решението на Комисията, което се атакува с
възражението има характер на разпореждане по чл. 63 от АПК и е процедурен по
съществото си и може да бъде отменен или изменен само от постановилия го орган.
Определението на съда е влязло в сила. Във връзка с неговото изпълнение по
настоящото дело е представен отговор от ответната страна, в който се сочи, че
макар КЗД да е органът, компетентен да се произнесе по възражението, комисията
може да стори това само в рамките на висящо административно производство, но не
и след като вече е постановен акт по същество. В този случай страната може да
защити правата си в производството по оспорване на постановения административен
акт. Такъв акт в случая е Решение № 409/02.07.2019 г. по преписка № 353/2015 г.
на Комисията за защита от дискриминация, с което на основание чл. 64, ал. 1 и чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр
е установено, че ответните страни С. Д. Б.– областен управител на област Русе, Я.Я. В. Я. – заместник областен управител на област Русе,
Областна дирекция на МВР – Русе и полицейските служители Д.В.Д., А.М.Я.и Ф.на
04.06.2015 г., не са извършили нарушение на забраната за дискриминация по чл.
4, ал. 2 от ЗЗДискр във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр спрямо жалбоподателя на основата на признаците
„политическа принадлежност“, „убеждение“ и „обществено положение“ и е оставена
без разглеждане жалбата на Д. като неоснователна и недоказана.
Въз
основа на материалите по образуваната преписка № 353/2015 г., събраните и обсъдени
в решението доказателства, решаващият състав на КЗД е приел, че липсват данни
за различно и по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо други лица в
каквото третиране се проявява пряката дискриминация. Съставът на КЗД е приел,
че недопускането на Д. и още 50-60 души до провежданата среща не може да бъде
квалифицирано като нарушение на забраната за дискриминация. Изначално по
преписката липсвали данни за целенасочено поведение на длъжностни лица и/или
лице спрямо жалбоподателя, което попада
в дефинициите на § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр.
Прието
е, че не са установени данни, че именно поради заявените защитени признаци Д.
не е бил допуснат до залата, в която се е провела международната среща.
До
страните в административното производство, включително и жалбоподателя, на
04.07.2019 г. е изпратено съобщение за изготвеното решение, като липсват данни
за момента на получаване на това съобщение.
С
оглед на това съдът намира, че оспорването е направено от легитимирано лице с правен
интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.
68, ал. 1 от ЗЗДискр, поради което е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Решение
№ 409/02.07.2019 г. по преписка № 353/2015 г. на Комисията за защита от
дискриминация е постановено от компетентен орган по смисъла на чл 47, т. 1 от ЗЗДискр, в
предвидената от закона писмена форма и при спазване на регламентираните в чл. 66
от ЗЗДискр изисквания досежно неговото
съдържание.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на нормативно установените в Раздел
І, Глава ІV от ЗЗДискр процесуални изисквания и
правила за образуването и провеждането на производството, приключило с
постановяване на оспореното решение, съставляващи основания за отмяната му като
незаконосъобразно на това основание.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя в обратната посока. Съдът счита, че в
конкретния случай не е налице съществено процесуално нарушение, свързано с
неизпълнение на Определение № 49/29.08.2019 г. по адм.д.№
487/2019 г. От една страна съдът с постановеното определение само е върнал
възражението за произнасяне от КЗД като компетентен за случая орган, но няма и
не би могло да има указания какво точно да бъде съдържанието на това
произнасяне. В тази връзка правилно административният орган е преценил, че в
условията на вече постановен акт по съществото на преписката е недопустимо
преразглеждане на процедурни въпроси от административното производство,
доколкото същото е приключило именно с постановяването на административния акт.
В този случай възраженията, които страната има срещу процесуалните действия на
административния орган, пред когото се води административното производство
следва да се наведат при оспорване на административния акт, с постановяването
на който производството е приключило. На следващо място и като съображение по
същество на направеното от жалбоподателя възражение срещу решението на
комисията, че преписката е изяснена от фактическа страна и се спира събирането
на други доказателства, настоящия съд отчита, че това възражение на
жалбоподателя е направено във връзка с искането му за конституиране на нови
ответници, по което обаче е налице изрично произнасяне от състава на КДЗ с
влязло в сила решение № 132/26.02.2019 г., с което това искане е отхвърлено.
Съдът намира, че не е налице
съществено процесуално нарушение и с оглед факта, че оспореното в настоящото
производство решение е постановено преди да е изтекъл даденият от КЗД срок на
страните в производството за заключително становище. Действително разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр, когато счете, че
обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на състава предоставя
възможност на страните за становище като след изясняване на спора от
фактическа и правна страна председателят на състава закрива заседанието и
съобщава деня за произнасяне на решение. Цитираните процесуални действия
решаващият състав на КЗД е извършил чрез взетото на 20.03.2019 г. протоколно
решение, с което е дал възможност на страните за заключително становище и
едновременно с това е закрил заседанието и е обявил срока, в който ще се
произнесе. В конкретния случай с оглед забавеното изпращане на копие от
протокола на страните този срок не е започнал да тече към дата на постановяване
на решението. Въпреки това съдът намира, че в случая нарушението на
процесуалните правила не може да се квалифицира като съществено, тъй като от
една страна недопускането му не би довело до друг краен резултат, до
постановяването на акт с различно съдържание, а от друга страна правото на
защита на жалбоподателя не е ограничено, предвид факта, че същият разполага с
възможността да оспори административния акт и в случая Д. се е възползвал от
това си право в пълен обем като има и възможност да представи пред съда
доказателствата, които счита, че следва да бъдат взети предвид при решаването
на преписката.
Относно
съответствието на решението с материалния закон съдът намира, че в случая
ответният административен орган напълно обосновано и правилно е формулирал
изводите си относно неоснователността на подадената от М.Д. жалба.
Комисията
е събрала всички относими за случая доказателства като ги е анализирала
подробно и тяхната съвкупност. В тази връзка е неоснователно възражението на
жалбоподателя, за това че комисията необосновано не е разгледала част от
приобщените по преписката доказателства, които първоначално е приела за
допустими и относими, а впоследствие при произнасянето си е счела за неотносими. В хода на производството административният
орган следва да прецени дали на първо място исканите от страната доказателства
са допустими и ако са такива дали имат някакво отношение към предмета на спора.
Относимостта на доказателствата обаче подлежи на
същинска преценка едва при разглеждането на спора по същество, когато
административният орган следва да разгледа събраните доказателства в тяхната
съвкупност. Именно при тази преценка се установява доколко с конкретното
доказателство се установят релевантни за спора факти. В процесния случай
правилно е преценено от КЗД, че доказателствата, които не са били изрично
обсъдени в решението нямат отношение към установяването на релевантната
фактическа обстановка.
Релевантната
фактическа обстановка е безспорно установена по преписката, а и по настоящото
дело, в хода на което са разпитани допълнително свидетелите М. Н. С., Г. К. А.
и В.И.Д., посочени от жалбоподателя, както и е назначена съдебно-техническа
експертиза, която описва съдържанието на аудио- и видеофайловете, приложени по
преписката като веществени доказателства. Всички събрани доказателства в своята
съвкупност установяват, че на процесната дата 04.06.2015г. пред зала „Канев
Център“ на Русенския университет е имало струпване на хора, които желаят да
участват в провеждана в залата среща със заместник-председателя на Европейската
комисия Ф. Т.. Срещата е събитие с международно значение и с повишен риск
относно сигурността на провеждането й. В тази връзка е организиран специален
пропускателен режим за лицата, желаещи да участват в срещата, като по
преписката, а и в настоящото дело не се събраха доказателства да е налице
каквото и да е разпореждане по отношение
конкретно на М.Д. да не бъде допускан до срещата.
