Р Е Ш Е Н И Е
№ …
18.12.2019 г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, девети
наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова и в
присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия
ЯКИМОВА АНД № 2347 по описа на същия съд за 2019г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН
Обжалвано е
наказателно постановление № 19-0938-002106 от 07.05.2019г. на ***, с което на Г. Ц.А. -Ц., ЕГН**********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5
от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично, като поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
За ОД на МВР –
гр. Плевен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно
заседание не се явява процесуален представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г.А.-Ц.
на 23.04.2019г. в 20:24 часа в ***управлявал собствения си лек автомобил марка
„***и при маневра влизане в ред паркирани автомобили на заден ход, не се
убеждава, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението, отклонявайки се наляво извършвайки
маневрата, удря минаващият покрай него от лявата му страна лек автомобил ***
управляван от ***, ЕГН **********, с което реализира ПТП с материални щети по
двата автомобила -нарушение по чл. 25 ал.1 от ЗДвП / предприемайки маневра
създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях/.
Тъй като между
участниците в ПТП не било постигнато съгласие за обстоятелствата, както и не
бил попълнен двустранен протокол, сигнализирали на органите на полицията. На мястото на
инцидента пристигнали ***– свидетелите И.В.Д. И С.Л.К.. Пристигналите служители
провели разговор с жалбоподателя Г.А.-Ц. и ******. При огледа на автомобилите
констатирали материалните щети по
автомобилите. Впоследствие бил съставен Протокол за ПТП № 1/693674 от 23.04.2019
г., в който съставителят отразил като обстоятелства, нарушения, причини и
условия за ПТП, а на жалбоподателят бил съставен и Акт за установяване на
административно нарушение АА №200227 от 23.04.2019 г. ***е посочил, че с
горното деяние от страна на Г. А.-Ц. е
нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя,
като е посочено „имам възражения”. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени
възражения. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 19-0938-002106 от 07.05.2019г. на ***, с което
на Г.А.- Ц. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на ***И.Д. и на ***С.К. – ***на
съставянето на акта, както и
от присъединените на
основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията
на свидетелите Д. и К.. Съдът кредитира
същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви
и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото
свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които
дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да
се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и
правдиви. Свидетелите
са категорични, че според фактическите данни от
ПТП-то и обясненията на двамата водачи установили,че именно жалбоподателя Ц. е
причината за настъпилото ПТП,т.к. при извършване
маневра влизане/излизане от реда на паркиралите автомобили,извършващият манервата е този,който трябва да изчака движещият се по
пътя. На практика жалбоподателя не отрича,че именно така е възникнато
ПТП-то ,но е на мнение,че предимството е на този,който е предприел и започнал
маневрата /в случая нейно/, а не на минаващата покрай нея по пътната лента
кола.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Наказателното постановление № 19-0938-002106 от 07.05.2019г. на ***, е
издадено от компетентен орган, съгласно заповед рег. № 812з – 515/14.05.2018 г.
на *** В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка
съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и
ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава
му, както и допълнителните относими към него
обстоятелства, т.е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е
сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен
характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят паркинга на ***управлявал собствения си лек автомобил
марка „***и при маневра влизане в ред паркирани автомобили на заден ход, не се
убеждава, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението, отклонявайки се наляво извършвайки
маневрата, удря минаващият покрай него от лявата му страна лек автомобил ***
управляван от ***, с което реализира ПТП
с материални щети по двата автомобила -нарушение по чл. 25 ал.1 от ЗДвП /
предприемайки маневра създава опасност
за участниците в движението, без
да се съобразява с тях/.
Съгласно § 6,
т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Няма спор, че в
конкретния случай събитието е възникнало по време на движение на процесният автомобил, и представлява пътнотранспортно
произшествие по смисъла на ЗДвП, тъй като е налице и кумулативно предвиденото
условие, това събитие да е предизвикало материални щети.
От доказателствата по делото се установи, че следствие
действията на жалбоподателя Ц. като водач при маневра
влизане в ред паркирани автомобили на заден ход, не се убеждава, че няма да
създаде опасност за останалите участници
в движението, извършвайки маневрата, удря минаващият покрай него от лявата му
страна лек автомобил *** управляван от ***, като
жалбоподателят оспорва по същество нарушението, както в жалбата си, така и в
съдебно заседание.
Съдът намира, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.25,
ал. 1 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
посоченото административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната
разпоредба на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда наказание
“глоба” в размер от 200 лева за водач, който поради нарушение по чл. 179, ал.
1, т. 5 от ЗДвП /който не спазва правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне/ причини пътнотранспортно произшествие, ако
деянието не съставлява престъпление. В този смисъл съдът
намира, че по отношение на това нарушение
административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, като наказанието е
определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона.
В тази връзка,
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-0938-002106 от 07.05.2019г. на ***, с което на Г. Ц.А. -Ц., ЕГН**********, за нарушение по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ***административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: