№ 13984
гр. София, 18.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110130680 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба от П. П. М. против „ЕОС“ ЕООД с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 1327 лева, представляваща част от главница в размер общо на
2673,33 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 29.08.2008 г. по ч. гр. д. № 23669/2008
г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, като погасена по давност, която част е
различна от сумата в размер на 1250 лева, представляваща друга част от процесната
главница, за която по предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК с влязло в сила
Решение по гр. д. № 22677/2021 г. по описа на СРС, 44 състав, е признато за установено, че е
недължима като погасена по давност. Страната поддържа, че за принудително събиране на
процесното вземане е образувано изп. дело № 20088590400285 по описа на ЧСИ ССС, с рег.
№ 859. В исковата молба са изложени твърдения, че вземането е погасено по давност.
В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответника излага доводи за
недопустимост на производството, тъй като от една страна срещу ищеца не са предприети
изпълнителни действия в период повече от десет години, а от друга претенцията, че правото
на принудително изпълнение е погасено по давност, вече е призната за основателна с влязло
в сила Решение по гр. д. № 22677/2021 г. по описа на СРС, 44 състав. В хода на
производството по гр. д. № 22677/2021 г. по описа на СРС, 44 състав, дружеството е
признало изцяло предявения иск, поради което решението е постановено по реда на чл. 237
ГПК. В депозирания отговор са развити съображения, че при завеждане на втора по ред
частична претенция не се касае за търсене на защита на нарушени права, тъй като след
влизане в сила на решението по първия частичен отрицателен установителен иск ответното
дружество не е предприело действия по принудително събиране на вземания по
изпълнителния лист. В допълнение е отбелязано, че макар единствено чрез предявяване на
отрицателен установителен иск може да бъде признато със сила на пресъдено нещо, че
дадено вземане е погасено по давност, в разглеждания случай с постановяване на Решение
1
по гр. д. № 22677/2021 г. по описа на СРС, 44 състав, спорът е разрешен. Процесуалният
представител на дружеството поддържа, че предявяването на втори частичен отрицателен
установителен иск може да се разглежда като своеобразен опит на ищеца за злоупотреба с
права с цел неоснователно обогатяване с присъдени суми за разноски. По същество на спора
с подадения отговор е направено признание на ищцовата претенция, тъй като възможността
за принудително изпълнение на процесното вземане е погасена по давност.
В изпълнение на дадени от съда указания по делото е постъпила молба от ищеца, с
която страната поддържа, че правният интерес от предявяване на втори по ред частичен
отрицателен иск произтича от обстоятелството, че по отношение на частта от вземането,
която не е предмет на производството по гр. д. № 22677/2021 г. по описа на СРС, 44 състав,
не е формирана сила на пресъдено нещо.
По допустимостта на производството, съдът намира следното:
Несъмнено институтът на частичния иск е допустим, като същият е предмет на
Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС,
ОСГТК, в което обаче е разгледана възможността единствено за предявяване на частичен
осъдителен иск. В тази връзка, Върховният съд изяснява, че предмет на всяко гражданско
дело е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което
се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба и
което следва да бъде индивидуализирано от ищеца чрез основанието и петитума на иска.
Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които
произтича претендираното субективно материално право, т.е. правопораждащите го
юридически факти, като в случаите на предявен частичен иск за парично вземане ищецът
претендира само част от размера на вземането, но основанието на иска, включително при
предявяването му като частичен, е единно и неделимо, поради което обективните предели на
силата на пресъдено нещо на решението по частичния осъдителен иск ще обхванат
основанието на вземането в пълен обем. В този смисъл, в тълкувателното решение е
формулиран извод за недопустимост на последващ иск за непредявената разлика от
вземането, в случай че първоначално предявеният частичен осъдителен иск е бил отхвърлен
(тъй като с това решение е отречено със СПН съществуването на основанието на вземането
в пълен обем); респ. при уважаване на частичния иск СПН на решението обхваща общите
правопораждащи факти на вземането, така че е недопустимо в последващия исков процес за
остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му
квалификация.
Изложените тълкувателни разяснения несъмнено обуславят наличие на правен интерес
от предявяване на частичен осъдителен иск за парично вземане, по който ищецът би
получил частична защита на претендираното от него вземане до заявения размер и
установяване на основанието на това вземане в пълен обем, но същите са напълно
неприложими в хипотезата на предявен частичен отрицателен установителен иск. Това е
така, тъй като при отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове,
основанието на иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) не е негов индивидуализиращ белег, тъй като
2
искът е един независимо от поддържаните доводи за недължимост на дадено вземане ( така
Решение № 60215 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 3616/2020г. по описа на ВКС, IV ГО). Когато е
уважен отрицателен установителен иск, претендираното от ответника право е отречено, без
оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни
негови основания.
От друга страна, ако се приеме, че уважаването на частичния отрицателен
установителен иск е равнозначно на отхвърляне на частичен положителен установителен
или осъдителен иск, то силата на пресъдено нещо в тези случаи разпростира действието си и
за непредявената част ( доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради
неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно
материално право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен
обем – съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело №
3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК). В тази хипотеза, последващ частичен отрицателен
установителен иск за разликата какъвто е разглеждания случай е недопустим поради
формираната вече сила на пресъдено нещо за целия размер на вземането. Следователно,
последваща частична претенция е недопустима поради формираната вече сила на пресъдено
нещо между страните, като с уважаване на една частична отрицателна установителна
претенция ищецът практически е получил защита в пълен обем. Така се оказва, че в
действителност с предявяването на частичен отрицателен установителен иск ищецът цели да
получи защита за цялото оспорено от него вземане, т.е. с тази частична претенция той би
ограничил не собствената си защита в рамките на образуваното производство, а защитата,
която ответникът би могъл да получи при отхвърлянето на частичния иск, тъй като в този
случай ще се формира сила на пресъдено нещо за съществуване в полза на ответника на
вземане само до частичния размер на иска. Подобен резултат обаче не може да се приеме за
съвместим с диспозитивното начало и чл. 6, ал. 2 ГПК, защото в рамките на този принцип се
дава възможност на ищеца да ограничи пределите на защитата, която той търси в
образуваното производство, а не да ограничава защитата, която ответникът би могъл да
получи по това дело. В подкрепа на изложеното виждане е са Определение №
4784/03.12.2021 г. по ч. гр. д. № 1396/2021 г. по описа на СГС, Решение № 1582/29.03.2023
г. по в. гр. д. № 7382/2021 г. по описа на СГС, IV-Е въззивен състав и Решение №
1624/30.03.2023 г. по в. гр. д. № 3076/2022 г. по описа на СГС, IV-Е въззивен състав. С
посочените въззивни решения е прието, че с разглеждане на частичен отрицателен
установителен иск се създава възможност за злоупотреба с право и заобикаляне на закона –
на разпоредбите за родова подсъдност, допустимост до касационен контрол, размер на
дължимата за разглеждане на спора държавна такса и т.н. В допълнение следва да се посочи,
че с предявяване на множество частични отрицателни установителни искове за недължимост
на едно и също вземане може да се достигне до присъждане на съдебни разноски в тежест на
ответника включително и за адвокатско възнаграждение по множество дела, което е
несъвместимо с принципа за добросъвестност при упражняване на процесуални права,
доколкото по същество ищецът оспорва дължимостта на цялото вземане, за което е издаден
изпълнителен титул.
3
Ето защо, при изначални твърдения в исковата молба, че ищецът не дължи сумата, за
която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 23669/2008 г. по описа на Софийски
районен съд, като недължимостта на вземането поради погасяването му по давност е
призната с влязло в сила Решение по гр. д. № 22677/2021 г. по описа на СРС, 44 състав, то
не е налице правен интерес от предявяване на втори по ред частичен отрицателен
установителен иск. Изложеното налага подадената искова молба да бъде върната като
недопустима, а производството по делото прекратено.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 117258/08.06.2022 г. от П. П. М. против „ЕОС“ ЕООД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 30680/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОСЪЖДА П. П. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „ОК“, бл. 609, вх. Д, ет. 9,
ап. 26, да заплати на „ЕОС“ ЕООД, ЕИК 111, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „РПК“ № 4-6, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер на 100 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4