Липсват
данни, както сочи и КЗД, за поведение на
длъжностни лица, насочено конкретно към жалбоподателя за недопускането му до
мероприятието. Този извод не се опровергава и от разпитаните в настоящото
производство свидетели и след преглед на аудио - и видеофайловете, приобщени
като веществени доказателства по делото, чрез приетата съдебно-техническа
експертиза.
Законът
за защита от дискриминация регламентира като пряка дискриминация всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними и сходни обстоятелства. За да е налице пряка дискриминация следва да
се извърши съпоставка между начина, по който е третирано лицето, твърдящо че е
дискриминирано с конкретно/и лице/а.
В
случая първоначално, още при образуване на производството пред КЗД, липсва
посочване от жалбоподателя спрямо кои точно лица счита, че към него е приложено
по-неблагоприятно третиране. Дори и да се приеме, че това са лица (без да са
точно определени), които са били допуснати до срещата, то липсват данни за
разграничение в третирането между допуснатите и недопуснатите и в частност
жалбоподателя, което да не е обусловено от капацитета на залата и взетите мерки
за сигурност. Липсват доказателства недопускането в залата да е насочено
конкретно към жалбоподателя още по-малко то да е във връзка с защитими от
закона признаци – „политическа принадлежност“, „убеждения“ и „обществено
положение“. Показанията на свидетелите както в административното производство,
така и в съдебното такова, съдържат квалификации като „подозирам“,
„предполагам“ и пр. които сочат на съмнения и лични субективни преценки от
страна на свидетелите, които обаче не се подкрепят от никакви други доказателства. Самият жалбоподател сочи, че
лицето Деян Тачев, което е със идентична политическа принадлежност и убеждение,
като членуващ в същата политическа партия като жалбоподателя, е допуснат до
срещата, което потвърждава липсата на забрана в залата да бъдат допускани лица
с политическа принадлежност или убеждения като тези на жалбоподателя, още
по-малко да е налице забрана, отнасяща се пряко до жалбоподателя.
Въз
основа на гореизложеното, като е приел, че не е налице спрямо жалбоподателя
дискриминация и нарушения на чл.
4, ал.1 от ЗЗДискр, осъществени на 04.06.2019г. от
страна на ответниците в административното производство, съставът на КЗД е
постановил решението в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 65 от ЗЗДискр с постановеното решение
заседателният състав: 1. установява извършеното нарушение; 2. установява
нарушителя и засегнатото лице; 3. определя вида и размера на санкцията; 4.
прилага принудителни административни мерки; 5. установява, че не е извършено
нарушение на закона и оставя жалбата без уважение. В настоящия случай решението
на петчленния състав на КЗД е постановено на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр. С решението е установено за всеки от ответниците в
административното производство, че не е извършил нарушение на закона. В отделен
диспозитив е постановено че жалбата на М.Д. се оставя без разглеждане. Съдът
намира, че в тази част решението на комисията следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което жалбата бъде оставена без уважение.
Очевидно е, че жалбата не е оставена
без разглеждане, както е постановил административния орган, а е разгледана по
същество. Съобразно цитираната императивна разпоредба на чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр, когато се установи, че не са извършени нарушения
на закона, жалбата се оставя без уважение, като в конкретния случай КЗД и в
самия диспозитив посочва, че жалбата е неоснователна и недоказана, което налага
оставянето й без уважение, в какъвто смисъл е и останалата част от
постановеното от Комисията решение.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.
172, ал.2, предложение четвърто и пето от АПК, Русенският административен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 409/02.07.2019 г. на
Комисията за защита от дискриминация – петчленен състав в частта, с която е
оставена без разглеждане жалба с вх. № 44-00-2892/2015 г. по описа на КЗД,
подадена от М.Й.Д., с адрес ***, като неоснователна и недоказана и вместо него
постановява
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с
вх. № 44-00-2892/2015 г. по описа на КЗД, подадена от М.Й.Д., с адрес ***, като
неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Й.Д. против Решение № 409/02.07.2019
г., постановено по преписка № 353/2015 г на Комисията за защита от
дискриминация, в останалата му част, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: